6. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 22.XI.1936 год.

[Ани]

6. Писмо от Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

от 22.XI.1936 год.

За Господин Пеньо Ганев (учител),

с. Равна, Годечко

22.XI.936r., 1 ч. обед, неделя

Пеньо,

тази заран не ходих в салона, сама си прочетох първата беседа от най- новото томче съборни беседи - „Да им дам живот". Много съм доволна, защото подчертавах си и преживявах силните моменти в беседата. Сега съм под силното впечатление и влияние на прочетеното. В нея силно подчертан е въпросът за свободата, вярата и знанието. И тъй ми станаха ясни тези понятия, както никой друг път. Спирах се на много места и размишлявах. Велико нещо е, ти казвам, да се чете словото на Учителя с разбиране. Вярвам ти да си я чел, но повтори я и потрети я, за да видиш каква яснота и каква връзка има с нашия живот, за да не се спирам да описвам. Велика работа! Така от сърце и душа благодарих за всичко. Благодари и ти! Вярата подразбира търпениена всички неща и носене на несгодите. И когато изпитат човека в тази вяра и издържи, дават му благата в най-голямо изобилие, и да иска, и да не иска, други същества напреднали редят неговия живот и пр. Оставям перото и пак благодаря. Дано Бог ни удостои с тази, истинската вяра - вяра на вътрешното познание на нещата - и двама ни! Колко велико ще бъде това!

Владо дойде и ми прекъсна писмото. Не беше идвал оттогава, когато ти си беше дошел. Сега е осем часът, защото ходих и на бакалницата и се спрях малко в салона, понеже дяконът пееше. Много голям глас има, не е разработен, но като го разработи и придобие мекота, чудо ще бъде. Ти като си отиде, и не се обади вече. Сигур очакваш ме от Доброглед в живо писмо да се явя при теб. Нали? Но, както виждаш, с пощата пристигам!

Какво правиш? Какво стана с тебе, че не се обаждаш толкова време? Как пристигна? Аз се изнадах от да чакам всеки ден бай Васил да ми чукне на вратата и да ми предаде писмо от тебе, но няма. Чудя се, как можеш тьй да мълчиш? Аз завчера, в петъка, щях да се пръсна от мъка. Това беше преди Рангеловден. Мъката ми беше във връзка с тебе, бях те сънувала недобре, че имах едно състояние - от кожата да си изляза: нито ми се свиреше, нито ми се пееше, нито ми се четеше, нищо не ми се правеше. Пиши ми този ден как беше твоето разположение душевно. На другата вечер пак те сънувах, но вече добре и малко по малко ми се промени туй, лошото, тежкото състояние. Сега съм добре, но ужасно ми е мъка, задето не се обаждаш. Дали опити правиш или има някакви причини, не зная, но каквото и да бъде, не е хубаво тъй да се мълчи, пък и няма защо да си създаваме излишни тревоги.

Ето ме пак при теб! Добър ден! Часът е 2.15, понеделник, ти си пред прага на класната стая, ако не си влязъл вече при децата. С много прекъсвания е това писмо. И защо тъй ми се пречи, не зная, това духовете знаят. Аз зная само едно в този момент - мъка ми е, без да има външна видима причина. Всичкото е свързано с теб. Защо е така, не зная, но нито чопля да зная.

Отворих една от тетрадките, да видя какво ще се падне от Учителя за тебе и за мене. Ето какво:

„Любов. - Първата любов между двама е най-силна. Тя не изчезва никога!

Като те обикнат хората, най-лошите неща ти внушават. Трябва да знаете тази философия."

Мисли върху тези думи, които в този момент Учителят ги дава на двама ни. Аз ги извадих на един лист, с един габър на стената ще ги туря, над нощното долапче, за да ми са винаги пред очите. Ти като си дойде този път, внесе нещо много хубаво, много силно в моя психически живот. И ако си майстор, можеш да ми съдействуваш да стана един виртуоз музикант. Оттам сега ми идва вдъх­новението и импулсът. Оттам Бог ми се показва сега! Само трябва с 2-3 думи по-често да ме подканяш! Като те изпратих с автомобила и си тръгнах за Изгре­ва, имах такова разширение на съзнанието, такава светлина и радост изпълваше душата ми, че бях готова всичко да обгърна и на която точка или кътче на земното кълбо да се намирам, аз чувствувах една неизказана вътрешна пълнота и свобо­да. Такова преживяване никога не съм имала. То широта, то свобода, то радост, то мир, то, казвам ти, нещо небивало досега! Чуждо ли състояние беше, съзна­нието на някое велико ли същество беше или разширение на моето съзнание, не зная. С каква готовност и сигурност, че сто на сто ще замина за Губеш и така го възлюбих, не ти е работа. Няколко дни живях с това състояние. На другия ден още сутринта отидох при Колю Нанков, разправих му и той с най-голяма готовност се отзова, че ще се срещне с Боев и ще уреди работата. През тези няколко дни той не можа да се вреди да влезе веднага, нали знаеш каква е навалица в инспекцията.

