15. РУМЯНА ДОБРЕВА ГАНЕВА - 00. АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА

[Ани]

РУМЯНА ДОБРЕВА ГАНЕВА /ПО МЪЖ СЕРАФИМОВА/

АВРАМОВИЯТ ДОМ НА ДОБРИ ГАНЕВ И НАДЕЖДА КУРТЕВА

Родена съм на 7 декември 1945 г. в град Айтос в семейството на Добри Ганев Милчев и Надежда Георгиева Куртева.

До завършване на гимназията съм живяла в Айтос със семейството на родителите ми. След това започнах да следвам медицина в София. От годините на моето детство и юношество пазя прекрасни спомени за един живот като в мечтите, за атмосфера духовна и отдадена на Бога.

Родителите ми с безпрекословна вяра в Учителя следваха пътя, начертан от Него, с една завидна дълбочина, с богат вътрешен духовен живот. У нас цареше хармония, която правеше не само нас - децата, но и всички приятели да се чувстват комфортно. Като казвам комфортно, имам предвид вътрешния душевен комфорт на човека. Освен с приятелите от Братството в Айтос и околията, много близки, истински братски, с любов отношения свързваха моите родители с брат Борис Николов, с Мария Тодорова, брат Петър и Васка Камбурови, брат Петър Филипов, семейство Калканджиеви от Сливен, сестра Пенка Кънева и много други.

Мога да кажа. че нашият дом беше Аврамов дом, отворен за всички приятели. Ние почти не оставахме без гости. Идваха братя и сестри от Айтос и околията, София и провинцията.

Като че ли езикът български, макар един от най-богатите езици, с големи възможности за поезия и писателство, се оказва недостатъчен да се отразят онези вълнуващи, неповторими преживявания на душата, които могат само да се почувстват и изживеят. Каква прелест биваха винаги срещите с нашите братя и сестри. Всичко вървеше някак естествено. непринудено. Започваха разговори, спомени, опитности с Учителя, песни и музика, и се идваше до онова молитвено състояние, което те отвежда в друг свят.

Моят баща, Добри Ганев Милчев, е роден на 1 август 1910 година в село Казанка, Старозагорски окръг, в семейството на Гани и Събка Милчеви. Имали са три деца - чичо Милчо, татко - Добри и чичо Димитър, който си е заминал много млад. Семейството се е занимавало с производство на розово масло, изнасяно за Франция. Българското розово масло е използвано като база на известните в целия свят френски парфюми.

Не си спомням коя година са се преселили в Айтос, където са се занимавали със земеделие и откога са в Братството, но зная, че татко Добри от ранните си младежки години е член на Бялото Братство и до края на живота си служи всеотдайно на Божието дело.

Татко е бил много силен ученик с големи математически възможности, но поради липса на средства, родителите му са били принудени да го изпратят да учи занаят. Работил е като чирак и усвоявал шивашкия занаят. По-късно става председател на шивашката кооперация в Айтос - до 1952 година, когато си заминава брат ми Живко. Загубата на батко беше страшен удар за него, както и за цялото семейство. Татко беше изключително любящ и нежен баща. Мъката и болката за батко бяха толкова силни, че той помолва да бъде освободен от тази длъжност. Продължи да работи като ръководител на отдел за мъжки облекла към шивашката кооперация.

Татко беше човек с изключително добро сърце, като че ли беше изтъкан само от добрина. Дори много често съгражданите казваха: „Името му, Добри, отговаря напълно на доброто, което носи в себе си " Отличаваше се с голяма щедрост и безмерна честност. Когато си замина, айтозлии казваха: „Честността на Добри Ганев блести като диамант на челото му." Но най-важното у него беше непоклатимата му вяра в Учителя, в Божието дело. Каква мистичност имаше в татко, какъв богат вътрешен духовен живот, без пози и парадиране.

