Jump to content

1930_01_08 Проява на Любовта / Чувството на любовта


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Добрина-Радостина Костадинова

Архивна единица

От книгата „Естествен ред на нещата“, Общ окултен клас - девета година, (1929 г. - 1930 г.),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2013 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата „Степени на съзнанието“, 17 лекции на общия окултен клас, 9-та година, т. II (1929-1930 г.),

по стенографски записки, изд. София, 1939 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Проява на Любовта

Размишление върху пътя на светлината.

Пишете върху темите: „Отличителната черта на ученика“ и „Отличителните черти на умрелия и на живия човек“.

Защо умира човек? – За да възкръсне. Който никога не е умирал, той не може да възкръсне. Който не е умирал, той не може да се роди. Една характерна черта на умрелия е тази, че колкото да го хвалят или корят, той не се смущава, нито се радва. На живия обаче не е безразлично дали ще го хвалят или укоряват. Умрелият е зает с важна работа, вследствие на което не се интересува дали някой ще го хвали или укорява. Умрелият е глух за всичко, което става вън от него, но буден за всичко, което става вътре в него. За живия не е така. За него е важно дали ще му кажете няколко сладки думи.

Като четете Библията, задавали ли сте си въпроса, коя книга от Стария Завет минава за най-важна. Според мнозина най-важна книга от Стария Завет е „Песен на песните“ – философията на Соломона. След като учил и живял известно време, Соломон написал тази книга, в която възпял Любовта. Тази книга е минала през строга цензура и едва била допусната. И до днес още тя не е приета, както трябва. Като я четат, мнозина се произнасят за нея, че не е подходяща за млади хора. Те намират, че моралът на тази книга не е съобразен с днешното разбиране на хората. Книгата „Песен на песните“ не е каноническа. Днес срещате и религиозни, и светски хора, които мислят, че само старият може да чете книгата на Соломона. Чете ли я някой млад, той ще се съблазни. Дали ще се съблазни човек, или не, това се определя от идеала, който го ръководи в живота. Само онзи човек се съблазнява, който няма висок идеал. Само онзи пътник се заблуждава в гората, който няма светлина, която да го ориентира. Само онзи параход обърква пътя си в морето, чийто фар на брега е загаснал. Следователно, докато човек има фар в живота си, т.е. докато има висок идеал, който осветява пътя му, той никога не може да се загуби, нито да се съблазни. Съблазънта не е нищо друго, освен отклоняване от правия път на живота. Съблазънта иде всякога, когато между идеите на човека няма съответствие.

Кои хора се съблазняват? Съблазняват се обикновено слабите, болните, а най-много децата. Докато детето е малко, майка му го поставя на строги закони. Тя му забранява да прави това или онова, да яде тази или онази храна, да не бърка в гърнето със сладко и т.н. Значи всички хора, които се съблазняват лесно, живеят под строги правила и закони. Докато детето е малко, много неща му забраняват. Щом човек се закрепи, щом придобие устойчивост, забраната се дига от него и той се чувства свободен да постъпва, както намира за добре. Както недобре асимилираната храна произвежда обратни резултати в храносмилателната система, така и криворазбраните или недоразбрани идеи внасят съблазън или противоречия в живота. Идеите са живи неща. Следователно човек не може да глътне нещо живо, без да го е раздробил и асимилирал предварително.

Всяко същество, което влиза в стомаха на човека, трябва да умре. Ако остане живо, човек умира. С други думи казано: Всяко същество, което влиза в човешкия организъм, трябва да се подчини на реда и порядъка, който намира там. Не се ли съгласи с този ред и порядък, в организма настъпва дисхармония, разбъркване, при което непотребното ще се изхвърли навън. Всяка идея, която прониква в човешкия ум, трябва да е в съгласие с основните идеи на човека. Не е ли в съгласие с тях, тя произвежда обратен резултат.

Същият закон се отнася и до чувствата. Ако едно чувство влезе в сърцето на човека и не се подчини на основния ред и порядък, който съществува между останалите чувства, сърцето непременно ще го изхвърли навън. Хората наричат „любов“ много от чувствата, които влизат в сърцето на човека като неканени гости. Това не е любов. Това са особен род чувства, които минават през сърцето и заминават, като остават следи от себе си. Любовта, обаче, не е преходна. Тя е нещо постоянно. Малцина са готови за Любовта. Днес повечето хора заминават от този свят, без да се пробудят за Любовта. Както са дошли, така си отиват. Като не разбират Любовта, като не са я опитали, те наричат Любов всяко временно чувство, всяко разположение, което изпитват. Едно от качествата на Любовта е, че тя не познава злото. Любовта никога не прави зло. Дето Любовта присъства, там всякакво зло и престъпление отсъстват. Животът на любещия е подведен под особена гама. Каквото да му се говори, каквито неща да гледа, той навсякъде чува и вижда красивото. На всички неща той гледа особено, не както обикновените хора. Той има особени очи, особено вижда нещата. На пръв поглед изглежда, че този човек не прави разлика между добро и зло. Тъкмо там е особеното в него, че той всичко вижда, но си обяснява нещата от гледището на Любовта. Как може този човек да вижда отрицателното в света, когато няма достъп до него? Пред Любовта злото и престъплението се стопяват. Която види някой умрял, тя казва: „Няма нищо, този човек ще възкръсне“. – Еди-кой си бил ранен, кръвта му изтекла. – „Няма нищо, кръвта ще потече известно време и ще спре.“ Живата кръв никога не изтича. Кръв, която изтича, е мъртва. Тя тече и изтича, но благодарение на живата кръв в човека, тя има възможност постепенно да се възстановява.

Като не разбират дълбокия смисъл на живота, хората се плашат, да не се случи нещо лошо с тях. Няма защо да се плаши човек. Като живее, той има една задача в живота си: да събуди чувството на Любовта в себе си. Събуди ли това чувство, всякакъв страх в живота му изчезва. Любов и страх са две несъвместими неща. Едно се иска от човека: да не пропусне времето, когато се събужда чувството на Любовта. За всеки човек това време е различно – няма определена възраст.

Събуждането на това чувство се съвпада с момента на новораждането в човека. Когато чувството на Любовта се пробуди в човека, животът му вече не изгасва. Той влиза в по-висока гама на живота, отдето разглежда нещата. Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно. Следователно светлината на Любовта осмисля както физическият свят, така и духовният, и умственият. Докато светлината на Любовта не огрее сърцето и ума, т.е. върха и долината, човек не може да бъде буден, вследствие на което не вижда ясно. Съвременните хора гледат особено на Любовта. Те считат, че Любовта е достояние само на младите. Ако чуят, че някой възрастен или стар човек люби, те го взимат за посмешище. Те не правят разлика между любов и влюбване. Докато е жив, човек трябва да люби. Стане ли въпрос за влюбване, това е друга работа. Между влюбването и пиянството има нещо общо. Чувате, че някой се е влюбил, запалил се от четири страни, но след известно време изтрезнял. Любов, която запалва сърцето на човека и в скоро време този огън изгасва, не е истинска. Запали ли се огънят на човека, той трябва вечно да гори. Срещате един учен, на преклонна възраст вече, но виждате, че огънят на Любовта в него продължава още да гори. Той живо се интересува от науката, работи, прави научни изследвания. Каквото и да говори, каквато работа да върши, той все за науката мисли. Той е влюбен в науката. Светът се нуждае от влюбени хора, т.е. от хора на Любовта. В обикновения живот хората на Любовта минават за смахнати. Разумната природа гледа другояче на въпроса. Тя счита истински човек онзи, който люби. Сегашният живот изисква от всички хора дълбока, вътрешна мисъл, която да служи като филтър на обикновените му мисли. Без филтър на мисълта и на чувствата, животът е пълен с опасности. Като живее, човек постоянно трябва да филтрира мислите и чувствата си, да знае кое е ценно и кое не е ценно. Човек на Любовта се отличава от обикновените хора именно по това, че той филтрира нещата. Тази е причината, поради която той никога не се разочарова. Както ясновидецът никога не се заблуждава, така и любещият никога не се разочарова. И двамата виждат ясно. Дето да отидат, те са добре приети. На тях гледат с разположение, както обикновените, така и напредналите същества. Невидимият свят се интересува от всеки човек, в когото чувството на Любовта се е пробудило. Възвишените същества полагат особени грижи за него. Те го поливат, осветяват, както вие постъпвате с цветя, които обичате. Кой градинар не се грижи за своите красиви цветя? Кой бижутер не се грижи за своите скъпоценни камъни? Кои родители не се грижат за своите добри деца? Родителите трептят за добрите си деца като за скъпоценен камък, защото от тях зависи семейният им живот. Когато децата са добри, и родителите живеят добре. Лоши ли са децата, семейният живот на родителите се разваля. Родителите и децата трябва да имат общ идеал, към който да се стремят.

Следователно, докато в индивидуалния, в семейния, в обществения живот съществува общ идеал, животът на всички хора ще бъде хармоничен. Внесе ли се раздвояване в идеала на човека, животът му се обезсмисля. Щом животът на хората се обезсмисли, те започват да се карат, да спорят помежду си, вследствие на което идат страданията. Затова е казано в Писанието: „Всеки дом или общество, разделено против себе си, не може да устои“. Идеалът, както на отделния човек, така и на цялото човечество, трябва да бъде Любов към Бога. Тази Любов включва в себе си и любов към ближния. Мнозина казват, че могат да обичат ближния си, но как ще обичат Господа, Когото никога не са виждали? Според мене по-лесно е Бога да обичаш, отколкото хората. Защо? Защото единственото същество, което виждате в света, това е Бог. Що се отнася до човека, вие виждате само външната му страна. Какво всъщност представя човека, вие не знаете. Днес познавате баща си, казвате, че той има брада, мустаци, сини очи, висок ръст. Как ще познаете баща си, когато замине за другия свят? Отиде ли на онзи свят, веднага ще хвърлят брадата и мустаците му. Те ще кажат: „Щом си дошъл между нас, ние веднага ще те преобразим. Тук не се приемат дегизирани хора“. Брада, мустаци, всичко това ще оставите настрана и ще дойдете съвсем преобразен. Като знаете това, как ще се познавате в онзи свят?

Като говорим за познаване на Бога, ние приемаме предвид познаването на Любовта. Който познава Любовта, той познава и Бога. Ето защо, всеки човек трябва да се стреми да развие в себе си чувството на Любовта. Ще кажете, че има време, няма защо да бързате. Не е въпрос да бърза човек. Въпросът е да не пропуснете времето, т.е. момента, който благоприятства за развитието на това чувство. Всеки може да плати дълга си, но важно е, че има срок, в който трябва да го изплати. Дойде ли срокът за плащане на дълга, никакво отлагане не се приема. Който е взимал, той трябва да плаща. – „Ама аз мислех, че много време има до срока.“ – Така мислиш, защото не виждаш правилно. За да виждаш правилно, трябва да застанеш на страната, отдето твоят кредитор гледа. Ти гледаш от друга страна, вследствие на което линията на твоя и на неговия интерес не се съвпада. От мястото, дето ти гледаш, линията се продължава. От мястото, дето кредиторът гледа, линията се скъсява. Всъщност линията нито се скъсява, нито се продължава, но перспективно изглежда, че се продължава или скъсява. Длъжникът има желание да продължи срока за изплащане на полицата си. Кредиторът, обаче, има желание, ако не получи по-скоро парите си, поне в определения срок. Това е естественият процес в живота. Когато един бърза, друг трябва да спира процеса. Изобщо, който бърза много, той не печели. Човек не трябва да бърза, но да се стреми, да върши всичко с импулса на Любовта. Работи ли всякога и навсякъде с Любов, човек може да очаква добри резултати.

