Jump to content

2. Писмо на Пеньо Ганев до Елена Хаджи Григорова от 22.I.1927 год.


Recommended Posts

2. Писмо на Пеньо Ганев до Елена Хаджи Григорова

от 22.I.1927 год.

22.I.1927. с. Крепча
Сестра Еленка,
Не Ви пиша, но не рядко си спомням за Вази. Мисълта ми за Вази ме свързва със сладки разговори, препълнени с разни разсъждения за методи и начини за работа между средата, в която се намираме. За хубавата и красива Рила с чистите ония езера и бучащата вода, която шумно се стреми надолу, като нарушава планинската тишина. И какво ли не...! и ред други, други спо­мени....
Ех, колко е хубаво да живеят братята в единомислие и разбиране! Зер не е от незначение това обменяне на мисли и разговори. Сега, за да Ви отговоря, за което от много време се каня, то извадих писмото Ви и го прочетох, по обед 12 часа, в ден петък, на 22.I. т. г., и такава радост ме обзе, че даже весел и засмян в канцеларията Ви пиша това писмо и дано от тоя магнетизъм възприеме­те, та вие да попеете при добрите спомени на великия живот, който сега живеем и сме го мечтали да живеем.
Само при мисълта, че ще се видим някога, и тъй сладкодумно зачуруликаме, ще си разправяме преживелиците, тъги и радости в тия затънтени краища... Не знам, но що бих направил в тоя Диар-Бекир, ако да не бе тази светлина, която грее в ума и стопля сърцето и опреснява чувствата ми, та все си пея, свиря, а някога, кога съм на тъжна гама, току уфтя, та само мълча. Като гледам любезните колеги сутрин като дойдат, та като турят едно чуканче всред стаята или на масата, па като нарежат оня контрабанда тютюн, че като свият ония големи цигари, та като запушат - същински локомотиви, облаци дим се върти над главите им, а ти дишай и мечтай за чист въздух! Понякога, кога ме поканят да им посвиря, разни други стари и млади турци, защото те обичат музиката, аз им свиря, те се наслаждават, а ме дарят с още по-гъсти облаци от дим. Поезия на живот, но с черни стихове!
Слънцето сега, през зимния сезон, изгрява в училището тъкмо в 11 1 /2 ч сутрин. Защото селото е застроено в един ляв приток на р. Черни Лом и има характер на планинско село. Голям балкан има на североизток. Гората е близко, на около 300-400 метра, но зимно време не ми се ходи в нея. А кога пролет дойде, тогава положението ми ще бъде завидно, защото от двете страни на селото е гора с хубави широки поляни с южно изложение, та няма да дишам оная тютюнева димилка, а ще бъда през повечето време в гората, от високите скали ще мога да наблюдавам училището, та чрез сигнализация да ме повикват колегите турци, кога им трябвам .
Ценни извадки сте ми изпратили от беседите на Учителя, които сега пре- прочетох и всичко това ме накара така мощен и весел да се чувствувам. Зер, кога разсъждаваме, свързани с добрите перспективи на идейния живот, нас крила ни изникват и високо хвръкваме, но действителността на живота е нещо другичко. (С тези мисли не искам да Ви отчая, а да се поразговорим, това са опити.)
Брат Боев дойде да посети нашия край, и аз се зарадвах в случая. В с. Ковачевец се срещнахме с него, тъкмо като вземал разрешение от господарството на селото да говори вечерта на публична беседа. Правейки своя увод за значението на Окултната наука и какво обема тя, и след навеждане на ред примери тъй уместни и хубави, кога закачи въпроса за вегетарианството, бе спрян веднага от общинския кмет и арестуван в общинското управление, зер за вегетарианство той не трябвало да поменува. Ама директива се дава от Хрис­товия заместник [наместник] на селото, който не си поплюва, а е готов с всич­ки средства на баща си, дявола, да гони все що е еретично на дяволските му догми.
Та преспа в общината и на другия ден с караул изпратен до Попово, до края на града, го освобождават с думите, че даже в мерата на селото да не се вижда и да не минава. Зер попът и кметът узнали, но късно, след като разреше­нието било дадено в общината за сказката, и за да не се каят, те додоха да го арестуват, както говори, понеже бил от дъновистите. След седмица ходи по други села, говори, срещнахме се в нашето село пък у дома. В родното ми село се явиха пак попски хора и подпъхнаха се под кожата на нашия кмет, та той не разреши публична беседа, но ние с компания поне много приятно прекарахме времето в разговори. Но все пак, това е пак агитация, нали?!
Мен вечерта в Ковачевец щели да ме арестуват заедно с него, но не съм се бил обадил.
