22 - 7. ТУРЧИНЪТ

[Ани]

7. ТУРЧИНЪТ

Юли, 1920 година. Учителят бе отишъл на почивка на „Сините камъни, по­точно на Кушбунар в Сливенския балкан. Отидох и аз десетина дена след тях. Компанията този път беше необикновено малка - Димитър Добрев, Марко Шишманов, Иван Калканджиев и аз. Около седмица преди пристигането ми, Марко Шишманов е имал едно рядко преживяване, с което не закъсня да ми се похвали.

„Понеже бяхме малко, чувствахме се по-свободни и разговаряхме с Учителя даже и малко „приятелски" - започна бай Марко. „Аз се осмелих да кажа в един разговор, че досега не сме имали някое необикновено преживяване от невидимия свят, което би ни импулсирало за по-деен духовен живот.

Учителят слушаше, без да възрази нещо, даже даваше вид, че не слуша. Два дни след това мое „оплакване", след обед всеки се оттегли в палатката си на почивка. Току що си бях легнал, с полуотворени очи, унасях се вече в дрямка, гледам, в палатката ми влиза един грамаден турчин, въоръжен до зъби с ножове и пищови. Още с влизането си измъкна грамадния си ятаган и го вдигна високо, за да го стовари върху врата ми. Аз извиках, скочих ужасен и изхвръкнах от палатката. Обърнах се да видя гони ли ме, но за голяма изненада нямаше никой. Приближих се до палатката, ослушах се - вътре никакъв шум. Окуражих се, повдигнах плата, който служеше за врата - палатката беше празна. Чак тогава разбрах, че съм имал посещение от астралец. Прибрах се малко засрамен и твърде развълнуван, легнах пак, но не можах да заспя. От време на време поглеждах към вратата - разбира се, никакъв турчин не се яви.

Когато мина времето за почивка и като чух, че другите братя са станали, станах и аз. Току що излязох от палатката и гледам - срещу мене на десетина крачки стои Учителят, гледа ме и се пуши от смях. Приближих го и преди да го заговоря, той ме пита: .Е, починали си, добре ли спа, не сънува ли някой лош сън? И ти си един от недоволните, че нищо не съм ви показал досега, не съм ви направил някое чудо, а само съм приказвал. Аз ти изпратих само един безплътен турчин, да ти опитам куража и ти едва не се побърка от страх. Ами ако ви разтворя астрала с неговите ужаси, знаеш ли, че половината от вас ще полудеят? И кой ще плаща за това? Само аз! Някои искат да съм им дадял сили да работят. Давал съм. Но знаете ли какво правят тогава „любезните" ученици? Първата им работа е да вържат мене, за да не им преча и го удрят на живот, на ядене и пиене. Знаете ли колко съм хапан и драскан от моите ученици? Аз съм решил обаче да не допущам повече това, нито да плащам за когото и да е."

През време на разговора дойдоха и другите братя.

След малко Учителят продължи с малко по-мек тон: „Да, Балканът е пълен с такива духове - скитници, българи и турци, които все още се гонят да се убиват и „освобождават". Те не знаят, че отдавна са умрели, че отдавна са престанали да бъдат турци и българи, а са само безплътни човешки същества, но са дълбоко невежи и заспали. Някои от тях скитат по Балкана повече от 300-400 години и все мислят, че вършат онова, което са вършили на земята. Я, Марко и другите, наберете малко сухи съчки и кютуци и ги натрупайте там, на полянката до извора."

Разшетахме се и за по-малко от половин час натрупахме един доста голям куп сухи дърва. Учителят отиде до купа, драсна клечка кибрит и го запали. Ние стояхме настрана и с голямо внимание и любопитство го следяхме.

Когато пламъците обхванаха по-голямата част от купа, Учителят започна да го обикаля и да говори нещо тихо. Обиколи го няколко пъти и след това дойде при нас. Направи ни впечатление, че димът от огъня не се разстилаше нашироко, както обикновено, а се отправи нагоре, към небето, като че излизаше от фабричен комин.

„Посъбрахме малко от скитниците - каза Учителят - и им дадохме направление нагоре. Сега, като ги откъснахме от тяхната среда и изпратихме в друга, при по-напреднали души, те ще разберат какво е станало с тях и какво ще трябва да правят занапред. Гледайте и вие да се будите за духовния живот, защото като умрете, може и вие да скитате като този турчин по гори и планини и да мислите, че правите екскурзии с вашия Учител."

Тодор Попов - Ямбол.