И тъй, докато чувството на Любовта не е развито в човека, той не може да разбере проявите на Любовта. Който е развил това чувство в себе си, той го познава и в другите хора. Как го познава? Достатъчно е да се докосне до ръката на човека, за да познае дали той има Любов, или няма. Като хващате ръката на своите познати, вие изпитвате приятно или неприятно чувство. Неприятно чувство се предизвиква от това, че ръката на някой човек е много суха или много влажна. Ръката на човека трябва да има приятна топлина, да не е нито много суха, нито много влажна. Голямата влага на ръката може да се уподоби на влажно време. Дойде ли голяма влага, земеделецът е недоволен. Той е недоволен и от голямата суша. Следователно, ако ръката на човека е много суха, това показва, че растителността в него е изложена на загиване. Човек трябва да наблюдава, да изучава състоянията си по температурата на ръката. Има една хладина на ръката, която е естествена. Това показва, че теченията на силите в организма стават правилно. Такъв човек обикновено е здрав. Нормалното състояние на организма се нарушава, когато в човека се събудят много желания или когато се натъкне на противоречиви мисли и чувства в себе си. Освободи ли се от някои желания, внесе ли хармония в мислите и чувствата си, и състоянието му се подобрява.

Кои мисли и чувства са естествени? Всяка мисъл и всяко чувство, които не причиняват дисхармония в човека, са правилни. Те са съгласни със законите на природата. Същото се отнася и до музиката. Два тона са хармонични, ако спазват законите на музиката. Когато пее, човек трябва да се съобразява с основния тон. Основният тон не се определя от камертона. В човека има едно вътрешно чувство, с което може да схваща основния тон. За да развие това чувство в себе си, той трябва да се упражнява. При това, ако певецът пее сутрин, по-лесно може да схваща основния тон. Пее ли на обяд или вечер, условията за музика са по-трудни. Който иска да стане добър певец, той трябва да пее сутрин. След това може да пее и преди обяд, и преди вечеря. Той трябва да пее най-малко по 3 часа на ден: сутрин, преди обяд и преди вечеря.

Каквито са законите за музиката, такива са и за мисълта. За да бъде мисълта правилна, хармонична, човек трябва да се упражнява, да мисли право. Мисълта трябва да се излива гладко, плавно, без напрежение. Някои се мъчи, напряга, не може да реши известен въпрос. Няма защо да се напряга човек. Достатъчно е да запее, да отклони мисълта си от своята мъчнотия, и разрешението на въпроса е дойде. Който има музика в себе си, той лесно разрешава въпросите си. Новото възпитание и самовъзпитание трябва да започне с музика. Съвременните педагози, майки и учители, си служат с ред правила и закони, чрез които определят дали дадена постъпка е добра или лоша. Коя е мярката за преценката на добрите и лоши постъпки? Трябва да съществува една мярка, която да бъде обща за всички хора. Природата има една правилна мярка, чрез която определя правите и кривите постъпки. Домогне ли се до тази мярка, човек става господар на себе си. Не е ли придобил още тази мярка, той постоянно греши, вследствие на което нарушава хармонията на своя вътрешен живот. Дисхармоничното състояние в човека показва, че той е изправен пред своите криви постъпки, за които трябва да плаща. Природата е строга и взискателна към всеки, който нарушава нейния ред и порядък. Тя веднага му поднася полица да плати дълга си.

И тъй, иска ли да бъде здрав, човек трябва да прилага в живота си мярката, с която природата си служи. За да знае дали правилно прилага мярката на природата в постъпките си, човек трябва да се изучава вътрешно. При всяка своя постъпка той трябва да следи какво е разположението му. Най-малкото неразположение, скрито дълбоко в човека, показва, че той е нарушил тази мярка, като я продължил или скъсил. В това отношение човек сам може да преценява постъпките си. Ако той сам не е доволен от себе си, и хората няма да бъдат доволни от него. Ако музикантът е доволен от свиренето си, и слушателите му ще бъдат доволни. Невъзможно е човек да е доволен от себе си, а хората да са недоволни от него. Невъзможно е също той да е недоволен от себе си, а хората да са доволни. Като казвам това, имам предвид онзи човек, който прилага мярката на природата към себе си. Този човек има вярна преценка за нещата и не се лъже нито в себе си, нито в другите хора.

Съвременните хора страдат, мъчат се, искат да се освободят от противоречията на живота си. Докато мислят по стар начин, те всякога ще се натъкват на противоречия. Какво се иска от човека? Като е дошъл на земята, човек трябва да разбере отде иде, сам ли е дошъл, какво трябва да прави и т.н. Като мисли върху тия въпроси, той ще се домогне до разрешението на въпроса, че е дошъл да изпълни волята Божия, т.е. волята на своя Баща. Отговори ли си на този въпрос, той ще разбере, че не е сам на земята и не живее само за себе си. Той е обиколен от своите братя и сестри. Всички хора са братя и сестри помежду си. Разреши ли този въпрос в себе си, човек трябва да се определи в отношенията си към хората като техен брат. Почувства ли се брат на човечеството, всички противоречия в живота му ще изчезнат. Сегашните хора са забравили своя произход, забравили са, че са братя и сестри, вследствие на което са се отдалечили един от друг. Днес всеки мисли за себе си. Що се отнася до неговия ближен, той го счита за чужд, а често гледа на него като на свой враг. Започне ли да гледа на ближния си като на душа, която познава, никой човек не може да му причини зло. Време е вече хората да започнат да гледат на себе си като на братя, родени от един Баща. Когато братът срещне сестра си, той ще я прегърне и целуне със свещен трепет на своята душа. Той ще познае сестра си, която ще го заведе при своя Баща. При това положение и братството, и сестринството имат смисъл. Истински брат и сестра са ония, които отиват заедно при своя Баща и получават Неговото благословение.

Мнозина се запитват как трябва да разрешат въпроса за женитбата. Този въпрос е разрешен още с идването на човека на земята. Човек е свързан с материята. Щом е слязъл на земята, той се е венчал за материята. Той е бил дух, а се е свързал с материята. Ако при това положение не е доволен, отвън нищо не може да го задоволи. Външната женитба, която става между мъже и жени, не е нищо друго, освен сдружаване между хората с цел да свършат заедно дадена работа. Търси ли щастие в женитбата, човек е на крив път. Женитбата е учредителен акт за свършване на определена работа. Че е така, вие проверявате това в самия живот. Женят се млади, красиви, богати хора, но все са недоволни, липсва им нещо. Какво липсва на човека? – Божественото. Докато даде път на Божественото, човек всякога ще бъде недоволен, всякога ще му липсва нещо. Ето защо, дали ще се жени, или не, човек всякога трябва да съзнава, че живее, за да реализира Божия план, да се пробуди в него Любовта, да даде предимство на Божественото в себе си.

Като ученици, вие трябва да синтезирате явленията в живота и в природата, да правите връзка между миналото и настоящето. Като правите тази съзнателна връзка, вие ще разберете, че това, което днес преживявате, е резултат на вашето далечно минало. Невъзможно е да има последствия без причини. Следователно искате ли да се освободите от болести или недъзи, обърнете се към миналото си, дето се крият причините на нещата. Като намерите причината и я премахнете, ще се освободите и от последствията ѝ. Дойде ли до това разбиране, човек започва да живее съзнателно, защото знае, че сегашният му живот определя бъдещия. Някои очакват още днес да бъдат щастливи. Човек може да бъде щастлив дотолкова, доколкото е приготвил условия за щастието. Причините на сегашното му щастие или нещастие се крият в неговото минало. Невъзможно е човек да бъде богат, ако не е приготвил условия в себе си за богатство. Не е ли приготвил условия за богатство в себе си, и да стане богат, в скоро време той ще го изгуби. Преди да стане богат, човек трябва да е бил господар на сиромашията. Който може да управлява сиромашията, той може да управлява и богатството. Сега, да се върнем към главния въпрос – проява на Любовта. Къде се проявява Любовта? – В живота. Животът представя сцената, на която Любовта се проявява. Не е ли приготвил тази сцена, човек не може да очаква никакво проявление на Любовта. Любовта се проявява в живота, но извън времето и пространството. Моментът, през който Любовта се проявява, е кратковременен, но внася пълно единство в живота. Любовта примирява всички противоречия. Излезе ли вън от нея, човек отново се разгласява. Любовта внася единство, а безлюбието – разногласие. Докато влезе в областта на абсолютната хармония, човек ще пада и става, непрекъснато ще се движи между любовта и безлюбието. Като се движи от един полюс на друг, човек ту се разширява, ту се свива. Това са процеси, през които той неизбежно трябва да мине, за да излезе от своето тесногръдие. Физическият живот представя движение между полюси, между крайности. Обаче самият живот не е в крайностите, т.е. в полюсите. Око единият полюс представя A – начало на нещата, другият полюс е B – край на нещата. Животът пък се движи между A и B. Тъй щото, ако кажем, че богатството и сиромашията са полюси, ще знаем, че животът не е в тях. Те представят само възможности за човека да живее. Ако в ума на даден човек влезе само една идея, например или само идеята за богатство, или само идеята за сиромашия, той непременно ще умре. Държи ли в ума си едновременно и двете идеи, той непременно ще живее. Следователно, докато човек държи в себе си идеята, че ще живее, той непременно ще умре. Поддържа ли само идеята, че ще умре, той пак ще умре. Поддържа ли едновременно идеите, че ще живее и ще умре, той ще живее. Който не може да умре, той не може и да възкръсне. Като възкръсне, човек минава в по-висока фаза на живота, отдето разбира нещата с по-голяма яснота. Сама по себе си смъртта не е страшна. Страшно е, когато човек умира и не може да възкръсне. Като знаете това, живейте съзнателно, да заминете от този свят навреме, за да можете да възкръснете. Не живеете ли правилно, ще умрете преждевременно. Щом умрете преждевременно, и възкресението няма да дойде. Когато земеделецът не сее на време, и плодът не узрява на време. Същият закон се отнася и до желанията на човека. Сей на време, за да пожънеш плодовете си на време.

Мнозина не успяват в живота си, понеже отлагат реализирането на своите желания за благоприятни времена. Вземете пример от Орфей, безсмъртният певец на вълшебната песен, който със свирката си превръщаше цялата природа в слух. Той не търсеше благоприятни моменти за свирене, но свиреше между овцете. Той пасеше овце и свиреше. Овцете му се спираха да го слушат с благоговение. Следователно, ако със своя живот човек не може да застави овцете да престанат да пасат, лошите хора да се откажат от престъпленията си, а добрите до го последват, той не живее добре. Вълшебната свирка на Орфей представя Божественото начало в човека. Всеки човек трябва да извади тази свирка вън от себе си и да започне да свири с нея. Засвири ли веднъж, всички, които чуят това свирене, ще се съберат около него: ще пеят, ще скачат, ще играят. Който гледа как скачат, ще ги нарече луди. Не са луди тия хора, но Божественото в тях се пробужда. Няма по-велик момент за човека от този, да се пробуди Божественото начало в него, да го посети Любовта.

