Ани Posted July 30, 2013 Share Posted July 30, 2013 29. НА СЪБОР В АЙТОС - ДЕН ПЕТРОВДЕН, 12 ЮЛИ 1959 ГОДИНА В. К.:Днес, 29.12.1991 година. Това е нашата втора работна среща. Аз искам да те разпитам за някои снимки. Това е една продукция от снимки в Айтос. Сега да видим подред на номерата. Това е събор, градината в Айтос - Петровден. Г. С.: Снимка 1 .Това е горе верандата, старото положение. Сега е ремонтирано. Това е Симеон Симеонов, вдигнал ръце и дирижира мнозинството да пее. Той ръководеше музиката, а пък работеше във Върховния касационен съд. Беше секретар. С него не съм имал специални разговори. Това е значи една братска среща в Айтос, на Братската градина. Снимка 2. Михаил Калудов от Бата, Колю Колев-Тъпана от Айтос, Стоян Лечев от Вресово и четвъртия не мога да го позная, защото е гърбом. За всички мога да кажа по нещо. Брат Стоян Лечев в 1920 година, когато са правили събора в Айтос, правили са опит на левитация. Той легнал на земята и с по два пръста са го повдигнали шестима души. Единият на кръста, на петите трима души и трима от другата страна и са го повдигнали на един метър и после пак са го сложили този Стоян Лечев. В. К.: Аз съм чел това нещо, това упражнение, че е правено през 1922 година, но не знаех кой е този човек. Г. С.: А той е Стоян Лечев. Аз съм го описал този случай. Друго нещо по-специално за него не си спомням. Следващият е Колю Колев-Тъпана, вторият подред. За него съм писал как се прощава със своята овощна градина, когато отчуждаваха за ТКЗС-то. Отива при всяко едно дръвче като при живо дете, за което се е грижил и го е отхранил. Всяка фиданка я милва и прегръща, и целува със сълзи на очи, и най-после се върнал в къщи и казал на жена си: „Свърши вече с нашата градина, какво ще правим ний сега?" Тя му казала: „Не се безпокой, всичко ще се нареди. Аз ще храня кокошки и ще продавам пилета и яйца, ти ще сееш метли и ще ги вържиш, пак ще се изхраним, двама души сме." Като казала жена му така, един голям товар му паднал от плещите и действително така направили и гладни не останали. Първият мисля, че се казваше Михаил Калудов от Бата. За него ще разкажа една случка. В Бата първоначално нямало братство. Били само няколко души и не можело да имат братски кръжок, и отиват в съседното село, Оризаре. Отиват всяка сряда за школа, обаче трябвало да минат река „Хаджи-дере". Реката била придошла, а той не искал да отсъства, съблича се и прегазва реката, обаче реката била силна, повдига го и той за един момент се обърнал и на ума си казал: „Свърши моето учение" и се помолил Господ да му помогне по някакъв начин. И тя, реката, го поносила, поносила и го изхвърлила на насрещния завой. „Хвърли ме, а там имаше хора, които обядваха, дадоха ми дрехи, преоблякох се, отидох, изслушах школата и след туй им разказах как съм преживял това нещо." За него съм описал неговата биография, как се е запознал с братството. Като бил войник във Варна, се запознал с брат Велко Петришев, който беше ръководител на братството и бил началник на оръжейната, някакъв чин в оръжейната, а той бил на пост и отишъл при него, той четял и го запитал: „Какво четеш?" - „Евангелие." - „Дай да прочета от него." И там се свързал с него, чул за Учителя и оттогава отишъл и се срещнал с бащата на Учителя. Аз съм го описал в моите разкази „Спомени и опитности". Имам го описано това. В. К.: Знаеш ли защо? Защото аз съм замислил във втората книга, която ние ще издаваме, ще направим един раздел „Образи на ученици". Ето сега ти разказа три неща за тези хора: Стоян Лечев, когото са повдигали. Ето един образ за него. Вторият за Колю-Тъпана, за Михаил Калудов. По такъв начин ще имаме един раздел „Образи на ученици от Айтос". Така ще зачетеме