Jump to content
Dobro

28. ТУРЕТЕ ЛЮБОВТА КАТО НАЧАЛО (бр. 8, 24.ІІ.1930 г.)

Recommended Posts

(В. „Ратник на свободата”, бр. 8, 24.ІІ.1930 г., София, стр, 1)

 

„Турете Любовта като начало, порядъка - като основа, прогреса - като цел - и вие ще заживеете нов живот.”

 

 

Няма человек днес, а и в миналото също, който да не е търсил щастието, своето и на близките си. И в тоя стремеж да постигне това тъй естествено желание, нямащ достатъчно светлина на знанието, той често е изпадал във фалшиви пътища, с много не очаквани ями и препятствия, които не всякога е могъл да превъзмогне.

 

Но ако избере пътя си правилно, сложи здрава основа и висока разумна цел - той ще прилича на добър земледелец, който навреме е изорал, навреме засеял хубаво семе и навреме ще й пожъне плода на своя труд, от който ще се ползва и той, и домашните му, а често и други, по-далечни, хора.

 

Ако човек е тъй строг и взискателен със себе си, както е към другите, и ако е тъй добър с другите, както е добър със себе си - той, веднъж започнал тия отношения, завинаги ще остане в правилния път на справедливостта. А ако и обикне хората, тогава той ще види, че радостите в живота са много повече от скърбите, защото той ще помага скърбите на другите да се превръщат в радости - и сам ще се радва заедно с тях.

Разумният живот има винаги и разумна основа, а тази разумност се изразява с порядъка - порядък вътрешен - в мисли и чувства; външен - в дела.

 

Тогава далечната и близка цел на тоя живот ще бъде постоянният прогрес, който ще донесе въздигание на хората - да разберат това, което са един за друг - братя, а не да се смятат за двукраки вълци, за които всичко е позволено...

Да превъзмогнеш това, което си, да го надраснеш, ще рече да заработиш с нови сили, да постигнеш мечтаните резултати.

 

За онзи, който истински обича, който разумно се стреми, добрите пътища са му винаги отворени и сполуките са постоянни гости.

 

Стр. 150/1036

 

 

Днешният живот е труден, защото ний сами сме си го направили такъв.

В България се ражда всичко изобилно, но мнозина гладуват, защото други преяждат; мнозина са сиромаси, защото някои не знаят какво да правят парите си, мнозина пъшкат под тежки бреме на, защото други нищо не носят...

Не казваме тия, които пъшкат, да хвърлят бремената си - не, - има товари, които са необходими да се носят заради доброто на всички в една държава, но викаме към тия, които имат излишество, които нищо не носят сега, които не разбират това, което става около тях и не схващат страшната перспектива, възможността да се тури насилстаено цялото тежко бреме върху техните собствени рамене, когато търпението стигне саоя край: Опомнете си - всички сте братя!

 

Братя сте и когато мислите и когато защищавате две противоположни гледища; когато единият е в дрипи, а другият - в разкошния автомобил; един - в дворци, други - в колиби - нали всички сме християни и еднакво казваме: „Татко наш, Който си нанебото...”

Или това са само думи - думи на заблуда, както много други?...

Не, нека всички бъдем братя, защото наистина сме и никакви противоречия и борби в тоя свят не могат да унищожат тоя факт, а само правят страданията по-големи.

 

Нека съзнаем това, което е, и тогава всеки ще знае как да постъпи с любимия си брат и без заповеди и писани закони.

 

 

 

16.11.1930 г, София

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×