Следователно, когато Божественото в човека започне да свири, добрите хора ще се спрат да слушат, а лошите – ще започнат да играят. Това, което става вън от човека, става и в самия него. Доброто естество в човека съзерцава тихо и спокойно, а лошото – скача, играе. Лошото естество е в постоянно движение, а доброто – съзерцава, размишлява, внася красиви подтици в човека. Значи, докато човек живее, едно естество в него трябва да съзерцава, а другото да работи; едни идеи трябва да бъдат в покой, а други – в движение, в непрекъсната работа. За да поддържа хармонията на своя живот, човек трябва да сменя състоянията на своето естество. Това естество, което е прекарало известно време в покой, трябва да работи, а онова, което е било в движение, да почива. Човек трябва да знае кога да мълчи и кога да говори. Той трябва да знае кога да отваря и кога да затваря очите си. Дойде ли до красивото и доброто в света, той трябва да отваря очите си. Дойде ли до злото, до грозното в света, той трябва да затваря очите си. Който отваря очите си за злото, а ги затваря за доброто, той е на крив път.

Мнозина се запитват какво нещо е доброто. Ако човек отсега нататък иска да разбере какво представя доброто, неговата работа е свършена. Днес и децата знаят какво нещо е доброто. Човек трябва да знае какво представят Любовта, Мъдростта, Истината, Добродетелта и Правдата. Това са петте стълба, върху които е поставен човешкият живот. Без Любов никакъв живот не съществува. Без Мъдрост никакво знание, никаква светлина не може да се прояви. Без Истина никаква свобода не съществува. Без Правда кръвообращението не може да става правилно. Без Добродетел никаква къща не може да се съгради. Значи доброто влиза в строежа на живота. Човек е потопен в средата на добродетелите, но въпреки това не ги разбира. Какво нещо е Любовта, той не знае, но въздиша и мечтае за нея. Какво нещо е Истината, човек не може да определи, но се стреми към свободата. Истината е онази сила, която освобождава човека от всички окови и ограничения, били те физически, сърдечни или умствени.

Съвременните хора се оплакват от мъчнотии и страдания, без да търсят причината за това. Една от причините за страданията им е пресилването. Те пресилват нещата, вследствие на което става изгаряне на жиците в тяхната инсталация. Например двама души се обичат, имат хармонични отношения помежду си. По едно време единият взима една голяма сума назаем от другия и не мисли да я плати. Той счита, че като се обичат, може да мине без плащане, но остава излъган. Той не разбира Любовта. Наистина, Любовта изисква жертви, но доброволно. Най-малкото насилие в Любовта разваля отношенията, т.е. прекъсва инсталацията на Любовта. Любовта се храни с жертви, но дадени без насилие. Значи заслужава човек да пожертва живота си, за да познае Любовта.

Като ученици, вие трябва да се ползвате от всичко, което преживявате. Не се оплаквайте от мъчнотиите си, но вижте какво богатство се крие в тях и го използвайте. Ще кажете, че еди-кой ви обрал. Не сте само вие, които страдате. И добрите хора, и светиите ги обират. Кражбата е социално зло, което съществува навсякъде в живота. Има два вида кражби: материална и духовна. Човек трябва да се пази от крадци и разбойници, които погубват душата му. Що се отнася до материална кражба, там човек ще бъде изпитван, да познае себе си, да види кое е неизменното в него. Добрият човек има нещо определено, устойчиво в характера си, на което всякога може да разчита. И той е изложен на противоречия, но издържа. Той знае, че като излезе вън, когато температурата е 10 градуса под нулата, непременно ще усети студ, но същевременно знае как да посрещне студа. Студът е противодействаща сила, която регулира енергиите на човека. От студа и най-лошият човек става мек, снизходителен към ближните си. Той е готов на всякакви отстъпки. Ако искате да не ви хапе змия, служете я на студено.

Следователно студът е за лошите хора, а топлината – за добрите. Сиромашията е за лошите хора, а богатството – за добрите. Всеки човек има две страни: тъмна и светла. Тъмната страна ще възпитавате по един начин, а светлата – по-друг начин. Тъмната страна е лошото естество в човека, а светлата – доброто. В пътя на самовъзпитанието си човек трябва да разбира какво представя сиромашията и какво – богатството. Той трябва да осиромашее за старото, а да забогатее за новото. Старият живот представя книжни пари, които се късат, горят, губят цената си. Новият живот, обаче, представя златни пари, които във всички времена и епохи запазват своята цена.

Коя е онази идея в човека, която при всички условия запазва своята цена? Това е идеята за Бога. Докато носи в себе си идеята за Бога като нещо свещено, човека всякога ще бъде здрав и богат. Да носи човек тази идея в себе си, това значи да живее като Бога, да прави това, което и Той прави. На физическия свят Бог се изявява чрез даване. Следователно бъдете и вие щедри като Бога. Доколко човек трябва да дава? Има един вътрешен закон, който определя степента на даването. Едно трябва да знаете: Човек не може да бъде богат, ако не е щедър. Щедростта подразбира отношение към всички: към себе си, към ближния си и към Бога. Не е ли щедър, човек сам затваря крановете си за богатството, за източниците на живота. Съвременните хора се плашат от живота, вследствие на което търсят начин за оправяне на света. За да се оправи светът, всеки човек трябва да обича работата си. Днес повечето хора заемат разни служби не от Любов, а от желание да получават големи заплати. За да се опитат кои са истинските работници, нека се направи следният опит: на разсилния да дадат голяма заплата, а на директора на някое учреждение – малка заплата. Който обича работата си, той ще остане на поста си, без да се стреми към положението на разсилния. Обаче който работи за пари, той веднага ще напусне своята висока служба и ще заеме положението на разсилен, за да получава голяма заплата. Но по този начин светът не се оправя. Светът се нуждае от истински работници, които обичат работата си и живеят с нея. Що се отнася до богатството и сиромашията, това са две възможности, от които човек се учи. Знанието и невежеството също крият известни възможности в себе си. Сиромахът може да стане богат, и богатият може да стане сиромах. Ученият може да стане невежа, и невежата може да стане учен. Като живее, човек трябва да се учи от всичко. На каквото положение да се намира, той трябва да съзнава, че е ученик, дошъл на земята да учи. Мнозина бързат, искат веднага да станат светии. Това е невъзможно. За да стане светия, човек трябва да мине през ред изпитания и мъчнотии. Това е въпрос на време. Светията е човек, който разполага със силите на природата. Всеки човек може да стане светия, но време се изисква за това. Не е въпрос човек да се стреми към светийство. Достатъчно е при положението, в което се намира, да обработи онзи материал, който му е даден.

Сега ще ви дам едно упражнение за 40 дена. Който се заеме да го изпълни, само той да го започне. Ако го започнете и прекъснете, не е добре нито за вас, нито за ония, които са го започнали. Не искате ли да постоянствате, по-добре не започвайте. Упражнението е следното: В продължение на 40 дена, всяка сутрин, преди закуска, ще изпивате по една чаша студена вода, на глътки. Ще пиете водата спокойно, концентрирано, без да бързате. Ще знаете, че вършите велика работа за стомаха си. Ония, който имат стегнат стомах, ще почувстват голямо облекчение – стомахът им ще се регулира. Ония пък, които имат редовен, здрав стомах, и те ще придобият нещо. Това упражнения има значение и за каляване на волята. Не може човек да се моли добре, ако не е калил волята си. Молитвата подразбира концентриране на мисълта. Като се моли, човек се свързва с всички, които се молят. По този начин той влиза в техните нужди, в тяхната радост и благодарност, отправен към Бога. Той се свързва с радостта и благодарността на майката, която е родила здраво детенце; той се свързва с радостта на болния, който става от леглото си, на което е прекарал тежка болест; той се свързва с радостта на сиромаха, който след няколкодневен глад е получил един добър обяд. Като се моли по този начин, човек разбира какво значи молитва, каква е Божията милост и благост, отправена към всички живи същества, малки и големи, в момента на техните нужди и затруднения.

Божията Любов носи пълния живот.

Лекция от Учителя, държана на 8 януари 1930 г., София, Изгрев.

Проява на Любовта

  • Thanks 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Степени на съзнанието", Общ окултен клас, IX школна година (1929-1930)
Първо издание, Издателска къща „Жануа-98“, 2008