всички, а това, което ти си го дал, ще го включим. Г. С.: Спомням си за Калудов като казваше, че първите години, преди да се запознае с учението, бил гайдарджия. Хоро, сватба без него не ставало, Свирел на гайда. Като научили, че е станал набожен, той вече почнал да не ходи да им свири, защото имал друга, по-хубава работа, по-друга работа и хората му се сърдели, ама той не се отказал от това. Четвъртият от снимката прилича малко на зъболекаря от Ямбол, обаче аз не съм имал контакт с него, не си спомням нищо. В. К.: Тези снимки, това е Братската градина в Айтос от 12 юли 1959 година. Г. С.: Снимка 4, тука виждаме Иван Бойчев от град Бургас. Той се е запознал в Скопие с наши братя през Балканската война, когато брат Куртев е бил там, мобилизиран като медицински фелдшер и някои хора вече се познавали с брат Куртев, той пък се познавал с тях, понеже бил църковен певец, те се свързват с него. Той и като войник ходел в църквата да пее и по тоя начин той се запознал с него, и той научава за Учителя. И като отишъл в София, се срещнал с Учителя. Това трябва да е било 1917 или 1918 година. После той стана ръководител на братството по-късно. Има опитности, но аз ги нямам записани, Има цяла тетрадка, има, но не знам у кого са. Значи има. Забележка от Марийка Марашлиева /която прехвърля магнитофонния запис на машинописен текст/: Познавах се лично с Иван Бойчев и жена му Радка. Има една снимка-малка, от него - двамата с жена си на Изгрева. Той е идвал с група братя и сестри и Влайчо в Русе. Той имаше ясновидска дарба. Откривали му се някои неща. В Русе имахме братска среща. Предполагам да е била 1946година. В групата имаше братя и сестри от Стора Загора. Ямбол, Бургас и селата. Беше и бащата на Таню от Айтос-Желю Танев, ясновидката Янка Симеонова със съпруга си, Кайракови от Стара Загора. Беше много хубава среща. Посетихме брат Ватев, той беше още жив, но възрастен в къщичката му на Свирчовеца. Там сестра Петранка беше изпекла хубави хлябове, та бяхме на голяма трапеза при сърдечна, братска атмосфера. Това съм описала в моите спомени. Спомням си, че предадох една тънка книжка от Иван Бойчев, която той ми даде. Г. С.: Четвъртата на снимката е Атанаска Иванова от Оризаре. Понеже зет й живееше при нея, неудобно беше да живеят наедно, ние й направихме една стая там. Васил Дулапчиев, аз и брат Паскал Стефанов ходихме преди 10-15 години и направихме къща, в която тя живя няколко години и след това се помина. Тя беше възрастна сестра. Този прилича на Слави Иванов Милевски от Айтос. Той като вижда, че брат Георги Куртев прави обиколки, един път се явило у него желание да отиде с него, да го придружи, когато прави обиколки по селата, по приятелите. Бай Георги му обещал. Когато дошло време да тръгва, казал: „Славе, аз тръгвам, готов ли си?" - „Бай Георге, да си преора нивата, че тогава ще дойда." - „Добре, ти си преори нивата, аз заминавам." И по този начин не се осъществи неговото желание да отиде с него, защото дава предимство на земното, на физическото, а духовното го пренебрегнал. Отишъл на нивата да си опита воловете как орали. 5 снимка. Сега тука брат Куртев чете, Това е на някой от съборните дни 1959 година, Той е написал нещо и го чете. Някои мисли от Учителя чете, но въпросът е, че той наближаваше вече 90 години, а пък чете без очила. Много му се усили зрението и четеше без очила напоследък. В. К.: Сега как обикновено преминаваше един съборен ден? Понеже тук го виждаме пак на снимка № 6 как чете. Г. С.: На съборен ден се изпълняваха наряди, пееха се няколко песни, както въобще ставаше през времето на Учителя в Търново, няколко молитви и така. Той не обичаше много да говори, но когато някой зададе някакъв въпрос, тогава