18 - 7. КОЙ И ЗАЩО УКРИВАШЕ ПИСМАТА НА УЧИТЕЛЯ ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ

[Ани]

7. КОЙ И ЗАЩО УКРИВАШЕ ПИСМАТА НА УЧИТЕЛЯ

ДО ГЕОРГИ КУРТЕВ

1. Бях вече организирал и финансирал двата концерта в София и Айтос.

 

2. Сполучлива или несполучлива, книжката за Георги Куртев бе излязла и се четеше. Тя бе работена с голямо разположение от моя страна и в нея присъствуваше Духът на Школата на Учителя. Това се забелязваше от мнозина.

 

3. Когато представих излезналата книжка на Надка Куртева, говорих с нея и поисках да ми предаде писмата. Започна да ме лъже, че не знае къде ги е сложила. Лъжеше умишлено, защото се подчиняваше на майстор Борис. Отначало, та до края на живота си.

 

4. Още когато работехме с нея и записвахме на магнетофонен запис нейните спомени, тя ни беше казала ,че писмата ги е дала на брат Злати от село Страцин.

 

Тези спомени се записваха три години подред и то когато идваше при дъщеря си в София и прихождаше на гости у Марийка Марашлиева.

 

5. Тя също знаеше, че аз зная къде са писмата. Но не ги даде. Друг бе онзи, който бе влезнал в нея и не ги даваше. Този дух бе враг мой. Враг и на Братството изобщо.

 

6. Тя беше още под въздействието на възбраната на майстор Борис, от който бе възмутена, но му се подчини. Изключително огорчена, но му се подчини!

 

7. Аз също бях крайно възмутен и знаех много отдавна, че тези хора изобщо не ме заслужават. Да не говорим за големия ми труд, непосилна борба, която водех за съхранение на историята на Айтоското Братство и то десетки години.

* * *

8.07.1992 година.

София.

До Надка Куртева

Айтос

Уважаема сестра Надка,

Изминаха много месеци от нашата последна среща. Вие обещахте че през декември 1992 година, когато идвате в София, за да посетите дъщеря си, да се видим и говорим, но пътищата ни се разминаха.

Искам да Ви уведомя, че онова, което аз почнах да реализирам за Айтос и Братството, аз го свърших. Издадохме сборника за Георги Куртев и направихме концерт. Всичко легна на мой гръб и бяха вложени много средства по онова време. Но ние сполучихме.

Остава да се реализира и една друга идея. Да се направи нов сборник за История на Айтоското Братство, в който сборник освен този материал, който бе публикуван, ще бъде включен и друг материал: спомените на Надка Куртева и Верка Куртева, както и други материали, които ще бъдат събрани от Айтос. Освен това е необходимо да бъдат включени и писмата на Учителя до Георги Куртев, които писма Вие съхранявате.

Освен това ще бъдат включени и други неща, които ще се намерят във Вас, а аз съм сигурен, че такива неща има. Сега е време да се направи това. Ако Вие сте съгласна и искате да се доверите на мен, то можете да ги предадете на Марийка Марашлиева, която ще ги донесе и ние ще ги прехвърлим на ксерокс. Ако Вие държите тези материали да ги пазите, или да ги дадете на някой друг, то Вие сте свободна да направите и постъпите, както желаете. Но искам да Ви уверя, че ако Вие не ми предадете материалите, то аз няма да си помръдна пръста ида правя нов сборник. Защото ще смятам, че Вие още сте под влияние на Борис Николов, който на времето тръска юмруци по масата в дома на Кралю Кралев и искаше да разбива черепи и кости. Аз питам, той някаква работа да е свършил за Айтос след заминаването на Учителя? Помислете и отговорете. Аз бях този, комуто вие не предадохте писмата на Учителя до Георги Куртев, като се подчинихте на Борис, но аз бях този, който направи този сборник, направи концерт в зала „ България" за Вашия баща, Георги Куртев и концерт в град Айтос. Това нещо не го направи някой друг. Нито Вашата дъщеря, нито Вашите роднини, нито някой от Вашите братя и сестри в Айтос или на друго място. Това го направи Вергилий. И с това аз Ви доказах, че Борис направо Ви подведе и Ви обърка. Няма човек, който той да не е объркал. Аз това го знам, но другите са заблудени, както той заблуди и Вас. Ако бяхте дали тези писма, аз щях да включа и Вашите спомени. Аз нарочно не ги включих, за да разберете, че Борис не командва нещата, защото командва този, който върши работа на другите. А аз свърших Вашата работа. Затова Вие сте свободни да се определите. Ако не ми предадете тези материали, то за Вас ще бъде късно. А аз повече няма да се занимавам с този въпрос. И този, който ще загуби, това ще бъдат Надка и Верка Куртеви, а не аз. Аз мога само да спечеля, защото работя за Бога.

