18 - 10. ЗАЩО БЕ СЪХРАНЕНА ГРАДИНАТА В АЙТОС ПО ВРЕМЕ НА СОЦИАЛИЗМА 1945 - 1990 ГОДИНА

[Ани]

10. ЗАЩО БЕ СЪХРАНЕНА ГРАДИНАТА В АЙТОС ПО

ВРЕМЕ НА СОЦИАЛИЗМА 1945 - 1990 ГОДИНА

1. По време на социализма, когато управляваше комунистическата партия и власт, почти всички салони на братствата бяха затворени и отнети по различен начин, но от едно и също място. Остана само салонът в град Бургас и то само защото Кралю Кралев го бе записал като личен имот. Остана и Братската градина в град Айтос. А защо ли? Ето защо.

 

2. Съставът на Айтоското Братство е многолюден, като членовете му са от съседните села, поради което публикувахме списъците с имената им. След 9 септември 1944 година, когато идват комунистите на власт, те идват в името на бедните селяни и работници, онеправданите и отхвърлените от буржоазното общество. Членовете на Айтоското братство от града и селата са бедни хорица, обикновени селяни с малко земя, която обработват, за да се прехранват. Георги Куртев е с обикновена фелдшерска заплата и със седем деца. Беднотия до шия.

 

По онова време в Айтоската градина на почивка е Весела Несторова, дошла от София. Тя е добър музикант, пее хубаво, приглася си с китарата, има дар слово, може да говори за Учителя с часове. Тя е поетеса с богата култура за времето си. Учила в американския колеж тук и специализирала 4 години в САЩ. Богата е на спомени от Изгрева и от живота на Учителя в Мърчаево. Изобщо човек, от когото всеки може да научи нещо от Школата. И не само да научи, но и да му бъде показано как се пее, как се играе Паневритмия.

 

3. Георги Куртев оценява нейната дарба и способността да пее песните на Учителя, да проповядва в Дух Словото на Учителя и я взима със себе си на обиколка по селата е Айтоския край. Цели шест месеца двамата, Георги Куртев и тя, качени на една магарешка каручка пътуват от село на село. Пристигат и престояват в домовете на братята и сестрите. Вечерта се събират на молитви и песни. След това Георги Куртев се обръща към Весела Несторова: „Говори, сестра, за Учителя." И Весела започва да говори разпалено, като никога и никъде не е повторила това, което е казала в предното по престоя си село. Различна е била проповедта и с необикновено за слушателите впечатление. Куртев седи и слуша, а Весела говори. След това той се обръща към приятелите със следните думи: „Братя, сега е дошла нашата власт, на бедните хорица. Тя е наша власт, тя нас защитава. Ние трябва да я подкрепим." Това са били заключителните му думи всякога при посещението на всяко едно село. А са пътували цели шест месеца.

 

4. Георги Куртев е минал през беднотията. Той е човек от беднотията. Преминал през сиромашията. Всеки един такъв човек по онова време е с леви убеждения. Това е естествено. Те са против богатите, срещу чорбаджиите, които са натрупали богатството си чрез неправда. И отгоре на всичко туй тормозят съселяните си с властта на парите си, на положението, което заемат като богати хора. Тук няма нищо осъдително за Георги Куртев и наследниците му, които също бяха с леви убеждения.

 

5. Приятелите от селата познават и имат пълно доверие в Георги Куртев. Той ги е въвел в Братството. Всички слушат и изпълняват съветите му. Те съдействуват на първите мероприятия на новата власт, за да станат първите ТКЗС - та, с които земята става обща и се обработва в кооперативи. Те не възразяват на местната власт, те са трудолюбиви, изпълнителни към нарежданията на местната власт. А освен това местната власт, както и онази в град Айтос, знае какво е говорил Георги Куртев по селата. Оставят ги свободно да се събират в селата по къщите, да пеят песни и да правят своите събирания. Не им пречат, защото през деня са съвестни, трудолюбиви селяни. Това ми го разказваше много пъти лично Весела Несторова.

 

6. Всяка година на 12 юли, Петровден, в град Айтос в Братската градина става събор. По времето на Георги Куртев не е спрян нито един събор. Но властите са обезпокоени от събирането на цяла България на посетители в градината на 12 юли. Няколко пъти викат ръководителите след заминаването след 1961 година на Георги Куртев. Викат ги и им казват: „Ние ви познаваме всички. Ние не сме срещу вас. Ние не искаме да пречим да се събирате в градината. Но ние сме против това събиране на хора, дошли отвън от цяла България." Няколко пъти това ми го е разказвал Добри Ганев, зет на Георги Куртев и един от ръководителите след това.

 

Ето, това е причината да остане Айтоската градина по време, когато салоните в страната се затваряха от комунистическата власт, когато всеки месец в София или в страната ставаха обиски и се взимаха отпечатаните томчета на Учителя Дънов. И ги караха да подписват декларация, че няма да се събират и да четат тези книги. Това беше от 1957 до 1989 година.

