Jump to content

1930_06_06 Основна мисъл / Основната мисъл (Същественото в живота)


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата, Служене, почит и обич", Младежки окултен клас - година девета, (1929-30),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г.,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

 

От книгата "Закони на доброто", 25 - 48 лекции на Младежкия окултен клас, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1940 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

6 юни 1930 г.

Основна мисъл

- Само проявената Божия Любов, само проявената Божия Мъдрост, само проявената Божия Истина носят пълния живот.

Чете се темата: "Влиянието на светлината върху човешкия организъм."

Тема за следния път: "Влиянието на човешката мисъл."

Хората си задават въпроси, на които не могат да отговорят. - Защо не могат да си отговорят? - Защото са отвлечени, т.е. мъчни въпроси. Например, как ще отговорите на въпроса, защо живее човек? Мъчен е този въпрос. Какъвто отговор да му дадете, той няма да се изчерпи. Друг е въпросът, ако се запитате, защо човек ходи на училище? Този въпрос е близък до човека, лесно може да се отговори. Друг мъчен въпрос е този за предназначението на човека. Много отговори са дадени на този въпрос, но кой от тях е истинският, не се знае. Хората се интересуват още и от въпросите: защо човек остарява, как да се подмлади, защо се ражда и умира и т.н. - Защо умират хората. - Много просто. Хората умират, защото няма какво да правят. Ако имаха работа, която да обхваща цялото им естество, нямаше да умират. Хората умират още и поради промените, които стават с тях. В този смисъл, ние казваме, че човек умира и се ражда, понеже претърпява промени, минава от едно състояние в друго. Смъртта подразбира промяна на материята. Ако житното зърно не падне в земята и не израсте, няма живот в себе си. Ако остане за вечни времена в хамбара, то е осъдено на смърт. Ако яйцето не се излюпи, осъдено е на смърт. Смъртта води към минаване от едно състояние в друго, но в нея не стават никакви процеси.

Когато се задават въпроси, на които не може да отговори, човек се смущава. - Защо се смущава? - Страхува се да не мине за прост, за глупав човек. Според мене, глупав е онзи, който бърза да отговори на всички зададени въпроси. Ако налеете вода в решетка, през която тя веднага изтича навън, мислите ли, че решетката е много умна? Решетката отговаря на всички зададени въпроси изведнъж, но в нея нищо не остава. Следователно, не е умен, нито учен човек онзи, който отговаря изведнъж на всички въпроси. Разумният човек отговаря само на онези въпроси, по които знае нещо. Не знае ли, той мълчи. Ако на десет работника предложат да пренесат двеста килограма товар от едно място на друго, те ще кажат: Ние можем да пренесем този товар, само ако го разпределим помежду си, всеки от нас да вземе по една част. Обаче, сам никой не се заема да го пренесе. Един от тях казва: Аз мога да нося 50 кг. Вторият казва: Аз мога да нося 70 кг. Третият: Мога да нося 100 кг. Четвъртият: Мога да нося 150 кг. Всички спират до 150 кг. Прави са хората, всеки може да носи толкова, колкото е носил. Все ще се намери човек, който може да носи 200 кг, но това е рядко. Всеки казва: Не съм носил толкова голям товар. Така че, когато задават мъчни въпроси на някого, той казва: По тези въпроси още не съм мислил.

Запитали едно петгодишно дете: Ще се жениш ли? Детето вдигнало рамене и нищо не отговорило. Вдигането на рамене означава, че това дете никога не е мислило по този въпрос. - Защо не е мислило? - Защото не е за него още. Колкото и да мисли по въпроса за женитбата, детето не може да го разбере.

Какво нещо е женитбата? Днес всички хора се женят, но какво в същност е женитбата, и те не знаят. Не е лесно да се отговори на въпроса, какво нещо е женитбата. То е все едно, да питате, защо човек яде. Всеки ще каже, че яде, защото е гладен. - Защо си гладен? - Така е наредила Природата. - Защо е наредено така? Въпросът за яденето е неизчерпаем. Ако отговорите на един въпрос, ще се яви друг. Въпросите вървят безконечно. Най-после човек ще дойде до положение, да не може повече да отговаря. Само по този начин той ще се освободи от онова напрежение, под което се намирал. Сиромахът постоянно се пита, защо е беден. Този въпрос е толкова важен, колкото и въпросът, защо човек е богат. Ако сиромахът каже, че е беден, защото няма пари, това не е правилен отговор. Може ли здравият човек да се нарече сиромах? Той е силен, може да спечели, колкото пари иска. Здравият, добрият, разумният човек не може да бъде беден. Той е надарен богато от Природата. От него се иска малко усилие, да приложи онова, което му е дадено. Има богати хора, добре облечени, с пълни джобове, но не са здрави, нито са разумни. Всъщност, те са бедни хора. Чистата кръв, чистите мисли и чувства правят човека богат. Нечистотата, в широк смисъл на думата, прави човека беден и нещастен.

Като ученици, вие трябва да се освободите от заблужденията на своята мисъл, да не считате безпаричието за сиромашия, а пълните джобове с пари - за богатство. Който има изобилно животът в себе си не може да се нарече сиромах. Достатъчно е да хване със здравата си ръка богатия, за да го разтърси като круша, и да събере от земята нападалите плодове. Да разтърсиш богатия, това значи, да разтърсиш съзнанието си, да разтърсиш своя ум и своето сърце, в които се крият богатства не само за тебе, но и за твоите ближни. - Има ли право човек сам да разтърсва ума и сърцето си? - Щом е силен, има право. Ако си болен и слаб, други ще те разтърсват. Обаче, закон е: каквото падне на земята от дървото на живота ви, ще го съберете и преброите. Част от него ще задържите за себе си, а останалата част - за своите ближни.

