09 - 253. КАК МАЙКА МИ НАМЕРИ УЧИТЕЛЯ

[Ани]

253. КАК МАЙКА МИ НАМЕРИ УЧИТЕЛЯ

Бях петнадесетгодишна, когато майка ми се сприятели с няколко жени от селото, които се ползваха с почит и уважение от всички. Както тя, така и те от своя страна я търсеха. Кои бяха тези жени и какво особено имаше в тях, че толкова я привличаха, тогава аз не можах да разбера. Тези три жени бяха: баба Еленка Дойнова, кака Димитра - голямата и буля Донка Кирова. Тези трите бяха верните приятелки на майка ми, които вече бяха поели Божието дело. Следваха го упорито и служеха всеотдайно.

Един ден майка ни съвсем случайно бе научила, че „набожните", т.е. хората от Бялото Братство не ядат месо. Тази новина нито я изненада, нито я смути. Тя като че допускаше, че това така трябва да бъде, че това е твърде естествено за едно духовно подвизаване. Но въпреки всичко тя още не се чувстваше готова да направи тази смела крачка. Сякаш имаше нещо, което я възпира. Тази задръжка в нейния духовен път се дължеше не на друго, а на враждебното отношение на баща ми, който бе ревностен привърженик на месоядството. Съвсем не бе лесно на майка ми да превземе такава крепост. Все по това време аз заболях тежко, с температура към 41 градуса. Медицината в лицето на лекаря си каза тежката дума: „Само още няколко часа живот." Тогава майка ми почна да се моли на Бога за моето оздравяване. Интересното е това. че тя тогава сякаш почувствува с душата си, че моето оздравяване е свързано с нея и че тя от този момент трябва да престане да яде месо. Тя обещала, без да се колебае. Наскоро лекарят я прегледал и й препоръчал вече да не яде месо. Това вече било достатъчно за баща ми. „ Щом лекарят забранява, може" - казал баща ми и повече не се обадил по този въпрос. От него ден майка ми се хванала още по-здраво за Божието дело и му служи до края на живота си.

Примерният живот на майка ни, както и нейната всеотдайност в служене на Делото са най-голямата радост и скъпо завещание за нас, двете й дъщери.

Разказала: Й. Б.