09 - 102.СПОМЕН ОТ МИНАЛИЯ ЖИВОТ

[Ани]

102.СПОМЕН ОТ МИНАЛИЯ ЖИВОТ

Веднъж майката на Недялко ми разказа следния интересен случай. Ето самата случка:

Един ден си стояхме в къщи с дъщерята и си вършехме домашната работа, а детето си играеше край нас. По едно време то закрещя: „Затворете вратата, затворете вратата, заключете я!" - настояваше то. - „Защо се бавите! По-скоро, че Тошко иде пак пиян...'" - „Кой е тоя Тошко, бе душице", я попитах аз. - „Тошко, мъжът ми. Не голи знаете? Ето го, пак пиян. Идва с празни ръце. Моля ви се, не го пускайте!" Тъй говореше 4-годишната ми внучка.

При друг случай, когато майка й се ядосваше на пиянството на мъжа си, тя я успокояваше и съветваше тъй: „Мамо, защо се ядосваш с татко? Напусни го!" - „Как тъй да го напусна?" - възразила майка й.

След като детето поотрасна, аз го взех при мен на село, за да го гледам, понеже дъщеря ми работеше.

Една нощ дъщеря ми сънува покойния си брат, който се явява при нея и иска да я прегърне и целуне, но тя се противила, като му казала: „Наско, аз не позволявам да ме целуваш, понеже ти си умрял и ме е страх от тебе." Тогава Наско й казал: „Ти сега не ми позволяваш да те целуна, но утре ще дойдеш при мене!" И наистина на следния ден дойде на село при детето, без да е възнамерявала.

Като дойде на село, чак тогава тя си спомни съня и разбрала, че покойният й брат сега се бе родил като нейно дете, което тя вече спокойно може да прегръща и целува, а в съня си се страхувала от него.

Същото дете веднъж казало на баба си: „Бабо, аз няма думам тебе баба. Ти мама!"

Разказала: Тонка

Покойният син сега, като дете на сестра си, познал майка си.