Първата работа на ученика е да се освободи от своите лоши навици, които носи от миналото. Той не се стреми към освобождение от старото, но иска да бъде красив. Естествено е човек да има това желание, но преди всичко той трябва да се освободи от старите навици. - Защо иска човек да бъде красив? И каква красота желае той? - Човек иска да бъде красив първо за себе си, да задоволи своето естетично чувство. Обаче, той трябва да знае, че красота и свобода вървят заедно. Свободният човек е красив. Ние имаме предвид вътрешната красота на човека, която предава на лицето му подвижност. Има една външна красота, при която лицето на човека е неподвижно, като картина. Казваме, че свободният е красив, но и красивият е свободен. Той разчита на красотата си. Където стъпи, сигурен се чувства. Приятно е да гледате красив човек. Грозният не е свободен. Той се смущава вътрешно, сам не се харесва, вследствие на което не очаква и на другите, да го харесват.

Някои питат, кога се явила красотата. На този въпрос не може да се отговори, защото не е било време, когато красотата да не е съществувала. Не е било време и животът да не е съществувал. - Откъде идва животът? - И на този въпрос не може да се отговори. Казват някои, че животът произлиза от Бог. Не, Бог се проявява в живота, а всъщност животът е атрибут на Бога. Много теории има за произхода на живота, но все пак той си остава необяснен. - Как ще обясните произхода на целокупния живот? - Чрез деление на клетката. - Това е залъгалка. Животът е произлязъл от целокупността на нещата. - Какво нещо е целокупността? - И на този въпрос не може да се даде отговор. Важно е да знаете, че животът произлиза от целокупността. Ако някой ви пита, дали сте любили, и на този въпрос не можете да отговорите. - Защо? - Защото е личен въпрос. Всеки сам трябва да се запита и да си отговори, обичал ли е някога, или обича ли сега, в дадения момент. Дали другите ви обичат, това е въпрос, който не се отнася до вас.

На кои въпроси можем да отговаряме и на кои не можем? Човек може да отговаря на въпроси, които се отнасят до него. Той може да отговаря на въпроси, които знае. Ако някой ме пита, дали съществува Бог, ще отговоря: Зная, че Бог съществува. Че не съществува, не зная. Да отричаш Бог, това значи, да отричаш себе си; да поддържаш съществуването Му, това значи, да поддържаш и своето съществуване. Вън от човека Бог не съществува, но и човек не съществува вън от Бог. Това е философски въпрос, върху който трябва да се мисли. Ако Бог не съществува, откъде и как е произлязъл човек? Мислете върху тези въпроси, без да считате, че отговорите ви са абсолютно истинни.

Да се върнем пак на въпроса за красотата. - Защо човек иска да бъде красив? - Той има едно интимно желание в себе си. Ако е красив, той знае, че всички ще се интересуват от него, ще искат да го видят. Вестниците ще пишат за неговата красота. Където влезе - в гостилница, в магазин, в театър, всички ще му предлагат услугите си. Приятно е да услужваш на красив човек. Красотата отваря пътя и улеснява живота на човека. Тя е подобна на богатството.

Двама приятели - англичанин и американец, често си услужвали. Англичанинът бил беден, а американецът - голям богаташ. Като виждал трудното положение на приятеля си, американецът му помагал с пари. Един ден той му изпратил чек от един милион английски стерлинги. Като получил парите, англичанинът тръгнал с чека от магазин на магазин, да си купи необходимите неща. Където влизал и показвал чека, всички му се покланяли и услужвали, без да вземат пари, защото нямали възможност да разменят такава голяма сума. Те си мислили, че като богат човек, той ще размени парите и ще им плати. Обаче, той си мислел съвсем друго. Той си казвал: Никой не знае, че съм беден човек. Този чек не е мой, приятелят ми го изпрати. И така, той прекарал цял месец с чека в ръка, но се облякъл поне с нови, хубави дрехи, обувки и шапка, взети на кредит. Дълго време чекът останал неразменен. Английските вестници писали за явяването на един милионер в Лондон, с чек от един милион лева в ръка и в който магазин влизал, търговците го приемали с отворено сърце, с надежда, че при разменяване на чека, ще получат парите си.

Следователно, както на богатия отварят широк кредит, така и на красивия. Красотата не идва сама по себе си. Тя е вътрешен, органически процес, резултат на хармонично съчетание между човешката доброта, мисъл и воля. Всеки човек е красив, но всички хора не са проявили красотата си. Онези, които не са проявили красотата си, казват, че са грозни.

Съвременните хора се намират в положението на бедния англичанин. Те носят чекове от по няколко милиони и милиарди в себе си, а при това, минават за сиромаси. Всеки има глава - неговата собствена къща, която струва милиарди, но е недоволен, иска голяма къща отвън, да живее нашироко. Защо иска голяма къща за живеене, щом се е съгласил да влезе в такава малка? Човек живее в главата си, която по големина се равнява на птиче гнездо. Малка е главата на човека - неговата къщица, но милиарди струва.

Бъдете благодарни на това, което ви е дадено. Освободете се от всичко ненужно. Много ненужни неща има в живота и в науката. Те представят излишен баласт на човека. Хвърлете излишното, за да видите, с какво разполагате. Всеки трябва да знае, какъв капитал е вложен в неговата каса, да знае, на какво разчита.

На какво разчита геният? - На своята гениалност. - Кой човек е гениален? - Който в продължение на сто години може да направи една грешка. Геният не прави грешки. Във всичките си работи той има предвид благото на цялото човечество. Следователно, ако греши, човек не може да бъде гениален. Геният създава и твори, но никога не разрушава. Той всякога има предвид другите хора, а не себе си. Силата на гения се заключава в това, че като живее в света на противоположности, превръща отрицателното в положително. Гениалният различава съществените неща от несъществените и дава предимство на първите. Обикновеният човек живее в несъществените работи. Той страда, защото няма къща, дрехи, обувки. Гениалният счита тези неща за несъществени. Той казва: Фактът, че човек не се е родил с къща, с дрехи, с обувки, това показва, че тези неща са несъществени. Като видите някой бос, питате го, защо е бос. - Много естествено, топло му е. - Защо си обут? - Студено ми е. - Защо има сиромаси в света? - Защото не се нуждаят от пари. - Защо има богати хора? - Защото се нуждаят от пари. Тази мисъл е вярна. Когато човек има нужда от пари, той мисли и работи с единствената цел, да стане богат. След време усилията му се възнаграждават. Нека и сиромахът върви по пътя на богатия и ще види, че след време ще стане богат. - Защо иска той да стане богат? - Да има на разположение файтон или автомобил, да се облече богато, да се представи на хората, да ги учуди със своето богатство. Ако е сам в света, ще има ли такива желания?

