16 - 3. ОТКЛОНЕНИЕТО

[Ани]

3. ОТКЛОНЕНИЕТО

         Ж.Т.: Моят кръстник много ме уважаваше, аз също и моят другар Диню почна да следи мене и постепенно и той дойде в Братството, Това беше в 1941 година, При едно гостуване в Айтос с моя свако, който имаше леля тука, в село Пирня, и на обед ни поканиха, като сложиха кюфтета от овче месо, което за хората е най-хубаво. Обаче на мен ми се отврати и това беше последното ядене на месо. След това като правим събранието в Козаре, взеха да идват и други освен Диню. Ние се събирахме у сестра ми, у нас в къщи и т.н.

         В.К.: Кой беше ръководител?

         Ж.Т.: Имаше един брат, който беше запознат с моя рожден брат. който почина на 33 години, Никола Тенев и който беше най-голям. Той прие Учението с майка ми, но малко по-подире. Та те бяха приятели и първият прие от брат ми, както сега Диню прие от мене Учението. Обаче този брат, той не получаваше беседи и не можеше тъй да приеме Учението, както другите наши приятели. Ние като ходим в Тополица, гледаме, той идва с нази, ама като ученик без буквар. Също и той. Ние имахме беседи, но той не получава и когато сестра ми Донка от София му каза: „Абе брат Тодьо, ние сме живели при Учителя и му знаеме реда, че така и така трябва да се прави, не тъй, както вие мислите, няма да приемате тия неща, които евангелистите приемат Ние трябва да сме ученици, както Учителят ни учи." Той се обиди от тия думи и взе да страни вече и отиде при евангелистите. Последните му думи бяха: „То и от мене може да не стане нищо, но и от вази няма да стане нищо." И той се отклони, отиде при евангелистите и почна да упреква Учението, Учителя и т.н. Казваше: „Толкова години съм ходил, нищо не съм разбрал." Та ето накратко: родът му се унищожи, двамата му сина се убиха, въобще от рода му нищо не остана, дотам стигна.

         В.К.: Това е така. Който влезе в Братството и напусне...

         Ж.Т.: И ние продължихме след това вече. Дойде на жената братов син, Иван Бинев, на Надка мъжът й, той е болнав сега малко, сигурно го познавате, той почна да идва, едно друго момче също, но то се помина и постепенно майка му на него навлезе, та искам да кажа, че Бог и Учителят ме научиха да взема жена от света, че да се подготвят други чрез нас. Щото, ако бях взел жена от Тополица, навремето половината село влезе в Братството. Една Донка, която познавам от Бургас, тя е на наша възраст, тя остана, а всичко друго отиде в света. При нас се случи друго: аз вземах жена от света, и то от такова семейство, дето най-много бе свързано със света.