23 - 2. УЧИТЕЛЯТ ПОСЕЩАВА ЯМБОЛ

[Ани]

2. УЧИТЕЛЯТ ПОСЕЩАВА ЯМБОЛ

Оттогава започнахме да се събираме неделен ден, четяхме Евангелие и се държаха сказки.

Наскоро след спиране на сеансите, около 1908 година Учителят дойде в Ямбол и отседна в Тодор Абаджиев, а събранието се състоя в нас. Дойдоха много поканени хора, дойде и Учителят. Той изсвири нещо на цигулка и след това говори много. Запомнил съм някои от неговите думи: „Човек трябва да пази здравето си. Когато стомахът се разстрои, главата страда. Когато две противоположни мисли се явят в главата тя заболява и се отразява на стомаха. Човек е сложно същество. Той прилича на каруца /неговото тяло/, впрегнато от кон /неговият ум/ и кочияш /неговият дух/. Чрез волята той държи юздите на коня - ума - и го направлява там, където духът - азът на човека-го насочи." Накрая спря погледа си на иконите по стената и каза: „Днес набожните се кланят на светците, свещи им палят, но знаете ли какви са били те? Те са били много учени хора, знаели са за произхода и същността на човека - човек е дух и жива душа, еманация на жив лъч от Бога. Човекът, който срещаме на всяка крачка, е жив светия, защото Бог живее в него. Ние целуваме тези книжни светии, палим им свещи, а когато излезем навън и видим един наш длъжник, хващаме го за яката и заплашваме със съд." След това посочи иконата на св. Георги. „Змеят представлява човешките страсти, низши влечения и инстинкти. Конят - човешката мисъл, а човекът - неговият дух който със силата на волята - копието - убива животинското в себе си."

През време на цялата беседа Учителят не говори за Бога, а мен ме интересуваше - що е Бог? Къде е, още повече, че ми бяха казали: „Този съвършен човек е съвършен и знае всичко." Той приключи посещението и тръгна да излиза и когато посегна да вземе шапката си, обърна се към мене и каза: „Бог е същество, чийто център е навсякъде, а периферията никъде." С отговора си той отговори на моята мисъл.

От този момент нататък кръжокът на Бялото Братство в Ямбол започна своя живот. По това време Боян Боев беше учител в Ямбол, в гимназията по естествени науки. Разрешили му да изнесе цикъл от сказки за произхода на човека, живота и отношението на учените към окултизма. Той можа да изнесе само пет сказки. Запознахме се с него при една моя леля, където квартируваше и където продължи сказките.

Учителят писа, че ще дойде в Ямбол. Ние съобщихме това на Боян Боев и той много се зарадва, защото когато е бил в Германия, отишъл при Щайнер с желанието да бъде негов ученик, но той след като го попитал откъде е, му казал: „Там има един Учител, в нея школа ще бъдеш." Още същата вечер Боев е видял Учителя и ни го описа, а когато Учителят дойде, Боев каза, че е видял същия образ.

При това свое идване Учителят говори в читалището. Тодор Абаджиев ангажира салона и попита Учителя да напечатат ли афиши, а той отговорил: „Вие сте достатъчни афиши, само кажете на някои и други." Салонът се напълни със слушатели от интелигенцията на града. Събранието бе открито с песента „Братство, единство" под диригентството на един наш брат, учител в гимназията. Учителят говори за химическите елементи, които проникват в тялото, в кръвта на човека и как влияят върху характера му, кои храни какво съдържат, месото как влияе на човек, накрая характеризира слабостите, от които страда нашият народ със следния анекдот: „Един българин считал себе си за добър, на никого лошо не е направил. Като умрял, отишъл направо пред вратата на рая. Свети Петър му казал, че името, му го няма в списъка на праведните и го отправил към ада. Понеже много спорел, Господ накарал да проверят дали е направил някакво добро. Оказало се, че е дал някога един морков на една бедна жена. Тогава Господ казал на един ангел да го изтегли с моркова нагоре от ада. Но за неговите крака се хванали и други души. Той протестирал, не им позволявал, като казвал, че морковът е негов. Тогава морковът се счупил и всички паднали долу." Именно този егоизъм, че и други ще се спасят, пречи на българите да вървят напред.