Jump to content

23. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 21.II.1937 год.


Recommended Posts

23. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

от 21.II.1937 год.

За Господин Пеньо Ганев (учител),

с. Равна, Годечко

(с почерка на Пеню Ганев: 25. II. 1938 г.

[получено]) Адрес: Ел. X. Григорова,

ул. „Опълченска" 64, София III.

21.II.38г., понеделник, 8.30 ч вечер
Любезни Пеньо,
Здрав, бодър и весел бъди! Няма любов като Божията любов! Днес в 4 ч следобед имах среща с Учителя. Прие ме любезно. Говорих Му за тебе. Но преди да ти кажа какво Той ми каза да ти пиша, аз взех хубавата си тетрадка, помолих се да се отвори там, където е нужно за тебе в дадения момент и ето какво се падна:
„Красотата на живота седи в големите противоречия. Никой не може да изключи нито доброто, нито злото. Но злото трябва да се подчини на доброто и да му бъде слуга. Няма да остане противоречие, което да не дойде до главата ви. Също няма и благо, което да не дойде до главата ви. Някой човек е пратен нарочно да ви наругае, друг пък - да ви каже някоя сладка дума.
Търпението се придобива при големите противоречия. С противоречията ние ставаме по-умни.
На земята най-добрият рай е изгревът. Раят - изгревът, това е едно състоя­ние.
Когато се срещнете с лоши хора, не се дразнете, но да ви стане приятно! Не казвайте нито че се радвате, нито че скърбите! Но кажете: „За нас скърбите и радостите са добре дошли."
Вие имате повече дарби, отколкото трябва.
Скърбите дават мекота на характера, дълбочина и дълъг живот. Страда­нията дават по-добри разбирания, а радостите дават методите за използуване на условията.
Мислете, че всичко, което става в живота, е на място! Щом Бог допуска нещо, то е на място.
Всяка една несрета в живота е за добро. Каквото ви дойде, било болест или сиромашия, казвайте, че е за добро!
Като ви направят една малка услуга, бъдете доволни, не искайте много!
Противоречията са едно благо за умните, а нещастие за глупавите.
Човек, ако постоянно се безпокои, става разсеян. И добрите работи, и лошите работи разсейват.
Докато човек лъже, докато условията са по-силни от него, той ще бъде слуга и роб. Трябва да стане господар. Има да се борите с хиляди задачи, които ще ви се дадат да ги разрешите. Без тези задачи вие не можете да минете този курс.
Когато се молиш, умът ти трябва да бъде чист, да няма никакви посторонни образи в съзнанието."
Както виждаш, хубави мисли се паднаха; и в този дух ми говори Учителят. Той ми каза, че ти някога си се молил на Бога да ги отнеме тези полови енергии и ето, сега ги отнема. - „Като се е молил, не разбирал законите, и сега не ги разбира. Пиши му - ми каза - за онзи анекдот от гръцката митология, дето един архитект паднал от постройката, която работил, и си счупил краката." Като си счупил краката, взел да роптае против бога Зевс, че е създал такъв закон, да падат нещата, и взел да се моли. Явил му се Зевс и запитал какво иска. Той му казва да отмени този закон, да не падат нещата, че какво ще прави той сега със счупени крака. Зевс го послушал, оздравил му краката и отменил този закон. Архитектът се зарадвал и отишел на работа. Като рекъл да закове един пирон, чукът увиснал. Той подскочил да го снеме - и той увиснал във въздуха и стоял 2-3 деня във въздуха и взел пак да се моли. Зевс пак се явил и го попитал какво иска, архитектът го помолил да отмени този закон и да остави първия, че бил по-добър. „Да падат нещата - казал на Господа - е по-добре, отколкото вторият закон."
Учителят ми каза: това което става с тебе, е за добро. Нищо няма повреде­но и изгубено, но се мъчиш сега, защото си повярвал във внушението, че изгубил си нещо, както един момък се обезсърчава и мисли, че всичко изгубил и животът вече няма смисъл, когато една мома му е отказала, или както един търговец, като изгубил парите, мисли, че всичко изгубил и животът му вече няма смисъл, отчаял се, като че ли не може да се спечелят вече пари. Казва Учителят: „Това са внушения, на които той не трябва да вярва. Нищо не е изгубил." Това е един опит, който правят с тебе. „С тези внушения и с вярата, която влага в тях, Пеньо спира тези енергии. Той сега трябва да работи, да пее, да свири и да чете бесе­дите, да проучва законите. Учене трябва. Това ще мине. Всяка вечер топли бани да прави от пъпа надолу. Свободното си време да не пилее тук и там, да не се пресилва и да не се преуморява и да откаже на онези да слиза в Годеч, да прекрати частните уроци. Няма защо да се отрупва с повече работа, откол­кото му е дадена с децата в училището. И с тях да не се тревожи много и да не се пресилва." А дето ти играе окото, не се смущавай, то било от чувствен ха­рактер. Аз казвам: сигур и то ще престане да играе, когато се хармонизираш вътрешно, когато се успокоиш, когато престанеш да вярваш на тези внушения, които ти се натрапват отвън. Тъй че, усили вярата си в Бога и в Учителя, Който се застъпва за тебе и казва, че нищо ти няма, нищо не си загубил и че всичко е за добро.