Може ли човек да остане сам в света? - Не може. - Защо? - Защото той е част от Цялото. Съществува следният закон: Цялото включва частите и не може без тях. И обратно: частите образуват Цялото и не могат без него. Не е било време и няма да бъде, когато човек да остане сам, както не е било време, когато човек не е съществувал. На земята или на друго място, човек винаги е съществувал. Някой мисли да си направи златен палат, но в действителния живот не може да го постигне. Въпреки това, палатът съществува в мисълта му. Ето защо, това, което наричаме фантазии, са неща, които не съществуват на земята, но в друг някой свят съществуват.

Сега, като на ученици, не казвам да се освободите от фантазиите си, но освободете се от ненужните мисли и желания, които ви спъват да вървите напред. Освободете се от онези процеси, които препятстват на развитието ви. Те са несъществени неща. Спирайте вниманието си върху съществени неща. Съществени процеси за всеки човек, за всяко живо същество са възприемането на светлината, дишането, пиенето на вода и храненето. Съществени мисли и чувства пък са тези, които уравновесяват силите на човешкия организъм и го правят тих и спокоен, с вътрешен мир на душата си. Всяка мисъл, която внася мир и спокойствие в човека е съществена. Когато изгуби съществената си мисъл, човек губи и равновесието си в живота. Той се движи насам-натам, но няма опорна точка.

Като ученици, всеки от вас трябва да намери своята основна мисъл, без която не може да живее. Тя е различна за всички. Щом я намерите, вие ще сте радостни, доволни, насърчавате се. Каквото пожелаете, можете да го постигнете. Тя е магическа пръчица в живота. Изгубите ли основната си мисъл, губите радостта и разположението си. Ако богатият изгуби своята основна мисъл, става сиромах; ако сиромахът намери основната си мисъл, става богат. За всички живи същества светлината е основната идея. Без светлина, без слънце няма живот. Влезте в един тъмен затвор, без никакъв слънчев лъч, и прекарайте там десетина дена, да видите, какво ще преживеете. Ако се направи една малка дупчица в затвора, веднага ще разберете значението на светлината. Без слънчевите лъчи животът се обезсмисля.

Следователно, ако животът ви се обезсмисля, направете един малък процеп в съзнанието си, да влизат слънчевите лъчи, да го осветяват. Слънцето оказва влияние върху кръвообращението, дишането и мисълта на човека. Като осветява предметите и ги прави видими, слънцето събужда мисълта. Човек започва да мисли, да наблюдава, да изучава обективния свят. Има и друго слънце - в самия човек, което му служи като пътеводител. То носи различни имена. Някои го наричат Божествено начало в човека, други - светла идея и т.н.

Сега, кажете, коя е основната ви мисъл днес. Някои считат, че основната мисъл е голяма, мъчна за носене. Не, основната мисъл е малка. Каквото поискате в нейно име, ще ви се даде. Обаче, основната мисъл на деня има валидност 12 часа. - Коя е основната мисъл за ученика, който тръгва на училище? - Книги, тетрадки и молив. - Коя е основната мисъл за човека, който е слязъл на земята? - Да има здрави крака. Щом е слязъл на земята, на твърдата материя, той трябва да има здрави крака, да стъпва добре. Ако един гениален човек отиде при сиромаха и го пита, от какво има нужда, последният ще иска пари. Онзи, който е бил десет години в окови, ще иска да ходи, да се движи. Затворникът ще иска свобода. Слепият ще иска да прогледне; глухият - да прочуе. Всеки човек има нещо съществено, от което всякога се нуждае.

И така, освободете се от онези мисли които ви смущават. Как ще се освободите? Ако речете да ги галите, да се страхувате от тях, няма да се освободите лесно. Смели трябва да бъдете! Какво ще направите, ако дълбоко в ръката или в крака ви се забие игла? Ако я теглите бавно, болката ще бъде по-силна. Ще бъдете смели, да дръпнете иглата изведнъж. Пак ще ви боли, но само за момент. По същия начин ще постъпвате и с мъчнотиите си. Натъкнете ли се на някаква мъчнотия, извадете я изведнъж. Ще боли един момент и ще преболи. Ако се страхувате, тя ще остане дълго време у вас и ще ви измъчва.

Светът се нуждае от смели и разумни хора. Смелият лесно се справя с мъчнотиите и недоволството си. Всички хора са недоволни от нещо, но не са смели да хванат недоволството и да го изтръгнат изведнъж.

- Само светлият път на мъдростта води към истината.

- В истината е скрит животът.

39. Лекция от Учителя, държана на 6-ти юни, 1930 г., София – Изгрев.

Книги:

* Основната мисъл

Служене, почит и обич (Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930). София, 2004)

48 беседи от 30 август 1929 г. до 15 август 1930 г.

* Основна мисъл

Закони на доброто (София, 1998)

24 беседи от 28 февруари 1930 г. до 15 август 1930 г.

Начало: 06:00

1930_06_06 Основна мисъл.pdf

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата,
Служене, почит и обич
. Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930).
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004.

