24. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев от 29.II.1938 год.

[Ани]

24. Писмо на Елена Хаджи Григорова до Пеню Ганев

от 29.II.1938 год.

Господин Пеньо Ганев (учител),

с. Равна, Годечко

(с почерка на Пеню Ганев: 4.III. 1938 г. [получено])

29.II.38 г., Изгрев

Драги Пеньо,

Тази сутрин станах в 4 ч. Сега е 5 ч. Добро утро!

Здрав и весел бъди! Вчера, понеделник, след като свирих няколко часа и си взех урока, от 2 ч следобед до късно вечерта, докъм 9 ч, писах резюметата.

Ценни слова, пълни със знания и мъдрост, пълни със закони и принципи за живота, които са нужни като насъщния хляб; нищо не ми се пропуска, понеже всеки един принцип и закон, всяко наставление от Учителя за мен е една ценна монета, един брилянт, който в някой труден момент ще спаси живота ми от погибел. Аз когато преписвам словата, тогава остават и се запечатват в моето съзнание и остават като едно богатство, което душата ще носи със себе си през вековете! Като ги пиша, аз ги заучвам, мисля върху тях, ползувам се от светлината, с която озаряват моето съзнание, и ми стават ясни много неща, изваждат ме из много заблуждения и криви разбирания, които съм имала за живота.

Четири урока в седмицата ми се предават от най-големия професор, който направлява цялото битие, който реди живота на безброй слънца, вселени и планети и който се спира и реди живота и на най-дребната буболечица, която пълзи по земята - и за нея промисля.

Като ги преписвам, резюметата, не считам времето за изгубено, понеже това са уроци, които аз ги заучавам по този начин и знанието остава в мен. Нали това са били свещените копнежи на моята душа, молитвите, които някога съм отправяла да ми се дадат тези условия, да намеря Учителя и да бъда приета във великата школа, дето се предава Божията мъдрост и знание! Като отплата за всичко дадено, от мене има едно голямо „Благодаря!"

Какво друго мога да направя аз, малката буболечица, на която едвам сега почва да се пробужда съзнанието и да се отварят очите да види красотата на деня и великото разнообразие на живота, който расте и се развива във всичките му форми, под мъдрото ръководство на този великан, който е създал всичко!

Аз благодаря и на обстоятелството, че има и кому да изпращам брилянт­ните слова, които аз слушам непосредствено от устата на Великия и вселюбящия създател, който притежава всичката мъдрост и знание в себе си. Защото това ме заставя да ги записвам, което за мен е от голямо значение - така ги аз заучвам. И като учителка, аз се мъчех и се стараех да използувам свободното си време за своето саморазвитие. Пет часа на деня давах на децата с голяма любов и самоотверженост, а останалото време - за себе си! Ключ на вратата и свещено занимание - четене словата от великата съкровищница на мъдростта, размишление и молитва. Това беше бронята, която ме пазеше от лошите външни условия, от бурите и ураганите. Вярата и молитвата дават на човека сила да преодолява мъчнотии. Те му турят крила, да хвърка из незнайните и неземни светове! Това е из мойте опитности в живота. В това постоянствувам и сега. И аз се старая, както всеки един съзнателен ученик, да уча. Спънки, противоречия, отчаяния, тъги и скърби и тем подобни, колкото щеш ги срещам в своя път - или, да се изразя другояче, ме посещават, но това са неподигнати същества, които търсят помощ, това са изпити, с които от невидимия свят ни изпитват вярата, силата, търпението - знанието, което имаме. И пък нали ми е ясно, че на земята не сме дошли да блаженствуваме, да се удоволствуваме, а сме дошли да учим и да извлечем поука от живота. Има хора, които гуляят и пр. Но то не е за нас.

Ами праведния Иов, след като му вземаха всичко, и здравието дори, за да го изпитат във вярата, и като издържа изпита си, не му ли върнаха всичко в двоен размер: и здраве, и богатство, и синове, и внуци, и т. н.

И на нас предстои същия път.

Ами примерът с Учителя 36

^та

година не беше ли един пример за нас и не Му се ли възвърнаха силите и здравето както преди! Ами Христос, светии, пророци, всички велики хора минаха и минават по този път и всички ученици ще минат оттам. Друг път няма! И когато човек разбира законите, не е мъчно да се върви по този път. Но знания трябват и учене трябва!

