Jump to content

09 - 177. ТОПЪЛ ХЛЯБ НА ПЛАНИНАТА


Recommended Posts

177. ТОПЪЛ ХЛЯБ НА ПЛАНИНАТА

Преди няколко години един брат от южна България предприел обиколка на Пирин и Рила със семейството си. Около две седмици били все из планината. От хижите се снабдявали с хляб и други продукти, но хлябът толкова изсъхвал, че едва можел да се реже с нож. На петнадесет-шестнадесет годишната девойка й омръзнало да яде все сух хляб и ето по какъв начин изразила желанието си: „Ей, татко, омръзна ми да ям все сух хляб. Вече две седмици все сух хляб ядем. Прияде ми се вече топъл хляб, хей такъв да е голям и педя дебел." - като посочило с ръце. - „Добре е да има, но отгде да го вземем?" - казал примирително бащата. „Нека сме доволни, че не сме без хляб, че тука, в планината, често и без хляб може да се остане." Продължили пътя си и не били изминали и един километър, откак били говорили за бял, топъл хляб и ето, на един плосък като софра камък намерили желания хляб. Поогледали се те наоколо, да не би някой пастир да го е оставил, но тъй като не се виждали никакви хора, те взели хляба - толкова голям, колкото момичето го е пожелало. Но най-изненадващото било, че хлябът бил още топъл. Откъде се взе този хляб, че още топъл? На десетки километри няма фурна. Седнали и яли топъл хляб. Яли до насита и пак останало от него. Яли те и благодарили на оня, който ги е чул и им е изпратил топъл хляб на планината.

Опитност на В. А. Добрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...