След заминаването на дядо ми, Георги Куртев, като ръководители останаха други, по-възрастни братя, но фактически духовен продължител на делото на Георги Куртев беше моят баща, Добри Ганев. До него пристигаха нарядите от София, до него се допитваха всички братя и сестри. Той остава стълба на Братството в Айтос.

Не е имало случай някой да е потърсил помощ и той да е отказал. Нещо повече - сам издирваше кой е нуждаещ се, кой е сирак и мълчаливо помагаше. Знаеха само той и мама. Ще опиша един случай, когато у дома дойдоха майка и дъщеря, изпаднали в тежко материално положение. Помолиха татко да помогне на дъщерята да получи работа в шивашката кооперация. Но тъй като нямаше никакъв опит като шивачка, в отдела за дамско облекла не искаха да я приемат, бяха претрупани с работа и нямаха време да я обучават. Тогава татко я назначи в неговия отдел. Отначало тя не можеше да се справя, работата й изостава и беше много притеснена, че ще я освободят от тази длъжност. Как й помогна татко? - Няколко месеца той ставаше много рано и отиваше от 5 часа сутрин на работа. До 7 часа, преди да дойдат останалите работници, завършваше нейната работа. Всички се чудеха как така тя, която не може за цял ден да приключи, на следващия всичко е завършено перфектно. Тогава те са се сетили - това е работа на бай Добри. Само той може да направи това. Тя и нейната майка също се бяха досетили, че именно татко й помага по този начин, докато усвои работата и добие опит. Мисля, че тя остана докрай да работи в шивашката кооперация и се пенсионира там.

Спомням си и друг случай. Идва си татко от работа и казва: „Наде, еди-кое си момче е сирак и е абитуриент, няма костюм, а няма и средства. Какво ще кажеш..." И още недоизрекъл, мама спонтанно: „Разбира се, Добри, ще му купим плата и ти ще го ушиеш." Цитирам само два случая, а те са много.

През периода като ръководител на Братството в Айтос, а и преди това, татко често биваше привикван в милицията и разпитван за братския живот в града. Не се страхуваше от нищо. Стоеше спокоен, силен, непоклатим. Веднъж началникът на милицията го запитва: „Как се получава, че вместо вие да се страхувате от нас, ние започваме да ви обичаме? Откъде идва тази сила?" Отговорът бил: „Нашата сила идва от правотата на нашето дело, делото на нашия Учител, от чистотата и почтеността на нашия живот. Ние служим на Истината, стоим на здрави основи и не се боим от нищо." Моят баща, Добри Ганев, беше много специална личност. Това се усещаше от всички около него. Достатъчно беше да погледне някого с дълбоките си сини очи и този човек биваше окрилен и успокоен. Очите му излъчваха любов и братска преданост. Имаше особена сила да вдъхновява хората. Дали вътрешният му живот или негови естествени качества го правеха такъв, но той имаше мощно излъчване. Кротост, благост, търпение, но и силна воля и решителност да завърши всяка работа докрай се изливаха от него. Той беше много изработен човек. Да бъде ученик за него беше награда и същност, смисъл на неговия живот. Любима песен му беше „Вехади", която много хармонираше с неговия характер и чувство. Пееше я тихо и с проникновение. Дори до последните си дни, тежко болен, помолваше моя съпруг, Александър Серафимов, да му я изсвири на цигулка пак и пак, както преди и да усети отново святостта и красотата от музиката на Учителя.

Татко си замина на 1 май 1978 година. Беше изпратен от целия Айтос и околия, от братя, приятели, колеги и всеки един, който е бил в допир с неговия светъл дух.

В житейския си път моят баща и моята майка особено се допълваха. Царящата хармония и проникването в идейния свят на Високия Идеал създаваха атмосферата на един истински живот в пътя на ученичеството и изработване на характерите в духа на Учението. Те бяха един пример на братство и единство. Навсякъде заедно, дружно те работеха за Делото скромно и упорито и тази вдъхновена дейност се усещаше винаги като музика в нашия дом. Винаги с песен, с молитва, с ентусиазъм - те бяха пробудени и повдигнати хора.

