16 - 11. ЯТОТО ПТИЦИ

[Ани]

11. ЯТОТО ПТИЦИ

         Ж.Т.: Тия неща са много велики за този, който ги дава. Щото Учителят виж как казва, че тука /снощи на сестра Дора се разгърна Библията и така прочетох/ че брат Георги се е разговарял, той ги е виждал. А пък Учителят казва: „Аз когато изнасям беседа, аз не говоря само на вас, между вас има много повече, които слушат моята беседа и я носят в пространството." Та и при нас, някога може да сме сами, идват такива същества да ни посетят, да ни вдъхновят, да ни напомнят, да ни свързват с Небето, с Бога, с Учителя. Имам един пример при запаса 1943 година. Бяхме на Халкидическия полуостров долу в Гърция. Бяхме в един стар манастир на квартира. Спомних си аз празника на пролетта 22 март 1943 година, ама аз съм там далече, но ме свързва тука животът на братството с пролетта. Ставам сутринта рано, а имаше една чешма на стотина метра, отивам там да се измия и да посрещна пролетта сам. Това беше през времето на запаса ми. Отидох, измих се, почнах молитва, почнах да си пея тихичко. Имаше там такива тополи като нашите тука. През това време като започнаха гаргите да грачат една от друга, една от друга и у мене дойде мисълта, че това са душите от Бялото Братство, които посрещат пролетта. У мен дойде такова вдъхновение, необикновено. Никога не съм посрещал пролетта така сам.

         В.К.: Учителят казва, че ние сме като ято птици и се прераждаме в един народ, после в друг, когато Бялото Братство има някаква задача. Като ято птици се прераждаме от един народ в друг, като души. И това, което казваш, е вярно, защото отговаря на един закон от Словото на Учителя. Така се проверяват нещата дали са верни. Човек трябва да познава Словото.