на томчето

ЧУВСТВОТО НА ЛЮБОВТА

"Отче наш"
Размишление върху пътя на светлината
Тема: "Отличителната черта на ученика"
Втора тема: "Отличителната черта на умрелите и на живите деца"
Помнете един силен контраст. Ако човек не е умрял, не може да възкръсне. Не може човек да възкръсне, когато никога не е умирал. И не може човек да се роди, който не е умирал. Умрелият и възкръсналият, това са контраст. Отличителната черта на умрелия и на възкръсналия човек - умрелият и живият човек се отличават по едно качество. Умрелият и да го хвалиш, и да го кориш, все едно му се струва, а пък живият прави разлика. На умрелия, говори му, каквото искаш, и да го хвалиш, нищо не му е. Понеже неговата работа, която има да върши, е толкова важна, че всичките твои хвалби и укори нищо не струват. Нито хвалбите, нито укорите заслужават внимание. Много силно е заето неговото внимание от нещо вътрешно. Един светски човек ще каже, че умрелият е глух за всичко, а пък живият чува всичко. На живия човек, като му кажеш няколко сладки думи, на него му пада като мед на сърцето. Като му кажеш няколко горчиви думи...
Работата е, че всички мислите какво ще бъде менюто. Когато влязат мющериите в гостилницата, вече гледат какво ще има за ядене в тенджерите. Само че когато един учител влезе в клас, знаете по какво се различава? Той някой път е гостилничар, някой път и той яде. Казва: "Я ти в тенджерата какво си наготвил, я сипи да видя." Някой път някой ученик се извинява: "Господин учителю, яденето още не е увряло." Изтълкувайте какво значи, че яденето още не е увряло. Все таки учителят в един клас ще намери някой, който да е сготвил нещо.
Коя е най-важната книга на Стария завет? Разно мислите. Най-важната обществена книга на Стария завет е "Песен на песните", Соломоновата философия. Той се е занимавал с философски въпроси. След като учил дълго време, направил една песен на песните, възпява нещо. Тази книга е каноническа. Доста спор се водил и едва минала през цензурата. Последна са я пуснали. Соломон не е разбран от съвременния морал. Много религиозни хора, като четат, казват - много надалече отишъл. Тъй, казва, на младите хора не се говори.
Казвам, той го е писал все за стари хора. Някой път и младите четат. На туй основание католическата църква забранява на простите хора да четат Библията. Хубаво, по някой път, като се говори, и вие се съблазнявате. Имате право. Тук имате една каноническа книга. Никой не може да се съблазни. Ще чета нещо, което е каноническо. Аз като говоря, не е каноническо, беканон говоря. Сега кое е онова, което е каноническо? Аз ще прочета един стих - началото и края, пък другото, ако разбирате, вие го прочетете. Ще прочета първия стих: "Дано да ми беше като брат, който е сукал от съските на майка ми! Когато те намирах вън, щях да те целуна и не щяха да ме презират." Ще прочета и последния стих: "Бързай, възлюблени мой, и бъди подобен на сърне или на еленчу върху ароматските гори." Старовременните хора мислят, че човек, който ще чете "Песен на песните", трябва да е на сто и двадесет години, за да не се съблазни.
Казвам, то е само един начин на разбиране. Един психологически закон има. Само ония хора се съблазняват в света, които нямат никакъв идеал. Щом човек има един идеал, към който се стреми, той не може да се съблазнява. Заблуждава се само оня пътник, който няма никаква светлина да се ориентира. Само онзи кораб се заблуждава в морето, който няма фар на брега. Там, дето има фар - известен идеал, той никога не може да се съблазнява. Защото всякога, когато няма съответствие между две идеи в ума, иде съблазънта. Когато се съпоставят две неща и мислим, че едното има преимущество, а другото не, има нещо, което хората съблазнява. Но то е един относителен закон.
Майката вкъщи много неща на децата забранява, после на същите деца тия работи не се забраняват, когато станат по-възрастни. Има неразбрани идеи. Когато някой път ние имаме една неразбрана идея, тя е като храните, които не са сдъвкани. Може да произведат обратни резултати в храносмилателната система. Всяка неразбрана идея може да произведе обратен ефект, понеже идеите са живи. Не може ти да глътнеш едно живо същество в стомаха. Ако туй същество не умре, то ще ти създаде една голяма беля. Всяко същество, което влезе в стомаха, трябва непременно да умре. Не умре ли, ти умираш заради него. Всяко едно същество, което влезе в твоя организъм, трябва да се съгласи с общия ред и порядък, който съществува в организма. Не се ли съгласува, веднага ще има вътрешна дисхармония. Следователно идеята, която се съпостави или дойде откъдето и да е в ума, ако тя не е в общото съгласие на мислите, тя ще произведе един обратен резултат. Сега този закон е следният.
Много пъти аз съм говорил за любовта. Любовта, както се разбира, ние разбираме някой път човешките чувства. То е схващане за любовта, каквото хората имат за любовта. Има в човека едно специфично чувство на любовта. То у всичките хора още не е събудено. Когато то се събуди, тогава ще разберете какво е любовта. То през целия живот си остава непробудено. Много чувства се събуждат, които имат нещо наподобяващо на любовта, но някои се раждат, без да се пробуди, и си умират пак така. Ако попитате тия хора какво нещо е любовта, те не могат да ви кажат. Казват: "Ние сме опитали, ние имаме право." Чувството на любовта се отличава с едно специфично качество. Този човек, на който туй чувство е събудено, той зло не прави, не може да прави. Злото е несъвместимо с неговото естество. Даже когато иска да ти направи някой зло по човешки, той пак ще ти направи добро. Значи туй чувство се отличава с това, че злото е несъвместимо с хода на нашите мисли и с постъпките ни.
Цялото ни битие, целият живот друга гама има. Като разглежда нещата, всичко вижда хубаво. Този човек, в който туй чувство се е събудило, той не може да види злото в света. Него може да нарекат индиферентен. Може да му посочите някой грях, казва: "Не виждам никакъв грях." Няма престъпление, няма жестокост заради него, не вижда злото. Други очи има, другояче гледа. Може да кажете - загубен човек, не може да прави разлика между доброто и злото. Аз уподобявам туй състояние на чиста и бистра вода, която минава по каменна плоча. Колкото кал и да турите, изчиства се. Всичката кал не може да се прояви. Туй чувство е толкоз силно в човека, у когото се е пробудило, че злото изчезва. Туй зло в неговия ум, в неговото сърце изчезва. Умрял някой, казва - ще възкръсне. Изтекла кръвта някому - хубаво. Някой може да каже - много хубаво е на другите хора да изтича кръвта, но твоята? Все едно е дали твоята, или моята, все едно е. Като че не се интересува. Но този човек вече има едно специфично схващане за човешката кръв. Той счита кръвта като един извор, не като нещо ограничено. Кръвта може да тече, колкото искаш, и той може да ти наведе примери за това. Толкоз години все изтича тази кръв, но живата кръв не изтича, изтича тази кръв.
Казвате, какво ще стане с нас? Всеки трябва да се стреми да събуди това чувство в себе си. фактическата страна седи в събуждането на това чувство. В старо време и в новите времена има разни методи, но нито един не дал един метод. Доколкото ние знаем, има специфично време, когато туй чувство може да се събуди. Ако човек пропусне специфичното време, когато туй чувство се събужда - туй чувство се съвпада с това, което се нарича новораждане. Много хора се раждат, без това чувство да се събуди. Вследствие на това християните имат една опитност, те се радват, но тази радост след туй, това чувство не се пробудило. Когато туй чувство се събуди, животът вече не изгасва, човек минава в друга гама на една по-висока степен.
То е степен на развитие. Не казвам, че то е качество. Защото има други чувства в човек, които въздигат. Онази вътрешна мисъл на светлината, има едно друго чувство, което хвърля светлина, той го вижда в светлина. Няма ли това чувство на светлина, предметите не са ясни, животът няма смисъл, смисълът на живота не е ясен. Едновременно с чувството на любовта в човека се раждат други две чувства, които отличават човека. Три чувства се събуждат - то е целият човек. Едно чувство, което осмисля физическия живот. Той знае защо живее, защо яде. Туй чувство, което наричаме физическо чувство. Ражда се мисълта. Най-после се ражда и любовта. Когато се роди любовта, роди се и светлината. Щом се роди светлината, осмисля се животът, защо трябва да яде и да работи. Този човек вече е добил пълнота, с който може да се разбирате по всеки предмет. У някои хора туй чувство е будно. Във всичките хора чувството за ядене е развито сега.
Казва, какво ще правим, как ще прекараме живота, ядене трябва, жена, деца, хляб трябва, сериозна работа. Туй чувство не е лошо, обаче туй чувство не вижда откъде ще дойдат тия работи. Щом дойдат другите чувства, веднага въпросът се поставя на друга нога. Сега, разбира се, вас туй може да ви смущава, кога ще се събудят тия чувства. За това не мислете. За това не мислете по единствената причина - да мислиш кога ще се роди туй чувство, то е все таки да мислиш кога ще се влюбиш или кога ще ядеш. Когато му дойде времето. Всяко нещо има свое време.
Сега може да вземете идеята за влюбването. Какво означава влюбването? Щом намериш един идеал, то е влюбване. Ти се влюбваш в науката, може да се влюбиш в обществения живот, може да се влюбиш в задгробния живот, може да изучаваш предмети, които привличат вниманието ти. Не мислете, че влюбването е нещо лошо. То е специфично нещо. В природата изобщо, когато човек се влюби, имат друго отношение. Между вас човек, който не се влюбва, минава за човек. Който се влюбва - той е малко... В природата е обратното. Който не се влюбва, той не е човек. Който се влюбва, той е човек.
Сега ще изтълкувате някои от вас, които обичате да се влюбвате. Аз правя разлика между влюбване и пиянство. Аз не наричам пияните хора влюбени. Влюбването е едно чувство трезво. Влюбил се онзи човек в науката, накъдето ходи, гори, науката седи в ума му, но при първия удобен случай той подава мотиката, оставя ралото, разпряга воловете, работи на плочата. Казва, само с оране работа не става, трябва да се върши и друга работа.
Сега от всинца ви се изисква една вътрешна мисъл на филтриране на вашите мисли. Ние живеем в един свят, дето трябва да се филтрират нещата. Или от всичко онова, което ви се говори, най-ценното да се извади, да имате една настолна книга. Всеки един от
вас трябва да има една настолна книга. После влюбеният човек се отличава с едно качество - той никога в живота си не се разочарова. Туй е хубавото. Както онзи човек, у който чувството на светлина се е събудило - той не се заблуждава, той не е сляп. Наричат го ясновидство. Ясновидците и тем подобните способности, това са все хора от тази категория, от чувството на светлината. Способности на новия ум ги наричат.
Сега природата има известни начини. Всички тия същества - и най-възвишените, които са завършили своята еволюция, които вземат участие в развитието на цялото човечество, изобщо, дето има хора по- пробудени с туй чувство, се занимават по-специфично - тям е приятно. Както един работник се занимава с хубавите растения или онзи, който обича някоя порода от животни, или онзи бижутер, който се занимава с хубавите скъпоценни камъни, ходи по света и ги намира, така и тия напреднали същества, когато се пробуди един човек за това чувство, интересуват се. От този човек вече целият невидим свят се интересува. Като почнат те да се интересуват, оттам насетне неговите работи тръгват. Той не знае какво нещо е сиромашия, те всичко вземат предвид. Той е като цвете и те казват, всякога навреме трябва да се полива. Вие не ходите да поливате тръните, но едно хубаво цвете го турите в саксия и го поливате, милвате го, имате специфични грижи за него. Този човек, в когото това чувство се пробуди, в невидимия свят за този човек започват да се интересуват. Или както един учител в училището, когато има способен ученик, има едно особено разположение към него. Майките, каквото и да говорят, но когато една майка има четири-пет деца, когато има едно разумно дете, има особено разположение към това дете. Можем да кажем, че барометърът на къщата или термометърът на къщата е детето. Вкъщи, където детето е като идеал, караница няма. У бащата и у майката детето е като идеал.
