23 - 5. КАК ЩЕ СЕ РЪКОВОДИ БРАТСКИЯ КРЪЖОК

[Ани]

5. КАК ЩЕ СЕ РЪКОВОДИ БРАТСКИЯ КРЪЖОК

След Балканската война в Ямболското братство се включиха доста интелигентни хора, които предявиха претенции да бъдат ръководители. Тодор Абаджиев имаше шестокласно образование, но е чел много духовна и всякаква литература, имаше голяма библиотека, беше буден и активен човек, а и материалното му положение беше добро. Той беше център. Учителят отправяше всички писма до него. Абаджиев казваше: „Учителят е наредил аз да ръководя братството. Ако той ми нареди да отстъпя, веднага отстъпвам."

Щом се съберем в неделя, започват спорове. По това време Учителят съобщи, че тръгва за Сливен и аз на следващия ден, без да съобщя някому, отидох там. Намерих го, но имаше много хора, които очакваха да бъдат приети. Зачаках и аз. Когато дойде моят ред, Учителят излезе, погледна часовника си и каза; "Часът е 12, идват да ме вземат за обяд. На твоя въпрос ще отговоря довечера в края на беседата. Като видиш, че привършвам, задай мислено въпроса си, аз ще ти отговоря."

В това време дойде едно малко дете и го покани на обяд. Той покани и мен. Там бяха познати наши приятели като Михаил Райнов, музиканта Чорбаджиев, Михаил Кантарджиев, Димитър Добрев. След обяд му зададоха въпроси. На въпроса дали жълтата раса ще залее Европа, Учителят отговори: „Това събитие е минало вече. Тези, които са го писали, са видели неговото отражение и го отчитат като бъдеще." - „Защо поскъпва храната?" Той отговори, че Бог е дал достатъчно, но хората го задържат, за да получат по-висока цена. За войната каза, че Европа прилича на голям хамбар. Научили се мишките и го нападнали. Един котарак обаче ги подушил и всеки ден изяждал по една мишка. Събрали се те да обмислят какво да правят. Решили да закачат звънец на котарака, за да го чуват когато идва. Но възникнал проблемът, кой да закачи звънеца. Този въпрос и до днес не е разрешен.

На въпроса България ще влезели във войната, Учителят отговори, че засега пази неутралитет, но няма да издържи. На въпроса какъв ще бъде краят, Учителят каза: „Един вълк, като разкъсал жертвата си, една кост се забила в гърлото му. Той помолил щъркела, който бил наблизо, да извади костта. Щъркелът извадил костта и поискал малко от плячката, но вълкът му казал: Бъди благодарен, че когато вади костта, не ти загризах главата."

Вечерта се събрахме на беседа - „Вие сте солта на земята". Към края на беседата зададох мислено въпроса на Учителя. Той се обърна към мен и каза: „В един град двама съдружници решили да направят баня. Построили я и дошъл ред да поставят пода. Възникнал въпросът какви да бъдат дъските - рендосани или не. Този спор продължил две години. Накрая отнесли въпроса до съда, който постановил -да поставят една рендосана и една нерендосана дъска и който на която иска, на нея да стъпва.