Jump to content

51. СЯТОТО ДНЕС Е УТРЕШНА ЖЕТВА! (бр. 14, 8.ІV.1930 г.)


Recommended Posts

(В. „Ратник на свободата”, бр. 14, 8.ІV.1930 г., София, стр. 2)

 

„Аз искам вие да преодолеете над мъчнотиите и страданията в живота и да дойдете до истинската радост.”

 

„Важният въпрос е човек да живее според своята вътрешна свобода, без да се съмнява в постъпките на другите хора.”

 

„Едно време турците ги клаха и изтезаваха, и те се оплакаха за това на цяла Европа. Но какъв отговор ще даде днес българският народ пред Бога, като се изтребват и колят сами помежду си?”

 

Всички ний виждаме горчивините на сегашните дни, оплакваме се от страданията, от непоносимите условия, а едно забравяме - че тая дни са резултат от нашия собствен живот в миналото, че и сегашните дни със своите недояждания, недоволства, кървави саморазправи и партизански бяс приготбвляват, сеят бъдещето, нерадостните дни на поколението, което сега нараства.

 

 

Преживели крушението на националните идеали, за постигането на които се дадоха безбройно жертви и средства, днешното поколение се видя неочаквано на един кръстопът, изоставено от своите стари водачи, на които политиката беше фалирала, и недостатъчно вярващо в новите, които искаха да си послужат с него като стъпало за бързо приближаване към високите обществени постове.

 

 

Стр. 175/1036

 

 

 

Без фактическа вяра, със смътно чувство в душата си, че съществува някакъв Бог, на който техните бащи, видели ужасите на турското робство, се бяха молили горещо, поколението, което бе изгубило две войни една след друга, видяло страхотиите на човешкото безумие и проявата на своите собствени инстинкти в чуждите страни, със страх поглеждаше към небето, от което не знаеше да измолва милости - и не чакаше благословение...

И пред неизвестностите на това небе предпочете радостите на земята, които купуваше със скъпа цена - морално крушение, идейна измяна, душевно вегетиране...

 

Лишени от дълбока основна мисъл, партизаните погледнаха на своя обществен и политически живот не като на средство да реализират своите идейни схващания, а само като на пътища за достигание материални блага и лични изгоди.

 

Всички искаха да берат, да женат, а бяха забравили, че трябва и да се сее... И че ако се сеят трънки и коприва, не може да се бере грозде...

 

Какво ни чака? Какво чака тия, които идат след нас? - Нека всеки се огледа сам; тоя и околните му какво сеят - и ще разберат ясно какво ще женат тия, които идат след нас.

Това е страшно - но е и утешителното, спасителният път, който минава край Голгота, без да носи страданията й.

Остава разумните хора днес да .си спомнят това, което някога знаеха техните бащи по-осезателно: че има един Бог, Който помага на тия, които умеят да се молят и искат да влязат в разумни отношения помежду си като братя, които съдбата е турила да живеят на едно място, да проявяват човещина спрямо всички, независимо кой какви убеждения и обществени положения заема, та с мир и взаимоуважение преминат дните на трудния ни сегашен живот. Тогава и децата, които във всичко подражават на големите, ще имат достоен пример - и което е по- утешително - самата нация - достойни утрешни граждани, които и при най-трудните условия ще знаят с успех да излязат от всички мъчнотии.

Не чакайте сухите чешми да протекат.

 

Има вече нови обилни извори с чиста, кристална вода - изплакнете добре съдовете си и напивайте без страх и без стеснение!

Пийте и напойте всички, които жадуват за новия живот, който носи Любов, Мир и радост за всички.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...