16 - 12. ЗАБРАНАТА НА СЪБОРА В АЙТОС

[Ани]

12. ЗАБРАНАТА НА СЪБОРА В АЙТОС

         Ж.Т.: Сега мога още нещичко да допълня към това, че тука една година за събора дойде едно нареждане, да не се състои. Но туй нареждане беше устно, тъй като аз бях против тия неща, защото нашите приятели идват от далечни краища, от изток и от запад на България, само и само да дойдат на този свещен празник на градината. Значи получи се тази устна заповед, с която аз не бях съгласен, защото всяка една заповед трябва да се придружава с писмо, да бъде писмена заповед. И какво стана, дойде брат Кралю Кралев от Бургас и каза, че има нареждане от София празникът да не се състои, но седна на масата, а хората идват с багаж, а той казва, че съборът е забранен и че трябва всички да си отидат. Ние изпращахме току-що пристигналите значи обратно със сълзи на очи. Те плачат и ние плачехме, защото те бяха уморени от път и веднага да се връщат. Това беше много неприятно. Даже тая година идва един брат от Шумен, който оттогава не беше идвал. Тогава една сестра каза, че тогава Кралю беше като някой детектив, така се изрази тя, не беше наш брат. Но мина това нещо. Кой беше виновен, кой не, всеки ще си отговаря. Във връзка с това нещо, предложението на правителството беше и причината да не се състои събора, че било лятна кампания, жътвата да не остава. Макар да е така, виж какво ни дойде, какъв удар за тази лъжа, седна дума било то на правителството или на нашите хора. Слушайте сега:

ВЪЗМЕЗДИЕТО НЕБЕСНО

1 юли 1973 година, град Айтос.

                          Град старинен е Айтос,

                          преди хилядолетие наречен от певеца и поета,

                          ученика на Орфея.

                          Остави диря, спомени и мечти,

                          та стигнаха до наши дни.

                          С голяма светлина озари околните села дори,

                          от дълбок сън човека събуди

                          и в нов живот го обнови.

                          Тебе, град Аетос, много люде ви посещават

                          заради Божествената ви светлина.

                          Група ученици събуди и заживяха в Любовта.

                          Така ти озари човека свят,

                          апостола наш брат от Бога избран,

                          наставника на този край.

                          Ти, Аетос, сияеш с аурата си свята,

                          до тази година пазиш ни благата, посети по нивята.

                          Но за спомен ни остави всеки да се чуди и мае.

                          Годината 1973, 1 юли нека всеки помни и знае.

                          Бури, облаци се развилняха,

                          навред всичко разпиляха.

                          Така също се повтори на 8 юли и на човека заговори:

                          Ти мислиш, че си силен и всичко знаеш

                          и със силата природна лесно ще се справиш.

                          Това чудо мина, но не за дълго време.

                          Само след ден, два, небето отново забуча.

                          10 юли ураган, гръмотевици и голям дъжд се изляха,

                          град Аетос навред го заляха.

                          Хората уплашени от много загуби и щети,

                          но затова по-добре да се мълчи.

                          Нека това не забравим, 14 юли по всички тия места

                          дъждът отново заваля.

                          За всичко това тези чудни, велики неща

                          малко хора знаят и в душата си Бога тихичко те славят.

                          От човека горд заповед се издава,

                          за кампанията, жътвата никак да не остава.

                          Тогава така се уговориха,

                          че денят Петровден събора забраниха.

                          Макар и така, планът, жътвата остана,

                          дори някъде и не се прибра.

                          Нека всички да разберем и знаем,

                          че със силата природна не бива да си играем.

                          Тя не прощава и строго наказва,

                          който против нея се обявява.

                          Знай, човече, че си частица от тази природа велика.

                          От нея ще се учиш, живот нов ще сполучиш.

                          Знание, мир и любов, доброта,

                          това е нужно за всяка човешка душа

                          на тази красива земя.

         В.К.: Много добре.

         Ж.Т.: Това е.

         В.К.: И аз ти обещавам, че това нещо ще го включа в следващия сборник. Тази случка, забраниха събора в името на идващата жътва, небето ги удари и потопи всичко с град и вода

         Ж.Т.: Но оттогава ние нямаме тези дъждове, които станаха. Тука имах дръвчета, водата, аз тогава мажех този долен етаж. Водата от градината дотука, край стената вървеше водата.

         В.К.: Значи два метра вода.

         Ж.Т.: Вода, дръвчета не извади, а Айтос, тогава беше с блокчета, гранитни блокчета. Беше натрупан, водата като ги набира отгоре, че при автогарата, до гарата. Те сетне ги събраха на една камара, каква голяма могила беше станала. Едни хора едва ги извадиха и спасиха от водата. Града беше целият залят. Четири пъти дъжд - на първи, осми, десети и четиринадесети. Еднакви дъждове.

         В.К.: Това е юли.

         Ж.Т.: Тази низина, хубаво я гледай. Всичко беше море. Не жътвата, ами останаха цели блокове непожънати.

         В.К.: А те кога забраниха събора? На самия първи юли?

         Ж.Т.: Не, преди първи. Ние на 12 юли го празнуваме.

         В.К.: На 12 юли. А дъждът кога стана?

         Ж.Т.: Ами и той е през юли.

         В.К.: Сега понеже дъждът е станал през юли, а тогава вие май празнувахте по стария стил, на 30 юни, или как?

         Ж.Т.: Аз точно си спомням, това се даде за поука на всички, за управниците и за нас. Да, да, на Петровден го празнувахме. Може да се случи на 15 или у събота или неделята. То може да е у петък, 12 юли.

         В.К.: Да, те забраниха събора и на следващия ден почнаха дъждовете.

         Ж.Т.: Те започнаха вече. Те, дъждовете може да са започнали преди 12 юли. Те са започнали предварително. Да се докаже на нас, че тази е причината. Случва се даже при отделния човек аз и това нещо съм забеляза/к и съм го проверил. Искат да правим нещо, а пък казват друго. Значи ударът е готов. Иска да извърши една работа или да купи нещо с една цел, а пък казва я за друга цел. Ударът е готов, неизбежен. Също както направиха тези. Те искат да съборят братството по някакъв начин, а казват че за жътвата се спира събора. А тука тогава особено се събираха повече стари хора. Да не идват старите хора да им жънат? Но дойде им скъпо и прескъпо. Брат Георги Събев ще помни тия дъждове, които станаха тогаз.

         В.К.: И те разбраха ли това нещо или него разбраха?

         Ж.Т.: Кой ще го разбере? Не могат да го разберат. Те не вярват в Бога, нито във възмездието. За тях всичко е случайно. Но за нас беше закономерно.