09 - 131. СЪН, КОЙТО ПРЕДСКАЗВА

[Ани]

131. СЪН, КОЙТО ПРЕДСКАЗВА

Това било през Европейската война. Един приятел от Тополовград бил мобилизиран. Една нощ сънува следния сън: получават заповед за настъпление и тръгват. Не след много път те стигат до един хубав извор, където се спрели, омили се, отпочинали и продължили пътя. След няколко часа път стигат една река, която трябва да газят, понеже мост нямало. При това преминаване на реката всички се издавили освен него. Събудил се и още бил под впечатлението на знаменателния сън. И ето, идва заповед аз настъпление - тръгват веднага. Той предупредил другарите си, че по пътя има хубав извор, където могат да се освежат и отпочинат. „А ти от где знаеш, че има извор?" - го питали другарите му. - „Сънувах, че минахме по този път." Стигнали извора, напили се с хубава студена вода, освежили се, напълнили манерките си за по път и продължили. Ето, стигнали и реката. Водата ги хванала до гърдите. Хванали се войниците на верига и минали реката. Никой не се удавил, но ето че скоро влезли в сражение, където били избити всичките му другари, цялата рота, като само той единствен останал жив. Той бягал напред, по посока към една височина, а неприятелят непрекъснато го обстрелвал. Даже паднала една граната и го заровила до кръста. Но след като благополучно се измъкнал и видял, че не е ранен, продължил да бяга, душа да спасява. От продължителното обстрелване дрехите му били не само надупчени, но и скъсани, като че не дрехи, а парцали висели по него. Изгладнял, изморен и изтощен от преживения ужас, той едва се движил из една гора, но ето че случайно попаднал на техния щаб. Другите войници като го видели, се изплашили, като че при тях се явил не войник, не техния другар, а някой дух или привидение. Взели да го разпитват за ротата му, но той не можел да говори. Дал знак, че е жаден. Дали му една манерка вода, която изпил на един дъх. Поискал втора, и нея изпил и чак тогава почувствал, че е утолил жаждата си и им разказал подробно за съдбата на ротата им и за ужаса, който преживял. Но дори и нищо да не бе казал, скъсаните му дрехи от куршуми ясно говорели за преживяния ужас. Този войник бил верующ и тази му вяра вероятно е направила тялото му неуязвимо за куршумите.

По разказа на Пею Кръстев от Тополовград

/П. Камбуров/