С уважение:

Вергилий Кръстев

* * *

Писмо

на Вергилий Кръстев до Андон Кънев и Иван Топалов

град Айтос

23.08.1995 год.

Уважаеми брат Андон Кънев.

Уважаеми брат Иван Топалов.

Позволете мида Ви поздравя по случай братската среща и да пожелая успех на брат Андон ка то ръководител. Няма да му е лесно, особено при наличие то на дъщерите на Георги Куртев, които смятат, че са принцеси.

Пиша ви във връзка с една идея, която съм я задвижил от преди десетина години. Така на 15.06.1991 год. по случай 120-годишнината от рождението на брат Георги Куртев аз организирах и финансирах концерта в камерна зала „България". През есента на 1991 год. издадох една малка книжка за Георги Куртев, която финансирах сам и ми струваше една годишна заплата като лекар и поради инфлацията парите не можаха да се възстановят Освен това онези, които отпечатаха книжката, ме излъгаха при самия печат и аз не бях доволен от работата им. На тоя етап тя свърши добра работа. Есента, през месец октомври 1991 година организирах концерт в градския салон на Айтос, като финансирах пътя на музикантите, а салонът беше платен от рождения брат на Надка Боева.

В този сборник по мой план трябваше да включиме и опитностите на Надка Куртева и Верка Куртева, които съм записал преди десет години и които Марийка Марашлиева прехвърли от магнетофонен запис на машинописен текст Тогава смятах да бъдат включени писмата на Учителя до Георги Куртев, които се пазеха в Надка Куртева и която бе обещала да ги даде, за да ги преснемем. Но се явиха хора, които попречиха. Така Кралю Кралев от Бургас извиква у тях Надка Куртева по поръчение на Борис Николов, който бе отседнал у Кралеви. Надка взима за спътник покойната Койна. Там Борис започнал да заплашва Надка Куртева да не ми дава никакви писма, за да бъдат включени в този сборник. Той така крещял и викал, че тя едва оживяла и възмутени с Койна се прибрали в Айтос. Те били извикани нарочно, за да ми попречат на плана. По-късно Надка Куртева беше дошла в София и разказа целия случай в присъствието на Марийка Марашлиева. Беше възмутена от Борис, но му се подчини и не ми предаде писмата да ги включа в сборника. Каза ми, че писмата не са в нея. а в брат Злати от село Страцин. Като разбрах това, аз нарочно не включих нищо от спомените на Надка. Така смятах, че е справедливо.

По-късно говорих с бра т Иван Топалов да се събера т някои материали от Айтос от някои възрастни братя, както и за Тополица, в които да бъдат включени спомени и снимки за историята на Айтоското братство. Но до сега не е направено нищо.

В сборника „Изгревът", том I - III аз съм публикувал спомени за брат Георги Куртев както от Мария Тодорова, така и от Борис Николов. Така чедо този етап аз съм направил много неща за Айтоското братство по един план, който го движа от тридесет години. В този план трябва да се реализира написването на история на Айтоското братство, който ще излезне в един от томовете на „Изгревът". Аз съм работил лично в София с Георги Събев и той ми е оставил материал, както и онзи материал от книжка та за Георги Куртев ше бъде включен. Към тях ще се прибавят спомените на Надка Куртева и на Верка Куртева, които не са малко и които са интересни. Към тях трябва да прибавим и кореспонденцията на Учителя до Георги Куртев, която е укрита някъде в Айтоско. Затова аз искам от Вас да ми съдействувате в това отношение. Сега е моментът да се публикува такава книга, за да остане за поколенията. Трябва да се избърза, защото след някоя и друга година ще започне нова диктатура, която ще спре свободния печат.

От Вас искам да ми съдействувате в:

 

1. Намиране и предоставянето на писмата на Учителя, както и ония архивни материали, които се пазят заедно с писма та. Те мога т да бъда т пресне ти на фото- копие и ксерокс и оригиналите да се върнати съхраняват там. където намерите Вие за добре. Но непременно аз искам да прегледам тези оригинали. Имам съображение и освен това аз съм този, който движи този въпрос. И не само движи, но съм реализирал сам своя план.