Моята майка, Надежда Куртева, е родена на 16 юли 1908 година в град Айтос в семейството на Георги и Бела Куртеви.

Бих искала да кажа няколко думи за баба ми Бела. Баба Бела аз не помня, защото беше си заминала преди моето раждане, но и досега звучат думите на мама: „Колко жалко, че не познаваш баба си. Какъв изработен човек беше тя." С благ, уравновесен, силен характер, с изключително нежна душа и сърце, тя беше неуморен работник за Делото на Учителя, рамо до рамо с моя дядо, Георги Куртев.

Мама е 7-то дете в семейството, заедно с леля Верка, с която са близначки. Външно те много си приличаха, но по характер бяха различни. Това, което най- много обединяваше всички сестри - Надя, Верка, Донка и Дора Куртеви, беше онзи специален духовен елемент, който те носеха в себе си.

Разказвано ми е, че навремето, когато Учителят е посетил дома на Георги Куртев, е казал: „Георги, вие имате много специални деца. Радвайте се!"

Мама не даваше много външен израз на нейния богат вътрешен живот но той се усещаше от всички, които я познаваха. Стоеше скромно, Но и с велико достойнство. Понякога биваше неразбирана и огорчавана, но прощаваше на всички и стоеше високо над тези земни взаимоотношения с присъщото й достойнство.

Тя имаше особено място в братския живот в Айтос и околия, особено след дядо ми Георги. Като един негласен обединителен център се превърна нашият дом. Приятели отвсякъде идваха за духовен обмен. У нас, на Градината, в Братския салон винаги се чувстваше нейното присъствие. Ще приготви обед или вечеря, ще подбере молитви, ще прочете по вдъхновение пасаж от Евангелието. Тя беше молена понякога от братя и сестри да даде тон за духовна работа. Имаше и особени медиумни състояния, когато приемаше Святи Дух и изричаше важни напътствия и решения за всички присъстващи. Не си спомняше какво точно, после й го казвах, но това беше най-доброто за учениците - глас отвисоко и то многократно проверено.

Мама поддържаше връзки с много сестри от София и други градове. Често са гостували по месец и духовната работа, която са свършили, се чувстваше от цялото общество на братството в града. С мекотата на нейния характер, с любовта си, тя сгряваше душите и сърцата на всички, които се нуждаеха от помощ. Те я търсеха от нея и я получаваха. Мама беше светица! Мама беше част от тази епоха!

На 11 декември 1995 година моята майка си замина от този свят.

На 9 декември след обяд, у дома дойде леля Дора, най-голямата й сестра с чинка ми Недка Милчева. В къщи бяхме аз и медицинската сестра Мария Тошева. Мама беше получила инсулт и беше на легло в тежко състояние, но в пълно съзнание. И някак странно - правеше впечатление, като че ли склеротичните промени, проявили се в последните години, бяха отзвучали. Съзнанието И беше ясно и бистро. Парезата беше левостранна и тя нямаше говорни смущения. Застанахме около леглото на мама, запяхме песни от Учителя. Леля Дора и майка запяха, както преди, на два гласа с техните прекрасни гласове. Ние останалите се оттеглихме малко настрани. Мама даваше тон, лекичко дирижираше с дясната си ръка, а леля Дора, застанала до нея права, подемаше песента. Бяха се пренесли в друг свят. Ние ги гледахме, страхувахме се да не ги смутим и сълзи обливаха лицата ни.

Сестра Тошева ми каза: ..Руми, за първи път в живота си присъствувам на подобно нещо." Картината беше действително неописуема. Те пееха с грейнали, озарени лица. леля Дора вглъбена, а мама усмихната, щастлива, като че ли не е болна.

