12 - 25. ГРИЖОВНОСТ ЗА БЪДЕЩИЯ ЗЕТ

[Ани]

25. ГРИЖОВНОСТ ЗА БЪДЕЩИЯ ЗЕТ

         В.К.: Мина тази епоха. Така, значи бащата на Георги Куртев се казваше Вълчо Куртев. Те са от този край.

         Надка: Айтозлии.

         В.К.: Te c какво се занимаваха?

         Надка: Дядо му е бил беден човек, чешмеджия е бил.

         В.К.: Какъв?

         Надка: Чешми правел.

         В.К.: А, чешми правел.

         Надка: Беден човек.

         В.К.: От този край.

         В.К.: Неговата жена, т.е. баба ви?

         Надка: На баща ми майка? Бяха бедни хора.

         В.К.: А на дядо ви по майчина линия?

         Надка: На майка ми. На майка ми баща й е най-богатият човек. Имал швейцарски крави, голям двор с хубава къща и чешма в двора и все викали: „На дядо Иван пристигат все швейцарски хубави крави." Той бил силен, много благороден човек.

         В.К.: Е, как така е дал бащата дъщеря на беден човек?

         Надка: Мама била също хубава. Баща ми бил много левент, много хубав. Той и тъй си отиде, хубав човек, но като младеж и се сприятелили. Събирали се, играели на не знам на какви игри, младежи и така си симпатизирали. А дядо ми бил много добър. Дядо ми Иван, на майка ми. Той богат човек, имали земеделие, правели големи хармани, тогава с хармани вършеели житото, като първия харман, който направи, житото, което се овършее, го смила на воденицата и праща чирака у дома, при дядо ми Вълчо, бил прочут така. Добър човек, но много беден. Срещу Нова година ще каже на слугите: „Ще отидете и ще наберете дърва една кола, ще ги занесете у Вълчо Куртев." И татюви като станат - чувал с брашно и една кола дърва струпани.

         В.К.: Ама това преди да се оженят.

         Надка: Преди да се оженят.

         В.К.: Ха-ха-ха.

         Надка: Като бедно семейство.

         В.К.: Поддържа си бъдещия зет. Ха-ха.

         Надка: Не е знаел.

         В.К.: Отгоре знаят и го карат да занесе. Ха-ха.

         Надка: Но той не само на дядо ми - и на много бедни. Айтос бил така малко градче. Бедните хора на пръсти са. То повече бедни бяха хората.

         В.К.: Ама хората така са се подпомагали по-рано.

         Надка: Да. Така е било.

         В.К. : А когато той така се оженва, той се оженил за майка ви, ходил ли е да пита Учителя?

         Надка: Ами къде? Той тати не се познавал още с него. Той бил 20-годишен. Мама била 18-годишна.

         В.К.: Сега запознаването на брат Георги Куртев с Братството и с Учителя става след като се оженват.

         Надка: Ами тъй. Даже са имали дете, кака ми я имало. Той е в Сливен, като си идва, завърши фелдшерската школа и идва тука с детето. После не знам точно кога идва Учителят, не мога да си спомня как.

         В.К.: Вий в коя година сте родени?

         Надка: 1908 година.

         В.К.: Осма. а-а-а, защото аз се свързвам с онази снимка, която знам, с брат Георги Куртев, брат Боян Боев и кой още беше. Там го има, по време на Балканската война, значи преди това е било това нещо. Да, запознаването с Учителя.

         Надка: Ами рано. 1907 година баща ми приема учението на Учителя. 1907, 1906 или 1905 година.

         В.К.: Значи онези години.

         Надка: Да. Когато този сеанс е станал в Айтос, гдето ви казах, тогава се запознава

         В.К.: Той записвал ли си ги в тефтерче, неговите спомени? Не сте проверявали.

         Надка: Не съм и после ние не обичаме тъй. Той не обичаше всичко да разправя. И така премина животът ни.