Каране в семейния живот няма. Когато децата вече не са идеал, там става сбутване.
Докато хората имат идеал, не може да се карат. Когато идеалът стане различен, тогава може да се спорят. Ще пренесете закона в себе си. Щом се явят два идеала във вас, веднага ще се раздвоите. Вие със себе си ще се карате, не знаете какво да правите. Сега често в хората няма една пряма идея. Идеалът е любовта към Бога и любовта към ближния. Няма различаване, че любовта към Бога е една, а любовта към ближния - друга. Като два идеала няма да ги поставяте любовта към ближния и любовта към Бога. Някои казват, че едното е по-високо от другото. В природата съществува един идеал за любовта. Любовта към ближния, това е едно отражение на първия идеал. Който не схваща така, той ще се съблазни. Той ще мисли, че любовта към Бога е една. Господа, казва, не съм го видял, той е висока работа, човека го виждам. Обаче от моето гледище единственото същество, което виждаме, то е Бог. А хората тепърва ще ги виждаме за бъдеще. Ако един от вас, вие, които толкова се познавате, ако един от вас замине за другия свят, как ще го познаете? Хвърли брадата, хвърли мустаците. Да се носи брада, то е само обичай на този свят. Най- после вашият дядо, който заминал за другия свят на сто и двадесет години, как ще го познаете в другия свят? Или вашият баща заминал, как ще го познаете? Той ще се измени съвършено. Тази мускулна система, всичко туй ще остави тук. Кое е онова специфичното, с което ще познаете баща си или майка си, или някой ваш учител. Кое е специфичното, с което познавате, как ще го познаете? Вие нали не сте се замислили върху този въпрос? Казвате, да се познаем. Кое познаваме в другия свят? Вашата работа, знаеш, на какво мяза? Ще приведа един пример.
Казва: "Бе, Иване, имаш да ми дължиш." "Е, ще платим, малко закъснях. Що са дни, които Бог е създал, един ден ще платим." Ние сега казваме, ще го научим. Трябва да се научи. Все ще го научим. Досега все сме го казвали, че ще научим. Така е, но има един специфичен ден, когато урокът трябва да се научи. Туй, което дължим, трябва да се плати. Защото във всяко изплащане има падеж. Онзи, който взел парите, забравил падежа. Минава една година, среща го онзи, казва: "Парите!" Казва: "Още две години, прегрешил си." Среща го след една година, казва: "Парите!" Казва: "Прегрешил си, още една година има." Третия път позабъркал, не смее да пита. Среща го последния ден, казва: "Слушай, парите, които взех от тебе, днес им е падежът." Той казва: "Аз мислех, че още има време." В неговия ум дойде обратният процес.
SS_1.JPG
Съществува един процес между двама хора, между които има вземане и даване. Имате линията АВ. Зависи откъде гледаш тази линия АВ. Може да я гледаш от едно положение, и тази линия да ти се види наполовина. За онзи, който има да дава и за онзи, който има да взема, тази линия не е еднакво дълга. И двамата са на обратен процес. Когато някой гледа, дълга не му се вижда, че тази линия е двойно по-малка. Щом мине една година, вижда му се наполовина. Онзи, който има да дава, той вижда само една трета от линията. Онзи, който има да взема, той започва да гледа тази линия по-голяма, струва му се, че има още време. Другият я вижда къса, перспективно така му се показва. Другият, който има да взема, в него се заражда желание, казва: "Той трябваше да ми плати по-рано." Макар че има падеж три години, иска по-рано да му плати. Другият казва: "Можеше още да го държа." Когато в единия се заражда желание да му плати по- скоро, в другия се заражда желание да му плати по- късно. То е естествен ход на нещата.
Този закон е, когато вие много бързате добри да ставате. В невидимия свят имат точно обратния процес. Онзи, който много бърза, той никога не може да сполучи. Онзи, който изучава нещата, той трябва да ги изучава по същество. Любовта в света трябва да бъде импулс във всички ваши стремежи.
Запример вие не може да разберете любовта нито на физическия свят, нито в духовния свят, нито в Божествения свят, ако туй чувство на Божествената любов не е събудено. Вие все ще разберете нещо. Хванете някого за ръката, ще се ръкувате. Казвате, студена му е ръката. Защото, щом кажеш студена, защо всички хора, които обичате, искате ръката да бъде малко топла. Ако е гореща, казвате, гореща е или суха. У някои е суха, у някои е много влажна, у някои е мека. Тогава според този закон, у който има сухо време, той не може да оре и сее. Суша има. Ако ръката е много влажна, в него има шика, всичко е кално. Ръката не трябва да бъде нито много влажна, нито много суха - това е хубавото време за работа. Има друго едно състояние, когато човек завърши работата, едно състояние на ръката има. Може да знаеш, когато се ръкуваш, един човек завършил ли си работата, или не. Ако дълго време наблюдавате, ще се научиш да разпознаваш сухите ръце, влажните ръце. После има една студенина на ръцете, която е приятна. Има ръце топли, но са неприятни. Има студенина на ръцете, която действа обезпокоително. Топло е, но като че едно колело, което се върти, хладнина образува, усещаш една малка хладина. То е нормалният човек, в който стават течения. Този човек е здрав. Към това всички трябва да се стремите. Щом стане ръката студена, то е неестествено положение. Събрала се много влага. Когато се съберат много мисли и много чувства, те образуват туй тягостно състояние. Един човек желае много неща, пък не знае кое по-напред, няма средства - образува се тягостно състояние. То е като човек, който много ял. Стомахът не е в състояние да смели храната. Когато има много желания, същото нещо е. Изисква се енергия, да се поддържат.
Сега, каква беше общата тема? Каква беше идеята, която искам да изясня? Аз се позабравих. От вашето гледище кое вие наричате "прилично"? Коя мисъл е прилична? Прилична мисъл е, която не уврежда и не шокира. Защото всяка една мисъл, като излезе в природата, взема един образ и ако тя е съгласна с природата, не произвежда дисхармония. В музиката нека вземем гамите, които съществуват. Двама певци може да пеят, ако има различие в тоновете - по половин тон може да бъде различието, ще се роди един дисонанс в пеенето. Тогава ще ни се струва, че те не пеят хубаво. Вас ви се струва, че няма хармония. Не че има дисхармония, но в дадения случай има несъгласие. В дадения случай тоновете не са координирани, звуковите вълни не са координирани.
Някой път несъгласията, които съществуват, разногласията ви се дължат, че вие на разни гами пеете. Един пее на мажорна гама, друг - на миньорна, друг - на хроматическа. Един миш-маш. Казва, не пеем ли хубаво? Хубаво пеете, но един дисонанс има. Сега няма лишни гами. Всички гами са намясто. Двадесет и четири гами има, има още и други. Всяка една гама - една специфична черта. Когато мислите, всеки трябва да има един камертон, откъдето да се започне. Защото всичките певци сега вземат "до", "ми", "сол", "до". "До" - но този тон не е основен. В камертона има различие. Трябва упражнения. Трябва да знаете, че сутрин, като пее човек, и на обяд, и вечер, като пее, в тоновете има едно различие. И камертоните се менят. Сутрин е един камертонът. Влагата, времето мени камертона. За да вземете правилен тон, вие сутрин трябва да пеете. Сутрин, като станете, може да пеете. Певец който иска да стане, да пее сутрин един час и на обяд, преди да е ял, и вечер, преди да е залязло слънцето, един час да пее. Не пее ли така, певец не става от него. Да пее, не да викне. Той може тихо да пее. Защото силният глас не зависи от напъна. Онзи певец, който е даровит, естествено излиза гласът. Онзи горкият стяга се, мъчно пее. И с цигулката е същото. Онзи като вземе цигулката, върви свободно, върви, другият като вземе цигулката, не върви, нищо не излиза.
Сега този закон важи и за мисълта. Когато вие се напъвате да мислите, вие не може да мислите. Казвате: човек да мисли. Мисълта трябва да излиза естествено. Има един естествен начин за мислене. Не поставяйте мисълта, че не може да мислите. Казвате: "Как ще се разреши този въпрос?" Пей, както го разрешава певецът. Представете си, че някой от вас има да взема. Казва: "Кога ще платиш?" "До", "ми", "сол", "до". Ако аз зная да пея хубаво, няма ли да си платя дълга? Ще дам един концерт и за една вечер може да платя дълга си. Ще взема тридесет-четиридесет хиляди лева. Сега този, който има да дава, ако знае да пее "до", "ми", "сол", "до", веднага ще плати дълга си.
Казвам, на вас ви трябва едно самовъзпитание вътре. Едно свободно възпитание. Тъй както съвременните хора гледат. Да можеш в даден случай, каквато и да е постъпката на човека, да имаш правилна преценка. Вземете един пример в човека. Или вземете животните, всичките млекопитающи - ще имат обща черта. Когато се срещат две млекопитающи, ще се помиришат. Едното ще помирише другото. Аз ще го представя по-благочестиво. Най-първо туй животно ще дойде на предната врата, от главния вход. След туй, за да не го видят, ще дойде от задния вход. Или ще го помирише под опашката. Помирисват се за носа и после за опашката. Щом помирише по носа и по опашката, казва: "С тебе приятелство може да имам." Щом помирише на опашката, казва: "Приятелство с тебе не може да имам." Скарат се вече. Откъде в тях този обичай, отде е дошъл? Казвате, кучешка работа. Но то е един закон, който съществува и в природата. У животните в носа се развиват две течения.
SS_2.JPG
Във всяка една работа има две противоположни течения. A–то е електричеството, B–то е магнетизмът. Отзад като се срещат, искат да видят има ли естествено разположение. Ние го наричаме отзад, но по това се познава здравият човек. Кучетата, като се помиришат отпред и като се помиришат отзад, познават здраво ли е, или болно. Като помирише, че е болно, погледнеш някой път, животното си замине.
Казвам, откъде са научили тия течения, познават вече характера си. В туй животинско състояние хората са го загазили. Когато двама хора се помирисват, погледне горе главата, погледне краката. Поглеждането на краката е опашката. Като те гледа от главата до краката, той добива едно понятие. Пък някой не може да си състави. Но този навик почти хората са го изгубили. В тях тази интуиция е отслабнала. Той те премери веднъж, дваж, триж. Съществуват известни закони в природата, които съвременните хора не ги вземат предвид при възпитанието, ни в самовъзпитанието.
Сега в нашия ум са се наредили ред правила, правила, как трябва да се постъпва. Питам, какъв е мащабът, каква е мярката? Коя е мярката, с която природата мери, че известна постъпка е права, а друга крива. Трябва да съществува една мярка. Тази мярка трябва да бъде еднаква за всичките. В природата съществува една мярка, с която всичките постъпки може да бъдат прави или криви. Следователно, който има тази мярка, този човек, в когото това чувство е събудено, той не вижда злото в света. Понеже неговият ум е зает с нещо възвишено, той не се интересува. Понеже всичките ония хора, които правят някаква погрешка, те плащат скъпо. Няма да се мине дълго време, и ще изплащат. Всяка една погрешка в природата се ликвидира. Няма да се минат години. В минутата, в която правиш погрешка, ражда се един дисонанс, какъвто и да е, в самия тебе. Погледнеш или кажеш нещо, даже другите хора не забелязват. Ти кажеш на себе си: трябваше да го правя, да го кажа. Онзи човек не подозира това. Казваш: не трябваше да кажа. Ти се самоосъждаш. То не е самоосъждане, но една правилна преценка на нещата. Та всеки един от вас има една правилна преценка за нещата. Може да имате и второстепенна мярка. Кое считате за благоприличие между хората?
Най-първо човек трябва да изучи онези мерки, които съществуват в природата, ако иска да бъде здрав. Сега мярката на природата, когато ти направиш една погрешка, когато усещаш едно приятно разположение на духа си, че всяко нещо, което извършиш, ти да усещаш едно приятно разположение. Както певецът, като пее, сам да се чува и да се наслаждава на своето пеене. Ако той сам не се чува и не се наслаждава, той не може да бъде добър певец. Певецът, за да бъде добър, той трябва да влезе в себе си. Той не се ли слуша, изгубена е работата. Онзи, който свири, той на себе си да свири. Като схваща тоновете, да му е приятно - непременно тази музика ще бъде приятна и на другите.