на томчето

ОСНОВНАТА МИСЪЛ

(Същественото в живота)

„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът."
Само трима души да прочетат темите си, най- способните. „От какво произтича влиянието на светлината върху организма?" По свободен избор само най-способният да чете темата си.
(Б.,Н. и А.)
За втория път вземете темата „Влияние на човешката мисъл".
Да допуснем, че има известни отвлечени въпроси, на които не може да се даде никакъв отговор. Ще кажете: „Защо да не можем да дадем отговор?" Ако сега някой ви попита „Защо живееш?" - това е един мъчен въпрос. Всякога тогава запитай се защо ходиш на училище? Това е по-близо, но въпросът, защо живееш, е по-мъчен да се отговори. Спи ми се. Винаги привеждайте по-мъчните въпроси към по-лесните, на които можете да отговорите. Какво е предназначението на човека? Можеш да дадеш разни отговори, но какъв е истинският отговор, не се знае. Какво ще кажете на въпроса, какво е предназначението на човека? Или какво е предназначението на младия? Каква е службата на стария? Или да вземем въпроса, защо хората умират. Или защо се раждат? Като питаш защо хората умират, могат да попитат защо се раждат. Като отговор едното е толкова важно, колкото u другото. Човек всякога умира, защото няма какво да прави. От какво умират хората? Умират ли, защото няма какво да правят, или умират, защото много работа имат? Въпросите са такива: защо се раждат и защо умират хората. Защото се изменят. Всякога в смъртта се подразбира една промяна, едно състояние. И в раждането е същото. Допуснете, едно житно зърно седи в хамбара вътре. Какво е това състояние: живот или смърт? Ако вие поставите семето в почвата, там започва животът. Значи изменя се състоянието му. Ако това растение не може да започне живота както трябва, то умира,- изгнива. И щом едно растение прокара, значи умряло е. Когато от яйцето излезе пилето, имаме раждане. Когато яйцето се счупи, и пилето не излезе, имаме умиране.
Значи в смъртта няма никакъв процес. Смъртта е без процес. Всякога, когато един човек не може да си даде един правилен отговор, той се смути. Не се смущавай. Ти считай за привилегия, че не можеш да отговориш. Всеки човек, който отговаря на всички въпроси, той е глупав човек. Ако ти можеш да дадеш отговор на всички въпроси, ти не си учен човек. Пък ако не можеш да дадеш отговор, значи ти мислиш. Да дойдеш до едно вътрешно знание - значи умен човек си. Допуснете сега, че имате един ластик, напълнен с вода. Ако е здраво запушен, водата не излиза, но щом този ластик е надупчен отвсякъде, водата ще излезе. И той разрешава въпроса, но извън дупката тази вода разрешава ли въпроса? Въпросът се разрешава както водата, която излиза навънка. Щом не излиза, въпросът ни най-малко не се разрешава. Не е въпрос водата да излезе от съда навън. Да излезе водата, но само ако вие отпушите съда, тогава да тече водата, а във всички други случаи вие трябва да мълчите като риби. Рибата може ли да мълчи? Значи на нея мълчанието е наложено. И да има желание да говори, няма език. Казват: „Мълчи като риба." Не че мълчи като риба, но отложена е тази възможност за нея засега. По необходимост тя мълчи.
В правата мисъл ние считаме всякога отговора необходим. Казва някой: „Аз не отговорих." Или: „Аз отговорих." Някой път, ако някой не отговори, ние считаме противоположното, казваме: „Защо да не отговори? Защо да ме питат?" Сега всякога, щом се зададе известен въпрос, ние подразбираме, че всякога трябва да се отговори. Може да ви се зададе някой въпрос, но трябва да знаем дали знаеш да отговориш на този въпрос. Да допуснем, че тук имате №1 и №100 и имате 200 кила тежест. Остава един въпрос, кой да пренесе този товар от 200 кила на гърба си, от стоте души кой е онзи, който ще пренесе този товар на гърба си? Все един от тях ще го пренесе, а всички други ще погледнат на въпроса като невъзможно и ще кажат: „Не е за нас този въпрос, тази работа." Или: „Никога не съм носил 200 килограма." Ще дойде този, който е носил 150 килограма, ще каже: „Толкова съм носил, но повече не съм." Онзи, който е носил 100 килограма, ще каже: „Защо да не е 100, а 200?" Оставете сега този въпрос, тук влизат посторонни чувства на тщеславие. Но и той казва: „Този въпрос не мога да разреша, тази тежест не е за мен."
Има някои въпроси, които човек не може да разреши. Защо? Защото не са за него. „Не са за мене" - казва. Питат едно малко момче на 5 години: „Ти ще се жениш ли?" То казва: „С този въпрос не се занимавам." Питам, какво трябва да каже малкото дете, ще се жени ли? Какво разбират хората под думата „женитба"? Ще кажат: „То нищо не разбира." Всякога в женитбата разбират това, което не е никаква женитба. То е все едно да се зададе въпросът, защо ядете. Никой досега не е отговорил на въпроса, защо яде. Защото съм гладен. Защо си гладен? Е, природата е направила така. Защо го е направила? И т.н. Тоест това са ред въпроси, не мислете, че можете да отговорите на всички въпроси. Въпросите са безконечни.
Следователно, ще дойдете до едно място и ще отговорите: „Не мога да отговарям на този въпрос, не съм достигнал до него. Не съм толкова умен." Щом кажеш, че не си учен, ще се спре онова напрежение, защото в света има едно неестествено напрежение. Седиш, беден си, искаш да разрешиш въпроса, защо си беден. Този въпрос е толкова важен, както и въпросът, защо си богат. Защото идеята, която ти си внесъл, не ти е ясна, ти не знаеш защо си беден. Че нямаш пари? Но ти си здрав, силен. Като хванеш един камък, можеш да го стиснеш. Е, човек, който е здрав, беден ли е? Казва: „Беден съм." Че тази идея не е права. Че пари нямаш в джоба си, че обуща нямаш на краката си, че шапка нямаш, може да си съвършено гол, но това ни най-малко не значи, че си беден. Ние сега сме свързали понятията беден, понеже пари нямаш. Това е съвсем друго нещо. Щом си здрав, ще кажеш: „Богат съм." Защото много хора има облечени хубаво - и обуща имат, и шапка, и връзка, но са сиромаси. Кръвта им е нечиста. Той в мисъл не е богат, в чувства, във воля не е богат.