 

7. На съборите по Петровден в Айтос се събираха стотици хора. Идваха от София и от другите градове онези, които не можеха да се изявят по различни причини там, където живееха. Идваха тук, взимаха думата и проповядваха с високопарни думи и с думи купешки от друго място. Говореха, но селяните нищо не разбираха, защото говорът им бе неразбран. Имаше комични случаи при тези събирания и за онези, които ставаха говорители пред това множество. Именно властта беше срещу тези празнодумци, а не срещу селяните, които се събираха от селата. Дори спряха няколко събора. Историята на един от тях е описан от Желю Танев. Другият бе спрян от властта, когато бе изпратен Кралю Кралев от Бургас, да оповести нарежданията на властите. И което е най-важното, съображенията на властите бяха такива, че никой не можеше да им възрази. И вчера и днес, че и утре. Това какво показваше? Този събор трябваше да се ръководи от Духа на Словото на Учителя, а отделни личности се стремяха те да ръководят събора. Оттам стана разминаването между думи и дела, между Словото на Учителя Дънов и неговите последователи. Днес, след 1990 година, нещата се преповтарят. Излюпиха са нови проповедници, научиха се думи непознати и непонятни и говорят ли, говорят. А кому? И защо? А животът на ученика е съвсем друг. Този ученик има път. Това е пътят на ученика. И той е очертан в Словото на Учителя Дънов.

 

8. През есента на 1991 година успях да отпечатам книжката „Животопис - Георги Куртев". Споделих за трудностите и пречките, които срещнах, с Весела Несторова. А тя се усмихна и ми каза: „О-о, то си има причина. Вероятно не е бил съгласен лично Георги Куртев. Аз пътувах с него цели шест месеца от село на село през 1945 година и го познавам много добре. Той бе изключително серт човек. Не позволяваше друг да командва. Беше отвътре остър като бръснач. Външно се усмихваше, говореше с всеки, беше добронамерен и доброжелателен, но отвътре бе остър и режеше като бръснач онези, които му противодействуваха. Ставаше рано, в 12 часа през нощта, обличаше белия си костюм, четеше молитва, пееше песни, работеше с Пентаграмата всеки ден от 24 часа до 3 часа през нощта. Тогаз се справяше с всички онези, които му пречеха съзнателно или несъзнателно. Била съм там. Видяла съм го. Убедила съм се. Затова си имал трудности. Затова е. Вероятно не е бил отначало съгласен с теб. Чудно ми е, че си я издал тази книжка. Но с това не трябваше да почваш. Трябваше да почнеш с нещо друго!"

 

Слушах, слушах и недоумявах. Не се съмнявах в думите на Весела Несторова. Беше точно, защото всичко изпитах на гърба си. После целият този материал за Айтоското братство преминаваше през мене - минаваха стотици лица. Картината ми беше ясна и много добре позната от векове. Тогава си спомних защо се бях разболял. После си спомних защо и сега се разболях. Причината бе една. Идваше от едно и също място. Оттам, където започваше противодействието.

Но ако аз не го направех „Изгревът", том X, кой щеше да го направи? Никой. Помислете върху това, защото аз съм на правата страна и на правия път. Аз си имам пъти ръководител, с когото отпечатахме 10 тома на „Изгревът". Имам си и Учител. И знам кой е той. Той е Всемировият Учител на Вселената - Беинса Дуно, със светско име между българите като Петър Дънов.

9. Историята на Братската градина е описана. През нея са минали десетки поколения последователи на Учителя Дънов. Стотици са последователите на Братството в Айтоския край. И техните имена са вписани и публикувани. Животът на тези последователи са дадени в техните спомени, събрани от Георги Събев и от мен. Те също са публикувани. Тези лица днес ни се усмихват на старите снимки от една преминала епоха. Част от тях публикуваме. Да се знае, че ги е имало и че са били. И че нищо не е измислено, нито е преиначено. А животът на човека е път на възкачване и път на слизане. И това е описано А има и път на възход и път на падение. И това е описано. Трябва да го има описано, защото го има в живота и там се среща.

Защото утре следващите поколения да не се подведат. И да не бъдат отклонявани. И никсй не може вече да се оправдава, че не е знаел. Има го отпечатано. На тогова тогава ще се каже: „Има го написано, има го отпечатано. Да си го чел. Да си го прочел."

Сега разбрахте ли цената на тоя труд от 40 години? Разбрахте ли каква голяма услуга ви е направил Георги Събев, като е събрал всичко? Разбрахте ли защо водихме тази борба, в която трябваше да победим? Ако го има „Изгревът", том X, това значи че съм победил.

Това е обща победа за всички. Ето ви „Изгревът", том X - плодът на победата ни.

И след година, и след векове си спомнете не за нас, а за това, че сме били едни от воините на Бялото Братство, които сме спечелили битката, борбата за запазване и съхранение историята на Айтоското Братство.

Амин.