Jump to content

2. Писмо на Паша Теодорова до Елена Хаджи Григорова от 17.XII.1928 г.


Recommended Posts

2. Писмо на Паша Теодорова до Елена Хаджи Григорова от

17.XII.1928 г.

Няма Любов като Божията Любов!

София, 17.XII.1928 г.
Драга Елена,
Зная, че сърцето ти тупти като на птичка. Зная, че нетърпението ти расте от ден на ден. Зная, че меракът ти е голям, интересът - още по-голям, за да чуеш, да разбереш какво е станало, как е свършена работата и т. н.
Сега започвам, а ти слушай и се радвай! Получих в първия момент записа, а после и писмото. От записа разбрах какво ще е, но писмото обясни всичко. Хубаво е човек да работи, да действува, а малко да говори. Така постьпи и ти в този случай: замисли, пристъпи към реализиране и довърши работата. След това започнах аз. Щом получих писмото, съобщих на Учителя, че „сестра Елена Григорова ми изпрати пари да Ви се вземе плат и да се ушие едно хубаво папто- пардесю". Той, Елена, се хубаво усмихна и веднага запита: „Защо трябва да харчи?" - „Много естествено, Учителю, тя желае това, има възможност; защо да не го направи?" По-нататък продължих: „Аз ще отида в града да търся модели и ще Ви донеса да си харесате." - „Добре, направи това." Тръгвам на другия ден - то беше миналия понеделник - из града, т. е. по всички магазини и шивачи, които имат мъжки платове. Учителят този ден беше в 66
[1]
и аз Му бях съобщила, че там ще занеса моделите. Тръгнах: ха тук, ха там, но нийде не намерих изрядно хубав плат, какъвто търсих, и който плат аз по-скоро бих нарекла „плат-душа". Такъв плат търсих аз за Учителя. Остави това, но никъде не дават мострички. Казват ми търговците, че ако рекат да ми дадат някои мострички, те ще струват по 20 лв. едната. Добре, но мене ми трябваха много такива, за да има Учителят избор. Както и да е, отидох в 66, дето Учителят на няколко пъти питал дошла ли съм. Занесох само три мострички, които не струваха нищо, не ги хареса Учите­лят. Па и мене никак не ми харесаха, но ги взех само да не отивам с празни ръце. Тогава Учителят ми каза: „В такъв случай, купи готово!" - Добре, аз не знаех, че това ще мога да направя. Тръгваме тогава с Аня
[2]
на другия ден за готови дрехи. Обиколихме целия пазар - нийде не харесахме подходяща. Пак тръгнахме за платове по същите магазини, по които аз бях ходила вече. Гледахме, разбира се, най-хубавите платове, които съществуват в София. Спряхме се на два от тях - кафяв и сив, по 800 и 1000 лв. метъра. Отиваме да извикаме нашия шивач, и той да ги види. Дойде, произнесе се и той, че са хубави. По-опечен бил тоя за 1000 лв. Искаме парче - пак не дава. Отивам на Изгрев и вече разправям на Учителя наизуст какво съм направила, че няма готови палта като за Него, че платовете такива и такива, че „душа-плат" няма, но има най-скъпи и то най-хубави. „Добре - казва Той, - кой ви хареса най-много?" - „Сивият." - „Хубаво, вземете от него." Отивам на другия ден, гледам го, но все ми се иска мостра, да не взема само по мой вкус. Кой знае какъв беше този час, веднага взе ножиците и ми даде две парченца мострички - от кафявия и от сивия - и двата по 1000 лв. Това беше миналата сряда. Взимам мостричките и тръгвам за Изгрев. Занасям ги на Учителя. Той имаше работа в стаята си и веднага влезе в салона. Там ги пипа, разглежда, докато се установи на сивия плат, която мостричка и на тебе пращам. Малко е дебеличък, но поне, Елена, ще бъде и за зимата, и за ранната пролет. Убедих се, Елена, че светът съществува, че земята се движи само за жената. За мъжете и платове малко, и разнообразие няма, и шик няма, и красота няма. Жената, и пак жената и за жената. В това за лишен път се убедих. Както и да е, часът беше 5 следобед, сряда, 12 декемврий. Казва Учителят: „Сега ли ще го вземеш или ут­ре?" - „Сега - казвам, - защото утре е 13. число." Той се позасмя и аз фукнах надолу за града. Отидох в магазина, намерих плата и казах да режат. Според сметката на шивача трябваше 21/2 м плат. Взех плата и хайде нагоре за Изгрев. Стигнах там в 6 1/2 вечерта. Предадох плата на Учителя, но Той беше зает в стаята си с Кръстю, който поправяше една маса. На другия ден отидох у шивача, попитах го колко ще вземе за палтото. - „900 лв. заради вас." - „Добре, утре, петък, 14.XII., дойдете на Изгрев за мярка и да вземете плата." Точно в 9 ч той беше на другия ден на Изгрев. Взе плата и си отиде. Утре, вторник, ще има първа проба. Останалите пари за шев (1000 лв.) предадох на Учителя. Сега ще чакаш с нетърпение времето, да видиш готово палтото.
Ще ти напиша няколко мисли от последните лекции на Учителя; в петък говори върху „Хигиена на живота". Хигиената на живота се изразява във физи­ческия свят в облеклото, в жилището и в храната. В духовния свят се изразява в мисли, чувства и действия. В такъв случай, една мисъл, едно чувство или едно действие е правилно тогава, когато пламъкът на неговата светлина не угасва, нито се намалява.
Друга мисъл: „Една работа може да успее, когато е замислена не от ума, а от душата. Не успява ли, тя е замислена от ума."
Това, което искаш от Аня, ще бъде готово за определеното време.
И тъй, здравей, Елена, здрава бъди и радвай се на всичко, на което Бог се радва и весели!
„Помагай на тези, на които Бог помага! Осигурявай се само за един ден, не за повече!" Това са пак Учителеви мисли, разбира се.
Всичко хубаво и добро ти желая: сестра Паша
Поздрав и от нашите и от жителите на Парахода
[3]
.
[1]
на ул. „Опълченска" № 66 в София. (бел. М.И.)
[2]
Аня - рождената сестра на Паша Теодорова. (бел. М.И.)
[3]
„Параходът" е бараката, в която живеят трите стенографки Паша, Елена и Савка и покривът на която е приличал на параход, плаващ по небето. (Бел. на съставителя Вергилий Кръстев).
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...