той говореше. Той не беше много по говоренето. Първата, която е тука на снимка 6, младо момиче, казва се Верка Велчова Милевска. Брат Велчо Милевски беше ръководител, след като брат Георги Куртев се помина 1961 година. След туй той стана ръководител около 6-7 години, даже и повече, беше ръководител на братството. Втората, тази е сестра Стойка от Тополица, третият - брат Куртев, другите две не ги познаваме, 6 - Надка Куртева, 7 - със забрадката - Пенка Димитрова от едно Карнобатско село, което не си спомням. След туй тя дойде в Бургас да живее, а след туй синът й направи вила до братската градина и тя се пресели там да живее. И тя се помина преди половин година. 8 - тука има едно малко дете, момиче. 9 -тука вече Веска, виждаме на Калканджиев съпругата. 10- а отзад, който е тоя мъж, не мога да си спомня кой е, познат ми е, но не си спомням името му. /Георги Челибиев./ Снимка № 7 -Димитър Вълчев от Тополица. Баща на Митко-цигуларя. Брат Димитър Вълчев, Илия Киряков и Димо Джоджев, това са първите хора от Тополица, които се запознали с учението. От бай Георги са се запознали и са образували кръжока. Значи той е един от основателите. Тази снимка много ми харесва, както е с пояса, с потурите. Те тогава тъй ходеха всички в Тополица. Те са се занимавали с въглищарство, преди да дойдат в Тополица и носията им е такава. Това е снимка № 8. Иван Калканджиев е от Сливен. По-късно той стана ръководител, след туй той се помина. След Димитър Добрев той е ръководител. Тук Георги Куртев, зад него е неговият сват, бащата на Добри Ганев, казва се Ганю Кънев. А Добри Ганев е зет на Георги Куртев, а баща му, Ганю Кънев, е свекър на Надка Куртева. Добри Ганев стана ръководител след Неделчо Неделчев. Най-вдясно е Кънчо Димитров, също от Тополица. Аз не съм общувал с тях. Той е бащата на Керито, която е жена на Любен Мавродиев от Варна. Значи на Любо е тъст, тъй мога да кажа за него. Снимка № 9. Първият е записан тука, Иван Топалов от Айтос. Вторият е Михаил Стоицев от Пловдив. Ти го знаеш, беше един много активен, деятелен брат, пишеше книги, ходеше, изнасяше сказки, посещаваше хората, въобще много разговорлив човек беше. Третия не го знаем, четвъртия - Георги Драгнев от Тополица. Не съм общувал с него, обаче той беше най-младият между всичките хора в Тополица, който беше влязъл в братството. Петият е Георги Куртев, шестият Желю Танев от Айтос, беше физически много здрав човек така, работлив беше. По-нататък Верка Сотирова вероятно, осмо не се знае, девета е Донка Колева от Бургас. Тя, като се ожени, дойде в Бургас. Последната, с очилата е Керачка, тя е сестра на Георги Йорданов, женена в Айтос, Янаки Кавръков е мъжът й. По мъж тя се казва Керачка Янаки Кавръкова. На снимка № 10 виждаме Маринка, на Тодор Кралев жената, на Божанка майка й. Втората беше Мария Велчева Милевска, на Неделчо Милевски жена му. Следващата е Верка, дъщеря му пък на Велчо, брат Георги Куртев, той раздава локум, почерпка. Как са застанали мирно и т.н. В лицето на брат Куртев те поздравяваха Учителя, като негов най-предан ученик. Снимка № 11 - виждаме отляво Стойка от Тополица, вторият е Колю Колев- Тъпана от Айтос. За Стойка, тя се представяше за ясновидка и много хора и вярваха, особено жените, и тя направи някои работи за които не искам да говоря, защото под нейно влияние, че уж Учителят се явявал чрез нея, и развалиха чешмата, която направи Учителят чрез Борис Николов и други. Направиха през 1929 година хубавата чешма. Под нейно влияние дойдоха и я развалиха и я направиха отново, защото трябвало да се обновява, и по тоя начин чешмата се обезобрази и сега не струва. В. К.: Е, те защо я ремонтираха, беше развалена ли вече? Г. С.: Не беше развалена, ама