12 - 51. КАК СЕ ОТГЛЕЖДАТ СИРАЦИ

[Ани]

51. КАК СЕ ОТГЛЕЖДАТ СИРАЦИ

         Надка: И като си заминава 1925 година, 28-годишна беше сестра ми, тя е минала през него. Но тати получава телеграма и е там със сестра ми Верка, Донито, Дора - в Търново на събор. А тати, като получава телеграмата, нали се е разтъжил, ама е там, отива да съобщи на Учителя, И като отива още, той казва: „Георге, идваш да ми съобщиш за Цветанка ли? Аз й дадох път нагоре. Сестра Бела ще си отиде и дъщерите ти, а ти няма, ти ще бъдеш до края на събора тук." Даже бати Божилови казали; „Само бай Георги може да направи това. Аз не мога, детето ми да си замине, и аз да не се върна. Само бай Георги може." Той думата на две на Учителя не правеше. Тати остава, даже една сестра после от Айтос, които са били там, или сестра Габровска, видяли го как излязъл през нощта и, каза, си поплака малко, брат Георги, но не отиде. Мама и Дора изпратиха кака.

         В.К.: Тя на колко години си замина? Надка; На 28. Беше ли омъжена?

         Надка: Ами две деца има. Надка Боева и брат й, Христо.

         В.К.: Значи Надка Боева ви е племенница.

         Надка: Тя беше 7-месечна, а Христо беше три-годишен, сирачета останаха и тати зася две лозя.

         В.К.. У-у-у, вие сте я изгледали.

         Надка: Ами ние я изгледахме. И тя на мен я сложи кака ми тогава, защото като се роди, аз ходих в село, помагах й. Тя каза: „Наде, роди се там, на теб ще я сложа." И я сложи Надежда. И така. Че тати създаде лозе, ходихме да копаем, изкарвахме много и там в града обичат афуз, пък хубаво грозде, всичко на тел, хубаво грозде, не отивахме стъпка да направим, гроздето като се бере. Тати го бере в каручката, отива, продава, взема парите, той ще даде за децата. И ние после се оженихме, всички помагахме.

         В.К.: И сте ги издържали, те са следвали тука.

         Надка: Да. Христо беше окръжен лекар в Бургас, а пък той сега се пенсионира, а пък Надка литература завърши. Едновременно и двете кандидатстваха, щото Христо нали войник беше, после арестуван като комунист и осъден на доживотен затвор, излезе и тогава се записа той. Тогава вика: „Надке, чакай поне една година, недей веднага да следваш, че много ще натежим на дядо." Баща му, друга майка, трудно беше.

         В.К.: За него съм слушал, че от Айтос са отпуснали стипендия.

         Надка: Не от Айтос. Братството в Айтос отпуснаха, обаче като комунист му дадоха издръжка, стипендия и той се отказа.

         В.К.: Аз знам, че е образуван фонд за даровитите младежи.

         Надка: Те после коментираха тука разни, нали знаеш, клюки, но това е истината.

         В.К.: И вие сте ги издържали същевременно.

         Надка: О-о, ние всички. Христо ще дойде, бедно момче. Добри ще купи плата или пък тати ще купи плата, Добри ще го ушие. Дора ще купи шалче, ръкавици, това.

         В.К.: Ще го облечете.

         Надка: Да. И бяхме си направили къщата и имахме още някой лев да си довършваме, обаче Добри, като вижда Христо, пък баща му дал само за път пари и тати предполага, че Христо, като идва с баща си, му е дал и не им даде много. И гледам, балтон му ушиха, а няма шалче, пък тогава с купон Добри ми беше купил едно шалче, с купон, от плат така направено, много хубаво. И аз, като видях Христо облечен с палтото, викам: „Хинко, ти нямаш ли, бе леля - викам - шалче?" Ние тъй му викаме. - „Нямам, лельо." И аз веднага отивам да го давам. И като отидох да го давам, Добри влезе с мен горе. Имали сме 3000 лева, то не е хубаво да ги разправят тези подробности, не е голяма работа направено, но ето как издържахме, помагахме. Той ги взема тези 3000 лева. И вика: „Наде, тези пари няма да ги отваряш. Както ти ги давам, така, но аз ще пратя Хинко при тебе, ще му ги дадеш и му дай това нещо." И аз останах в стаята, той излезе. „Хинко, леля ти те вика, влез малко при нея." И той слезе. Баща ми долу, Дора. чакат, ще го изпращаме за София и аз му ги дадох в туй време, банкноти три по 1000. А Добри ми казва: „Аз ги дадох за семейството ни, на един сирак. Господ помага, когато ти помагаш на един сирак, заплата от Бога ще я имаме, не бой се. " Мисли, че аз ще ми стане неприятно, пък аз също мисля така. Той като видя: „Ах, лельо, само за път пари ми даде татко, и нямах нито лев повече. Питах се как ще си взема билет за трамвая."