 

2. Да съберете снимков материал от историята на Айтоското братство по времето на Школата и след това.

 

3. Онези, които имат какво да напишат, могат да го напишат и след това по преценка ще видим дали този материал ще може да влезе в употреба.

 

4. Преди двадесет години Георги Събев беше написал различни опитности на пишуща машина и беше ги раздавал насам и натам. По-късно с него се опитахме да намерим първите преписи, но ги нямаше. Ако ги има някъде в Айтос, при някои хора, искам да ги ползвам, защото той от тях е правил втора редакция, но първата редакция е по-хубава според мен.

 

Е то, това е моят план и причина та да Ви пиша и на двамата. Това е обща работа за делото на Учителя и за историята на Айтоското братство. То има история и трябва да бъде публикувано. Няколко човека са работили в тая връзка. Смятам, че съм ясен и смятам, че Вие вече знаете моя план и че нямаме повече време.

В последния брой на „Братски живот", бр. 3-5, има написан „Апел" срещу мен от група хора, както и от самозван председател на Управителен съвет. Първо, това са лъжи и изобщо не е вярно това, което са написали. Второ, аз съм този, който свърши работата на Жечо Панайотов, Пеню Ганев, Сава Калименов, Гита Стратева и без мен те няма да имат историческа проекция. Аз свърших работата на бащите им, а синовете водят борба срещу мен. Трето: И всички тия музиканти, които са се подписали, аз им организирах, финансирах към десет концерта и ги качих на сцената като музикални артисти. Четвърто: Под внушение на Михайловистите от Франция, които ги подкупиха с гостуване в чужбина, с подаръци и обещания, те решиха да направят този апел срещу мене. За да попречат на „Изгревът", II и III том, защото там се изобличават Михайловистите и техните поддръжници тук. Пето: С този апел срещу мен. те искаха да си разчистят пътя за концерта на Михайловистите в зала България. Те го разчистиха, но Михайловистите не пяха песните на Учител я, защото хармонизациите на песните бяха „ чужди по дух хармонизации" и нямаха нищо общо с песните на Учителя. Така музикантите и тези, които са се подписали, се продадоха за паница леща и си продадоха първородството и вместо те първи да излезнат в зала „България" и да се качат първи на тази сцена и да изпълнят оригиналите на песните на Учителя, то сами си докараха французите и оставиха да им откраднат първородството. А на стр. 382 „Изгревът", том III, е написано за „Завета на Учителя", да излезнат българи-музиканти и да изпълнят песни на Учителя в тази зала. където десетки пъти той е ходил и е слушал там гастролиращи музиканти. Книгата „Изгревът" излезна на 12 май 1995 година и за два месеца всеки, който искаше, можеше да я прочете. Така че нямат извинение.

Описвам Ви нещата както са. В следващия том аз ще дам отговор на тези лъжи и всички ще видят какво представляват. В Бяло то Братство има една Школа, има един Учител, който е Беинса Дуно и едно Слово, което е Слово на Бога. Това са три неща, които съществуват днес и съставляват „Духовният Изгрев". Аз работя днес за него. А всички други, които правят Управителни Съвети, правят Ръководство и Устави, са самозванци. Така че този Устав е написан от самозванци и хора, които написаха една организирана лъжа и я изпра тиха в провинцията, за да попреча т на двата тома.

Това Ви пиша, защото Марийка Марашлиева идва едва кашона книги ида не би някой умник да се противопостави на продажбата на книгите. Ако има такъв, кажете му какво аз съм свършил за Айтос и какво са свършили онези, които са се подписали под „апела", които се пишат големи ръководители, големи лектори и големи проповедници. Аз смятам, че на Вас в Айтос не Ви са необходими такива хора, а работници на Божията нива. Аз съм един от тези работници. Аз съм посял за Айтоската нива много идеи и ако Вие ми помогнете, ще направим богата жътва, защото нивата е узряла. Ако не ми помогнете, то аз ще си ожъна сам, сам ще овършея, сам ще отида на воденица и сам ще ви напиша историята на Айтоското Братство и ще ви го донеса.

Защото аз не съм самозванец, а един работник. Това съм ви го доказал през 1991 година.

Пожелавам Ви живот и здраве и дано не сте забравили как се жъне.

Ваш Вергилий.