Казвам, същото е и за живота. Ако моят живот на самия мене е неприятен, не може да бъде приятен и на другите. Ако моята мисъл не е приятна на мене, не може да бъде приятна и на другите. По някой път ние сами сме недоволни от живота, пък искаме другите хора да бъдат доволни. Следователно разрешението е там. Тъй както ние живеем, ние да бъдем доволни, да имаме едно вътрешно доволство, да остане вътрешната страна на живота. Наричате някои неща погрешни, други не. Праведният човек не може да мисли за погрешките. Праведният човек е зает с въпроса, какво трябва да прави. Той всякога вижда какво трябва да прави. И всяко нещо, което той трябва да направи, той го счита пред себе си, той го има всякога предвид. Пред него нещата не са изпуснати. Може да мисли някой, че е пренебрегнат. Той има всичко предвид. Той казва, всеки ще дойде на реда си. Той си има известен ред.
Запример някой път може да си мислите, че сте богат човек и раздавате пари. Има един обичай у българите, когато венчавате младата невеста, кръстницата носи едно голямо сито. В туй сито са турени лешници, рошкови, смокини, от всички сладки работи. После турени са пари. Кръстницата, като излиза, хвърля. Всичките деца, които знаят, че кръстницата носи това, тичат и едни вземат лешници, орехи. Защо носи кръстницата туй сито? Това е доста хубав символистичен обичай. Изважда кръстницата и хвърля. Питам, защо кръстницата носи, а самата невеста не носи? Едно време невестата го носеше ситото, сега го носи кръстницата. После у българите има и този обичай. Когато младата невеста дойде, нейният възлюблен застава от едната страна, а деверът от другата. Двама мъже я водят. Двама кавалери има, като отива да се венчава. Деверът с байрака от едната страна, младоженецът от другата. Защо? Да не офейка, да не избяга. Туй е сега от мене коментарии. Аз го тълкувам така. Откъде останал у тях този обичай, че една невеста трябва двама души да я водят - единият от лявата страна, другият - от дясната. За да не дойде някой да я хване за лявата страна. Тогава аз ще ви дам да пишете върху темата „Защо двама души водят невестата?". Доста хубава тема.
Сега, представете си, че вие слизате от невидимия свят, нали. Допуснете, че невидимият свят представя голяма фамилия, синове и дъщери на един баща. След като слезете на земята си, хиляди години седите на земята, и вие вече забравихте братята и сестрите. Тук сте странници, чужденци, вече тук има противоречия. Този направил нещо, онзи направил нещо, това станало, онова станало. Горе всичко беше в ред, а тук, на земята, не е. Питам, след като се върнете в невидимия свят, къде ще бъдат вашите грехове? Грехът седи в забравянето. Аз мисля вече, че той не е брат. Като се върнем в другия свят, ще видя погрешката, че сме се забравили. Грехът на земята седи в туй, че нямащ ти идеал. Щом ти мислиш, че в „този човек има една душа. която ти я познаваш, никога няма да му направиш зло. Щом мислиш, че той няма като моята душа, може да си позволиш някое престъпление, може да убиеш, да откраднеш, всичко може да направиш. Но щом имаш първоначалния Божествен идеал в себе си, ти не си в отрицателната страна. Ти ще постъпиш тъй, както той с тебе ще постъпи.
Питам, когато братът срещне сестра си, как той постъпва с нея? Най-първо ще я прегърне, ще я целуне. Нищо повече. Но когато я целуне и прегърне, ще затрепти този свещен трепет, ще се зарадва в душата си, че срещнал сестра си. Тогава - превод: сестрата ще го води към баща си. Казва, намерих тази сестра, повърна се тази сестра. Пък младата невеста - пак тълкувам сега, двамата братя, като я намерят, че я хващат - единият за едната ръка и другият за другата. Чакайте сега да ви извадя поучението. Ще ви приведа един пример. Той е следният.
Оженва се една млада красива мома за един красив момък. Момата богата и момъкът богат. Той казва: "Защо си толкова тъжна." "Жал ми е за майка ми." Той на другия ден пише едно писмо на майка й. "Стара мамо, ще ми бъде много приятно да дойдеш при нас, защото - как да кръстим булката, хайде да я кръстим Стоянка, - защото нашата Стоянка е малко тъжна." Погледнеш, на другия ден майката дошла. Тя се радва една седмица. После пак скърби. "Скръбно ми е за баща ми." Той пише: "Стари татко, елате на гости." Дойде и той. Мине една седмица, пак е тъжна. Казва: "Тъжно ми е за брат ми." Той пише и на брата на Стоянка да дойде, ще й бъде приятно. Но след една седмица пак тъжи. Има още една сестра. Дойде цялото семейство. След туй пак е тъжна Стоянка. Защо е тъжна? "Тъжно ми е, че майка ти не дошла." Той пак пише писмо. Дойде свекървата. След една седмица дойде свекърът. Той пак пише, братя и сестри, те дойдат. Мине се една седмица, Стоянка пак е тъжна. "Защо тъжиш, миличка." "Баща ти и майка ти да ти го кажат." За себе си знае, но на него не може да го каже. Понеже нейната майка и нейният баща, те избраха нейния възлюблен, тя ги вика да го видят. Казват: "Тя ни беше присърце, тя е хубава." Понеже неговата майка и неговият баща я избраха и нейната майка и нейният баща избраха него, те ни събраха, но ние един друг не се обичаме. Тя е възлюблена на неговото семейство. Те казват: "Като тази мома няма." Неговите баща и майка и сестри това говорят: "Като този момък няма."
Тази Стоянка казва: "Едно нещо зная. Не можах да взема този, когото обичах." Хората разрешават този въпрос. Като кажат: тъжна е Стоянка, дойде майка й, баща й, брат й, сестра й, свекървата, свекърът, брат му, сестра му. Пак е тъжна Стоянка. Значи аз изяснявам въпроса. Всеки един човек е една невеста. Той е венчан с материята. Вие сте един приведен зет. Родени веднъж, вие сте женени. Най-първо мислите, че сте тъжни за едно. След като ви дадат всичко, пак се усещате тъжни. Но ви дадат второ, трето, четвърто, пето, всичко, но вие пак въздъхнете. Казвате: "Какво има?" Има едно нещо в света. Всичко имаш в света, но едно нещо не ти достига. Както тази младата булка. Казва: "Жалко ми е, не мога да го обичам." Но в нея остава една идея, която е непостигната. Аз го наричам това Божественото в света. То е непостижимо на земята. Онзи, когото тя обича, тя не може за него да се ожени, понеже той с нейното оженване е умрял. Той заминал.
Закон съществува в света. Ако двама души на земята се обичат - почти няма изключение, ако единият се ожени за друг, който остава, умира. Тя вече е тъжна, че онзи, когото тя обичала, заминал. Той заминал в невидимия свят. Той седи като идеал и тя всякога съжалява, че той си отишъл. Тя съзнава, че тя е станала причина той да си замине или пък той съзнава, че той е станал причина тя да си замине.
Казвам сега, законът, който ще извадите: Всякога, когато безлюбието влезе в света, когато се наруши законът на обичта, хората започват да умират. Този закон е верен. Когато в рая хората съгрешиха, че този дух се повдигна, напусна ги. човек тогава усети безсмислието на земния живот.
Казвам сега, трябва да имате един синтетичен ум. Вие сега разглеждате какво трябва да се прави. Вие мислите, че сегашният живот не е важен. Сегашният живот е един етап. Какво разрешава сегашният живот? Той разрешава много малко същината. Преди туй вие имате една редица от съществувания и пред вас съществуват други възможности за съществувания, които ще дойдат. Не сега как живеем, но как ще съединим сегашното съществувание с бъдещето. Ние искаме да направим живота хармоничен на земята. То е невъзможно. Той е хармоничен дотолкоз, доколкото ние сме достигнали. Понеже ние искаме неща, които не могат да ни се дадат на земята. Ти може да искаш да бъдеш цар на земята. Аз всеки едного от вас може да го произведа цар. Всеки от вас може да бъде цар. Ти може да бъдеш цар на сиромашията. После може да бъдеш министър-председател на сиромашията. Може да бъдеш патриарх на сиромашията, владика, свещеник, директор. Каквато длъжност искате, елате, аз ще ви я дам. Когато някой от вас е сиромах, може да каже: "Аз съм цар на сиромашията. Цар съм, царувам на сиромашията." По този начин може да се оформят. Цар на сиромашията. Ако ти може да "управляваш сиромашията, ти не може ли да управляваш и богатството. Онзи, който управлява сиромашията, той може да управлява и богатството.
Сега главната тема каква беше? Тогава питам, как тъй вие, които не сте опитали любовта, се произнасяте за любовта? Ред съществувания човек изучава закона на живота. Любовта съдържа проявата на живота. Проявата на живота, то е сцената, дето любовта трябва да се прояви. Но любовта до един момент е извън времето. Когато туй чувство дойде, в целия живот ти чувстваш единство в любовта. То са психологически моменти. Ти чувстваш в любовта единство във всичкия ти живот, понеже то са гами. Значи хората на злото са друга гама. В този тон има един голям дисонанс. Но в закона на любовта ти чувстваш единство. Ти философски не може да го обясниш, но в даден момент ти чувстваш, че във всичко туй има едно единство. После излезеш из този психологически момент, чувстваш разногласие. Дойдеш в следния момент, чувстваш единство. Любовта примирява всичко в себе си.
Психологически трябва да минете през тия любовни центрове на любовта, за да се хармонизират вашите душевни състояния. Възпитанието е там. Не да схванеш отвън. Всичките противоречиви състояния, при които човек подлудява, се дължат на това, че човек не може по някой път да ги примири, и подлудява. В дадения случай този психологически момент примирява всичките противоречия. Да усетиш, че има смисъл животът. После пак може да захванеш втори, трети, четвърти момент. И то е истинско възпитание. Казваш, в любовта всичко това е добро.
Днес бързате ли? Сега ще направим коледна среща. Мнозина от вас трябва да си оформят известни възгледи. Има известни основни възгледи, които са необходими за нашия душевен мир. Има едно разбиране, което хората имат. Има едно разбиране, което съвършените имат. Човек не трябва да бъде тесногръд, но - кое е противното на тесногърдието. Човек разтегнат не може да бъде, но не и тесногръд. То са крайности. Всякога във влажно време кордите на цигулката се разтягат, а в сухо време се скъсяват. Когато ти си сиромах, какво е сиромашия? Сиромашията влага ли има, или суша? Богатството има голяма влага. Богатството и сиромашията, това са две крайности в живота. По закона на числата животът не седи в крайностите. А е началото, В е краят, С е животът, това е златната среда.
Не са крайностите, не са богатството и сиромашията, които носят живота, но богатството и сиромашията раждат възможностите в човека да живее. Ако в ума на човека останеше само идеята за богатството, той ще умре. Ако в ума на човека остане само идеята за сиромашията, той ще умре. Но ако внесеш двете идеи - на сиромашията и на богатството, ще живееш. Ако у човека оставиш само мисълта, че той ще умре, той ще умре. Ако ти оставиш само идеята да живее, той пак ще умре. Ако внесеш двете идеи - смъртта и живота, той ще живее. В смъртта и живота той живее. Това са противоречия. Смъртта произтича от едно престъпление на един закон. Тогава се ражда смъртта. Онзи, който не може да умре, не може и да възкръсне. Който възкръсне от тази смърт, минава в по-високо състояние.
Тогава казвам, всеки човек, който не може и да възкръсне, той не разбира живота. Погрешката е там, че като умре, не може да възкръсне. Който умира преждевременно, лошото е там. Следователно, като съгрешим, ние не умираме навреме. Следователно, като не умираме навреме, не може да възкръснем. Значи не си сял навреме, не може да изникне.
Казвам сега, в тия разбирания в света имаш едно желание. Желанията ти навреме да станат, не преждевременно, не и след като мине. Ако го постигнеш, тогава ще имаш най-хубавите резултати. Ако твоят идеал в тебе дойде преждевременно, ти нищо няма да постигнеш. Питам, ако един велик певец в света стане говедар, няма кой да го слуша да пее, пее на говедата си, какво ще кажат говедата някой път за този велик певец или поет. Както онзи първия гръцки певец Орфей, той със свирене пасял овците си. Овците се спирали с благоговение да го слушат, козите скачали при неговото свирене. Ако ти със своя си живот не може да заставиш овците, добрите хора престанат да пасат и ако лошите хора не може да накараш да скачат, ти не живееш добре. Срещнеш добрия човек. Като засвириш на Божественото, да го накараш да се замисли, да те слуша. Като срещнеш онзи светския човек, той казва: "Аз толкова да слушам не мога, но аз мога да играя." Единият свири, другият слуша.
