09 - 311. СПАСЯВАЙТЕ КАРТИНИТЕ

[Ани]

311. СПАСЯВАЙТЕ КАРТИНИТЕ

Времето се бе засушило. Още от ранна пролет нито капка дъжд. Събирахме се група от десет души по десет дни със специален наряд да изпросим от живата природа дъжд. Бяха минали месеци на усърдна работа. През това време се наложи ремонтирането покрива на сградата на Братската градина. Беше се събрала голяма бригада. Току що бяхме свалили целия покрив, за да подменяме гредите под покрива, ето че се заоблачи и запръска дъжд. От запад, откъм Тополица идваха гъсти и тъмни дъждовни облаци. Ако дойде силен дъжд, както е разпокрита цялата сграда, ще навали и ще падне таванската мазилка, отвсякъде ще потече, тогава ще се похабят картините по стените.

„Спасявайте картините. Снемайте и загъвайте в найлони," Опитахме се да направим покрив над молитвената стая с одеяла, но беше невъзможно да се запази при силен дъжд.

„Братя - каза Синемир - да не чакаме да видим какво ще стане, а да се изправим на молитва.

„Господи, ние досега се молихме за дъжд, но днес салонът е без покрив, ако завали, всичко ще се намокри, ще падне мазилката, а и тези братя и сестри, които са дошли да помагат, няма къде да спят. Молим ти се, Господи, направи така, че да не стане пакост. Ако може, отмени дъжда поне за 24 часа. После нека да вали, да напои жадната земя, да зарадва хора, животни и растения." В този дух бе молитвата. Бог, нашият любим Баща и покровител, чу сърдечната ни молитва, Облакът още от Тополица се раздели на две. Единият мина горе, по Балкана, в посока на изток, другият на юг, през село Пирня и замина за града. На Братската градина поваля слаб дъжд, колкото да угаси праха, нанесен през покрива на тавана.

На следния ден при хубаво време работата продължи и завърши до вечерта. Всички бяхме радостни, че Бог чу молитвата ни и ни помогна.

Разказал: брат Синемир.

1 юли 1961 г. - Братската градина в Айтос.

Забележка: „Синемир" е псевдоним на Георги Събев