Мен през това време ме извика Учителят горе, да ми каже да сваря на Катя компот от круши. Той ми ги даде, за да отпости, беше постила 7 дни. Аз използувах случая и Го попитах на какво се дължи това състояние в мен и тази радост да отивам учителка в с. Губеш, дали е мое или чуждо, и му казах, че работата не пречи в духовния живот и че Колю ще я нареди. И можеш ли да се сетиш какво ми каза? Ето какво: „Това е чисто материално. Ще си купиш някои работи." И добави с една кротка, мила физиономия: „Защо не учиш тука? Защо не свириш и не пееш? Свири и пей и учи на пишуща машина! Ние имаме нужда от машинописци."

Това са думите на Учителя, мот-а-мо казани.

Ние фантазираме за неща, които нито ги виждаме, нито ги знаем, а Той говори за виждане и знание! И колко много трябва да благодарим на Бога за голямата милост и привилегия, която ни е дал в този живот чрез Учителя. От колко опасности ни е избавял чрез Своите мъдри съвети и още от колко много би ни спасил, ако Го слушаме!

Това, което ние имаме, никой човек от света го няма! Радвай се и ти, Пеньо, и благодари, че Бог и Учителят ни разбира обича и ни нарежда живота. И туй, което Той нарежда и дава, никой от нас не може да нареди. И както Бог нареди, това ще бъде милиони пъти по-добре, отколкото ако ние го редим. Сега двамата с теб можем единодушно и единогласно да се провикнем с думите: „Велик и жив Господ Бог наш! Велик и жив Учителят, който ни води в един път, по който сигурно и смело можем да вървим с пълна вяра и упование на Бога!"

Сега и твоята мечта, твоя копнеж да видиш, да чуеш твоята Лена като певици, като музикантка, ще се осъществи с Божията воля. Ще бъде! Аз вярвам, защото Учителят казва, Той ме сортира, а Неговата дума, това е думата на Великия, на Бога! Радвай се да се радваме, моли се да се молим да ни подкрепя Бог, Той да ни импулсира и да бъде винаги с нас и в нас! Целият ни живот да бъде за слава Негова. Прави връзка с Бога, с Учителя и с всички напреднали същества, които ни помагат, и да оставим хората всеки да си върви по своя път. Бог има грижата за всички същества. Учи, свири и пей!

Да дойда аз там, както виждаш, не се дава, защото нещата не се повтарят, законът е такъв. После, ние сме изпитани из тези краища. Нещата не се повта­рят, а се нареждат така, както ние не можем да си ги помислим, Бог ни събира сега не там, а на друго място, много и много по-хубаво от онова. Сега, аз чувству- вам, не аз, но ти ще се приближаваш насам. Как и що - няма да го чоплим. Единият, Великият, Който е над нас и Който ни води, Той знае. Наше право е само да вярваме.

Дано, като четеш писмото, бъдеш тъй отворен, чеда почувствуваш и прие­меш безбройните топли, нежни и свещени целувания, които ти изпращам. Ти си единственият, определеният в този живот, с когото мога да споделя всички радости и тази, която ми се вижда сега най-голяма. Само ти си от човеците на земята, който ще се зарадваш напълно заедно с мене.

Сънувах един сън. Някъде сме с теб, имаше още един възрастен мой по­знат. Аз стоя, държа един картон, изрязана фигура, и съм вземала една поза - хемен ще си отворя устата и ще запея тъй свободно и широко, с такъв замах, както най-големият световен италиански певец Бениамино Джили, когото наско­ро бях гледала на филм, но нещо нечувано, ти казвам, пък същевременно си мисля колко много ще се зачудите, като ме чуете. И в тоз момент погледнах в ръцете си картона-то една неизказана грациозна фигура, уж нарисувана, пък ми се представи като жива. Толкова красиво нещо и между феите не съществува. И това съм била аз. Това с тебе споделям, но на друг нито мога да го кажа, нито искам да го кажа.

Аз свиря и пея. В това пълно послушание проявих и се залових веднага, а за машината мъчно се поддавам. Не съм почнала и нямам твърде желание.

Хуберман, царят на цигуларите, с 30 лв. вредих се правостояща и го чух. Два концерта даде с много високи цени и билети за всички нямаше. От 4 ч сутрин се нареждаха пред театъра за билети и по цели дни са стояли, както през време на войната с купоните за хляб пред фурните. Аз от щастливите излязох - без много стоене билетът ми дойде. Когато помагат от горе, лесно става всичко. Тъй че, два образа имам в съзнанието, на двама гении: единият - певец, другият - цигулар, които ми дадоха голям импулс. Те са велики души. Учителят беше на двата концерта на Хуберман. Неделчо Го води и Славчо. Мек, изящен тон, който никой цигулар досега не е дал.

Аз схващам от туй, което досега е казал Учителят относно музиката, че за да стане някой музикант, както Учителят разбира, трябва да изработи в себе си някои добри качества, а най-важно - Любовта. Най-главният метод и работа на общо основание. Аз ти изпратих една окултна книга - „Белият доминиканец", от Мика. Аз я четох, много ми хареса, че я изпратих и на теб. Като я прочетеш, върни я веднага! Изпратих и две пратки резюмета. Пиши дали си ги получил!

Днес не можах да свиря, докато не написах писмото. Сега ще отида на спирката да го пусна и тогава ще свиря. Часът е 5 вечерта.

Като си дойде Борис, може да ти дойдем на гости тримата. Мика иска.

Хиляди мили привети.

Твоя Лена.