Двете рождени сестри - Надя и Дора Куртеви се сбогуваха. Две предани, всеотдайни ученички на Учителя се сбогуваха.

Моят брат, Живко Добрев, е роден на 3 ноември 1937 година. Аз съм 9 години по-малка и за мен тогава батко беше моят прекрасен батко. Спомням си, той беше много нежен с мен, свиреше много и много хубаво на цигулка. С родителите ни беше много внимателен, някак особено деликатен. Забелязала съм, че и приятелите от Братството са се отнасяли с необикновена обич и внимание към него. Все пак аз тогава бях на 6 години и не съм можела да разбера всичко от поведението на възрастните.

Изведнъж настана едно страшно време! Батко го взеха в болница, всички изпаднаха в ужас, дори дядо ми Георги си спомням с насълзени очи. И за кратко батко си замина! Оказа се късно диагностициран апандисит и след две операции развива перитонит. Това време е останало в съзнанието ми като катастрофа. Всички - и приятели, и учители, и съученици на бати Живко, където се срещнехме в града, плачеха.

У дома татко и майка се разболяха от мъка! По-късно, когато самата аз станах гимназистка и понякога срещах негови бивши учители и вече работещи съученици, научих, че брат ми Живко е бил любимец на града. Те казваха: „Батко ти, като че ли беше от друг свят - с такива изваяни черти, нежен, красив, а в същото време стегнат, строен, пъргав." Външността му хармонираше с неговото вътрешно съдържание. Беше изключително поетична натура. Когато говореше, той излъчваше музика и обич и получаваше обич. Беше пример на честност, справедливост, деликатност и финес в отношенията си към всички, Беше един от най-силните ученици в айтоската гимназия. Обичаха го учители, съученици и съграждани.

Брат ми, Живко, беше много талантлив цигулар. Аз бях малка, но си спомням, чичо Петър Камбуров (който му предаде Идилията) многократно казваше: „След мен най-вярното изпълнение на Идилията е на Живко. "

Много трудно пристъпих към написването на тези спомени за моето семейство. Това време беше истинска „Идилия" за всички нас и вълнението е толкова силно, че често сълзи замъгляват очите ми. Сълзи на благодарност и любов към Учителя, към моя дядо. Георги Куртев, който ни въведе в Учението, в този път на истината; към моите родители и роднини, към нашите прекрасни приятели от Братството, към един живот, който повече не може да се повтори!

След като изпратихме в 1995 година майка ми Надя, отидох в София да посетя леля Верка, нейната близначка. Тя беше в недобро здравословно състояние, не беше добре със сърцето, но духът, духът беше същият! Когато ме видя, тя грейна, усмихна се, прегърнахме се и преди да си кажем каквото и да е, запя песен от

Учителя. Тя пееше възродена, с толкова въодушевление, имах чувството, че това е същата ми леля. както я познавам от младите й години.

Дойде време да тръгвам. Не ми се разделяше. Тя също съжаляваше, че трябва... Казах й: „Лельо, аз пак ще си дойда." А тя ми отговори: „Ех, леля, ти ще дойдеш, но аз ще съм си заминала."

И така стана. В продължение на следващата година след мама си заминаха и двете ми любими скъпи лели - Дора и Верка.

Споменавайки за моята леля Верка Куртева, бих искала да внеса известна яснота по повод изказване за нея от леля Мика (Мария Тодорова, с която бяхме многоблизки.) В спомените и, отпечатани в „Изгревът", четем: „Имаше на Изгрева една Верка Куртева, която се мотаеше насам-натам." Съжалявам, че трябва да я опровергая, но справедливостта и истината пред паметта налеля ми Верка го налага. Верка Куртева беше изключително духовен човек, вярна и ревностна на Делото на Учителя до жертвоготовност. Тя беше човек с лек, хубав характер. Където и да се появеше, внасяше бодрост и жизнерадост. Каква истинска духовна дълбочина и излъчване идваше от нея! Тя никога не се е мотаела. Същата Верка Куртева заедно с брат Петър Филипов, след арестуването на брат Борис Николов с присъщата и на двамата чистота и жертвоготовност тичаха всяка вечер при Мария Тодорова с продукти и най-важното - за духовна подкрепа в този тежък момент. И една малка подробност, която може би в нашето поколение вече не се знае и помни. Верка Куртева беше най-близката другарка за дълги години с Жорж Радев, още по времето на Учителя. Жорж е един от най-високообразованите и с възможности ученици, надарен математик, с литературни качества и интереси. Верка Куртева напълно хармонирала с него. Музикална, с широки интереси, дар слово, мистична и задълбочена, тя беше по дух и съдържание истински ученик на Школата на Учителя.

