Jump to content

44. ПИСМО ДО „РАТНИЦИТЕ НА СВОБОДАТА” (бр. 12, 24.ІІІ.1930 г.)


Recommended Posts

Драги братя,

 

 

(В. „Ратник на свободата”, бр. 12, 24.ІІІ.1930 г., София, стр. 2)

 

„Един човек, който може да пада, да прави грехове, той може да стане и победи.”

 

 

 

Нашият живот, колкото и да ни се струва, че се развива самостоятелно и независимо от околното, което ни заобикаля, почти всякога се чудно преплита, допълня и влияе от редица закони на природата, които ний, признаваме или не - действуват и дават своите резултати.

Хората на изток, които умеят да наблюдават по-дълбоко живота, разправят в една приказка тая истина. Приказка, която и вий може би сте чували - но аз ще припомня само:

 

Разхождал се султанът веднъж из своите хубави градини и видял един прекрасен гюл (трендафил - роза). Повикал той своя градинар и му казал:

 

„Искам утре сутринта рано да ми откъснеш тая роза, докато е още росна, и да ми я донесеш.”

Градинарят обещал и на сутринта станал рано и отишъл в градината - но там заварил кацнал един славей, който пеел и късал листчетата на розата.

Много уплашен, градинарят взел оръфаната роза и със смущение я представя на султана.

 

„Няма нищо - казал султанът - и славеят няма да убегне от съдбата си!”

Наистина, след някое време градинарят се явил пак пред султана, „Падишах - казал той-думите ти излязоха верни: една змия нагълта славея!”

- И тя няма да убегне съдбата си! - казал султанът. Не се минало много - и градинарят пак дошъл.

Падишах, - казал той - И тоя път думите ти излязоха верни - като копаех, пресякох с мотиката змията на две.

И ти няма да убегнеш от съдбата си!

 

След някое време градинарят веднъж си посръбнал, закачил една от султанките ханъмки и бил осъден на обесване.

Когато го качили на въжето, вече пожелал като последна воля да види малко султана, че имало нещо много важно да му каже.

Съобщили на султана и той дошъл.

Падишах, - казал градинарят - ти вярно ми каза, но сега и аз на тебе ще кажа: И ти няма да убегнеш от съдбата си!

Свалете го от въжето и го пуснете - казал веднага султанът...

Вие не сте деца, да ви тълкувам приказки, но все пак тая приказка е жива около вас всеки ден -

и за всекиго понятна, стига да иска да я разбере.

Едно помнете: Злото се побеждава всякога само с добро.

А добрите хора са, които дават направление на човешката мисъл - проводник на живот са те.

 

24.ІІІ.1930 г., София

 

С поздрав:

Любомир

 

 

 

Стр. 167/1036

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...