09 - 123. БЯГАЙ, СКАЛАТА ПАДА

[Ани]

123. БЯГАЙ, СКАЛАТА ПАДА

През 1936 година изпаднах в голямо материално затруднение. Ходих тук, там, по мините да търся работа, но все не се намираше. Най-после се научих, че в мина Твърдица има работа. Трябваше веднага да отида там, а пари за път нямах, поради което тръгнах пеш. Щом пристигнах в мината, веднага ме приеха на работа. Почнах да работя две смени, за да взема повече пари, за да мога да изпратя на домашните ми, които също изнемогваха. Наближаваше Нова година. Другарите ми си изкараха смяната и напуснаха рудника, зер утре е Нова година. Всеки трябва да се приготви и я посрещне по-весело, но аз и сега останах да работя, макар и сам.

След като поработих малко, седнах да си отдъхна малко. Едва бях седнал и ето чувам глас: „Бягай, скалата пада!" Веднага се отместих на три метра вдясно и една голяма, 4-5 тонна скала падна същия миг на мястото, дето аз почивах. В това време миньорската ми лампа угасна от ударната вълна, побързах да изляза, за да не се задуша.

Кой беше ме повикал? Кой беше спасил живота ми? Само един Бог можеше да стори това, защото само Той знаеше, че аз съм в опасност.

Разказал: Димитър Добрев Железаров

Гр. Варна.