12 - 34. ПЕНЮ КИРОВ

[Ани]

34. ПЕНЮ КИРОВ

         Надка: Разхожда се с жена си покрай морето Пеню Киров и вижда един бедняк, който го спира за нещо.

         В.К.: Извинявам се, но имали го някъде описано това заминаване на брат Пеню Киров?

         Надка: Ами това не знам, но знам, че Пеню Киров - целият материал Минчо Сотиров го имаше, който го даде на...

         В.К.: Георги Събев има ли го?

         Надка: Не, Минчо Сотиров го даде на Кралю Кралев и Кралю каквото вземе, нищо не можеш да вземеш от него. Той малко е такъв.

         В.К.: Минчо е бил ръководител на Братството в Бургас. Това е причината. Дава материала си на приемника.

         Надка: Дано да е за добро.

         В.К.: Добро или зло-това е засега.

         Надка: Искам да кажа, че материалите на брат Пеню само аз имах, но е дадено някъде. Едното в тати бе останало, където Учителят води духовни разговори с брат Пеню. Защото брат Пеню е един ясновидец. Брат Пеню е имал големи връзки с небето, реални. И с тати е идвал на дадени наряди. Брат Пеню и тати, там са ходили на „Трите братя". Всяка вечер брат Пеню надвечер идва, сутрин в три часа отиват двамата с фенерче, изпълняват си наряда там на едно място, като пещера, има такова нещо в Айтос. От Бургас той идва, там горе правят наряда, връщат се.

         В.К.: От Бургас всяка сутрин?

         Надка: Всяка вечер от Бургас, всяка вечер.

         В.К.: Ама с какво?

         Надка: С влака. Идва вечер, излизат в три часа сутринта, връщат се, минават през кафенето. Той много голям кафеджия е бил. И тати бе, но брат Пеню бе голям кафеджия. Влизат да се почерпят по едно кафе и оттам да си слезе на гарата и той още като влиза вика: „Кафеджия, две кафета." - „Абе, брат Пеню, ти си ми гост." - „Аз ще черпя." Един път ще завърти чашка, два пъти и вика: „Още две." Такива хубави отношения, хубава връзка имаха брат Пеню и тати.

         В.К.: И тогава отива на работа.

         Надка: Той свиреше на мандолина. Ще видиш... И неговата песен е „Благославяй, душе моя, Господа".

         В.К.: А-а, на Пеню Киров.

         Надка: И Любка, моята сестра, ще я вземе на коляното си, имахме отворен салон и канапе, едновремешни къщи, под наем бяха, и ще й вземе ръчичката и с нея свири „Благославяй, душе моя, Господа."

         В.К.: Любка свири с неговата ръка.

         Надка: Ами тя беше малка и с нея свири. Брат Пеню казал: „Георге, може ли орехи, не мога да намеря." Нашите приятели там наоколо, във Вресово имат много орехи. Казал им: „Донесете един шиник орехи за брат Пеню Киров." И казал баща ни на брат Вълчо: „Вълчо, ти тези орехи ще ги занесеш ли на гарата, ще изпращам брат Пеню." И ги занася и брат Пеню вади и му дава там стотинки ли било на тях години и тати казал: „Чакай, брат Пеню, какво, защо плащаш?" - „Ако ти ги беше донесъл, нямаше да ти платя, но понеже ти застави детето да ги донесе, аз ще платя." - „Та научих един урок, казва, от брат Пеню."

         Баща ни имаше няколко тетрадки, в които бе записал много неща за Пеню Киров. Той беше му давал да си преписва от писмата, които Учителят му бе изпращал. А пък в тази тетрадка от брат Пеню, Учителят пише едно писмо. Брат Пеню бил ясновидец, та арахангел Михаил му се изявявал и имал връзка с него. И Учителят пише: „Пеню, като дойде Михаил, кажи му след теб да се отбие при мен." И след това брат Пеню пратил Михаил и пише: „Пеню, Михаил дойде и аз свърших своята работа с него." А какви ли не чудесни неща имаше там. Много от тези тетрадки баща ни изгори по време на обиска.

         В.К.: Ако не беше ги изгорил, милицията щеше да ги вземе и ще ги изпрати в архива на МВР и след време могат да се вземат оттам.

         Надка: Тогава беше голямо гонение и властта се беше озлобила срещу Братството. В Айтос постъпиха така защото бяхме местни хора и само добро бяха видели от тати. Само добро и човещина.