18 - 8. ЩЕШЕ ЛИ ДА ГО ИМА „ИЗГРЕВЪТ" ТОМ X

[Ани]

8. ЩЕШЕ ЛИ ДА ГО ИМА „ИЗГРЕВЪТ" ТОМ X

Надка Куртева си беше заминала от този свят. Заминаваха си един след други тези поколения. Нямаше никаква приемственост между възрастните и младите. Пълен провал по всички линии. Виждаха го всички, но мълчаха. Дори воюваха срещу томовете на „Изгревът".

Щом на мен не ми гласуваха доверие, който свърших толкоз много работа, то какво излиза от всичко туй? Отговорете си. Много държа на това.

Аз не бях отстъпил нито крачка назад. Бяха се нанизали много томове на „Изгревът". Тогава реших да направя последен опит.

Намерих адреса на сина на Злати и му написах писмо. Изпратих копие и до ръководителя в град Айтос - Андон Кънев.

Бях дал ултиматум на онези от Невидимия свят, че ако не ми предадат писмата на Учителя до Георги Куртев, няма да си мръдна пръста за историята на Айтоското Братство. Бях го решил. Целият материал бе у мен, събиран над 40 години от Георги Събев. И от мен. И съхранен от мен. Събран и подреден. Чакаше времето си.

Мина време и писмата ми бяха донесени от Весела Маркова. Направих опис и върнах описа по пощата, какво има в мен.

На един от концертите в София, който организирах, в залата бе синът на Злати - Колю. Колю бе пазил писмата и ги бе предал на Андон Кънев и той ги препрати към мен. Весела Маркова ме запозна с него. Казах му: „Благодаря ти за доверието. Да знаеш, че за тези писма аз съм се развел с жена си. Платил съм много за тях." Колю ме оглеждаше и не вярваше на очите си, че ще срещне такъв човек. И че съществува такъв човек. И че го има!

След като писмата дойдоха у мен, разбрах, че Небето беше вече решило да отвори път да се публикува всичко туй, събрано за Айтоското Братство.

Започна нов етап за подреждане, за систематизиране на материали. Всеки автор, който си беше заминал отдавна, идваше отгоре над мен и изявяваше своите претенции. Поставяха ми условия, дори ми пречеха. Когато бяха живи, нищо не направиха, а сега ме притискаха отгоре.

Накрая аз не издържах и реагирах остро. Един след друг ги изпращах от мен, че аз съм този, който решава, но не и те. Те бяха се провалили, а аз бях този, който сега ги спасяваше от забравата. „Или ще ми съдействувате, или се махайте от мен." Така се разделях с всеки един от тях.

Особено ми беше трудно с Георги Събев. Цели десет дни материалът бе разположен в хола ми, на отделни купчини и аз го прескачах непрекъснато. Той държеше за едно или друго, а аз държах да не изхвърля нищо от това, което бях записал от него. Цели десет дни се разправях с него. Успях да подредя и да вместя неговия материал и това, което бях работил с него. Но по моя преценка. И по мое решение. А не по негово. Накрая се съгласи, защото успях всичко да подредя, както трябва. Съгласи се и излезнах на прав път, по който тръгнах към „Изгревът", том Х.

* * *

София, 25.01.1998 година.

Уважаеми непознати Колю Златев,

Обажда се Вергилий Кръстев от София. Да Ви се представя. Аз съм този, който е съставил и издава поредицата „Изгревът" от том първи до том седми. В момента се работят следващите два тома. Но имам материал за един том, който ще обхване историята на Айтоското Братство, с живота на Георги Куртев и всички опитности на приятелите от Айтоския край.

В разстояние на тридесет години аз съм събрал материал за историята на Айтоското Братство. Записал съм спомените на Надка Куртева, Верка Куртева, Дора Куртева и целият този материал е готов за печат. Освен това съм работил с Георги Събев и целият материал, който той имаше за Айтос, ми е предаден от него, за да може да го включа в някой том на „ Изгревът".

Така че материалът за Айтос е събран. Вероятно има и други материали, но никой не предава нито снимки, нито нещо друго. Сега е времето да се отпечати историята за Айтоското Братство, докато сме живи и можем.

Защо Ви пиша всичко това? За да Ви уведомя как стоят нещата.

