16 - 14. ДЯДО ВЛАЙЧО

[Ани]

14. ДЯДО ВЛАЙЧО

         Ж.Т.: В Русе намерихме сестра Марашлиева и други приятели, разквартируваха ни, пренощувахме. Сутринта рано трябваше да отидем на братското стопанство в местността „Свирчовица". Брат Рашо от Кирилово с мене, заедно ние отидохме по-напред, а другата по-голяма група с брат Влайчо остана по-сетне. Ние отидохме там. Две кучета залаяха. Отвориха ни вратата и влязохме вътре. Две сестри ни посрещнаха и после се показа и брат Ватев. Но кучетата не ни посрещнаха приятелски. Като дойде голямата група, отвориха се едни големи врати, големи райски ми се видяха, като започнахме да пеем „Братство, единство", голямата група, която идваше от едната страна, а ние първите от другата страна с брат Ватев и сестрите пеем и плачем същевременно. Всичко пее и плаче от радост и умиление. Такъв един спомен имаме значи с Русе и тогава вече се запознахме.

         В.К.: Кажи нещо за дядо Влайчо.

         Ж.Т.: При брат Влайчо съм ходил много пъти. Сега той беше с групата с нас и като си тръгвахме обратно за Русе, за града, една циганка и едно циганче идват насреща ни и почнаха да ни залъгват там, да искат да ни врачуват. По едно време брат Влайчо се спря. А тя искаше да му каже нещо, а той бръкна в лявото си джобче, извади няколко монети и й каза така: „Слушай, на ти тия пари, пък недей да ходиш да лъжеш хората, не е хубаво." Каза й няколко думи. Ние тръгнахме и вървяхме 50-60 метра и като се обърнахме, видяхме циганката на същото място, стоеше като закована. Такова нещо се получи. И така ние си заминахме. Но това беше една много хубава обиколка, която няма да забравим никога.

         В.К.: Понеже си контактувал с дядо Влайчо, да кажеш някои опитности, които имаш с него или си чувал.

         Ж.Т.: Имам. С брат Влайчо много пъти сме имали среща. Много пъти сме получавали писма, много пъти сме били поканвани от него да ходим в неговото село Коньово. Имаме доста случаи с него. Една година бяхме специално поканени да копаем кладенец. Брат Бельо от Белчово, Старозагорско и аз, двамата бяхме само. Наистина имаше и гости, но той идваше при нас и при гостите. Ние за два дена направихме голяма работа. За два деня изкарахме към четири метра само с брат Бельо. Между другото брат Влайчо ни казваше така: „Ще дойде ден, когато в този район ще има Школа на децата на Бялото Братство."

         В.К.: Къде е било това точно?

         Ж.Т.: Там, където му беше градината. „Ще направят - казва - училище на Бялото Братство." После една година бяхме събрали наши стари братя: брат Стоицев, брат Петър Камбуров и много други стари братя, за да ни разкажат опитностите си. Брат Петър Камбуров пък ни занимаваше с есперанто. То беше около една седмица. Петър Камбуров ни занимаваше. Имам много добри спомени, много хубави спомени имам от това време. Брат Михаил Стоицев беше много сладкодумен, брат Паню също. Те пък казаха едни спомени из живота на Братството и т.н.