Jump to content
Dobro

26. ОПИТНИ (бр. 7, 17.ІІ.1930 г.)

Recommended Posts

(В. „Ратник на свободата”, бр. 7, 17.ІІ.1930 г., София, стр. 1)

 

Андро Лулчев

 

Днес, след като преживяхме толкова катастрофи, несполуки и дойдохме до това безизходно положение - благодарение на партизанщината, злобата, завистта, някои партизани още не могат да проумеят отговорностите, които носят спрямо народа ни и още имат смелостта да заявяват, че те били опитни и големи политически личности, избраници да водят народа, и че между нас - Ратниците на свободата, нямало големи опитни политически люде.

 

Наистина, между нас няма опитни големи политически мъже. Но и Христос, когато се яви и донесе новото, Той не се обърна към Царете, първосвещениците, а към сиромашта, то пое новото, защото тези „големи” хора бяха пълни съдови и нямаха нужда от ново и друго.

Левски някога също не потърси подкрепата на големите чорбаджии и опитни палачи народни, а се обърна за помощ към бедните и никому неизвестни тогава личности, па и той „нехранимайко”, кой ли го познаваше?

 

Чудно - неизвестните оставиха дела, а имената им се шепнат от уста на уста, от поколение на поколение се предават делата и подвизите им, а за хиляди чорбаджии днес никой блага дума не казва.

Някога първите апостоли на либерализма, демократизма, социализма, народовластието бяха хора все малко „известни”, но идеалисти, и докато бяха те по върховете на партии се твореше в България, но щом дойдоха „опитните”, научните, тръгнахме от добре по-добре...

Вярно е, че между нас няма „опитни политически мъже”, които да подават до турския султан махзари, за да го молят да окупира България. Които да прехвърлят границата без паспорти, с фереджета. Които едно да приказват, друго да мислят, трето да вършат.

Които да целуват ръката на своя цар, когато е силен, а щом се стекат обстоятелствата така, че хитрите опитни политици обърнат каруцата и гърба на народа не може да понесе тежестите, те ги прехвърлят на гърба на своя цар и го гонят - детронират

Липсват „опитни” политици между нас, които си правят зрелища като Дуранкулак, Шабла, Тръстеник.

 

Няма между нас „големи политици”, които да се перчат и дуят, докато имат под своя команда хиляди явни и тайни полицаи, които да ги пазят от народа, който ги е уж избрал да ни управляват, а щом загубят властта, отиват в Централния затвор, а оттам, щом забрави народът „благодеянията”, що са му вършили, те го възсядват пак и го управляват... Няма между нас

 

Стр. 148/1036

 

 

„опитни”, които, щом докарат народа ни до страшни катастрофи, да се провикват: „Моята политика фалира” - и наместо да си тегли куршума, предпочита да иде в парламента на почивка.

Нали „опитните политици” докараха 10 турци - народни представители от Гюмюрджина, и ни вкараха в световната война?

Нали пак за един от опитните ни министри се говори, че през 1918 г. старият цар Фердинанд го е ритнал по задника, който е не смеел да реагира – „види се, ритник за награда за неговата опитност” във вагона на софийската гара? (3.X.1918 г.)

Нали опитните докараха Добро поле?

Нали те, „опитните политици”, създадоха и помогнаха за 9.VІ.1923 г., а щом видяха, че са в чакмак сокак - отхвърлиха деветоюнската акция и я приписват като частно на армията и на царя дело?

Напи те докараха тази гражданска война, в която хиляди легнаха из незнайни гробове, хиляди са из затвори и чужбина, и семействата им са в мизерия.

Нали тези „опитни” големи мъже със своите партизани докараха днешната финансова, политическа, морална, духовна икономическа криза?

Такива опитни и големи политически люде между нас наистина няма.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×