16 - 2. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ НАВРЕМЕ

[Ани]

2. ДА СЕ ОПРЕДЕЛИШ НАВРЕМЕ

         В.К.: Като младеж имаше две срещи с Учителя, по-нататък имаш ли някои спомени от братския живот от онези години, през времето на Учителя? Беше ли на събори, ходеше ли на Рила? Как протече вашият живот?

         Ж.Т.: 1934 година се ожених, октомври. Като младеж ходех редовно в Тополица. при сбирки и някои наши хора искаха да ме свържат с някоя сестра от Братството, обаче мен не ме теглеше сърцето така. Понеже бяхме преселени в туй село Козарево и се свързах с моята другарка, която беше малка и дори двама братя прежени, един от най-големите родове на селото ни. По-нататък в мене се явява, понеже аз от младеж още ходех в Братството и когато се ожених, моят приятел беше също оженен и моят кръстник беше негов братовчед. А те обичаха да ходят на кръчмата. Аз самичък къде да ходя? И аз отиваме тях. Може да не пия, ама да съм с тях. Това продължи и когато дойдеше неделен ден, аз изпитвах най-голямата мъка, най-голямата тъга. Когато работех, през деня делничен ми беше приятно, но дойдеше ли неделен ден, ние празнувахме, макар и жетва да е, тогава изпитвах мъка, която не можех да си обясня защо е. И една вечер пак едно съновидение. По пътя за Карнобад имаме една могила, която се нарича Гяурия, на турски, с моята сестра, покойната, тя си беше заминала, отиваме към тая могила, но аз се изкачих сам на могилата. Когато се изкачих на могилата, забелязах, че почвата й беше като сняг, когато вали - пръхкав, потъваш, не се държи, не е замръзнал. И тая почва беше такава, хлъзга се по нея. Като се изкачих на могилата така просто си забих краката, както в снега се прави и си започнах молитвата. Аз си знаех „Добрата молитва". От дясната ми страна ми се явява кръстникът, от лявата страна се явяват две циганки, но аз продължавам молитвата. Нито кръстникът ме смущава, нито циганките ме смущават. В това време виждам една звезда, една светлина, която идва отгоре. Тази светлина трепти, трепти, трепти, и като идва над мене стана една мъгла, която оросява, сребриста роса, но като ме ороси, аз не можах да завърша молитвата. Това беше едно чудо за мене и аз чувствах как треперя в леглото. Тя беше толкова красива, неизказано красива. В това време вече се събуждам и размишлявам. В момента аз разреших въпроса, че е дошло времето моят приятел, моят кръстник да ги оставя на една страна. Циганките, това е светът, моят кръстник, който ми влияеше и моят приятел, Биню, ти го знаеш, с когото дойдохме тука. И отивам при брат Влайчо. Това е вече борба в мене, защото моите хора, дядо ми, семейството им, те са 5-6 души братя, моята жена е само последна, едно момиче. Голям род са, как ще разреша въпроса. Аз вече се определям, месото аз и без туй не мога да ям, но и не мога да се откажа от него. То е само когато отидем на гости, у нас не се коли вече. Не зная как да разреша този въпрос и реших да отида при брат Влайчо. Описах на брат Влайчо всичко и го питам как да направя с моите роднини, че да не вкусвам вече месо. Но не исках да разваля семейното си положение с другите. Брат Влайчо се засмя и казва: „Абе, брат Жельо," пък аз съм ходил при него още като момче, оттогава се познаваме. „Ти не само няма да развалиш семейното си положение, но ще го подобриш." Аз се върнах при моите хора, но не казвам всичко на моята другарка, какво ми е казал брат Влайчо. Понеже у нас не се готви месо, и така мина известно време, а когато отидем на гости, аз им казвам, че не съм ял месо от известно време и не искам да ям повече месо. И така тази мълва се разнесе по моите хора, че аз вече съм дъновист и не ям месо. Но това не ми попречи ни най- малко, напротив, аз станах по-забележителен между тях. По-внимателни станаха към мене.