19. ЗА ДА СЕ РЕАЛИЗИРАТ НАШИТЕ МИСЛИ (бр. 6, 13.ІІ.1930 г.)

[Dobro]

(В. „Ратник на свободата”, бр. 6, 13.ІІ.1930 г., стр. 1, София)

 

 

„За да се реализират нашите мисли, чувства и действия, изисква се правилно разбирание на живота и на природата.

 

 

 

И тогава усилията, които правим в живота, ще имат добри резултати.”

Естественият стремеж на всеки человек, семейство, народ, е да намери път, начин, средства да има един щастлив, дълъг и без страдания живот. В този си стремеж и отделният човек, и целият народ понякога избират едни и същи пътища, защото и народът е това, което по отделно са хората! Не може сребърните левове, като ги събереш накуп, да станат шепа жълтици!

Едни търсят щастието в пари, други - в слава, в имоти... От хиляди години човеците кога търсят, кога с добро, кога с цената на своето здраве и кръв, да придобият радостите на живота...

В 1000 години България е водила 146 войни - докато стигна да спечели... 500-годишно робство...

 

Има нещо по-голямо от човека - природата, Бог. И ако той мисли, че на своя глава може да прави каквото си иска, много скоро му показват, че не може това - по същия начин, по който и кой да е стопанин с няколко удари докарва акъла в главата на някой упорит, вироглав или своеволен добитък. Та, и природата няма да изменя законите си за нашия кеф, а ще ни застави да я слушаме.

От 15 ÷ 16 години на България й „върви” някак особено. Войните все ги печелим - а все ние плащаме; плодородие дал Господ, както никога досега - а пък парите за някои тъй поскъпнаха, че те са петимни за необходимото...

Всички партии и държавници все „оправят” държавата - и тъй я оправиха, че ние фактически днес сме си туй, което бяха някога българите при цар Иван Шишман - пред робството - когато плащаха данък на турците... А ний сега - на модерните турци...

Каквото посее човек през пролетта, това жъне и през лятото. Нашият народ тръгна по лъжливи пътища и затърси фалшиви ценности. Той повярва, че другите - европейците, имат нещо по-хубаво от неговото - съблече потурите и япанджака - но фрака и панталоните не му дип прилепнаха - и той днес, полуоблечен, дочаква несгодите на живота.

 

От човека е орането и сеенето - но берекетът е от други. И докато ний, българите, не разберем това - и то не само на думи, ами тъй, от все сърце и всички - от Царя до пъдаря, не преклоним глава и се помолим в душите си и не решим да бъдем поне на един косъм по-добри, по-истинолюбиви, по- честни, и не станем по-братолюбиви - да не мразим и преследваме някого за това, че не мисли като нас - много министри и партии все ще „спасяват положението”, докато един ден осъмнем с чужденци пред вратите си...

Но нека вярваме, че това няма да стане. Будните бдят и будят заспалите. И когато дойде времето, достойните синове на тая страна ще се сплотят като жива стена, в която ще се разбият всички опити на тъмните сили да турят ново иго над измъчените и без това души.

 

Стр. 141/1036