„Изгревът" том IX пристига с небесна колесница

[Ани]

Вергилий Кръстев

„Изгревът" том IX пристига с небесна колесница

Този том бе обемист и дълго време се набираше, повече от 6 месеца. И от 1.Х.1998 г., когато го дадохме да се работи, започнаха да се развиват бурни драматически събития около нас. Изневиделица изскочиха всички прикрити врагове и започнаха да ни атакуват. А аз ръководех програмата за отпечатване на Словото на Учителя Дънов по оригинал. Много екипи от провинцията, с които работехме, се обявиха срещу мен под внушение на други враждебни Сили. Разделихме се с тях, случаите са описани в том IX на „Изгревът".

С онези, с които работехме, и които работеха в книжарницата на ул. „Граф Игнатиев" 28 - книжарница „Изгрев", също се разделихме. В един обикновен ден ние разбрахме, че те работят срещу нас, като изпълняват нареждания на двама господари от две различни места. Техните господари не знаеха нищо и не можеха да знаят, защото не бяха чели „Изгревът". Но ни следяха отблизо какво правим, откъде идват и къде отиват парите ни за печат и как се харчат. Ако беше само това, то бе поносимо.

Изведнъж разбрахме, че те ни пречат. Първо ни затрудняваха в работата ни с екипите, които набираха Словото на Учителя Дънов. Пречеха ни ежедневно с всички възможни начини. А те получаваха заплати при нас. И то не лоши, а прилични. Второ, в един също обикновен ден видяхме, разбрахме как са източвани парите ни. Целта бе финансово да се обезкървим и да замрем. Това ставаше по три начина. Изпращаха се книги по провинцията, книги с по-ниска цена от тази, която сме приели да се продават. Тази загуба бе голяма, защото от години се практикуваше този начин. В книжарницата се продаваха книги, оставени и от други издатели, по определени цени, а се изпращаха с по-ниски цени. Разликата се плащаше от нас. Търпели сме големи загуби, без да знаем.

Другият начин бе, че се изпращаха повече книги от обявените по списъка. Чак когато един съвестен разпространител ни обърна внимание на този начин на източване на парите, ние се стреснахме.

Третият начин бе, че се продаваха книги, прибираха се парите в джобовете им, без да се впишат в тетрадката. А онова, което бяха написали, точно отчитаха, за да не се усъмним.

И когато аз трябваше да реагирам, то се разбра, че беше изчезнала една папка с документи от банката, без която не можехме да приключим финансовата 1998 година. Изкарахме копие, но трябваше да платим много, много пари.

И като похлупак на всичко изчезнаха и дискетите със записаното Слово на Учителя Дънов, на всички издадени беседи. Откраднаха ги, за да ни попречат. И да ни спрат.

Започнах люта битка. Един след друг се разделяхме с хора, които ни заобикаляха с цел да ни пречат и спрат в работата ни.

Това беше външната страна на битката, която водихме. Но Небето ни съдействува и през това време успяхме да издадем по една годишнина от Словото на Учителя Дънов за всеки месец от 1.1. до 1 .V. 1999 година.

А в провинцията, разпространителите на издаваните от нас книги също работеха срещу нас. Те получаваха книгите с 20% търговска отстъпка. Но ги получаваха на консигнация, т.е. не заплащаха предварително за тях, както това се прави на книжната борса, където плащаш, купуваш книги, но не знаеш дали ще ги продадеш. А това може да бъде гибелно за търговеца на книги.

Освен това започнаха с нашите книги да си правят замяна с други книги. Продаваха ги на завишени цени, далеч по-високо от обявените от нас цени. Нашите книги бяха евтини, но ние не можехме да контролираме към 26 разпространители в цялата страна. Но ни докладваха. Започнаха да задържат парите от продадените книги, работеха с нашите пари. Дори се хранеха с тях. Когато запитвахме, отговаряха, че не са ги продали. Дори имаше някои безочливи, без да си изплатят книгите, искаха още. С нашите книги имитираха някаква своя дейност, разнасяха ги, представяха се за големи величия.

