Jump to content

30. Писмо от Мария Зафирова до Елена Хаджи Григорова от 18.III.1937 г.


Recommended Posts

30. Писмо от Мария Зафирова до Елена Хаджи Григорова

от 18.III.1937 г.

Чрез Господин Арсо Сандов

за Госпожица Елена X. Григорова, с. Равна, Годечко

Подател: Мария Зафирова,

бул. „ЕвлогиГеоргиев" 15, V клон, София

I. От неделя:
Да даде израз само на ония мисли и чувства в дадения момент, които му са най-необходими - в това трябва да се състои самовъзпитанието на човека.
Хубаво е да изучаваш окото. В окото ще намерите цялата ваша история и правила как да изправите мъчнотиите в живота. И ако искате да не лъжете, погледни нагоре, помисли малко. Всички, които замислят лошо, все надолу гледат.
Много нещастия се дължат на някое анормално движение - изменя се мисълта. Трябва да обръщате внимание на движенията. Най-хубавото ходене е краката да бъдат успоредни. Трябва да се научите да ходите така. Да се пазите от безволните движения.
Съществена идея е само това, което никой не може да ви вземе.
 
II. От сряда:
Щом си сам, свободен си; дето са двама, се спорят.
Мъжът вънка от жената не съществува, то е проекция. И жената вънка от мъжа не съществува, то е проекция.
Вие обичате само себе си.
Душите, това са разните прояви на Божественото състояние. Неговите прояви във време и пространство. Всичките души в целокупността си образуват Божественото съзнание в цялата негова единност.
Докогато ти вярваш, никой не може да те извади от Божественото съзна­ние.
Всичките числа представляват възможностите, които съществуват в света.
Богатство и сиромашия, това са състояния на човешката душа.
(Учихме и една песенчица, но още не сме я доучили, когато я научим окончателно, ще тия пратя.)
Онзи, когото любиш, никога не можеш да го изгубиш; това е първата греш­ка, която правите - като мислите, че може да го изгубите.
Една душа можеш да я превърнеш, тя е мисъл. Едно състояние може да се прелее в друго.
Никой не може да ни извади из съзнанието на Бога ида ни направи пакост ида ни вземе щастието.
Всякой трябва да има малък дисонанс. Благодарение на тия дисонанси ние можем да се удържим.
Сегашният живот е само едно предвкусвание на тези, които ще вкусят любовта.
Какви са основните качества на любовта? Любовта не се съблазнява. Човек, който има любовта, е неуязвим. Сменяме ли състоянията на любовта, всяка смяна носи страдание. Всякой един човек може да се лекува с Любов. Всички болести се дължат на демагнетизиране. Мнозина сте изложени на забо­лявания, вие харчите много енергия.
Ти трябва да учиш за самото знание.
Красив е само свободният човек.
Един човек е една библиотека.
 
III.
Проявата на любовта не е само едно съзнание, това са ония милиони души, завършили своето развитие.
Любовта е колективна проява на всички същества, завършили своето развитие и които проявяват Бога в себе си.
Щом искаш да ограничиш любовта, се ражда противоречие.

* * *

Това са няколко мисли, Елена, от мене; вярвам, че ти вече имаш от Георги по-пълни бележки. Те не са съвсем добри, колкото и да са подробни, нали? Но няма що, ще се задоволяваме и с малкото. Щастието е да бъдеш доволен в малкото, каза Учителят снощи. Ние бяхме на вечеря у сестра Балтова. Там Учителят поседя малко и поговори малко. Засегна мисълта за комуналния живот, за общия труд, че трябва да работим заедно, за да си помагаме. Беше много красиво, Елена, всички насядали долу на земята, Учителят - в един ъгъл, пред него - малки красиви хлебчета, ябълки, орехи, мандарини, картофи, всички мълчат. Молитва и след молитвата, пак в мълчание, Учителят почва да раздава хлебчетата. Гледаш, някоя сестра се надигнала от оня край тихо, тихо се при­ближава, само за да вземе от Учителя хлебчето. Във всички едно особено на­строение- мило, кротко. После - няколко песнички, музика. Има такава красо­та в тишината, с която се извършват всичките ни веселби, аз не мога да я изка­жа, па и въобще тя не може да се изкаже. Това са особени чувствувания, които хубаво е само да ги преживяваш и нищо повече. Когато излязохме вън, и вън някои пееха, там, в една съседна къща. Но други са песните при шише вино, друг тон имат, познават се още отдалеко.
Колкото думи и дати пращам, си остава пак най-ценното онова приобщение с красотата на изживяното, което ние бихме могли дати вдъхнем да прежи­вееш. Малко мисли, които могат да служат само за връзка с онова великото, което сам само човек може да почувствува и да изживее дълбоко някъде в своята душа.
Как мен ми харесва тази мисъл: „Душите, това са прояви на Божественото състояние." Това е такава прекрасна музика, че теб не ти се ще да се отделиш от нейното въздействие. Някога мене ми се струва, че това, което чета, не са думи; което слушам - не са слова, но най-нежната музика и обичам да се заслуш­вам в хармонията, която те разливат наоколо си, често пъти мене не ми се иска да разбера съдържанието, така, само да слушам и да ми е приятно. Тъй както на слънцето когато съм пролетно време, когато то още не е така силно и когато слаб ветрец повява косите. Ех, знаеш ли що съм измислила: че най-вече трябва да се радваме на благото, че можем все пак, въпреки всичките недостатъци на нашия съсъд, да бъдем в Школата и все пак малко поне в ъгълчета се задържа в нас от питието, което ни предлагат.
Ти няма ли да ми пишеш нещо за своето село? Нещо из рожбите на твоите самотни размишления. Аз поддържам това, че самотата, колкото и да е мъчна, има своите най-големи плодове за ученика. Нали?

Приветствам те: Мария

Понеже от 1-ви ще сме вече в нова квартира, то пращай ми писма до печатницата (салона), адреса знаеш, нали?

Съща

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...