Та казвам, най-първо ще се освободите от тези социални заблуждения. Казваш: „Сиромах съм." Така ти ще създадеш едно нещастие на себе си. Ако под думата „сиромашия" разбират само нямането на пари, то идеята не е права. Човек, който има изобилен живот, той не е сиромах. Той може да си създаде парите. Срещам един богат човек, хващам го за гушата, казвам: „Заеми ми 100 лева." Не иска да даде. Аз го раздрусам както една круша, и тя даде крушите. Питам, имам ли аз право да раздрусам крушата? Щом съм здрав, имам право. Но законът е такъв, като раздрусаш крушата, ще те накарат да си напълниш торбата, че да не остане нито една круша на земята. И като паднат, ще прочетеш колко круши са паднали. Защото здравият човек всичко вижда, а болният нищо не вижда. Болният, накъдето ходи, все за своя крак мисли, а за всички други работи той е сляп. А здравият човек, понеже няма с какво да се занимава, той ходи и наблюдава вънка проявите на природата.
На първо място вие трябва да се освободите от вашите привички. Вземете идеята - искате да бъдете красив, всеки един от вас иска да бъде красив. Какво се подразбира под това? Защо ви е красотата? К., защо е красотата на човека? Нали всеки иска да бъде красив. Като се погледне в огледалото, погледне веждите, очите и много му е приятно, че е красив. То се познава. Сега интимността на това чувство откъде е? Естествено чувство е да бъде човек красив за самия него. Как определяте красотата на човека? Има една външна красота, неподвижна красота на човека, както в картините, и друга една красота на подвижност, на израз. Но красота и свобода почти заедно вървят. Красивият човек е свободен човек. Ти вече имаш нещо, на което разчиташ. Щом си красив, ти го съзнаваш и вървиш напред. Щом си грозен, ти пак вървиш, но нещо те ограничава, смущава те. Та красивият човек е свободен човек. Грозният човек нали страда, че не е красив. Постоянни сътресения стават у хората. Красивият човек все ти предава нещо. И всички му отварят път. Въобще у хората има една слабост. Момъкът или момата, всеки отваря път на красивия човек. Всякога човек обича красотата. Има една красота, която "човек обича да гледа. И това считаме за една привилегия. А когато видим едно страшилище или грозилище, и въпрос не става за такъв човек. На въпроса, кога се е появила красотата, аз отговарям - не е било време, когато красотата да не е съществувала. Откога се е явил животът? Не е било време, когато животът не е съществувал.
Има въпроси, те са вечни тези въпроси. Това са въпроси, на които не можем да отговорим. Този въпрос е разрешен, аз казвам тъй: на този въпрос аз не мога да отговоря, понеже има един, който го е разрешил.
Тъй че аз не мога да разрешавам откъде иде животът. Отникъде. Животът отникъде не иде - той е вътре. Ние казваме, че животът излиза от Бога. Бог се проявява, но животът е един атрибут на Бога. Щом кажеш, че този живот иде отнякъде, значи като че е бил някъде вътре, когато животът не е бил. Този е въпросът, на който не се отговаря. Откъде иде животът? Или какво нещо е животът? На това насмешка можеш да му кажеш. Когато някой ме пита този въпрос, аз имам една голяма топка и казвам: от тази топка излиза животът. Че смешни са учените хора, като вземат една клетка - топката е това, и искат да ме убедят, че от тази клетка излиза животът. В това няма никаква философия. Това са залъгалки, че от тази клетка се проявява животът. Така могат да разсъждават хората, но ти, като се спреш в себе си, животът е една вътрешна целокупност. Най-после кажете им така: „Бъдете така добри да ме осветлите върху въпроса. За мен има въпроси, на които не мога да отговоря и на които въобще човек не може да отговори." Може да ви запитат: „Ти любил ли си?" Е, какво ще отговорите на този въпрос? Ще кажеш, че това е един въпрос. Но какво се разбира под думата „ти любил ли си"? Сега, ако на вас дадат този въпрос, ще ви бъде ли приятно, или неприятно? Ти обичал ли си? Това е един въпрос - обичаш ли? Втори въпрос: обичан ли си? Който ви запита така, вие може да му зададете един контра въпрос, кое го е подбудило да те пита - ти обичал ли си? Сега на пръв поглед, ако някой ви запита така: „Ти обичал ли си", каква е неговата задна мисъл? Понеже този въпрос го считате за личен, направете въпроса безличен. Представете си, че вие сте сам в света и около вас има само камъни и ти се запитваш: „Обичам ли аз тези камъни?" Тези камъни спят и нито един не иска да знае дали ти ги обичаш. Но запитай се ти сам обичаш ли тези камъни? Тогава въпросът става безличен. Въпросът „Обичаш ли" - това е въпрос, на който само човек отговаря. Той е въпрос, който не се отнася дo тебе. Обичам ли аз? Това аз го зная, а дали ме обичат, това е въпрос, с който аз не се занимавам. Дали аз обичам камъните, това аз зная, но дали ме обичат мене камъните, не зная. Аз мога само да предполагам, но каквото и да предполагам, не зная - скрит е въпросът. Защото много хора, които спят, всичко слушат. Вие забелязали ли сте змиите, кобрата, пепелянката, уж спи, но при най-малкото ваше невнимание тя може да ви ухапе. Те спят, докато си далече.
