Jump to content
Dobro

49. ДОКОГА? (бр. 14, 8.ІV.1930 г.)

Recommended Posts

(В. „Ратник на свободата”, бр. 14, 8.ІV.1930 г., София, стр. 1)

 

Андро Лулчев

 

Докога ще се ширят кризи - духовна, финансова, икономическа, политическа, морална из

Родна земя?

 

Докога ще се оливат софийските тротоари с алена братска скъпа кръв?

 

Докога ще цари този мрак, в който братът коли брата, „както турци не са ни клапи?”

 

Докога ще лягаме, без да знаем как ще осъмнем? Докога? Докога?...

 

 

Това са всекидневните въпроси, с които всяка чиста, събудена българска душа се запитва; това са въпроси, които интересуват и вълнуват цял народ...

 

За да престанат тези въпроси да вълнуват и тровят народа ни и да го карат да трепне пред утрешния пълен с неизвестности ден, нужно е: повече светлина, правда, обич, истина, всяко нещо на мястото и на времето си и още е нужно пълно съзнание на всеки син и дъщеря на Родна земя да знаят и помнят, чете са творци създатели на днешното и утрешно.

Повече съзнание към всяка работа и съвестно изпълнение на всеки възложен дълг.

По-голямо съзнание на отговорности във всички, защото днешното е следствие вчерашното, а утрешното ще бъде следствие днешното.

 

Не можем да искаме да берем рози, ако сме сели бурени. Не можем да имаме мир в душата си, ако сме вършили престъпления и чакаме наказания.

Не трябва да чакаме в България мир, спокойствие и сносен живот да настане, ако всеки по своему си решава когато и както си иска всички въпроси. Ето защо трябва сега повече от всеки друг път с пълно съзнание, след като всеки изпълни своя военен дълг, според съществуващите закони, да изпълни и своя граждански дълг.

 

Да остави партизанщината настрана. Тя ни доведе до просяшка тояга.

 

Да постави народните интереси по-горе от партийните: партии, които тровят, разединяват народа.

 

Да не бяга от „политическото блато”, защото когато честните и съвестни синове бягат от политическия живот, остават да решават съдбините народни политическите чапкъни и акробати, а те винаги са решавали всичко в своя полза.

 

Да не решава въпросите лекомислено и пуща гласа си за този или онзи, според моментното си настроение, защото това е гибелно за народа. Да има един здрав и установен мироглед по всички въпроси, защото само такива хора носят за народа си и за себе си щастие. Да бъде твърд на решенията си, а не да се люшка според вятъра и чашата, защото този, който се продава за чаша, той е безхарактерен, а от хора без характер можем да чакаме оръдия на този или онзи и престъпници, а не творци.

 

 

Стр. 172/1036

 

 

 

Да има едно добре оформено политическо съзнание сред народа, за да не се допускат кланета и авантюристи да вършат беззакония.

Така изпълнен съзнателно политическият дълг, ще излязат истински народни водачи да поведат народа, които ще творят и градят, а не да крадат и избиват.

Когато народът дойде до това съзнание на политическа отговорност, то той с радост ще вдигне глава и ще види, че по-горе от политически дълг стои общественият, който е по-хубав и по-чист.

 

Надникнете в което село искате и ще видите там, което учителят, свещеникът и добри хора са посели, съградили; други, които им липсва съзнанието на обществен дълг, го развалят - рушат. Изберат ли кмет и десетина съветници в село, всички му пущат края и чакат кмета и съветниците да се грижат за работите на цяло село, а те – 500 ÷ 600 человека по кръчмите се псуват и бият, и предпочитат да живеят в този свой свят, пълен с неудобства, наместо с общи усилия да изградят дома си.

Назначат ли учител или учителка а село, всичко е свършено; остават те да се грижат за възпитанието и образованието на децата, а родителите често, пияни, псуват, лъжат пред децата си и това, що учителите с толкова труд са го изградили в детската крехка душа - родителите с един замах

- личен пример, го разрушават и режат клона, на който са стъпили...

 

Общественият дълг е следствие на политическия такъв. Там, гдето има добър и съзнателен политически живот, там ще има и обществен съзнателен живот.

 

Издигне ли се съзнанието на народа до обществения дълг, тогава идва едно стъпало горе - това е духовният дълг - живот, Вяра в Бога и изпълняване Неговите заповеди...

Всичко живо расте, а всичко умно съзнателно правилно се развива - еволюира. Така е с отделния индивид, така е и с народите.

В политическия живот на един народ всеки от противната партия е враг. „Който не е с нас, е против нас.”

 

В обществения живот от разни партии се обединяват в една по-възвишена цел и всички помежду си се търпят и сътрудничат - градят.

Когато съзнанието на народа еволюира дотам, че във всяка работа, във всяко дело се поставят Христовите заповеди като основа, тогава а такова общество, народ, държава всички са братя, сестри, а там, дето живеят като братя, има светлина, повече обич, повече истина и няма място за кризи, кърви, убийствата изчезват.

Всички знаят и помнят, че са деца на една голяма майка - България и един техен баща - Бог.

Ето защо крайно време е дошло честните политически хора, обществените люде, духовните, справедливи, добрите хора да си подадат ръка един други, помогнат на народа и с общи усилия да изградят нова утрешна България, в която ще престанат кризите да се ширят, кървите да багрят софийските тротоари и родни балкани, да трепнем пред утрешния, пълен с изненади ден и с трепет питаме: докога?

 

 

 

Докога?

 

 

 

 

Стр. 173/1036

Сподели публикацията


Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

×