8. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 23.XII.1936 г.

[Ани]

8. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

от 23.XII.1936 г.

За Господин Пеньо Ганев (учител), с. Равна, Годечко

Размишление: „Не явно, но тайно някак си.^"

„А като възлязоха братята му, тогава Той възлезе

на праздника, неявно, но тайно някак си".

гл. 7., 10 ст., Йоан.

Пеньо,

Чрез този стих небето ни разкрива един от най-важните закони. От спаз­ването и приложението на този закон зависи успехът и развитието на човека. Чрез този стих Христос ни дава ключа на Божествения живот!

Категорически е казано: „не явно, но тайно някак си". Често слушаме да се казва: „Не ми върви", или: „Току-що почна работа, и тя се разваля." Не върви изобщо на човека, защото всичко върши явно, а това е културата на кокошката. И тази кокошка, въпреки своето крякане за едно яйце, и досега не се е спасила нито от ножа на своя господар, нито от ноктите на сокола или на лисицата. И човекът, който обича всичко да върши явно, и досега не се е подигнал по-високо от културата на кокошката. А за Христа е казано, че е постьпил не явно, а тайно някак си.

Не явно. Учителят казва: когато предприемаш нещо, не казвай никому! За опитностите си, за дарбите и постиженията не казвай никому и не ги поверя­вай, защото това са специфични неща, дадени лично на тебе, неща, които, ако ги изявиш явно, няма да ползуват никого, нещо повече: може и дати се отнемат, защото природата дава и се разкрива само на онзи, който с делата си е спечелил нейното доверие.

После, в пространството се носят или съществуват духове тъмни и разру­шителни сили, които подслушват, и щом чуят, развалят.

Веднъж Учителят ми каза, че новото учение, новата култура ще се приложи не по старите методи, а по новите, които са Божествени. Старите методи не дадоха нищо на света. Види се, затова, защото се целеше всичко да блесне явно пред света. Няма нужда, ми казваше Учителят, да говориш пред множест­во - види се, за да не стане явно или достояние на който трябва и на който не трябва. Това е старият метод, старият начин на действие. Ще търсиш една душа и тихичко ще й приказваш за Бога, за новото, което иде в света. Както виждаме, Учителят и днес поддържа думите Си, които преди 2000 години ги каза 2-3 дена преди юдейския празник, когато Неговите братя Му предлагаха да отиде и Той на празника, за да се изяви пред света.

Често пъти Учителят ни казва: „Този опит или този закон е само за вас, не го изнасяйте явно на света." Значи, Учителят прави две разграничения: света и нас. Ние сме дясната ръка, а светът е лявата. Това именно е, което Христос е искал да каже с думите: „Каквото направи дясната ръка, да не знае лявата." Няма нужда да знае дяволът делата и плановете на окултния ученик.

Но тайно някак си! Когато се говори за тайно, в Божествения език се разбира онзи върховен момент, когато човек прави връзка с Бога, или когато една душа се среща с Бога. Този момент не явно, а тайно някак си само може да се изживее.

Не явно, а тайно някак си, в молитвата си ще се изправиш пред Бога и ще Му разкриеш (пред Бога) делата, които си извършил и които има да вършиш. И само така човек ще се свърже с Бога и ще получи Неговото благословение и Неговата подкрепа.

Не явно, а тайно някак си ще отидеш да отриеш сълзите на разплаканите си братя и сестри. Не явно, а тайно някак си ще занесеш светлина на брата- роб, за да бъде и той свободен. Не явно, а тайно някак си, както слънцето, както светлината проектира животворната си сила в тревите, в цветята и ги кара да растат, да цъфнат и плодовете да зреят. Не явно, а тайно някак си, както Духът прави човека да мисли, да чувствува, да работи и да се радва.

Не явно, а тайно някак си.

Някак си. Тези думи ни въвеждат в съществената страна на Божествения закон. Без тези думички сти&т би бил не само непълен, неясен и неразбран, но и неприложим.

Тези две думи ни говорят за методите, по които ний трябва да мислим, да чувствуваме и да постъпваме.

Тайно някак си момата поглежда своя възлюблен и му се радва. Тайно някак си Бог изпраща любовта Си на всяко дихание, на всяка твар в Неговото творение. Всичко живее, радва се и [се] усъвършенствува в светлината на Онзи, Който тайно някак си ги възраства и работи върху тях.

Слава да бъде на Великия, Който не явно, а тайно някак си ни изпълва с Духа Си и ний живеем, растем, движим се и съществуваме в Него!

„Не явно, но тайно някак си!"

Това е закон!

