14 - 6. БЕЛЕЖКИ

[Ани]

6. БЕЛЕЖКИ

Когато говорим за братския живот през времето на Школата на Учителя. 1922 -1944 година в провинцията, трябва да споменем, че едно от най-големите братства беше това на град Айтос. То бе свързано с името на Георги Куртев. Беше изминало много време, откакто той си бе заминал през 1961 година, когато, подчинявайки се на една програма, която бяхме създали, за да съберем от неговите пряки наследници всички спомени и възпоменания и документи за техния баща, започнахме последователно да работим с неговите дъщери. Дора Куртева бе една от дъщерите. Френологически и по родова линия тя беше унаследила много физически черти на Георги Куртев. С нея беше приятно да се работи и материалът, който ни бе предоставен, бе в резултат на дългогодишна работа. При всяко пристигане в София при нейната племенница, ние правехме срещи и се опитвахме с магнетофон да запишем някои откъслеци от нейните спомени. Беше трудно, но все пак успяхме да подредим материала и в този обем за нас той е завършен. Ако допълнително ни бъде разказвано още, то също ще бъде включено. Нейните спомени ни дават една картина за мистичния живот и вътрешната работа на Георги Куртев, което липсва при разказа на другите дъщери. За сметка на това, нейния материал е по-малък, но за нас е напълно достатъчен. Беше приятно да се работи с човек, който се отваряше пред нас и изваждаше на показ такива съкровени неща, които са свещени, и към които човек трябва да пристъпва със страх и боязън, да не би да ги опетни или оскверни.

Надка Боева е внучката на Георги Куртев и дъщеря на Цветанка, една от дъщерите на Георги. Тя откликна с удоволствие на нашата покана и ние можахме в няколко срещи да запишем на живо всичко онова, което тя можеше да възстанови като спомени. Ние ги прехвърлихме на пишуща машина и когато решихме, че трябва да ги изгладим и леко да ги редактираме, понеже това беше говорна и разказвателна реч, то ние се спряхме. Нещо у нас ни спря да не посягаме и осакатяваме свещени неща. Затова ние решихме да ги предадем така, както са разказани. Разказът е жив, верен и точен. Чрез него ние се свързваме в оная верига, откъдето произтича и тече този вътрешен живот, който е движил Айтоското Братство и лично Георги Куртев. Ако се обработи литературно, той би загубил силата си и онзи, който би го четял, не би могъл да се свърже с онази епоха, защото всяка дума и всяка реч имат сила, когато се движат и когато са поставени в строго определен ред от онова вътрешно начало, което движи словото у човека. Когато Надка Боева разказваше, тя мислено се закачваше за онази мистична верига и разказът й придобиваше жива реч и от него излизаше живот, а този живот бе животът, който движеше айтоското братство и лично Георги Куртев. Животът е един и същ, но различни са съсъдите, в които са вмества и различни са формите, чрез които се изразява. Затова разказът на Дора Куртева е строго специфичен и точен и затова е така мистичен. Затова разказът на Надка Боева е така жив и ни свързва с първоизточника на нейните спомени.

Вергилий Кръстев.

Марийка Марашлиева.