12 - 42. КОЛЮ КАИШЕВ

[Ани]

42. КОЛЮ КАИШЕВ

         В.К.: Ти казваше: „Аз мога да разправям за Колю Каишев."

         Надка: Да, той е идвал в Айтос.

         В.К.: Той откъде беше този Каишев? Разкажете ни нещо за него.

         Надка: Добри, съпругът ми е на работа. Той за няколко дни, за Великден дойде. Ама тъкмо ще боядисвам яйцата и той пристигна. И седна той с мене наедно да ги вадим.

         В.К.: Каишев.

         Надка: Да, Колю Каишев. И 3-4 дни ни гостува и ще си отива. Пък ние имаме пет стаи в къщата.

         В.К.: Той, гдето е правил френологическата карта.

         Надка: Аз не знам тези подробности. Беше ни на гости и тогава се запознахме. И ние имахме пет стаи в бащината ми къща, аз и Добри и нашите си живеехме. А той беше в гостната стая - там го настанихме. Мама, тати, сутрин ставахме, пеехме, молитви си правехме. Баща ми си имаше молитвена стаичка, там си се молеше. И Колю нощува и ще си тръгва. Изпращаме го вече и като се върнахме аз, като се върнах, в стаята, където той е спал нея нощ ухае нещо. Викам: „Тате, мамо, елате." И като взех да прибирам едно друго, намерих едно листче и на него написано: „Дано да съм ви оставил нещо от Учителя." Никога няма да забравя и такава радост изпитах. И Добри, щото бяхме го изпратили и четиримата - и майка ми, и баща ми, и Добри, и аз. Та дано съм ви оставил нещо от Учителя. А то преди да го прочета това, като влязох викам: „Елате бърже в стаята." Аз отивам да изнеса и да пренеса дрехи и викам: „Елате да видите ухание." Чудно, такова не ми се е повторило, до такава степен, толкова силно и осезателно беше. След туй дойдохме в София тука с Добри. Той като ни видя, искаше на някой театър да ни заведе, на някоя опера да ни заведе. Викам: „Брат Колю, тук на Изгрева, е най-хубаво край Учителя."

         В.К.: Той живееше на Изгрева?

         Надка: Ами не знам сега. Той после се задоми, но преди това не беше още женен. Той на Мара Каишева брат беше, на Аркадий жена му, а на Красимира пък беше вуйчо, но скоро си замина. Той ни разправяше, че 40 дни е постил, 40 дни постил и до такава степен, Учителят е казал: „Кажете му да хапне", обаче той на приятелите там на Борис ли, не знам кои са били приятели, казал в Новоселци, тук някакво село имало: „Ще идете, ще ме заведете и ще ме сложите да поемам влага, без да кусам вода." Да поема вода.

         В.К.: 40 дни ама без вода.

         Надка: Без вода, без нищо. Изкара поста. И той ни го е разправял това нещо.

         В.К.: Някакви опитности с Учителя да ви е разказвал?

         Надка: А, не - само това. Това, което ви казах. Повече не. Това не е малко. Това, което ви разправям, като ми дойде наум, изпитвам същата радост и онова чувство, което го изживях в момента. Но това, което той остави, наистина беше много. И вече не го видяхме. Той скоро след туй си замина набързо. И аз за първи път се запознах тогава с него. Той просто така пожела да отидем горе в стаята.

         В.К.: Непринудено.

         Надка: Горе в стаята на дома ни и го приехме и тъкмо боядисваме яйцата и той: „Чакай, сестра, аз съм боядисвал при майка си яйца." Направихме яйца, козунаци месих и си го посрещнахме, и си го изпратихме.