тъй, уж бил казал Учителят чрез устата на Стойка, че старите дрехи трябва да се сменят, че камъните трябва да се съборят, че наново да се направи. Че със същите камъни направиха същата чешма и похарчиха само пари и развалиха хубавото нещо. Повече не искам да говоря за нея. В. К.: Да, слушам най-различни работи. Тя направо разделя братството в Тополица. Г. С.:Тя направи много поразии, Господ да й прощава, ако може. Тоя, третият е Слави Иван Милевски, за него говорихме. Тука една друга снимка, пак под номер 12. Тука първата е Донка от Вресово, втората не се знае, третата - също не се знае, четвъртата - на бай Колю-Тъпана дъщеря му, Недка Милчева по мъж. Четвъртият - Георги Куртев, петата до него е Койнито от Лясково, за която съм писал, че има три свекърви. Койна Тенева Терфелийска от Лясково, сега квартал на Айтос. За нея съм писал един разказ за трите свекърви. Решила да отиде в Айтос да прекара с приятелите на градината - братя и сестри, за да се отърве от свекървата, нали свекървите обичат да командват. Щом спре, трябва веднага на снахата да се намери някаква работа. Разказваше ми: „И аз рекох да си намеря работа, да отида до градината, да се отърва един ден от свекървата. Обаче като отивам там, намирам други две по-ербаб свекърви, от моята. Още докато си оставя чантата, едната беше Александра от Нейчево. „Веднага. Койне, тръгвай на чешмата за вода, защото яденето прегаря." Взех котлите и се връщам. След туй другата свекърва, пък тя е баба Деспа от Бата - Вергиева: „Оставяй котлите, че отивай за дърва, че огънят отслабна, яденето ще закъснее." И тъй избягах от едната свекърва, а налетях надве още по-ербаб свекърви. Значи върнах се от чешмата, тичам за дърва, защото без да си почина, отмаляла. Тук веднага ми намериха работа. И като отивам към дръвника, викам: Господи, дали аз криво се помолих или ти криво ме разбра! Аз исках да се отърва от една. а пък сега налетях на две още по-големи, още по-ербаб." Снимка 13. Целуване ръка на брат Георги Куртев. Не мога да го позная. Лицето прилича на Недка, на Колю-Тъпана на дъщеря му, обаче не съм сигурен. Снимка 14. Първият е д-р Стоицев. вторият е Желю Танев, баща на Таню Желев. Иван Бойчев е в гръб, четвъртият не се знае, петият е Иван Топалов, нашият приятел от Тополица, сега живее в Айтос, той е син на Слави Димов. Снимка 15. Първи е Слави Георгиев. Тук виждаме Михаил Стоицев по средата, тази е Сашка Касабова от Айтос. Когато бай Георги има да изпълнява някаква задача от Учителя, тя винаги се явява като опозиция на него. Тази е вечната опозиция. Тя самата забелязала, че когато спъва неговата работа, винаги след туй се разболява и не оздравява, докато бай Георги не отиде да я лекува. Обаче бай Георги бил толкова благороден, че въпреки че знаел, че тя му спъва работите, всякога, когато го повика, отива да я лекува. Един път образували верига, за да я лекуват и след туй всички от веригата се разболели, вземали от болестта й. Мъжът й рекъл: „Ако знаех, че така ще бъде, нямаше да се моля за нея", щото и той се разболял. Изобщо всички от веригата нещо ги заболяло. Един го заболяла глава, друг гърди и т.н. Значи болестта се разпределя между всички, но на нея й олекнало, обаче другите се разболяли. Бай Георги казал: "Който отива да помага, той трябва да бъде готов да носи и чуждия товар." Защото това е чужд товар, който носиш. На снимка 16, тука ги виждаме на обед. Отпред, това е Симеон Симеонов, до него Михаил Стоицев, Георги Куртев, Иван Бойчев, това е Иван Калканджиев, Веска Калканджиева, отпред е Маргарита Калканджиева, това може да е Радка Бойчева. Това е на обед. Обикноеено сядаха на поляната. Този е Илия Тимев, този Георги Челебиев. Първият гърбом е Илия