Не се смущавай, че не искаш да се срещаш с хора! С какви хора ще се срещаш и защо ти е това?! За да си губиш времето ли? Сега, като получиш днешната пратка резюмета, много нещо ще разбереш. Бог отговаря на всички наши смущения и мисли. Казва така: „Всички добри хора са във вашия стомах, затова подбирайте добра храна и я дъвкайте добре, за да влезете в общение с тях, да се ползувате от тяхното знание. Всички ангели са във вашите дробове - дишайте дълбоко, да се окисляват дробовете, да се пречиства кръвта, да имате правилно кръвообращение, да не стават задръствания във вашия организъм, за да не ви нападат тежки състояния. А всички по-напреднали същества, които са над ангелската йерархия, синовете Божии и т. н., са в главата, в мозъка, затова мислете, развивайте вашата мисъл, за да влезете в общение с тях!"

Ето цялата истина къде седяла! А ние, хората, гоним Михаля отвън. Търсим хората отвън, да им проповядваме, да ги учим, да ги насърчаваме, да ги поощря­ваме до прекаленост и какво излиза в края на краищата! Всеки достига дотам, според капитала, който носи в себе си. Един пример с наш Любен: как не го подтикваха, какво ли не правиха и Янкова, и Янков, и Андон - що съвети, що думания, що местенета, що промени от едно училище в друго, че и в железарско училище го пратиха, но какво постигнаха с това? Любен си е Любен - като не носи импулса отвътре, като няма никакъв кредит, няма схватлив ум, не му е дадено от горе учен човек да стане, впоследствие стана кафеджия. А с брат му не е така - свърши гимназия човекът.

Дето казва Учителят, всеки един човек е дошел за нещо и ако намери своето място, по-добро за него няма. Казва: ако държи иглата добре, за шивач е роден, ако държи ралото - за орач е роден, ако държи четката добре, за художник е роден и т. н. И аномалията на днешната култура седи в това, както казва Учителят, че всеки се престарава да заеме пост в живота, което не е за него и не му допада: някой, роден за художник, станал търговец; друг, роден за търговец, станал свещеник; друг, роден за готвач, той взел цигулка да свири, музикант ще става, защото отвън му влияят, подтикват го; други - проповедници и т. н. И аз идвам до следния извод. Казвам на себе си: Елено, слушай отвътре какво ти се нашепва, към какво имаш подтик - ако ти се подава, работи в това направление. Разработвай своите дарби, развивай талантите си - това е служение на Бога, това е работа; поощрявай милиардите души, които са в тебе, съдействувай им всяка една по една да възкръсват, за да възкръснеш и ти, и тогава ще бъдеш образец за другите - това е волята Божия. За всяко нещо си има своето време. Пресилените работи не дават резултати добри. Ето, моето поло­жение по отношение на музиката - чак сега ми се дават условия, сега му е времето за мен. С цигулката, колкото пъти съм се съветвала с Учителя, Той все ме е възпирал, не му е било времето, кредитът е бил отпуснат за сега, а не за тогава. Сега вече голяма форца ми се дава, нямам време чорапа си да закърпя. Цялото писмо днес е все из моята опитност, едно възпоменание, което споделих с тебе. Много се умъчних, че не дойде в събота. Каква пречка ти се случи? Много искам да говоря с тебе, чувствувам се богата.

Дългите писма отнемат много време и кой знае как се разбират. Писме­ната реч не е както живата - при среща. Сега имаме най-добрите условия да сме сами и да си говорим колкото искаме, но не ги използуваме, тези условия. Аз ти писах в препоръчано писмо отговора на Учителя потвоите въпроси. Получи ли го? И хареса ли ти? Ако не ти хареса, искам да знам, да не пиша дълги писма. Писмото ти, в сряда което получих, то ме зарадва много, та целия ден свирих непрекъснато 7-8 часа. Свири и ти там гамите, да получиш чистота на тоновете! Това е условието, за да дойдеш в бъдеще един оперен певец.

Аз съм добре, но искам и ти да си добре, живот да бликне у тебе, радост и веселие. Моли се, за да се освободиш от тези внушения, че си изгубил нещо. Ти както си повярвал на тези внушения, с това пресичаш енергиите, а нали мисълта е сила - може както да съгради, тъй и да разруши. Тъй че, съграждай сега със своята мисъл! Вярвай в доброто, а не вярвай в злото! Учителят каза по 2-3 пъти да правиш топли обливки от пъпа надолу. Аз ти писах: всеки ден и аз ги правя и ми действузат много добре. Спомагат за правилното кръвообращение.

Учителят слуша Падеревски, затова ни говори за него.

Много мили привети.

Твоя Лена.

Тахчиев ще носи писмото, дойде и аз прекратих. Довиждане.

Много здраве и от него.

Има стъклен човек, като дойдеш, ще го гледаме.