Мисли, Пеньо, и ти върху този закон, за да видим каква светлина ще озари твоето съзнание - какви мисли и какви идеи ще ти дойдат. Може би и твоето писмо, като го получих, ме насочи да се спра върху този стих. Вчера, както работех усилена физическа работа (чистих джамове), мислих върху този стих и безброй мисли както бистър планински поток течаха в моето съзнание. Имах добро вътрешно разположение надуха, понеже бях си направила връзката с Великия за този ден и през целия ден ми се въртеше в главата все този стих: „Не явно, а тайно някак си." И не само в мисловия, в причинния и Божествения свят, но и на физическия свят този закон изяви реалността си. Как? Почука на вратата ми и ми се даде една чиния ядене и варени кестени, приготвени само за Учителя. И който ги донесе, и той сам не знаеше. И това ми се изпрати от Учителя не явно, но тайно някак си. Това е метод! Обяснявам си го така, понеже мислих върху този стих и върху методите за неговото приложение и за да ми докажат от горе колко е реален този закон, донесоха ми ядене по чуден начин и то тогава, когато работех не обществена работа, не за Бога, а лична - за себе си, и нямах време да си сготвя, понеже дните са малки, а работата - много и непосилна без ничия помощ. Но аз казвам: не е лична, а е пак за Бога, защото и в мен живее Бог, както в личностите, които образуват обществото. Още вчера аз имах силно разположение да ти пиша, да споделя благото, голямото изобилие, което ми се даваше, и аз го направих, като по радиото изпращах безброй мисли и хубави чувства. Вчера беше вторник. Ти през този ден как беше? Изясни ми се още едно нещо, което и ти, и аз го знаем на думи, но друго нещо е, когато го опиташ и на дело. А то е следното: Каквото мислиш, такова хлопва на вратата ти! Ако по чуден начин искаш да ти се изяви Бог, по чуден ще ти се изяви. Велики са Неговите дела, а още по-велики са методите, чрез които работи. И ако се вглъбиш дълбоко вътре в себе си и погледнеш с вътрешните си очи на външния свят, ще видиш каква велика тайна се разкрива пред тебе и навсякъде, всякога и във всичко все тайно, скрито работи, чудеса прави, вселени твори безмълвно, безгласно, без да чуе някой, без да го видиш, и ръкопляскат, както това правят по театри, по събрания и пр. Хората искат все да ги видят, да ги чуят, да ги хвалят, да им ръкопляскат. Нищо лошо няма в това, всеки един ще бъде научен от последствията си. Не забравяй закона на скачените съдове. Тука Катя пости 10 дена и аз трябваше да й прислужвам. Та ме възлюби и понеже в пост беше толкова чувствителна, че не можеше и не искаше никой да отиде при нея. Не можеше да ги търпи, а мойте стъпки отдалече ги усещаше и познава­ше и ожидаше за мене, леко й ставаше. Нали и другите са сестри и братя! Но! Не можеше цели нощи да спи, пък аз така спях, чак ме беше яд на себе си. Значи по симпатия сънят неин дойде при мене, законът на скачените съдове и без да искаш, изтича от тебе това, което имаш, и се втича от онова, което имат хората, с които дружиш.

Закон е това. И сега се уверявам защо духовните хора не издържат при­съствието на всекиго едного и защо обичат да се поизолирват, обичат самота, защото само в самотата си те не са сами. После, те са по-чувствителни, по- фини. Нали и затова правят толкова усилия и работят над себе си! И ти сега се сравняваш с онзи Пеньо, който е бил преди 5-6 прераждания учител, как скачал и играел и барабар със селските ергени по седенки с момите и пр. Нито се сравнявай с колегите си - ти не можеш да бъдеш като тях, нито те като тебе в този момент, затуй не гледай те каквото правят, че и ти нито се страхувай от господарите си, които изискват неща несъвместими със силите на човека. Тези господари на просветата имат свой господар, ти с Него като влезеш във връзка, Този, Който работи не явно, а тайно някак си, и раздава благата Си и помага на всекиго едного, който се отнесе до Него, не явно, но тайно някак си всичко ще ти се нареди по един чуден начин. Тези условия ти са дадени, за да провериш този закон именно и защо не ги използуват, а се страхуваш? Къде остава песента „Да имаш вяра"?