Но това беше до един момент, когато аз спрях всичко. Отрязах всички разпространители Започнахме да си прибираме непродадените книги. Оказа се, че са ги продали, но нямат пари да ни се изплатят. Реагираха по един и същи начин. Първо с изненада. После с озлобление. Разделяха се с нас като неприятели. А с парите на моята програма се хранеха и търгуваха.

Сега ще разпространяваме по заявки, за което изпратихме публикуваното съобщение с цените на книгите.

А когато трябваше да приготвя материала от „Изгрева", том IX от стр. 756­864, битката се водеше и в невидимия свят. По това време се определиха много хора по кой път да вървят. А всички наши противници, дори и врагове, работещи под прикритие бяха оголени. Булото, което ги покриваше, изведнъж падна и те се оголиха и се видяха в своята голота на пошлост, лъжа и кражба. Всичко това го видяхме, срещнахме се с него и го преживяхме. И го описах в „Изгревът", за да се знае.

Всички очакваха да спрем работата си. Дори чувахме подхвърлени изрази: „Те са унищожени и вече умират."

Но ние се държахме още на крака! Но ние водихме битката, без да отстъпим. Изведнъж Небето се отвори и изпрати своята помощ. Дойдоха хора външни, от света, но близки по дух, и ни подкрепиха. Ние бяхме вече в един и същи Дух. Сбъдна се онова, което преди 30 години Мария Тодорова ми казваше за едно изказване на Учителя: ..Ще дойдат готови души от света и веднага ще започнат да работят за Делото Божие." И точно това стана по време на тези събития. Дойдоха, застанаха зад нас, помогнаха ни и ние продължавамe да издаваме. Вижте списъка, който прилагаме. Че това никак не е малко. Дори е много за простосмъртни хора като нас.

Етапите, през които минавахме за подготовката за печат на „Изгревът", том IX, бяха трудни, с много противодействия от онези Сили, които не желаеха да излязат напечатани деянията на Черната ложа.

Печатницата също преминаваше през затруднения. Дори в последния ден се бе счупила една от машините за подвързване Но вече бяха останали много малко книги.

Книгата бе натоварена на камиона. Обикновено в 12 часа през нощта той тръгваше от Търново и в 7 часа сутринта пристигаше в София. Но тук, в нашия случай от три дни валеше дъжд и в Търново, и в София. Те бяха я натоварили на сухо. Но как щяхме да я разтоварим на дъжда? Той трябваше да спре да вали по някакъв начин. А кой можеше да го спре и да му заповяда да не вали?

Цяла нощ не спах. Разхождах се насам-натам. Молех се непрекъснато. Виждах как камионът се движи непрекъснато в дъжд, а когато пресичаше Балкана, имаше и мъгла. Обърнах се към Учителя с молба. Исках само един час да не вали. Само за един час щяхме да разтоварим, иначе книгите щяха да се намокрят и повредят. Когато колата пристигна, дъждът спря за един час. Разтоварихме я. Когато камионът тръгна, отново заваля. Благодарих на Небето, че ни отвори един прозорец от един час. Всички, които помагаха при разтоварването, бяха изумени от този факт. Тук бяха Жана Иванова, Вихър Пенков, Тони Василев, Момчил Николов от Стара Загора, моя милост - Вергилий, брат ми Стефан Кръстев, шофьорът на колата, на име също Стефан, който ни помагаше.

Рожденият ми брат Стефан обеща да напише стихотворение за този необикновен ден, стоварването на „Изгревът" том IX на 27.04.1999 година, когато дъждът спря.

А аз реших да поместя това стихотворение и да опиша целия случай во кратце, как „Изгревът" том IX пристигна с камиона, придружен от Небесната колесница на Небето и на Небесното войнство.

Има Един Бог, Едно Слово, Един Учител-Беинса Дуно.

Амин.

„Изгревът" том 9 от 1999 година идва

Автор: Стефан Кръстев Дата: 27.04.1999 г.