09 - 14. ТОШКО ИДЕ /СПОМЕНИ ОТ МИНАЛОТО/

[Ани]

14. ТОШКО ИДЕ /СПОМЕНИ ОТ МИНАЛОТО/

Майката на Деко еднаж ни разказа един интересен случай за нейната внучка. Ето и самият случай:

Еднаж, както си стояхме в къщи с дъщерята и детето й, всеки се занимаваше с нещо, детето си играеше. По едно време детето закрещя: „Затворете вратата! Заключете я! Чувате ли? Защо се бавите? По-скоро заключете вратата, че Тошко иде пак пиян." - „Кой е тоя Тошко, бе, душице?" - попитала я баба й. - „Тошко, мъжът ми. Не го ли знаете? Ето го, пак идва пиян. Идва с празни ръце. Пак всичко изпил. Пак нищо не носи. Моля ви се, не го пускайте", говорела четири-годишната внучка.

Всички тези разговори с малката им внучка за непросветения биха се сметнали за бръщолевене. Но за оня, който е запознат със закона за прераждането и за безсмъртието на душите, въпросът стои по-другояче.

Ясно е, че четири-годишната внучка си припомня картини от миналото, които като съпруга на пиян мъж е изживяла много силно. Тези случки са оставил трайни следи в нейното подсъзнание и при даден момент те изплават в съзнанието с цялата си яснота и картинност.

Някой може би ще каже, че това са отделни случаи, на които не бива да се обръща внимание. Не! И само един случай да бъде, заслужава внимание. А те са много, които заслужават проучване, а не отричане. Отричането е оръжие на невежите.

„Най-голямата лъжа в света е тая, че човек като умре, всичко се свършва", казва Учителят.

Георги Събев