Защото и българското хоро спазва туй правило. Мъдрите, старите баби, които отиват там, избират своите снахи. Старите седят отвън, младите влизат в хорото. Младите са светските хора, те се друскат. Казва, те са зелени, млад-луд. Не са луди тия хора. Знаете ли произхода на думата "луд"? Всеки един човек, който, без да му свирят, играе, наричат луд. Когато на човека свирят, че играе, умът му е намясто. Луд е онзи, който, без да му свирят, играе. Луд е всеки човек, който подлудява без причина.
Та казвам, в свиренето, в Божественото добрите хора ще се спрат да слушат, а лошите, ако ги виждаш да играят наоколо ти, ще знаеш. Туй трябва да стане и у тебе, в душата ти. Защото половината от твоето естество седи тихо и спокойно, другата ти част от естеството ти трябва да бъде в движение.
Индусите често употребяват съзерцанието. Често някои остават цял живот в съзерцание. Има една страна в човека, която трябва да съзерцава. Другата трябва да бъде в движение. Известна част от нашите идеи трябва да бъдат в покой, друга - в активна работа. Когато дойдем до методите на съзерцанието, вие в дадения случай трябва да знаете - в дадения случай или трябва да сте спокойни, или трябва да вземете участие. Във всяка една работа трябва да знаеш да бъдеш зрител или съучастник. Ако си като зрител, бъди като зрител. Ако вземаш участие, вземи участие.
Ти си самия разумен човек, който знае и да мълчи, и да говори. Онзи човек, който знае кога да замижава очите и кога да гледа, той едновременно знае защо да мига и защо да гледа. Когато пред неговия поглед ще мине нещо дисхармонично, той си затваря очите. Малките деца, когато има опасност, те си отварят очите. Когато има нещо хубаво, ние ще отворим очите си. Очите са създадени да гледаме хубавите работи, Божествените работи. Щом дойдем до злото, да си затворим очите. Когато човек мижи при доброто и си отваря очите при злото, какво казва онази поговорка? Той, казва, мижи при доброто.
В Соломона имаше един крив метод. Той искаше да опита женското сърце, искаше да опита какво нещо е жената. Той се завзе да намери какво нещо е любовта, да я определи. Не че не може да се определи какво нещо е любовта, но той съвсем загази в тази работа. Соломон дойде до едно заключение, казва - колкото идеи имаше, само една основна идея трябва. Той имаше шестстотин наложници, толкова още жени и най-после той възпя овчарката. Тя друга история има, но може някой път, при по-благоприятни условия може да ви разправя за историята, за окултната страна на тази негова възлюблена.
Но казвам, човек в живота си трябва да има една основна идея, която никога да го не напуща. С нея той ходи, за да бъде пътят му ясен, да се осмисли животът. Щом има две разбирания, непременно ще се роди едно противоречие. Да кажем, ти мислиш какво нещо е Бог. Ако сега остане да научиш какво нещо е Бог, то е изгубена работа. Ако сега остане да разбираш какво нещо е любовта, то е изгубена работа. Много си закъснял. Ако сега искаш да разбереш какво нещо е доброто, ти си закъснял. Досега тия работи трябва да ги знаеш. Децата ги знаят вече. Какво нещо е доброто? Какво нещо е любовта? Какво нещо е истината, мъдростта? Велики работи. Какво нещо е мъдростта? Децата го знаят. Тия петте добродетели, това са петте стълба, на които целият човешки живот е съграден.
Без любов животът в света не може да съществува, не може да се прояви. Без мъдрост никакво знание не може да има, никаква мисъл не може да се прояви. Без истината никаква свобода не може да се прояви. Без правдата никаква физиология не може да функционира, никакво кръвообращение не може да има. Без добродетелта никаква къща не може да съградиш. Следователно онзи материал, с който ние градим всичко туй, иде от доброто. Доброто влиза в градеж. Следователно, ако нямаш правдата, това са превозните средства. Ако нямаш превозни средства, ако нямаш всички тия добродетели, които осмислят живота, петте добродетели, те са основата на целия наш живот вътре в света.
Любовта е най-непонятното нещо за всинца ви. Вие искате да знаете какво нещо е любовта, пък за нея въздишате. Вие не може да определите какво нещо е любовта, но за нея мечтаете, имате едно вътрешно схващане. Какво нещо е мъдростта, не знаете. Какво нещо е истината, не знаете, но желаете свободата. Туй, което дава радост на живота, то е истината. Който снеме тия умствени окови, сърдечни окови, който снеме всичките окови. Туй, което снема тия окови, прави ви свободни. Всичката тая сила в света, туй същество, което ни освобождава, ние наричаме истина.
Аз пак ще се спра върху апостол Павел, който казва: "Ние отчасти знаем и отчасти мъдруваме, отчасти мислим за нещо, отчасти говорим. Когато дойде съвършеното, ще напуснем тия работи, които са отчасти. Като бях младенец, разсъждавах много добре, разсъждавах според знанието, което имах."
Сега всички вие трябва да се пазите от едно вътрешно пресилване. В човек при пресилването става прегаряне. Само на земята нашите инсталации постоянно изгарят. Сегашната любов на хората е едно противоречие. Да ви приведа един пример.
SS_3.JPG
Имате А
2
, да тия успоредни линии АВ. Те се намират в едно хармонично състояние. А взема десет хиляди лева назаем от В. Не му изплаща тия пари. Щом не му ги изплати, веднага се изменя отношението, което съществува, любовното отношение се изменя. Оттам насетне А казва: "Изяде ми парите, десет хиляди лева ми изяде." Отношението, което съществуваше в света между тях, се изгуби. Тия двамата души се отблъскват. Отивам, казвам: колко ти дължи? Толкова. Колко лихви има да ти плаща? Толкова. Дам парите, направи се нова инсталация, двамата пак се обичат.
Често следователно материалните работи между вас развалят инсталацията. Туй показва, че вие нямате сигурна инсталация. Енергиите, които съществуват в дадения случай, развалят условията, в които сте свързани. Тогава съществува дисхармония. Трябва да се роди Божественото в нас, тия външните условия не може да се развалят. Ако е братство, десет хиляди лева не трябва да развалят братството. Любовта се отличава с туй, че човек влага живота си, жертва го. Че изгубил един живот, два живота - нищо не е, за да придобие любовта. Да придобиеш любовта, струва повече от един живот. Сега, така както разсъждаваме, вашият сегашен живот няма да го вземете за мащаб. Какво вие мислите, какво вие чувствате, туй вие ще го оставите малко настрана. Аз гледам на предмета малко другояче.
Отварям тази книга, Библията, нали. В дадения случай вземам първата глава, чета най-главното. Казвам, знаеш ли какво казва Господ. Прочета веднъж, обърна този лист, дойда в Новия завет. Прочета как Господ създал света, дойда в Новия завет. Законът е все същият. Туй вече е минало - как се родил Христос, минало е това. Дойда в Откровението. Всеки един лист е важен, когато се чете. Той е настояще, той е важен заради тебе. Щом го прочетеш, че мисли, че е важен, последующето, което иде, е свързано. Не че не е важен, помня този материал, който съм прочел. Прочета Откровението, казва: какво ще бъде заключението на живота? Като остарееш и станеш един дядо, ще разбираш живота, колкото като четеш Откровението.
Всеки един живот е свързан с едно Откровение неразбрано. Тогава какво ще разбираш от Откровението? Ти ще четеш, ще четеш, дойдеш ли до Откровението, осмислените работи ще объркаш. Тогава, като не разбираш края на живота, ще се върнеш пак отначало, ще кажеш: "В начало бе Словото." Казва Христос: "Аз съм алфа и омега." Не искайте да дойдете до омегата. Защо искате да знаете какъв ще бъде краят на живота - омегата? Началото и краят на живота, това е едно откровение. Казва, какъв ще бъде краят на моя живот? Не само ти, но и в небето не знаят края на твоя земен живот. Краят на твоя живот какъв ще бъде, ти не може да знаеш. Твоят край е край на всичките хора. И краят на всичките хора е краят на тебе.
Сега няма никакъв край, сега има начало. Началото е алфата. Казва: "Аз съм алфа и омега на нещата." Казва Бог: "Само аз съм, който изяснявам тайните." Онзи, който може да изясни откровението на края, той е омега. Прочетете и вие. Аз съм чел. Може да четете. В Откровението говорят, говорят, но никой не може да знае. Там за коне се говори. Първият кон излязъл, друг кон, ангелът с тефтера, има свитъци, че гърмове, че звезди падали от небето. Паднала една звезда - и тя била горчива. Не зная дали нашата земя може да събере една звезда.
Та казвам, не се интересувайте. Казвате: "Как ще свърша аз?" Никога не се интересувайте как ще свършите. Как ще започнете, гледайте началото. Щом началото е хубаво, и краят ще бъде хубав. Та сега, гледам, някои дойдете до едно място, дето аз не го обичам. Най-първо имате едно начало, после търсите края. До едно време вие се въодушевявате, говорите, говорите. Един ден спре се във вас въодушевлението. Казвате: "Остаряхме вече." Поостаряхте. Какво разбирате под думата "поостаряхме"? Остаряването е едно вътрешно отношение, натрапено от света. Че си остарял, остарял си, но не си поумнял. Каква е тази старост? Какво от това, ако отиваш на чужбина да печелиш и след като прекараш тридесет години в чужбина, нито пет пари не си спечелил. Какъв гурбетлик е? Разбирам да си напълнил торбата с пари, но като ходиш в странство, да се върнеш с пълна торба. Връщаш се дома - торбата празна. На никакъв гурбетлик не си ходил. Това не е гурбетлик.
Казвам сега, ако вие от мъчнотиите в живота не може да извадите от тия мъчнотии скритото съкровище, каква наука имате? Някой път говоря, но и стари, и млади трябва да извадят скритото богатство. Срещаш един човек, направи ти добро. Срещаш друг - излъже те, окраде те. И двамата са две души в живота, играят важна роля. Ти не си разрешил въпроса, защо те обира. От човешко гледище е едно престъпление, от Божествено гледище ти не си разрешил въпроса, защо този човек те окраде. Сега не мислете, че само вас крадат. И светиите по някой път ги обират. В Америка в 1905 година се яви един пророк Шлятер. Той бил германец и му дошла една идея да иде в Америка. У него имало една сила да лекува. Малко говорил, той повече работил. Петнадесет-двадесет хиляди хора той излекувал. Цял въпрос беше във вестниците. Отива
Шлятер в Сан Франциско, намерил един просяк, тръгват като другари. Той имал десет долара, разделил ги наполовина и дава половината на просяка. Вечерта го поканва в хотела, дето спи. Сутринта вижда, че неговите гащи са задигнати заедно с парите. Разваля се планът на Шлятер. Той цял месец работил да спечели пари. После минава в другата страна на Сан Франциско и го намира, и пак бил болен този просяк, пак го излекува.
Питам, каква роля играе този пример, защо се явява в този просяк желанието да го обере? Виж, казвате, благородство. Шлятер и този просяк може би имат някаква връзка. В неговите случаи, когато лекувал, само един случай има, когато изгонил едного. Петнадесет-двадесет хиляди излекувал и само на едного казва: "Да се махнеш, ти си убиец." Него изпъжда. Във всички случаи само едного изпъди. После в къщата, дето седял, пише едно писмо на хазяина си, казва: "Понеже Отец ми ме вика, аз ще си замина." Къде отиде Шлятер, не го знае никой. Той казва на американците, че втори път ще се яви на кон. Шлятер предсказа нещо, което не стана. Той предсказа, че ще стане нещо в Америка, не стана. Закъсня, както пророчеството на Йона. Казвам, само в един случай той не излекува едного, във всички други случаи прави добро.
