Jump to content

9. Писмо на Стоянка Илиева до Елена Хаджи Григорова от 23.Х.1926 г.


Recommended Posts

9. Писмо на Стоянка Илиева до Елена Хаджи Григорова

от 23.Х.1926 г.

23.Х. 1926г., с. Искрец

Б. Е. Л! [Бог е Любов!]

Здравей, Лена,
Благодаря за приветствието, мислеше, че съм те позабравила навярно. Не, аз като че още не се чувствувам напълно влязла в релсите на обикновения приятелски живот, в който и писането, и получаването на писма от близки и приятели е една насъщна необходимост.
Зная, интересува те това как живея, при какви условия за работа и дали съм доволна. Напълно"да отговоря на тия въпроси още не мога, дори на себе си. Тепърва проучвам всичко, което ме заобикаля. В първите седмици от преби­ванието ми тук просто се въздържах да ти пиша, защото знаех, че писмото ми ще отрази песимистичното ми настроение, а такова имах отначало, и като пред­полагах, че ти си поставена да работиш може би в по-малко добри външни и вътрешни условия, въздържах се, срамувах се. Вече съм примирена, свикнах с всичките видими несгоди, за някои от които съм намерила вече средства да се справям, за други още диря, за трети - махнала съм ръка и съм съобразила, че само с търпение ще се победят.
Тук има сиропиталище за сираци от войната със 150 деца, и нашите уче­ници са повече от тях, но какви са те? Духовни инвалиди ги наричам - деца огрубели, с душици просто осакатени от насилието и неестественото и неумело ръководене на техни възпитатели. Те са изгубили вяра в човещината и сега, когато имат такава отчасти, просто не вярват и мъчно се приближават. Бавно, постепенно се поддават и много е деликатно и за мен: ако изведнъж проявя повече нежност, топлота, виждам - могат да злоупотребят.
В училище - анархия, безредие, няма една съзнателна власт да бди, няма и съзнание и това може само да шокира.
В София ходих на 9 и 10 т. м. Тогава Учителят държа първата си беседа, аз бях зажадняла, изгладняла, та струва ми се, това ми напълни душата. Само една мисъл ще ти цитирам: „Наричам млади хора тия, които са родени с идеал и които се борят със страданието."
Пиша ти набързо, в един промеждутък от няколко минути до тръгването на пощата, затова и писмото ми не е обстойно. Разбира се, следующите не ще бъдат такива. Сега и ти ще сториш от твоя страна нужното. За Петрохан, ако се яви изглед за един възможен изпит, ще ти пиша, па и ти пиши как би могло да стане според теб.
Извини за небрежното писмо.

Привети - сестра Стоянка.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...