Те са едни оръдия - каквото им диктуват от горе, това вършат. Когато аз бях учителка, Учителят ми казваше: „Нито косъм от главата ти няма да падне без позволението на Отца." Ще работиш, колкото силите ти позволяват, спо­койно, безмълвно и без страх. Ти не си безсъвестен, да не си гледаш прямата си работа; тези закони са за безсъвестните учители. Те да му мислят! Ти дръж връзката си с Този, Който помага и дава не явно, а тайно някак си; Нему разкривай душата си и казвай болките си и се не бой. Това светът тази тайна не знае, а ти я знаеш. Що си прибрал тази сган - момите и ергените, при себе си, тези хищници със свойте диви и необуздани страсти, да ги култивираш, хорове да правиш? Остави тази работа, не е за тебе. Има кой да ги култивира, скокове няма в природата, остави ги да си вървят по своя път. Не взимай работата на природата!

Пази си здравето, защото то е едно богатство, което трябва да го опазиш, за да не съжаляваш после. Нали имаш една опитност от миналата година с Годеча, с оркестъра, да помагате на бедните. Е, помогнахте ли? Има кой да помага на бедните: беднотията е дадена като една задача - докато не я разрешат, никой не може да им помогне. Те са стари начини на помагане. Ще говориш, ще събираш момите и пр., ще те харесват, защото си изнасяш брилянтите на пазар - кой не обича богатството, красотата, брилянтите и пр.? - и после по симпатия ще потича помията от всекиго едного, който ще те обикне, у тебе, защото любовта дава, а те това имат, и справяй се, ако можеш, с тези мътни, буйни потоци, които щети пращат. Аз искам един да ме обича и като ме обича, аз съм щастлива. Не искам хората да ме обичат! Но разумните, напредналите същества, всеки миг искам да бъда при тях и те при мен.

Бъди разумен, мисли, чети и моли се. „Хвалата" по няколко пъти [на] ден прочитай. Тя дати бъде кормилото! Тя е връзката с Великия, Който е над всички и над всичко. Ако искаш, чети главата, дадена за 2 седмици, само по няколко стиха на ден. Сутрин като ги прочетеш, през целия ден мисли и вечер, каквото ти дойде по откровение за вътрешната страна на стиха, пиши! Така се проучва Евангелието и затова е даден този наряд. И други така правят.

Прочети от томчето: „Нашето място" беседата „Мястото на Бога". Там има един метод как да отправяш мисълта си към Бога, къде е Той. Ти си я чел и аз съм я чела и съм я подчертавала, но трябва да се повтарят, защото се забра­вят. Учителят я четеше, Савка ми каза, че и ние я прочетохме и знаеш какво внесе тази беседа в мене - като че ме преобрази. Много е силна, като се отправя умът по посоката, по която всички разумни - напреднали същества и Учителят отправя към Бога. По няколко пъти на ден като помислиш и отидеш там (то е за секунда работа, не може да кажеш „нямам време", защо и при децата като си, и при когото да си, можеш да го направиш), да видиш какви сили ще потекат в тебе, каква широта, мир, радост ще изпълнят душата ти и работата ще ти се види тъй лека, тъй приятна! Голяма будност трябва, защото сме потопени в много гъста материя.

Учителят ни каза едно правило, даде ни една рецепта, която е следната: Когато ти дойде едно противоречие, една напаст, едно нещастие и болест, мо­ментално може да се отстрани, да се премахне, без да отиваш при лекар, или при този, при онзи. Ще се изправиш пред Бога, ще се върнеш назад в своето минало, откогато помниш, ще прегледаш какви грешки къде и как си ги направил, ще се изповядаш, ще се покаеш най-първо, после ще се изповядаш пред Бога вътре в тебе и ще се помолиш, като няма вече да ги повтаряш - ако си болен, моментално ще оздравееш или нещастието ще се премахне.

Аз от миналия вторник до този и днес не съм свирила, нито пяла. От сутрин до вечер джамове чистих и вечер капнала от умора лягам, нямам сили за нищо, очите ми се затварят. Но барем ги очистих. Има още един прозорец в малката стая, за един ден работа и то ще се изчисти. Две стъкла счупих от голямата стая и ги направих, разбира се. Новата година да не ме завари с нечисти джамове и така ми олекна. Днес са на екскурзия с Учителя, аз останах, за да ти напиша писмото, снощи не можах от умора: като легнах в 6 ч, станах отзарана пак в 6 ч.

Аз ще мина в голямата стая, Учителят каза, а малката ще я приготвя за тебе. Тъй че, когато дойдеш, ще намериш хубава обстановка. Купих и нови кюнци, искам и пердета да купя, но ще видим, много нещо трябва.

Като учителка аз не обичах конференциите, не се упражнявах в говор, не взимах думата, нито реферати пишех, мислих, ще остана неразвита, пък както виждаш, тука цял реферат ти изпращам, това не е писмо. Значи от другаде идва развоят на мисълта у човека.

Поздрави на бай Илкови и който попита за мен.

Приеми много и много привети! Очаквам те вече! Довиждане! Еленка.