Та, тъй по нашия край. Това неезаотчайване, но тъмнината така действу­ва. Щеше брат Боев да дойде къде моя кът тук, та заедно да отидем [в] близ­кото ми съседно село, където колегите искаха да се срещнат с него и изслушат нещо от него. Но в Ковачевец по телефона се съобщава за някои колежки от него село, които ги обвинили в дъновизъм, понеже на една името се намерило у брат Боев, та с това ни заставиха от да не отиваме между колеги учители, защото с това ощетяваме тях. Зер, нали знаеш, сега времената са такива, пази се народът, пази се от себе си, пази се от близки, пази се и от сектанти!!
Тъй, сестра, където сме, хората ни узнават какви сме, защото, както казват на Петра в дома на Първосвещеника: „Говорът те издава, че и ти си на Христа ученик", та и ние, ходим къде ходим, като не седнем на трапезите, натрупани с мъртви трупове, и като не чукнем чашите наздравица, то веднага си казват: „Тия са от ония!" Но всичко това е тъй приятно! - и дава хубав материал за размишление, задачи за разрешение, доколко е паднало човечеството. Действи­телно, много често, човек като няма с кого да се събере и да се поразговори по ред въпроси, та от препълване се отчайва. Компании, и пак компании много, но живот мъртъв, а искам някога и аз да се нагодя, като че ли и аз, ей-тъй, съм с тях, ще приказвам и играя с тях, но мъртвост и пак мъртвост е този духом заспал живот, който живеят сега хората и си въобразяват, чете живеят истински добър живот. Но няма какво, жертви разумни ние трябва да правим, защото иначе, изолирани, ние няма да сме полезни на обществото. Така е, с всичките всякакви ще станем, само и само да ги придобием.
Различни са начините и методите за работа, които ще употребите, казва Учителят- но тук е сега работата...! Как? По кой начин? С коя метода?... Народът пие, говори глупави думи, върви в безпътица, живее с нисшето и кога ги запита­ме, те окайват положението си, искат да излязат, но пръв няма кой да ги заповеде, все тъй останало от дядо и баба. Карай да върви и... и... т. н. Но от всичката си опитност схванах, че душите, докато не си отядат и отпият, докато не опитат, няма да се върнат. А само ония, върху които рендето на живота много трески е издялало, които са страдащи, те са пробудени и ние само за такива сме полезни.
Знаеш, туй, колегията, всеки си яде хляба, та казва: „Хе... нека си кара народът както знае... Аз ли ще му търся края?" Зер, както се изразява сестрата Николина Байтова: „Турим ли му торбата със зобта на коня на главата и вече той си яде ечемика, а повече не иска да знае" - зер, ако много скача, торбата ще се отнеме. Туй сме ний. Но с това не искам да пощуреем и наляво и дясно да говорим за морал и идеи. Напротив, едно е важно за нас: трябва знание, трябва светлина, трябва топлина - и пак ще кажа: трябва да сме неми проповед­ници на великото учение!
Действително, където вече конкретно ни знаят хората и се обръщат към нази за осветление по ред въпроси, тогава с радост ще говорим.
Помощник-училищният инспектор господин П. Славов, когото трябва и Вие да помните, защото, като че ли пак там, Годечко, Ви е ревизирал, Ви помни и разясненията за окултното учение, които му са дадени, не ги е забравил, говорихме с него по много въпроси. Той е сега мой пък инспектор, така че либерален е.
С близките си колеги не съм направил кой знай що, но върху много въпро­си сме разговаряли, особено с две госпожици и един господин. Едната за беля даже подозря на за дъновистка, но това е клюка на Ковачевския кмет, който изгонил я из селото, то преследва я и гдето се е установила.
Но така, сестра, ще се задоволим с това, което можем, и ще кажем с Павела заедно: „Иван посея, Стоян поля, а Бог възрасти." И брат Боев каза: „Всички добри и искрени пожелания на душата за добро ще се осъществят." Така че, аз исках да бягам, както знаеш, от тоя мой край, но Бог ме поставил пак на кръстосан огън, та да развивам борческия и безстрашен дух на себеотри­цанието. И щом Бог ми е подкрепата, то аз ще победя.
Пожелавам ти, сестра, и аз всичко добро. Макар позициите ни да са материално далечни една от друга, то духом са близки и ние взаимно се подкре­пяме и въодушевяваме, за да излезем победители. Напред! Вождът ни е крепък, Той Бог се зове!

Привет сърдечен: П. Ганев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...