Тимев от Бургас. Сега да запишем. Значи първият беше Илия Тимев от Бургас, вторият Георги Челебиев, с голото теме, от Бургас, беше ми хазяин. Илия Тимев ми разказваше как, като е бил още в петдесятното общество, отишли един пролетен ден до гара Септември с цялото петдесятно общество, минавали по тревата и по цветята и чул глас да му говори: „Не тъпчете цветята!" Така му се казало и оттам разбрал, че цветята трябва да ги пазим. Това си спомням за него. А у Георги Челебиев живях година и половина, без да ми поиска някакъв наем, за което съм му много благодарен. Снимка 17. Първата е Донка Злати Янева, четвъртата е Койнито, петата е сестра Димитра от Горица. Тя има интересни опитности. Един път трябвало да отиде в Айтос да получи томчета беседи от Учителя и понеже няма по кого да ги прати, а трябва да се получат, облякла се като мъж, вземала от съседа коне и възседнали конете, с ямурлуци се загънали и казали: „На никого няма да се обаждаме, никои да не ни знае, че сме жени." Посред нощ отиват в Айтос, стигнали преди да изгрее слънцето, чакали на края на града да се раздвижат хората и тогава отиват у бай Георги, вземат книгите и като се връщат, минават през полето направо, през едно близко село минават, но понеже се уплашили на едно място, разбягали се конете и ги съборили. Паднали и книги, и жени, всичко паднало по земята, обаче те не се обезкуражили, молели се на Бога и по едно време конете се укротили, пък бягали, бягали, хванали ги и пак се покачили. И хората събрали книгите, които били разпилели, помогнали им да си ги приберат и се върнали. По тоя начин изпълнили задачата. Това е едната случка. Другата: Отиват някъде по работа, минават край една река. Затънали в реката, а тя била придошла. Да се върнат - няма къде да отидат. Решили да я прегазят, но тя им дошла да кръста. Те се уплашили и те застанали порсред реката. Реката бучи, а пък те не виждат нищо и за да не се удавят, спрели се и чакали да утихне водата и като разбрали, че водата вече не се засилва, тогава вземали по един кол и се подпирали, за да не ги отвлече водата. „И си влачихме краката по дъното, защото щом си вдигнеш крака, водата ще те отнесе." Заради туй си влачили краката. Полека-полека, така минали и се спасили. Значи Бог им помогнал с 91 Псалом, „Молихме се през цялото време с 91 Псалом. Почакахме половин час във водата. Тя си бучи, но ние стоим там във водата и не знаем какво да правим и се молим, държим връзка. По едно време усетихме, като че водата се успокои и продължихме, минахме и се завърнахме." Това разказа кака Димитра. Тя беше една от най-хубавите хора в Горица. Беше много деятелна, пожертвувателна. Спомням си един такъв случай: Бях по обиколка в Горица, когато напуснах дома на ръководителя им, Колю Великов, тя ме посрещна с един хляб от ТКЗС-то, да ми даде хляб. да имам за из пътя. Пък аз й казах: „Сестра, сега се нахранихме, няма нужда да вземаме хляб. Селото е на 2-3 километра, село Страцин, там има хляб, защо да нося?" - „Ама тъй ми казаха, да ти го дам." Почувствала вътрешен глас да ми даде този хляб. Аз, за да не й откажа, отрязах си само един крайник. Даде ми хляба и аз отидох в съседното село. Какво се оказа, в съседното село фурната била развалена и цялото село няма хляб. И заводът нямаше хляб и с този хляб, който носех, ядохме двама души, пък за семейството пратихме в съседното село една магарешка каручка да вземат хляб, да се нахранят. Значи, хляба трябвало да го взема, пък аз послушах своя ум и взех само един крайник. Казвам: „Защо, има и там фурна, и там има хляб и там има ТКЗС, защо да го нося хляба." Значи тя ми даваше цял хляб, аз отрязах само един резен и с тоя резен ядохме двама души, а иначе щеше да се