Хайде сега, и аз искам да те видя весел, бодър, да работим в областта на изкуството, да пеем, да свирим, да проучваме законите и принципите, които в този живот ни се дават, за да реализираме копнежите на душите ни. Да те почувствувам такъв, какъвто аз те искам и какъвто Бог и Учителят те иска. Какво има да тъжиш, когато всичко най-хубаво ти е дадено и когато Бог и Учителят е на страната ти? Усили стремежа си и вярата си към Бога и остави хората да си вървят по своя път, има кой да ги учи и възпитава. Природата е най-добрата възпитателка. Това е нейна задача, но не и наша. Онзи ден Учителят говори, че в нас има милиарди клетки, милиарди души. които трябва да възпитаваме и да им проповядваме и докато всяка една клетка, всяка една душа в нас не се пробуди, не възкръсне, ние не можем да добием възкресение. Ето къде седи нашата колосална работа - в самите нас, а не вън от нас. После каза: „Грешката у вас - у някои от вас - е, че почват със служенето, преди да са учили. На вас сега учене трябва, светлина ви трябва, знание и разбиране на законите, после ще дойде служенето. То е по-велико." Трябва да знаеш, да си се учил най- напред, и тогава да служиш. Нали и Христос казваше: „Както ме е Отец учил, така и аз ви уча." Значи и Той се е учил при Бога най-напред и после е дошел до служението. И ние сега ще учим, ще ходим при Бога, Той да ни научи как да проявим доброто и как да се молим. Учителят много правила ни е дал и много закони, остава сега ние да ги проучим добре, да ги повтаряме и да ги прилагаме. Вчера сутринната беседа беше една от най-великолепните; ако беше си дошел, щеше да спечелиш, много въпроси щяха да ти станат ясни. Той каза: ако знаете една болест или една скръб да я впрегнете на работа, несметни богатства ще ви донесе, пък вие като не знаете да я използувате, тя ви използува. Стоянка беше дошла и спечели. Друго е да чуеш беседата сам, друго е от резюме да я прочетеш. Защо не ти се дохожда и защо мислиш, че няма какво да ми дадеш, а ще отнемеш от мен, като дойдеш?
Това не са правилни разсъждения. Ти толкоз много си ми дал, Бог ми е дал чрез тебе, че аз съм във възторг, и сега ако се уча да свиря, това е заради тебе, защото ти искаш, и за да свирим заедно. И още колко много има, не искам да изброявам. Нали обмяна трябва да има. Един път ти, един път пък аз ще дам. Ами едно време, като се молехме Господ да ни даде условия да бъдем заедно, за да учим, да се импулсираме, да работим, да изпълним волята Божия и сега, когато ни е дал всичко, защо не го ценим, не се радваме, а слушаме и се отдаваме на недобри внушения,които искат да развалят? Не си ли си спомняш какво беше, когато беше ти у Иванови, как се събирахме там и излагахме любов­та си на пазаря и каква ревност и злорадство се събуди у тях към мен. Хората, казва Учителят, не могат да издържат - не могат да се радват, когато видят двама души да се обичат.
Сега сме поставени както никои други, Бог отговори на нашата любов - и да нямаш влечение да си дохождаш да чуеш и видиш Учителя, аз не знам!
Душата ми ожида да те види, че да говорим, говорим!... Но какво да правя, когато не зависи само от мен! Хайде, сега ти изпращам безброй мили привети и пожелания! Часът е 12. Лека нощ! Елена.
Слушай вътрешния си глас за всяко нещо и не се смущавай, че някому ще откажеш за нещо. Учителят на колко отказва!
За изпита за столичен учител да станеш, каза Учителят: Ако имаш време да се занимаваш - да се подготвиш, яви се на изпит!
Удостоверението ти изпратих с препоръчано писмо. Получи ли го?
В миналия четвъртък ти писах, как да не си получил нито едно писмо от мене? Много ми е чудно къде се губят писмата.
Пиши дали си го получил онова писмо, дето в четвъртък ти изпратих.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...