Jump to content

32. Огледалото


Recommended Posts

32. Огледалото

4.1.936 г., събота, 3.30 ч сутринта.
Четива, глави: 16. Деяния, 15., 16. от Марка и 1. от Лука.
 
Небе отворено, има облаци. Време топло, приятно, слънчево, като летен [ден].
 
Днес е последната най-дълга нощ и слънцето най-късно изгрява.
Ходих със Савка до 6
ти
километър. На изток хоризонтът беше ясен, без облаци. Слънцето се показа чисто в 8.30 ч сутринта. На връщане дадох беседата „Ще бъда жив" на едно младо момче, насреща идваше, от града към изток вър­веше. Почувствувахме и двамата голяма радост.
На връщане ми нашепна слънцето следното: Закон: Ако искаш да видиш какви и колко дефекти притежаваш ти, намрази някого, почни да му пращаш лоши мисли - той ще стане огледало, в което ще се огледаш. Във всичките му прояви ще видиш себе си, това си все ти.
Ако пък искаш да видиш какви и колко добри качества и добродетели има в тебе, обикни някого и каквото добро видиш в него и в неговите прояви, това си ти.
Този закон ми се разкри от стълкновението ми с Г. Събев.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...