Jump to content

20. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 13.XII.1937 год.


Recommended Posts

20. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

от 13.XII.1937 год.

13.ХII, 1937.
Пеньо,
Добро утро!
Часът е девет. Понеделник. Свърших със сутринната работа, почистих, закусих и седнах набързо да ти напиша нещо по повод на твоите сънища и умореност, понеже трябва да свиря и брат Калудов ще дойде на урок днес, а Василка ще слиза в града, на нея само имам доверие да дам писмото да го пусне, за да не отивам аз. Ето как стои работата.
Когато ти си замина във вторник, аз останах с едно много хубаво чувство и добро разположение. Имах стимул и любов към музиката и тъй ненаситно ми се свиреше, освен туй имах и необикновено молитвено настроение и молих се, благодарях на Бога... а то имало защо. Сега си го обяснявам, след като мина сражението и след като проверих всичко, ти знаеш къде проверявам.
Ако и да не бяхме спали две нощи с тебе, аз него ден се чувствувах доста бодра и силно ми се свиреше, ненаситно. И какво стана, мислиш? Към 8.20 ч, тъмно вече, аз свирех и слушам навън вика някой: „Пеньо, Пеньо!" Отварям вратата да видя кой вика, а то Лулчев със своята тайфа, пита къде е Пеньо и водят Рада, на Донка сестрата, която е у генерал Стоянова, луда, разгърдена, да я прибереш вкъщи да пренощува тази вечер, че на сутринта щели да я изведат, с Донка да спят - бяха отишли да доведат Донка.
Аз като рекох: „Не може тука да нощува, аз се страхувам", а и бай Ради с тях, носи ключа от бараката на Писимова и ми казва да влезем да поседим, дорде дойде Донка, че ще спят и двете в бараката на Писимова, а Писимова крещи, не пуща. Те хлопали и по други места, но не отваряли хората.
Мен ме пипнаха на слабата страна, казаха ми: за Учителя не искам ли да направя една жертва - и аз, нали съм още наивна, щом е за Учителя, да не Го безпокои, пуснах я, дадох й да си измие краката с топла вода, а тя с боси крака легена искаше да бяга. Отвътре нещо ми нашепва да я изкарам навън - да даваш подслон на бесовете не е добро.
Пък и тя, като ме видя, лепна се при мен и почна да вика: „Тука ще спя, на дъските, не излизам, не отивам другаде." Хй сега, да те видя: нали й бях говорила много хубави работи, бях й проповядвала и бях й показала своите ценности - като ме видя, прилепи се при мен, познава ме. Направих погрешката, като я приех, но изправих я бърже. Нещо отвътре ми нашепваше да я изкарам навън и аз обух се, отворих вратата да изляза, а нея с бай Ради ги оставих, но тя като видя, че аз излизам, юрна се по мене и излезе с такава сила през огради и дървета, ние не можем да я стигнем, като издаде един страшен писък потресающ, и се бутна у Иванови, чука на вратата и те, наивни - отварят, тя влезе и силно тракна вратата и се заключи, не го искаше, бай Ради. Остана там, ние се върнахме, аз отидох на спявка и тази нощ не можах да заспя от впечатления.
Преди да отида на хора, аз почуках на вратата на Учителя и Му разправих и Го питах при мене ли трябва да прекара. Той ми обясни от що е това и каза: „Няма защо да е при тебе, тя не трябва да бъде тука, да я пратят при мъжа й и в болницата." И каза: „Тука все такива дохождат." А тя дошла още през деня при Лулчев, викала там за помощ, лудувала и той я взел, та на Учителя я води, да Го предизвикват да я бие. И там пяла наши песни, вдишки правила, викала, цял Изгрев чул и от бирарията надошли до оградата да гледат, само Елена нищо не чула, захласната в своята цигулка, и свири ли, свири, но и когато свири човек, и когато е много разположен, трябва да бъде най-много нащрек и буден, да се моли, защото тогава именно му готвят най-голямата засада.
Тя е ходила при Лулчев да я просвещава и затова го търси. Той като им разбърка умовете, води ги при Учителя. На другия ден, сряда. Учителят обясни този случай на беседата и каза: „Като ставате учители на неуки хора, ето резул­татите какви са."
Тази слугиня, казва Учителят, има сгъстени чувства, под лъжичката огън й гори, а светлина в ума няма, не може да ги трансформира, те дават силно напрежение под лъжичката, чувствува голяма мъка, затова си дере дрехите. У нея се насъбрало, тя не иска да слугува на тези евреи, иска да дойде тука, на Изгрева да живее, на Господа да служи, вижда, че тука - малки бараки, няма много шетане и пр., а то скритото: иска да се метне на шията на някой брат. Та, като ставате учители на неуки хора, това ще пожънете.
В срядата аз бях така уморена, както разправяш ти си бил, и една гъста, тежка атмосфера вкъщи, задушно, ще се пръсна. Взех, разтворих прозорците, изметох, изтупах, измих дъските, сварих един чайник вода, изпих 2 и 1/2 кг. гореща вода, изпотих се, преоблякох се и тогава се почувствувах много леко, сякаш съм от ефир. проблесна и светлина отвътре, взех да мисля, да разсъждавам, да търся причините и почнаха да ми стават ясни. Но все исках да проверя с Учителя този факт какво означава и все чаках писмо от тебе, да видя ти как си отпътува и въобще как си.
Снощи, при срещата, Учителят ми каза - като Го помолих, защо Лулчев търси Пеньо и води лудата в къщи, каква е тенденцията му, че това е стратегията на лошите духове. На основание това идва ми на помощ и твоят сън, че са стреляли в гръб. Аз го тълкувам така: Като не те намериха вкъщи, тези духове тръгнаха подире ти и влязоха у Карапеев, Дончев, Арсо и пр., в приятелска форма да те увещават доброволно да си туриш още един хомот, малко ти са четирите отделения и пр., хубаво да те натоварят, та да нямаш минутка свободно време да помислиш за Бога, да прочетеш някоя беседа, защото от [нея] ще се обогатиш със знание и светлина, и да [ти] отнемат свободата през Коледната ваканция, да те задържат там, в онзи мрак, при тях, да не можеш да чуеш няколко беседи от Учителя.
Борбата е духова. Учителят каза: „Тези, които сте влезли в този път, ще срещате много спънки по пътя си, затова ви трябва знание." А знанието Той ни го дава чрез беседите. Чети беседи повече и бъди в непрекъсната молитва, защото голяма и силна е борбата!
Туй, което знаеш ти, Сотиров и др. хабер нямат. Те духовно спят и спънки нямат такива, каквито ние имаме.
Като вземеш пеенето, хубавото е, че ще влезеш във връзка с децата, но не е хубаво да жертвуваш Коледа, да се лишиш от словото. Та то значи да изтървеш самуна, а да гониш трохата.
В тоз живот на нас ни е дадено най-хубавото - знание и свобода да придо­биваме. Нека не те съблазнява положението на Сотиров с метода на г-н Тричков. На него това му е дадено.
Много мили привети. Обаждай се често, да се поддържа връзката, защото иначе е трудно.
Аз наведнъж четири писма ти пращам, защото много дълго излезе, не е както устно кога се срещне човек и си поговори.
Чакам писмо. Пиши!
Часът е 11. Довиждане. Ставам да свиря.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...