Сега третият въпрос. На кои въпроси ние не знаем отговора? Но има и въпроси, на които ние не можем да дадем никакъв отговор. Не отговаряй на това, което не знаеш - дали те обичат, или не. За мен, ако ме попитат: „Ти вярваш ли в някакъв Бог? Има ли Господ, или няма?" - ето как ще отговоря. Дали има Господ, аз зная, а дали няма Господ, аз това не зная. Няма ли Господ, на това аз не отговарям. Има ли Господ, аз го зная. Това е личен въпрос, но да кажеш, че няма Господ, ако ти отричаш Бога, ти отричаш себе си. Ако ти поддържаш Бога, ти поддържаш себе си. Нищо повече. Бог не съществува вънка от тебе и ти не съществуваш вънка от Бога. Нищо повече. Това е философски въпрос. Онзи, който отделя дали съществува Бог вънка от човека, това е квадратна глупост. Да оставим тази философия. Съществува ли Бог вънка от мене? Зная, че съществува, но вънка от мене не зная такъв въпрос. Е, къде е той? Значи вънка от мене дошъл някой друг господар, това не зная. Казват - не съществува такъв Господ. Тогава кой Господ съществува? Ама няма никакъв Господ. Хубаво. Въпросът не е поставен добре. Тогава казвам, ако няма никакъв Господ в света, ти като лукова глава откъде си дошъл? Ако няма никакъв Господ, тогава ти си Господ. Тогава задайте си въпроса, откъде идете вие. Ако кажем: „Ти откъде си дошъл?" - такъв въпрос вънка от тебе и вънка от мене не съществува. Всякога във вашето съзнание, В съзнанието на всеки човек има два въпроса, които изпъкват. Ако тези въпроси ги няма, на единия въпрос той отговаря, а другият не се отнася до него. Едновременно това, което събужда твоята мисъл, това е реалността в света, която те заставя да мислиш и да си отговаряш, това е абсолютната реалност в света с нейните процеси. Дали тази реалност мисли, или не, ти не се занимавай с това, с реалността, как стават у тебе процесите, а се занимавай с реалността, която се отнася до тебе.
Сега да дойдем до първия въпрос: защо човек иска да бъде красив. Защо искате и вие да бъдете красиви? Всеки един от вас има една интимна мисъл, иска да бъде красив. Да бъде най-големият красавец в света, че целият свят да говори за него. И от Америка, Германия, отвсякъде да изпращат своите кореспонденти да ви фотографират и да ви разнасят навсякъде като един светец в света. Тогава какъв светец ще бъдете? И вие ще бъдете навсякъде свободен. В която и гостилница да влезете, гостилничарят, като ви види, ще каже: „Заповядайте, господине." С тази красота, в която и гостилница да влезете, вие ще бъдете добре приет. Знаете онзи пример, един разказ. Един англичанин и един американец, единият бил много беден, нищо нямал в джоба си, но бил много интелигентен, а другият бил един милиардер и му предлага един чек от 10 хиляди английски стерлинги да прекара в Лондон един цял месец. Ще може ли да прекара? Но никой не можал да му развали един милион. Ще влезе в гостилницата, ще извади чека си, не могат да му развалят. Ще вземе дрехи, на кола ще се вози, ще извади чека си, никакви други пари няма. Единият мисли едно, другият мисли друго. Всички, като виждат чека, казват: „Господине, пак заповядайте." Всеки мисли, че той е един милиардер, а той е бедняк. Всички се покланят на него, казват: „Имаме отворен кредит на вас. Пак заповядайте." Дрехите му скъсани, обущата му скъсани, влиза той в една дрехарница, казва: „Дайте ми най-хубавите дрехи." Изваждат му, облича ги, изважда чека. „О, господине, пак заповядайте." Всички му правят услуга. Та цял един месец прекарал той, без да похарчи нито един лев. И всичките вестници в Лондон са писали за един американски милиардер, че ходил из града и само показвал чека си и навсякъде имал отворен кредит. И красотата мяза на такъв един чек. Всеки ще ти отвори кредит. Това е един органически процес. Тя не може да се появи от само себе си. Това е израз на човешката доброта, на човешкото сърце, на човешката мисъл и на човешката воля. Най-красивото съчетание, което може да има, това е красотата. Пък най-първо вие не вярвайте, че човек е грозен. Той е красив. Човекът сам по себе си е нещо красиво. Че не се е проявила тази красота, то е друг въпрос.
Какъв беше първият въпрос? Сега да отговорим на въпроса, защо живее човек. Може ли да се отговори на този въпрос? Можем ли ние да питаме защо Бог живее? Не можем. Реалността на живота или ние не можем да запитаме самия живот. Ние не можем да се запитаме защо живеем. Това значи - затворен си в една малка форма, можеш ли да запиташ защо живееш в тази малка къща? Защото нямам друга. Защо живееш в този палат? Защото нямам по-добър от него. Всеки един от вас живее. Вашата глава, това е палатът и вие търсите една по-голяма къща. А при това сте избрали най-малката къщица. Отвънка искате цяла една къща, да се разхождате, а вие сами живеете в един дом, дето птичките живеят. Вашата къща е толкова голяма, колкото на птичките.
Та това е един нов начин за размишление. Новата мисъл трябва да освободи човека от ненужния баласт. В съвременната наука има един ненужен баласт. В архивата има неща, които трябва да се извадят навънка. Те са дрипели. В историята ще разправят за Александър Велики и еди-кой си велики. Напишете тогава една история както трябва. Само за Александър Велики, после за Цезар Велики. Е, в какво седи величието на Александър Велики?
(„В неговия военен гений.")
Сега кои хора наричаме ние гениални хора?
(„Казахте тези, които в стоте години правят веднъж погрешка.")
Военни глупости има, но военна гениалност няма, защото този, който греши, не е гениален. Аз отричам във войната гениалните хора. Ако той ще внесе нещо ново в света - да. Но войната е един процес на разрушение, там не може да има нищо гениално. Те подразбират, че Александър Велики е направил едно сближение между народите в един положителен процес, но той никога не е бил гениален. Като Наполеон е бил гениален. Той може да е бил гениален като движение, като проводник на нещо ново, тогава може да е гениален. Но ще знаете едно: който руши, не може да бъде гениален. Когато ти се сърдиш, не можеш да бъдеш гениален. Когато ти се съмняваш, не можеш да бъдеш гениален. Когато мислиш глупаво, не можеш да бъдеш гениален. Или когато си лош човек, не можеш да бъдеш гениален. Геният иде в полза на окружающите, той не мисли за себе си. Той ще направи къщи, градини и си заминава. Сега някой път и на гения му трябват къщи. Наполеон Велики не че не е имал един правилен възглед. И аз искам вие да знаете: военните хора не могат да бъдат велики. Аз считам войната за един отрицателен процес, в нея не може да има гениалност. И ако вие цял ден седите и се безпокоите, можете ли да станете гениален човек? Да допуснем, вие нямате обуща и постоянно ходите и казвате: „Защо Господ направи тази сиромашия?" Има ли право човек да се оплаква, ако няма обуща? Че той е здрав. Птиците имат ли обуща?