         В.К.: А на квартира къде бяха?

         Надка: Ами те първо при Верка бяха. След туй отделно. Не можеха да учат в една стаичка, на Верито идваха непрекъснато хора. Той си взема квартира, тя си взема квартира.

         В.К. Сега другата сестра е Донка, съпруга на Георги Събев.

         Надка: И Дора, която на градината живее сега. Тя се беше женила, но разведе се. Светски човек.

         В.К.: Кой? Дора?

         Надка: И се разведе и си живее толкова години вече. Тя е на 88 години. С Борис са родени 1900 година, но ако я видиш, тя е запазена, щото тя е чиновничка, дойде, отиде. Нищо, пък мъчнотиите сега ми се отразиха зле, ето шипове имам от много труд.

         В.К.: Спомняш ли си нещо тя да е разказвала, да има опитности с Учителя?

         Надка: Кой?

         В.К.: Тази Дора.

         Надка: А, не, тя не е идвала.

         В.К.: Ами Донка?

         Надка: Те живяха с Георги Събев тука. Лилито тука е родена. Аз не знам. Не съм чувала. Той, Георги Събев ако има, той щети каже.

         В.К.: Да, да.

         Надка: Но тя беше много добра, много гостоприемна и в Бургас тя приемаше много. Бургазлии нашите в провинцията приятелите посрещат гости. И други посрещат.

         В.К.: Той, Петър, разправяше, нали тя си изгорява лицето.

         Надка: Не тя, а дъщеря й, Лилито си изгори. Сега нейната дъщеря, Мария, я приеха да следва Славянска филология, българска филология и оня ден, миналата седмица единият изпит го взе с шест, оня ден другия изпит взе.

         В.К.: Да, това не е малко, как да е малко, това дори е много. Сега. например, в сегашната епоха такива разкази за нас са чудновати.

         Надка: Сестра Мария как посрещаше непрекъснато, всеки ден, и сега и сега пак, в Борисовата къща е отворена. Борис също тъй много посреща.

         В.К.: Вече няма тъй.

         Надка: Сега няма, но в миналото много гости посрещаха. И от чужбина да дойдат, отиват всички там.

         В.К.: Сегашното поколение не е подготвено за такъв живот.

         Надка: Пък и няма условия. Съвсем вече друго стана,

         В.К.: Други са условията.        

         Надка: Други са и те се търсят хе-е-е, кой къде - кои в този квартал, кой не знам къде.

         В.К.: Пръснаха се. Сбъдна се пророчеството на Учителя, където на едно място пише и казва:,. Ще дойде време, когато, за да се срещнеш с една сродна душа, ще минеш 400-500 километра и това ще бъде най-щастливият ти ден в годината," Ето, така стана. Ето, ние сме се събрали, точно е така.

         Надка: Така е.

         В.К.: Ето, ние една година чакаме да се съберем.

         Надка: Марийка идва да ме вземе за по три дена. Румито вика: „Мамо, много те взема тази Марийка." А то е на годината веднъж.

         В.К.: Ха-ха-ха. На годината веднъж. И аз ако дойда.

         Надка: Като дойдеш на Петровден в Айтос, няма да се връщаш веднага.

         В.К.: По Петровден ли?

         Надка: Ами за Петровден или за Богородица, това са срещите ни. Ще дойдеш и ще те посрещнем, както можем, но от сърце.

         В.К.: Добре, приемам.