Jump to content
Dobro

37. АВТОРИТЕТЪТ НА Н. В. ЦАРЯ (бр. 10, 12.ІІІ.1930 г.)

Recommended Posts

(В. „Ратник на свободата”, бр. 10, 12.ІІІ.1930 г., София, стр. 1)

Андро Лулчев

 

 

Няма що да се каже: нашият парламент е много продуктивен. След като със закони и закончета уредиха всичко, премахнаха икономическата, финансова, политическата, духовна и морална кризи и всичко тръгна в ред - сега се загрижи да запази авторитета на Н. В. Царя.

 

 

Според в. „Зора” от 17.ІІ. т. г., се готви нов законопроект за печата.

„Законопроектът, според думите на г-н министъра, между другото ще предвижда наказание и за ония, които а печата дават сведения, предположения или съждения за живота на държавния глава, в които проличава неуважение към личността му или към високото му положение в държавата.”

 

 

За да се създава закон от подобен характер, трябва г-н министър Кулевда има своите съображения, но според нас не са законите, които ще запазят авторитета на царя и нека си го кажем без да правим политика - трона на Н. В. Царя.

 

Строгите закони, големите армии и верните офицери не можаха да запазят престола на всесилния руски император Николай II, ни на силния кайзер Вилхелм II, ни на Мехмед V, ни на Карла Австро-Унгарски, ни на Фердинанд Български.

Има нещо по-силно от законите, правени от случайни личности, нещо по-силно от Верните царски армии - съдбата и живия живот.

 

Нека това се има предвид при калъпене на всеки нов закон, а всичко друго, което се прави, е абсурд: временно правене на бент, да се спре известно течение, което, ако го има там, всред народа, ще се събере и организира и един ден, когато се почувствува силно, подобно на река спряна, ще завлече бента и всичко, що срещне на пътя си. Разумното е да се остави да си тече, а умните хора да коригират и оправят това течение.

Историята е пълна с подобни случаи.

 

Ако държавният глава е на мястото си, то той сам ще си създаде и запази авторитета с живота си и личния пример и няма да има нужда със закони да му го създават и пазят.

 

Н. В. Цар Борис беше си създал сам с личния си пример и живот по бойните поля между бойците такъв авторитет, че на 26.IX.1918 г, когато той лично отиде всред разбунтувалите се войници в Радомирската република, бунтовниците-войници, които с кръвясали очи, озлобени, биеха, възсядаха генерали и офицери, на него, бойния им другар, кротко, братски му казаха: „Върви си, бе, момче, ний стебе работа нямаме, и ти с нас страда и живя, с баща ти ще се разправяме”

- и му пощадиха живота.

 

 

Това стана благодарение на онзи авторитет, който Н. В. Царят беше си създал всред героите, с които всред хиляди куршуми и гранати пред лицето на смъртта и неприятеля - той с тях делеше радости и скърби, победи и поражения...

 

Републиканецът Александър Стамболийски, връщайки се от странство, се разцелува с Н. В. Царя при срещата във вагона, а не след много заяви: „А бе, добър ни е царят, и ако правим република, ще си изберем за председател пак Н. В. Цар Борис III.”*

Н. В. Царят със своя характер и живот беше спечелил сърцето на народа и на свирепия Стамболийски, който на силния цар Фердинанд публично му дюдюкаше, но на Н .В. Цар Борис купуваше, носеше подаръци от странство, като на любимо чадо.

 

По това един ден историкът ще си каже думата. Ако сега и в бъдеще Н. В. Царят с личния си живот и пример бъде достоен водач на народа си, няма да има нужда със закони да му създават и пазят авторитета; но ако той върви против интересите на народа, и ако съдбата му е определила да напусне трона, нека знае, не са законите, които ще го запазят, както не можаха да задържат на десятки владетели троновете след войната. И още да знае, че делата му и приказките се предават от уста на уста без вестниците и дори и границите прехвърлят, и че хитрите политици ще правят

 

 

Image_079.png

* Това пророчество се сбъдна. От 2001 г. до 2005 г. министър-председател е Симеон Сакскобургготски, син на цар Борис III, когато България е република от референдума на 8 септември 1946 г. и е свален същият Симеон II Кобург Готски. А по същото време президент на Републиката е Георги Първанов, който бе генерален секретар на партията на българските комунисти (Българската социалистическа партия). Като в приказките - царят е министър-председател, а комунистът е президент и стои над него. (бел. на съставителя на „Изгревът” Вергилий Кръстев)

 

 

закон не да скрият от народа делата на Н. В. Царя, защото не ще има що да крият, не да не обиждат Н. В. Царя, а от Н. В. Царя ще крият що мислят и говорят за него и той ще научи истината, както винаги става с коронованите владетели. В последния момент, когато всичко е свършено - загубено.

 

Да не повтаряме стари грешки, да не преживяваме онези дни на детронирането на Н. Ц. В. Княз Батемберг и Н. В. Цар Фердинанд.

 

Редно е Н. В. Царят сам да си създаде, запази и разшири авторитета си и да се отстрани от политическите акробати, които в най-щастливия случай ще го заведат при баща му.

 

Това е истината - и ний имаме граждански дълг, като ратници на свободата, да я кажем направо, без всякакво прикриване или изопачаване.

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×