(„Те сами са си ги направили.")
У коня поне има копита.
(„Обуща от рогово вещество.")
Силата на човека седи в това - да се освободи от ония негативни мисли, да може да ги превърне в положителни. Защо човек ходи бос? Питам, ако обуването беше толкова съществено,
Всичките хора трябваше да се раждат с обуща, а виждаме, че това не е толкова съществено. Това е една привидна мярка отпосле.
Най-първо трябва да определим кои са ония съществени идеи на нашия живот. Не се спирай върху мисъл, която е второстепенна, която може да създаде само последствие, което не можеш да разрешиш. Защо си бос? Защо си обут? Това са второстепенни въпроси. Ако някой те попита защо си обут, какво ще отговориш? Аз бих отговорил: защото ми е студено. Защо си бос? Защото е топло. Ако е толкова топло, ще се обуваш ли? А ако някой е обут, защо? Студено е. Сега въпросът, защо си сиромах? Защото нямам нужда от пари. Това е философията. Сега другата философия, защо си богат? Защото имам нужда от пари. Това е право.
Сега вие не вземате този въпрос да го сведете към вашите нужди. То е друг въпрос. Аз вземам положението като идея, за онзи сиромаха. Защо си сиромах? Защото нямам нужда от пари. Идейно разбирам нещата. Не че в живота сега има известни наредби за обмяна. Ама хората се подчиняват на човешките наредби. Вие не разрешавайте с частния въпрос, дето казвате - без пари не може. Действително при сегашната наредба на нещата не може без пари. Все таки ще кажете на човека, когото го болят краката, казва: без пари не може, без автомобил не може. Но при здравия човек не може ли без файтон? Може. Но който не е здрав? Тогава ще извадим едно заключение за кого са автомобилите и файтоните. За здравите хора или за болните?
(„За болните“)
Психологически тук въпросът е малко скрит. Едно висше същество, то не може да ходи, понеже няма тези органи. Един ангел не може да ходи както един човек. Следователно той, като дойде, ще се окаже една нужда да го носят - ти ще носиш едно същество. Този ангел ще се качи на гърба на човека и онзи ще го вози.
Следователно онзи, който трябва да вози един файтон, той е на по-високо стъпало. Тогава, като видите, че някой се разхожда с файтон или автомобил, значи дошъл е някой от невидимия свят и той го разхожда. Даже и сега, като ходите с краката си, вие не сте сами. Вие разхождате някого. Ти разхождаш твоя ум. Твоят ум може ли да ходи - не може. Но аз мога да разхождам моя ум. Моят ум не може да ходи.
Та идеята е следната. Винаги, което хората считат за почитание, се разбира една по-висша интелигентност, която слиза. Вземете един цар или един богат човек. Срамота е за него, ако той ходи пеш. Той трябва да има автомобил и да е добре облечен. Та тази е идеята. Но ти, човекът, ако останеш сам, какво ще правиш? Ако искаш да яздиш на файтон, това е пак за хората. Искаш да минеш през някоя улица с автомобил, да те видят твоите приятели. Туриш си една шапка или някоя дреха, то е все за някого отвънка - който те види, да каже: „Тръгнало му." Или вземеш си бастуна или шапката, срешеш се хубаво, то пак не е за тебе, то е за другите хора. Но с това заедно и ти се радваш. Ако вие бихте били сам в света, бихте ли отишли при един дрехар или какви обуща щяхте да носите? Вие щяхте да ходите неглиже и боси. Нито шапка щяхте да турите. Но това са все пак само предположения.
Сега вторият въпрос. Възможно ли е човек да бъде сам в света? Невъзможно е. Цялото включва своите части и частите включват цялото. Но и цялото не може да съществува без частите си. В цялото се включват частите, но и всяка част включва цялото в себе си, както и обратното. Това са две идеи, които вървят заедно. Кой може да каже, че е било време, когато ти не си съществувал? Може да мислите, че човек не е съществувал - това е наше понятие. Може да мислите и другото, че човек е съществувал. Но това са допустими неща в човешката мисъл. Това, за което човек може да мисли, шо е реално. И това, за което човек не може да мисли, не е реално. Това, което не ти иде на ума, то не съществува. Но това, което ти иде на ума, то съществува. Ще каже някой - това е фантазия. Тази фантазия съществува. Казва някой: „Аз си направих един палат от злато тъй, във въздуха. В действителния свят това не може да се направи, но вече този палат аз съм го съградил в ума си. В света на моята мисъл е създаден той, поне една проекция има вътре от него." Но ние се отвлякохме от истинския въпрос. Да се повърнем пак назад.
Сега започнете едно освобождение от ненужните мисли и желания. Кои желания са ненужни, К.?
(„Които спъват човека")
Да кажем, желанието, да имаш два чифта обуща, да се возиш на автомобил или да яздиш на кон, да странстваш. Кои желания са потребни? Има желания, които са необходими. Можете ли да ми кажете един процес, който е необходим? Една мисъл, която е необходима? Да яде, трябва всеки един, нали? Пиенето на вода, дишането, това са процеси, без които не може. Дишането е един такъв процес. Никога няма да се спрем да питаме да дишаме ли, или не. Та ще се спрете върху една мисъл, която е съществена. Оная мисъл е съществена, която може да даде равновесие. Всеки един човек трябва да намери в себе си своето равновесие. Оттам ще настане в тебе едно спокойствие и мир. Това, което дава мир, това е основната мисъл на живота. Щом ние изгубим основната мисъл в своя живот, вследствие на това ние изгубваме своето равновесие, нямаме опорна точка. А щом нямате опорната точка на живота, един ден човек ще се спре.
