12 - 40. ГОЛЕМИЯТ ОБИСК

[Ани]

40. ГОЛЕМИЯТ ОБИСК

         Надка: Тати беше в София на посещение на приятелите. След няколко дни получавам вест от него. Тогава имаше големи смущения в Братството в София. Затова го бяха извикали, като един авторитет, за да може да чуят какво ще им каже старият брат. Какво са чули, не знам. Тогава, на 6-7.11.1957 година на Изгрева в София става големият обиск и прибира милицията книжнината. Тати е в София, когато там се прави обискът. Той ми съобщи телеграфически на мен в Айтос да го посрещна, вземахме един файтон, даже ръмеше малко. Като дойдоха да вземат у нас книжнината, мен ме повикаха. Добри го оставиха у дома, а мен, понеже тати го нямаше, ключът от неговата стая беше в мен, повика ме началникът на МВР-то в Айтос, той е наш съгражданин, даже баща му и баща ми бяха приятели. Повикаха мен, влязоха те, стаите бяха заключени, брат ми парализиран беше долу, дал ключа. Повикаха мен да бъда представител при обиска и тогава вземаха някои работи. Но на градината отива друга милиционерска група. Тя, Иринка може по този случай много неща ще ви каже. И запечатват. Той пък е близък на Надка, съученик.

         В.К.: На Боева.

         Надка: Да. И на нас много близък съгражданин. Отиват, но не взимат нищо от стаята на баща ми, а запечатват с червен восък, връщат се в Айтос и казва на Добри: „Отиди, махни него печат и прибери на бай Георги нещата." И баща ми взема тогава някои неща и изгаря много работи, защото е имало ценни неща, които не иска да попаднат в милицията, защото може внезапно пак да отидат. Иринка ми е казвала: „Бай Георги много неща изгори. Много."

         В.К.: А някои тетрадки не останаха ли там?

         Надка: Е, нямам.

         В.К.: Вие лично нямате, да не би случайно да е останало при Дора, Иринка?

         Надка: Не, не, не, не.

         В.К.: Добре.

         Надка: Ние не рискуваме. Братството в София и някъде може, но ние сме такива, не защото баща ми казваше така; Ние имаме праволинеен път, път Божествен, а вън, в света, кой е комунист, кой фашист, кой какво, нас не трябва да ни занимава. Ние не сме се обявявали против някого, да чуят и затова.

         В.К.: Навсякъде в Братствата често бистреха политиката.

         Надка: Не, никога. Нито мъжът ми, нито баща ми, в миналото - д-р Възвъзов, други отвън хора отиваха при него там разговаряха, той им даваше беседи, даваше им други духовни книги да четат, разговори така общо, той беше уважаван, един голям авторитет в града. И после като дойдоха комунистите - също. Например, който беше председател на съвета, трябваше да се ремонтира Салонът, човекът даде разрешение, отпуснаха материали. Същият салон се преустрои, преработи се, сложиха нови прозорци, врати, стана нещо много хубаво. Туй пак с негово съдействие.