Винаги, когато пред мен изплува образът на моя дядо, аз си спомням с любов и преклонение за неговата скромна обител и за един живот - подвиг.

За живота и дейността на дядо ми Георги Куртев, един от първите ученици на Учителя и за личността му няма да се впускам в подробни описания, защото вече доста е писано от други братя и сестри. Ще споделя само, че около него имаше една аура, специална аура, която се усещаше и след неговото заминаване. Той живя, работи като истински ученик на Учителя и плодовете от неговия живот, отдаден в служба на Великото Дело са налице.

Незабравими ще останат и неповторими беседите в айтоския братски салон, посрещането на Нова година, съборните празници на Градината.

Когато сутрин рано заставахме на молитва, като че ли цялото небе слизаше при нас. Цареше дълбока, дълбока духовна атмосфера. Душата се изпълва с любов, благодарност, благоговение към Учителя. Лицата на всички братя и сестри са озарени от светлината, която Свещеният Дух изливаше върху нас. А какви прекрасни братя и сестри имахме в Айтоското братство. Какви верни, предани души бяха те към Учителя и неговото Велико Дело. И всичко това се дължеше на живота и дейността на Георги Куртев, който ги бе въвел в това Учение.

А когато влизахме на молитва в неговата молитвена стаичка, аз пристъпвах прага с велико благоговение, защото усещах необикновено присъствие в тази малка стая.

Всяка ваканция (вече бях студентка в София, дядо ми Георги Куртев си беше заминал от този свят), нямах търпение да посетя градината, да влезна първо там, където той живя. Неговата аура все така силно се усещаше.

Това са мигове, моменти на човешката душа. които перото не може да отрази. Само тези, посещавали по това време градината, са имали щастието да усетят присъствието на Духа Господен.

Изключително близки, братски отношения свързваха двамата братя Георги Куртев и Боян Боев. Като ученичка всяка ваканция отивах от Айтос в София на Изгрева при моята леля Верка. На тръгване моят дядо изпращаше пратки за брат Боев, като ми казваше: „Виж го, поздрави брат Боев и му кажи, ако има един ангел на земята, това е Боян Боев."

Когато си тръгвах обратно за Айтос, брат Боев предаваше материали за дядо ми и казваше: „Румянка (той така ми казваше), предай моите поздрави на твоя дядо и му кажи: Ето, ако има един светец на земята, това е Георги Куртев."

Когато над братството надвиснаха тъмните облаци, когато иззеха беседите и изпратиха в затвора брат Борис Николов и Жечо Панайотов, няма да забравя молитвите, които моят дядо отправяше към Небето и Учителя. За Делото, за неговите мили братя (така той ги наричаше), които са в затвора.

Той се молеше почти денонощно. Винаги, когато отиваше на молитва в 12,3, 5 часа през нощта, той се измиваше, преобличаше и така заставаше пред лицето на Бога.

Ще отминат десетилетия и векове. Ще дойдат нови поколения. И всички ще изпитват свещена благодарност към един истински апостол, един истински ученик, за това, което ни е оставил в наследство.

Как трябва да се служи на Великото Дело, как трябва да се прилага Божественото Слово на Учителя!

Амин!