Та сега коя е основната мисъл, която ще ни даде равновесие? Това е равносилно да питам коя е основната мисъл. Един от вас ще каже истината, друг ще каже любовта, трети - мъдростта. Но това са само понятия. Основната мисъл е тази, която всякога трябва. И тя е съществена и едно с тебе. Щом дойдеш go нея, mu веднага имаш равновесие. Сега запример аз ще ви задам този въпрос, коя е основната мисъл на вашия живот? Аз не искам изведнъж да дадете отговор, то е трудно. Основната мисъл - това е силата, мощта на човека. Докато човек намери тази основна мисъл, той е силен, той е мощен и няма нещо, което човек да не може да постигне. При губене на тази основна мисъл ние се разтваряме, но щом имаме тази основната мисъл предвид, ние имаме същественото. А губим ли тази основна мисъл, ние изгубваме всичко, обезсърчаваме се, болни ставаме, недъгави, но след известно време, като я придобием, ние се уравновесяваме. Щом придобием своята мисъл, тя е магическата тояжка. Ти щом я видиш, веднага у тебе се разведрява. Тази мисъл човек трябва да я определи. Има една мисъл у тебе, има нещо, щом помислиш, изведнъж станеш весел, бодър и тръгваш напред. Ти си намерил своето място. Изгубиш ли тази мисъл предвид, веднага пак паднеш духом. И богатият, като изгуби тази мисъл, той става дряхъл и беден, а сиромахът като я намери, той вече не е беден. Това е богатството. И., виждал ли си твоята основна мисъл?
(С: "Намерих една тема от брата Дьрзев „Основната идея на моя живот " Да долавям тоновете от невидимия свят.")
Да допуснем, че основната мисъл за всички органически същества е слънцето. Без него животът не може да се прояви. Допуснете, че вие сте затворени някъде, нямате възможност да видите това слънце, но все пак, ако през този затвор се направи една малка дупчица, да се вижда слънцето, веднага ще стане една малка промяна в тъмната стая. Тази светлина, тази енергия, тя е съществената, тя е основната идея, върху която почива целият живот. Та всички нормални промени, които стават в нас, се дължат на тази основна идея. Тогава всяко пропукване в този затвор е едно условие, да може да влезе тази светлина. В човека се образува един скреж чрез външната светлина, която служи за повдигането на живота. Ако тя не може да проникне, вследствие на това се образува едно тягостно състояние. Ние по някой път сами си образуваме този скреж около себе си. Та образува се една реалност, която подкрепя живота. Тя прониква по някой път и през стените, но само за да я видите, за да се появи този живот у нас. Непременно трябва да има едно пропукване. Да кажем, ние виждаме слънцето, но слънцето има и друго влияние, косвено е то. Има една скрита сила в слънцето, която действа върху нас и действа върху нашето кръвообращение и върху нашето дишане, и върху нашата мисъл. Това е скритият процес. А това, обективно казано, светлината - това е това, което виждаме в природата. Това са предмети, чрез които се предизвиква нашата мисъл. Но непосредствено слънцето влияе върху нас - първичното слънце, което носи живот. А това слънце е едно отражение. Това слънце, което вътре действа, с него ние постоянно сме във връзка. Това слънце е пътеводител, ние го наричаме светла идея, Бог, кръщаваме го с много имена. То е това, което непосредствено е едно с нас и постоянно се занимава с нас.
Сега основната мисъл за днес коя е? Мисъл, която днес може да се реализира. Представете си сега, че се явява един голям човек и ви каже: „Поискайте си едно нещо от мене." За днес каквото поискате, то ще ви се даде. Но само едно нещо. Какво бихте си поискали? Но само за днес, не за утрешния ден. Само за 12 часа. Когато младият ученик тръгне в училището, кое му е най- потребно? Кое съставлява най-важното за него?
(„Тетрадки и молив.")
Най-важното за човека, като дойде на земята, кое е? Краката, нищо повече. Първото нещо, той трябва да стъпва. Ако дойде един такъв гениален човек и каже на един болен, на който краката 10 години са били свързани: „Поискай нещо от мене", той веднага ще каже: „Да ходя." Дойде този гениален човек до друг, който е отрупан до шия в борчове, с милиони има да дава той и му каже: „Поискай нещо от мене", той ще каже: „Пари." Отиде при един затворник и на него каже: „Поискай нещо от мене, основното", той ще каже: „Да ме освободиш от затвора." Значи това, което е съществено - той няма да иска да стане богат. Той ще каже: „Да ме пуснат от затвора." Защото, ако стане богат, той е в рамките на закона и макар да е богат, той е ограничен, там не могат да го освободят. В затвора да станеш богат, то е безпредметно и няма смисъл, там ще искате да ви пуснат само. Ако дойде този гениален човек при слепия, той ще му каже: „Да ми се отворят очите." Или за вас същественото кое е, което искате сега? Или вие нямате какво да искате?
Та сега трябва да започнете с процеса на освобождаването. Има у вас някои мисли, които ви безпокоят и не знаете как да се справите с тях. Представете си - една игла по някое невнимание е проникнала така в ръката ви, че е излязла от другата страна на ръката. Ако речеш да я теглиш, боли, не може. Седиш, носиш иглата със себе си. Какво се изисква? Има един метод. Някой да дръпне изведнъж иглата навън. Та, когато искате да извършите нещо, бъдете смели, изведнъж. У човека има две състояния: едно мудно, страхливо съзнание, страх те е там, и друго - смело. Трябва да бъде смел и разумен. Като дойдеш, да не бягаш. Например иглата влезе. Какво трябва да правите? Трябва да знаеш как да я извадиш. Имаш известна мъчнотия. Как ще я извадиш? Трябва изведнъж да я изтеглиш и след това ще пристъпиш да поизстискаш малко ръката.
Та в това отношение човек трябва да бъде смел. Сегашният свят се отличава с това: няма човек, който е доволен от това положение, което заема. Всички хора са недоволни от това положение, в което се намират сега. Вие имате идеята на Александър Велики. Има един разказ заради него. Като минавал той през пустинята, един om неговите войници му донесъл вода, но той взел водата и я излял, казал: „Когато всички войници са жадни, аз не мога да пия вода." Казва, когато няма вода за войниците, и аз мога без вода. Тук Александър е бил гений.
„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът."

Тридесет и девета лекция

на Младежкия окултен клас

6 юни 1930 г. петък, 6-7 часа

София - Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...