Има и нещо друго. И това ме кара да Ви пиша писмо. Още през 1974 година Добри и Надка Куртева по баща, в присъствието на Борис Николов и Мария Тодорова ми разказаха как са спасили от обиска през 1957година писмата на Учителя Дънов до Георги Куртев. Аз им разказах своя план и те обещаха да ми ги предадат, за да ги публикувам. Оттогава измина четвърт век и аз реализирах моя план и материалът е готов за публикация. Трябва само да се прибавят писмата от Учителя до Георги Куртев. Към 1986 година Надка Куртева в присъствието на Марийка Марашлиева ми каза, че писмата ги е предала на брат Злати от Страцин, за да ги съхранява. Тя обеща да ми ги предаде, защото аз записах нейните спомени с баща й, а не някой друг. Но по-късно се намесиха други хора и я отклониха от това намерение. При една среща между Маргарита Калканджиева и мен, тя ми съобщи, че дъщерята на Надка - Руми, която е в чужбина, след погребението на майка си е поискала да вземе писмата от Вас, но Вие сте ги били предали на Кралю Кралев от Бургас.

В момента тези писма ми трябват Аз описах за какво ми трябват Питах Милка Кралева и тя отказа, че баща й е получавал писма от Вас. Също и Кралю отрече да е получавал писма от Вас. Значи тук някой лъже.

Аз написах няколко писма на Андон Кънев, да придвижи този въпрос, но той нищо определено не може да ми каже. На пръв поглед той иска да ми съдействува и накрая нищо не излиза. Ето защо пиша писмо до Вас, за да си изясня този проблем. Аз зная, че писмата са предадени на Вашия баща и след неговото заминаване са останали при Вас.

Затова аз имам само два въпроса към Вас.

Първият: Предавали ли сте писмата на Учителя Дънов до Георги Куртев на въпросното лице Кралю Кралев? Връчили сте и някои други материали, останали от Надка Куртева за съхранение от баща Ви. Злати?

Вторият: У Вас има ли оставени материали от Надка Куртева във връзка с историята на Братството в Айтос?

Искам да ми отговорите на тези два въпроса. Друго засега не искам.

Ако вие искате да ми съдействувате, това е друг въпрос и аз ще ви благодаря. След като получа от Вас отговора на тези два въпроса, аз повече няма да ви безпокоя. Ако искате да ми съдействате, това е друга работа.

Аз искам да публикувам писмата към останалия материал, защото там им е мястото. Но ако не ми се предадат, аз пак ще публикувам материала, но непременно ще отбележа имената на онези, които са съдействували и на онези, които са противодействували. Истината е една. И лъжата е една.

Защо Ви пиша всичко това ?

Аз съм този. който организира и финансира първия концерт на Братството по случай 120-годишнината от рождението на Георги Куртев в град София, като бе изнесено кратко слово с подходящ концерт от песни на Учителя.

Аз бях този, който организира концерта в Айтос по същия повод и с мои пари бе заплатен салона и аз доведох от София музиканти, като им платих пътните разноски. След това Надка Боева взе пари от рождения си брат и възстанови сумата за салона. Но това я накарах аз, защото той беше стипендиант на Братството, с братски пари се изучи да стане доктор и ги накарах да плати салона. Те се изненадаха, че аз знам всичко това. Но това не го направиха доброволно, а под мое давление.

Аз бях този, който състави онази книжка за Георги Куртев и я финансирах с мои пари. Тя ми струваше десет лекарски заплати. Накрая, след като занесох книгите в Айтоската градина, за да се продават, то накрая ми върнаха един чувал с книги, вместо да ги изкупят. Събираха пари за някакви строежи в Троян, движеха се с леки коли, но нямаха пари да откупят към сто броя и после да ги раздадат на комуто трябва. А инфлацията изяде парите.

Защо Ви пиша това? За да знаете, че аз съм този, който движи тези неща. А дали вие ще ми съдействувате и дали Вие ще ми отговорите на тези два въпроса, то Вие ще решите. Ако ми съдействувате, това е добре. Ако не ми съдействувате, също е добре. Нещата ще бъдат ясни.

Адрес: Вергилий Николов Кръстев,

Ул. „Васил Друмев" 1. София 1505

Тел. 44-79-53

* * *

Писмо от Андон Кънев,

ръководител на Айтоското братство от 1994-1999 г.

до Вергилий Кръстев

12.03.1998 година.

Айтос.

Брат Вергили,

Обаждам ти се във връзка с писмата, които е писал Учителят до брат Георги Куртев. Брат Колко Златев от Страцин я открива най-после и я донесе тук при мене в Айтос. За да можем да ти я изпратим, трябва да се обадиш на Весела Маркова, ако дойде накрая на месец март тук в Айтос, на Братската градина, ще я изпратим по нея. Само че ще те моля след като я получиш и си свършиш работата по нея, искам същата да ни я върне обратно, за да остане в архивата на Братството. Дано ти помогне, за да можеш да довършиш книгата за Георги Куртев, това е, с което можем да помогнем. Желая ти много здраве и успех в тази благородна работа.

С братски поздрав:

Твой брат Андон.