Казвам, всички добри хора имат в характера си нещо определено. Противоречията, които сега съществуват във вас, тия противоречия се появяват от средата, в която живеете. Щом излезете навън на студеното, веднага ще почувствате студа. Тук, на топлото, сте разположени, вън на студа се свивате. Защо не кажете на студа "Слушай!", усмихни се на студа. Тялото, като излезе на студа, най-малко температурата е спаднала двадесет градуса. Туй спадане на температурата може да стане по един естествен път. Защото студеното време, което съществува, е едно малко противодействие. Студът в света съществува по единствената причина, за да урегулира отношенията между хората. Студът е за лошите хора на физическото поле. Човек, както е лош, като му стиснат ръцете, той се свие. Много са смешни хората, стават много мекички. Като изстине човек, няма да се заканва, става мекичък. Даже и най-добрият човек на топлото казва: "Махни се, много топло стана." Топлината в някои отношения, хубавото в света прави хората лоши. Лошото в света прави хората добри. Тогава, ако туриш студено на един добър човек, имаш един естествен човек. Ако туриш топлината на отровната змия, която хапе, на кобрата. На змията турете студено, да не хапе. На добрия дайте топлина, за да е разположен.
Тогава казвам тъй, на лошите хора - сиромашия, на добрите - богатство. Вие ще кажете: "Защо с нас е така?" Защото сте сиромаси. Ако се признавате, че сте сиромаси, аз няма да се произнасям. Казвам тъй: сиромашията - за лошите, богатството - за добрите.
Следователно богатите хора в духовния свят са крайни калпазани, за тях Господ дал палта. Богатството е работа. Този мързеливият човек, той мисли за парите. Той досега го е мързяло, съвсем ленив, първокласен мързеливец. Като му дал Господ пари в касата, той започнал да работи. Казва, четох си парите. Досега не се е занимавал, не е чел, писал. Като му дали богатство, той започва да смята, научава се да чете, да пише. Досега не е знаел името си да напише - Иван Драганов. Вие, като минавате за бедни, понеже сте се научили, Господ ви освободил, да бъдете свободни, да не пишете. Казвам, вас Господ ви готви за нещо ново. За какво? Царе на сиромашията. Вие сте смешни. Ако сте богати на каймета, не е ли по-добре да си сиромах, да дойде златото. Ще осиромашееш, но минаваш от едно състояние в друго. Вие трябва да осиромашеете за стария живот и да станете богати за новото. Старият живот, това са каймета. Те изиграха ролята си тия каймета. При сегашния нов живот ви трябва едно условие, което да ви даде стабилност във вашия ум, в разумността на първичната идея, която цари.
Идеята за Бога в нас трябва да бъде свещена идея. Запример във вас вие още не чувствате. Някой брат се намира в оскъдност, той няма нито пет пари, в лишение е. Другите се молят, но никому не иде на ума. Казва: "Как е дошъл между нас?" Как е дошъл? Дошъл. Няма солидарност да се съберат десет-двадесет души да му помогнат. Не туй да бъде изкуствено. Ако даваш, от колкото дадеш, толкова ще ти дадат. Ако ти в ума си не туриш идеята да дадеш, ти богат не може да станеш. Ако даваш - както Бог дава. Няма да даваш повече. Толкоз, колкото е напорът, напрежението.
Вътре има един закон. Всички трябва да бъдете щедри, за да забогатеете. Вие ще опитате богатството. То ще бъде един товар. Ако не сте щедри, никога няма да бъдете богати. Защото богатството е дотолкоз богатство, колкото може да го впрегнеш в работа. И за себе си, и за ближните, и за Бога. Богатството трябва да служи на Бога. Трябва да служи на мене. И трябва да служи на ближните.
Казвам сега, ще ви дам още едно сравнение.
Вие казвате: "Как ще се оправи светът?" Между вас как може да се оправи? За десет години да се даде един опит. Той е следният. Настоящият ред на нещата да остане. Да кажем, директорът на една гимназия да си остане, всички членове да останат по местата си. Само да се изменят заплатите. Заплатата, която взима разсилният, да се даде на директора и заплатата, която взима директорът, да се даде на разсилния и всеки да изпълнява своята работа. Да се опита кой обича своето занятие. Питам, тогава службата на разсилния нямаше ли да се заеме от хора с високо образование? Ако разсилният взема, колкото взема един министър- председател, и обратното, десет години да се види кои са хората, които обичат своята работа. След десет години ще дойде друг ред.
Сега ние се намираме в тази невъзможност, дето мишката иска да удари звънец на котката. Кой държавник би се осмелил да даде заплатата на министър-председателя на разсилния, и той пак да бъде министър-председател и другият да е директор, онзи да е разсилен, но заплатата да е сменена. Питам, тогава нищо няма да се постигне в света, както и сега не се е постигнало. Богатите хора, които са богати, те са доволни. Нито с богатството, нито със сиромашията се постига, но те съществуват като две възможности. Богатството съществува в света като една възможност. В невидимия свят то е една величина. И сиромашията, и тя съществува като една величина. Ако вие не разбирате произхода на сиромашията и ако не разбирате произхода на богатството, тогава не може да имате една ясна представа за онези величини, с които човек работи в света. Първото нещо - човек трябва да се справи със сиромашията. После трябва да се справи с богатството. Това е една възможност. Знанието е друга една възможност.
Казвам, при сегашните условия вас ви трябва едно вътрешно разбиране. Ако нямате туй разбиране, вие пак ще се повърнете. Вие ще мислите за Божията любов и ще мязате на онези, които са се научили да крадат, пък се обърнали и станали християни, покаяли се. Като влезли между християните, понеже не се научили да работят, ходили - от този просил, от онзи просил. Казва най-после: "Тази работа с просия няма да стане, но пак на стария занаят." Отива при проповедника, много се интересува от Евангелието, сърцето му плаче, казва проповедникът. Онзи започва да го обира. Той казва: "Много ти благодаря. Твоята проповед много нещо ми донесе, нахрани сърцето ми." Като се връща проповедникът към дома, пипа се, пипа се - кесията я няма. Не може да го набеди, че е онзи. Казва: "Господи, право ли направих, че го обрах, или не?" Пита се сега. Всеки проповедник, който не изпълнява волята Божия, обере го.
Питам сега, какво заключение ще извадите? Вие ще кажете: Учителят каза стария занаят. Този християнин апаш, той, който бърка и изважда парите, направи ли престъпление по сегашния морал? Опитът е краен. Все ще се намери някой човек, който да ми даде нещо. Но аз турям една крайност, която рядко се случва. То е голяма крайност. Тогава казвам, право ли е, че напипал кесията на този проповедник? Аз поставям въпроса: вие трябва да се научите да мислите. Ако повърхностно мислите, не може да различавате.
Питам, ако един човек бръкне в един джоб, имате десет хиляди лева, обира ви и след три години ви връща сто хиляди, намясто ли е? Казва: "Едно време бръкнах в джоба ви, взех пари, сега ви връщам." Престъпление ли направил той? Зависи от мотива. Щом го употребиш за едно благо, не е престъпление. Ако ти работиш изключително за себе си, то не е морал. Казвам, трябва да съпоставяте нещата. Питам тогава, апашът, който извади парите на проповедника, направи ли престъпление? Той внесе парите в банката. Господ казва: ти толкова време проповеди държиш, че трябва да се помага, помагаш ли? Вземи това, което е много. Тия пари в джоба не са негови. Ако вас един апаш ви обере, вземе гнилото от вас, обрал ли ви е? Не. Но то са примери, да се научите да разсъждавате, да мислите правилно.
Сега можем да оставим хората да постъпват криво по някой път от една неразумност, която съществува. Ние сме крайни, ние очакваме крайни резултати. Искаме всички да станем светии. Ти, за да разбираш светията, то е далечна работа. Не се заблуждавайте. Или някой иска да стане адепт. Адепт може да станеш всякога. Но да станеш адепт, да разполагаш със силите на природата, то е наука, то е далечна работа. Всеки може да стане, но изисква се време. Всеки един от вас там, дето е достигнал, материала, който достигнал, трябва да го заучи.
Сега на вас да ви дам да направите един опит. Колко души от вас са готови да направят един опит, без да го знаят? Колко души от вас може да направят опита? Колцина от вас бихте направили опита - вечерно време да се съблечете голи и в мрачината да легнете в снега двадесет минути на гърба, други по корема си. Вие сега ще кажете, друг опит няма ли, ами сега защо. Аз не казвам, че ви го давам, но ако влиза в програмата, най-първо вас ще ви шокира, ще се намерите в трудно положение. Те са опити, с които ви изпитват. Когато ще прекарат такъв опит, тебе на ухото ще ти го кажат. Да се съблечеш гол и половин час на снега на гърба и половин час на корема, ще научиш един урок, който по никой друг начин няма да научиш. Ще идеш на Витоша, на чистия сняг, дето крак не е стъпвал. Но трябва работа, размишление. Защото човек се ражда гол, не се ражда облечен. Ако ти не може да се съблечеш от всичките обвивки, които хората са ти турили, както Бог те създал, да остане само Божественото в тебе, ти не може да разбираш дълбокия смисъл на онзи великия живот вътре в тебе. Докато слушаш в тебе само човешкото, благочестието в тебе е временно. Когато дойде да застане онова Божественото в тебе, тогава ще разбереш как животът функционира в тебе.
Слушайте, ще ви дам едно нещо, което лесно може да направите. Минавам в друг контраст силен. Четиридесет деня от днес всяка сутрин ще изпивате по една студена чаша вода на глътки. Четиридесет деня наред. Може да направите един опит. Сутрин една чаша от 150-200 грама вода ще налеете в чашата, ще се помолите, ще оставите чашата, пак ще глътнете, пак ще се помолите. На другия ден - пак същото. За колко време може да изпиете водата? Пет, десет, петнадесет, двадесет минути? Туй ще ви подейства хубаво. Ще ми разправите за вашата опитност. Четиридесет деня спазете. Лечебно действа на които стомахът е разстроен. Четиридесет деня ще го регулирате, на гладно сърце ще пиете. Ако някой се колебае, хич да не започва. Не влизайте в тази верига, защото разваляте работата. Започнеш ли работата, гледай я насвят. Не я ли свършиш, хич не я почвай. Прави каквото знаеш. Но започнеш ли, туй ще бъде едно правило, един закон. Тия четиридесет чаши ако ги изпиеш насвят, някога в твоята еволюция ще ти донесат едно голямо благо.
Какво може да направят четиридесет чаши? Всичко зависи от онзи свещен трепет. Казвате: "Аз не съм разположен да размишлявам." Аз считам молитвата, да се молиш в правата смисъл - да се спреш да помислиш за Бога, за онова разположение, което той има към всичките хора, всички тия същества - един доволен, друг недоволен, изпращат мислите си и веднага той обръща внимание на едните и на другите. Господ свърши своята работа, създал вселената и му остава време пак с тия грешници на земята и на тях - на този, на онзи, да услужи. Аз наричам молитвата да хванете туй голямото изобилие, каква благост към всички има Господ. Той седи и урежда работите. Ние ги разваляме, а той всяка сутрин като погледне, светът е уреден. После пак ние разбъркваме, той урежда, урежда, урежда.
Ще се спреш, да може да оправиш ума си, да може да схванеш благостта на Бога, неговата любов, неговата истина, неговата мъдрост. Това е свещен момент, свещен трепет в молитвата. Него ден този образ да седи в ума ти, да гледаш, както Бог гледа. И целия ден Божието благословение ще бъде с тебе. Ти си свързан с него. Ако ти кажеш: Бог, той всичко може да направи, то не е молитва. Като кажа, Бог всичко може да направи, но да почувствам в душата си свещения трепет как всичките хора се радват. Ще почувствам радостта на майката, която родила детето. Ще почувствам радостта на болния, който оздравял. Ще почувствам радостта на сиромаха, на който някой дошъл и му направил едно добро. Навсякъде да почувствам как се радват от тия блага, които Бог дава. После ще почувствам радостта на този, който се е молил. Значи ще вляза в туй свещено единство. То е молитвата. Сега аз казвам, не критикувам, но тъй както се молите, тъй не се моли. Казвам, и то е хубаво моление. И да се моли човек, и то си има своето място.
 
Сега слушайте, аз съжалявам, че много време ми отне. Аз мислех да свиря, но оставям свиренето, мислех един концерт да ви дам. Ако бях ви свирил, щяхте да плащате. Изпейте една песен.
 
Изпяхме "Весел ти бъди".
 
"Божията любов носи пълния живот."

Двадесета лекция

на Общия окултен клас

8януари 1930 г.., сряда, 5 часа

София - Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...