16 - 15. БУЙНИТЕ КОНЕ

[Ани]

15. БУЙНИТЕ КОНЕ

         Ж.Т.: Брат Паню разправяше как ходил при Учителя. Той искал да си напусне занаята като подковач. Но Учителят му дал методи как да се отнася към животните и също да не си напуща занаята. По-нататък той каза, че приложил това, което му казал Учителят и той можел да се справя с най-буйните коне, защото знаел вече как да ги успокоява и тогава да ги кове. Брат Паню станал известен като опитен майстор да подковава и при него водели най-буйните коне, защото той знаел вече как да се отнася с тях. Много случки бяха разказвани, на много срещи бяхме канени.

         Брат Георги Събев разказваше за брат Паню какви спънки имал с добитъка: воловете бодат, конете ритат и т.н. При такива случаи не можел човек да си гледа работата и затуй искал да си напусне занаята. Отива при Учителя и му разказва какви трудности среща. Тогава Учителят му казал да не си напуща занаята, но че ще му каже какво да прави. Като ти доведат добичето, ще го погладиш по главата и по целия гръб с ръка, значи от главата до опашката. Това ще направиш три пъти.

         В.К.: Имало някаква формула, така ли?

         Ж.Т.: Имаше една формула. Той казвал формулата и след което добичето се укротявало. И там насетне по-добре е да се върнеш в занаята и най-своенравните коне идваха при мене, обаче при мене бяха кротки и аз по тоя начин продължих да се прехранвам от занаята си. После той каза пак един друг случай, брат Паню, че бил изпаднал в едно трудно материално положение. Задължения имал и отишъл при Учителя и му казал: „Учителю, какво да правя, аз имам голям дълг, не знам какво да правя." Той му казал: „Имаш ли нива?" - „Имам." - „Ще наемеш една нива и ще я изореш. Ще я засееш с жито. Аз ще ти кажа как да сееш житото. Като отидеш да ореш, ще четеш „Добрата молитва" на четирите края на нивата. Като вземеш да я сееш, пак на четирите края на нивата ще четеш „Добрата молитва", като вземе да изкласява, ще я посещаваш и ще видиш резултата." „Направих - казва - това, а годината беше почти сушава, с малко дъждове. Като дойде дъжд, излее се върху моята нива. На съседите, на няколко крачки от нея няма дъжд. Моята нива стана толкав бой, класовете цяла педя, а пък на съседите, които бяха чифчии, ей такива малки класчета. И те казват: Паню, абе ти уж не си чифчия, а пък твоята нива е най-хубава."

         В.К.: Какво значи „чифчия"?

         Ж.Т.: Земеделски работник. Ти не си земеделски работник, ти си занаятчия, а пък твоята нива е най-хубава. Аз, казва той, си мълча.

         В.К.: Как се казваше той, Паню кой?

         Ж.Т.: Паню Димитров от Ямбол. Той е човекът, който е постил най-много в България. Всяка година по 40 дена непрекъснато пост кара. Седмичните пости и други и други си ги продължава. Ако четвъртък и петък ми се види малко, в понеделник наново постя.

         Така работеха и така се подвизаваха братята тук. Има много да разказвам, но днес трябва да изора нивата в градината. Друг път ще ви разкажа още.