12 - 45. ТВОЯТА ЧЕСТНОСТ ЩЕ БЛЕСНЕ В ГРАДА

[Ани]

45. ТВОЯТА ЧЕСТНОСТ ЩЕ БЛЕСНЕ В ГРАДА

         В.К.: Вие разказвахте някаква случка с някакъв костюм ли? Там, където беше работил ли, нещо ми се струва.

         Надка: Добри разправяше един случай, ако е този, ще си спомниш. Срещу един празник „Кирил и Методий" една баба, внученце има. Майката, бащата умрели. Таи баба с малка пенсийка живели и му поръчала, вече е голяма момченцето, ученик може би в първите класове на гимназията. И отива да си вземе костюма и понеже тогава скъпи са били платовете, отива и казва: „Кирил и Методий" е утре, пак ще ви донеса парите. В момента има човек, който приема стоката, при него се плаща и дава костюмите. И той казал: „Не, не мога да ви дам." Още 400 лева трябвало да даде. „Немота да ви го дам." И бабата плаче, и детето плаче и Добри пък, технически ръководител беше тогава, отива. Казва: „Защо плачат, бай Стамене?" Той е възрастен шивач. Казва: „Абе не могат да платят 400 лева, костюмчето на детето." - Дай костюмчето, плащам парите." И така полека, полека, от банка ли ще изтеглим, какво ще правим, ще плащаме после, той ги плати и аз, като дойде и ми казва Добри, аз така се зарадвах, че се хвърлих на врата му. Викам: „Добри, поздравявам те, това е над, над всичко." Пък няма жената. Казва: „Дай костюма, аз плащам." Пък какво се случи после. Туй пак негова опитност. Той е технически ръководител в шивашката кооперация. Той раздава платовете, но има едно момиче отвън, тя вписва колко плат се приема, колко пък се взема за работа. Но при един случай един топ плат, който е дошъл от Сливен, един плат не е хубав и те го връщат от кооперацията в Сливен обратно. Но тя не го отметнала, че го връщат. И веднага баща й учител, рекъл: „Тука бати Добри - технически ръководител, взема 200 метра плат. Той не ги върна. Взема ги, а няма ги насреща." И тези отиват в МВР-то, и съобщават, че Добри е злоупотребил с 200 метра плат. А Добри, неговата честност в града свети. Малък градът и го знаят много добре. Добри също се ползваше с много голям авторитет в града. Нашето семейство и сега и сега, като ни видят викат: „Ей, какво семейство бяхте вий." И отиваме, Велков и Вълкови имаха къщи в горната част и минаваме край околийското управление, тъкмо един милиционер го пращат да вика Добри да каже къде е плата, защото онази ходила с баща си да го клеветят. И Добри вика: „Наде, отивай ти, нали милиционерът ни срещна." -,,Е, бай Добри, ела малко." - „Отивайте, аз ще дойда." Отидохме ний, поседяхме малко, връщаме се, няма го ... 9 ч., 10 ч., 11 ч. вечерта, няма го Добри. Аз се тревожа По едно време идва ама толкова смутен, толкова разтревожен, легна. И му казали: „Няма да казваш на жена си защо си бил в милицията. А на другия ден му съобщават, че трябва да отиде в Сливен, да получава платове и точно за този плат, който са върнали като неподходящ. Но той в голямата тревога не се сеща и цяла нощ. Става рано, ще отива в Сливен да взема платове от фабриката. И аз викам: „Добри, кажи бе." - „Няма да ти кажа, не, няма дати кажа." И застанахме на молитва, и се помолихме и изведнъж в мене, казвам: „Твоята честност ще блесне в града." Ама аз не зная защо му казвам, тъй просто: „Твойта честност ще блесне в града. " И той си замина. Като отива във фабриката, получава плата и пак не се сеща. Складира други материали и ги дава на влака и той отива до Калканджиеви да се види с тях и сяда в градската градина разтревожен, защото честен човек, нали го обвиняват, а това е подсъдно. Там един негов приятел, той работи в МВР-то, и казал: „Брат Тодоре, Добри, много лошо става с него, затвор го чака." - „Защо? Ако един сантиметър Добри е взел от Кооперацията, аз на площада ще се обеся." Но те си го казали така, пък Добри нищо не знае. Отивам в градската градина, седнах малко, да отида до бати Иванчови, че сме много близки с тях от години и както седнах така, един светъл лъч премина през мен и веднага ми светна и каза: Ами ти нали за този плат си тук? Отивам у бати Иванчови, виждам кака Веска, бати Иванчо, ний с Маргариткини като роднини сме. Маргаритка и Румито ги имам на снимка. Румито като бебе го сложила на слънце и то мига, мига, такова. Оня ден беше дошла, че приказвахме и тя, Румито, вика: Како Мрагаритке. И се качи Добри и идва и отива направо при нея. Отива и казва: „Ти плата, който ти го донесох, го вписа, а като го вземах, отписали го?" - „Ах, бати Добри!" - Веднага." - „А да отидем до МВР-то." - „Не, ти ще вземаш, каза, книгата", ядосал се вече Добри. „Ти ще отидеш, аз ще дойда след тебе." Щото Добри тогава я познаваше. Тя макар че неграмотна, малко простовата, беше им казал: „Тя не може едни сметки да напише," Казал в милицията, защото го обвиняват и той се прехвърлил с думите си малко, защото е чист. И като отива, те с очи го измерват. Пък началникът на МВР-то бил там и казал: „Добри, от тази работа няма нищо да излезе.' Те го знаят. „Обаче дай си показанията." Но оня, един от партизаните в това казал: „Ти какво, ти тъй, ти тъй", така ужасно го хокал, че като отива, той казва - срам го е да ме погледне. „Добри, извинявай, много те обидих." Тогава като се разчуха пък тез правят разследване в МВР-то, без да съобщят в кооперацията. И се разчува това нещо и всички тия от управата, а той е технически ръководител, и отиват целият отдел на ръководството, отиват и тоз бай Таню отива и той да почете с присъствието си. Те отиват и казват: „Как може вий да го държите така, така, да не ни осведомите нас." Там председателят, който бил, почнали кавгата с МВР-то. В това време бай Таню отива и тъй си сложил ръцете: Кой, казва, обвинява Добри за злоупотреба? Я ми кажете вий, пък партийци. Ти ли бе, хей, не зная как го нарекъл, когато никога няма да направи от вас като комуниста, от нас като комуниста, което Добри го е направил. Едно сираче не можеха да си платят, плаче бабата и момченцето и той каза: Дай костюма, аз плащам. Туй е Добри! Гдето аз му казвам: Твоята честност ще блесне. Защото зная, че той е честен. Ний стотинката цепим, толкова пазим, а пък такова нещо. Ама се доказа и тази Райна, която работи в МВР-то отива и вика: „Бати Тодоре, верно." -„Ама аз казах, един сантиметър да е взел Добри, аз ще се обеся на площада." И когато си замина, много голямо погребение беше. Целият град се стече. Методий Шишков, имаше от Бургас един брат, който така ни идваше на гости и отиваха в Съвета при тоз кмет, който ни даде разрешение. Един гражданин комунист, ама не е комунист, а бял брат, мога да кажа.

         В.К.: Какво даде разрешение?

         Надка: За салона да се ремонтира, без да дава данни някому някакви и като минава този Методий Шишков, беше дошъл в къщи и отива в Съвета в туй време. Методий разправя: „Кое е това голямо погребение бе?" - „Ама Добри шивача. - „Ама Добри, хайде и аз ще дойда да го изпратя." И с Методий идват на гробищата. Много, много хубаво и сега така като ме видят: „Ех, Наде, какво хубаво семейство бяхте вий, целият Айтос ви обичаше, целият Айтос."

         М.М.: Но тогава малък град, всички хора се познават.

         Надка: Ама обходата ни, отношението ни с хората. Всичко е важно това.