нахрани цялото семейство. На снимката първата е Донка Злати Янева от село Страцин, жената на бившия ръководител на братството. Той се казваше Злати Янев от Страцин. Сега има друг ръководител. На снимка 18 виждаме брат Георги Куртев. Тази сестра, забравих й името. Тя е на Иван Колев жена му от Тополица. Тя е трета. Значи на снимка 18 втори е Георги Куртев, а пък седма Иринка Тодорова, те живееха на градината, цялото семейство, бяха като пазачи на градината от 1952 година до край. На снимка 19 не си спомням нищо. На снимка 20, последната, която е с шареното, се казваше Радка Горанова, на Злати Янев дъщеря от Страцин, живее в Бургас. Снимка 21. Първата беше Керачка от Тополица, на Любо Мавродиев жена. Сега живее във Варна. Втора е Надка Куртева, зад нея Радка Бойчева, следующата е майката на Петко Кралев, зад Стойка. Трета под ред е Стойка от Тополица. Тази е Петра от Страцин, дъщеря на новия ръководител, Ангел Василев. Снимка 22. Първа е Еленка Челебиева, до нея Стойка, а тая с черното е Таня Славова от Карагеоргиево. Снимка 23. Първият не се знае. Вторият е дядо Касаиванов от Тополица, третият е Недялко от Страцин, следващият е Злати Янев от Страцин. Тука той с ръката си затуля лицето, затуй не може да се познае. Този е Кинчо Димитров, дето напред говорим за него. Този е Слави Милевски, дето говорим за него също. Този е Ангел от Горица. Презимето му забравих. Другите не ги познавам, не ги виждам. Тази снимка, 24, точно в средата е Владимир Калудов от Бата. Васил Дулапчиев е пети като започнем тука отдясно, тука жената първо, второ, трето, четвърто, пето, той е с някакво сако сиво и с бяла риза. За Васил Дулапчиев мога да кажа нещо: Той е от село Габерово, селото на Иринка. Той бил църковен певец. Поканили го в село Габерово, постоянно пеел в църквата. Поканили го в нашето събрание, пеели духовни песни, четели молитви, слушали беседа и след туй, като свършили беседата, рекъл: „Защо досега не сте ми казали за това хубаво учение, за да се лутам тук-там, защо досега не сте ми казали?" Пък Владимир Калудов му казал: „Брат Василе, ето, ти сега видя и чу, вече иди и проповядвай, както ти разбираш." Снимка 25. Сега тука първата, втората, третата фактически отляво, пълната жена е Донка Георги Събева, моята съпруга. Тука е Велчо Милевски и зад него е Георги Челебиев. Велчо Милевски беше ръководител в Айтос дълги години. Снимка 26. Втората е Марийка Маркова и децата й. Това са Весела Маркова и сестра й, Живка. Гърбом е Донка Събева, а другата е от село Житарово. Ами тука виждаме две баби играят. Горе е Георги Куртев, на верандата и някой е при него. Коя е тая при него, коя е тая с очилата? Желязка Радулова. Снимка 27. Иван Бойчев, Михаил Стоицев, Янко Стоянов от Айтос, Добри Ганев, Велчо Милевски, Георги Челебиев и Ангел от Горица с бялото. Снимка 28. Първата е Койна Тенева, вторият-брат Куртев, трета - Малинка Кралева. Снимка 29. Свирят и играят. Снимка 30. Пак играят. Снимка 31. Също играят, не се вижда. Снимка 32. Първата с шарената рокля не се знае, до нея е жената на Георги Събев - Донка, две момичета - на Марко двете дъщери, отзад, на първата двойка е Марийка Маркова, майка на Весела Маркова и Живка. Снимка 33. Тук свирят. Симеон Симеонов свири и другите разговарят. Много хора, не могат да се различат. Това е едната продукция снимки. После ще почнем да разглеждаме втората продукция от снимки. Link to comment Share on other sites More sharing options...
Recommended Posts
Create an account or sign in to comment
You need to be a member in order to leave a comment
Create an account
Sign up for a new account in our community. It's easy!
Register a new accountSign in
Already have an account? Sign in here.
Sign In Now