Jump to content

9. Разговор с Учителя на полянката над Езерото на Чистотата на 1.VIII.1932 г.


Recommended Posts

9. Разговор с Учителя на полянката

над Езерото на Чистотата на 1.VIII.1932 г.

Светът е пълен с учени хора, които носят като натоварени коне. Това не са учени.
В камъка е събрана чиста енергия, която чака бъдещето. Един ден тези канари ще се разцъфтят, но изисква се това: Някой да влезе в положението на камъните, да ги обича. Нали докато слънцето не изгрее, виждаш суха, черна земя и като изгрее слънцето, тревичките, цветята и пр. поникват. Значи по- рано всичко е скрито-покрито. Така и в камъка са скрити нещата и чакат своето време.
За да обичаш камъка, ти трябва да видиш Божественото, което е вложено в него.
Ти обичаш една кесия заради това, което е вложено в кесията. Ти обичаш една книга заради това, което е написано в книгата. И в канарите е вложено нещо вътре.
При знанието най-първо започва един процес на пречистване. Иначе не може да има знание. Понеже от хиляди години хората са живели неправилно, има наслояване на нечистотии; и така нищо не можеш да учиш. То е кал. Та, най-първо ще започнеш един процес на чистене, на чистене, на чистене, и най- после ще започнеш със знанието. Най-първо ще започнеш с чистенето. Напри­мер: млад си, като дете играеш и мислиш, че света ще го завладееш. По едно време дохождаш до 30-35-45 години и почваш обратния процес и казваш: „Тая работа не върви. Остаряхме, прегърбихме се." И ти се чудиш как стана това. И не ти се иска вече да се учиш; и преждевременно си остарял. Това са стари идеи. Това е асфиксия. А можеш да се подмладиш, подновиш, както казват алхимиците.
Най-първо трябва да се образува една среда между всички ви.
Ти ще носиш старостта като една маска за света, а пък ще носиш мла­достта за себе си. Като си пред света, ще си с тази маска, а като си сам, ще си махнеш маската. И тогаз ще имаш две форми. И ще ти кажат: „Ти видя ли онова момче, което играеше?" Ти ще си като старец пред тях. Ти ще си мълчиш и няма да кажеш, че си онова момче.
Сега, другото заблуждение е, когато човек каже: „Като отидеш на небето." Как ще отидеш на небето, като си с тези стари възгледи? Тогаз ще преведеш какво значи старост. „Стар" - това е една дума първоначална, която значи: „Истината да е в тебе." „Sat" е истината. Проявеното е само Истина. Следова­телно, ако ти си се проявил, ти си се проявил в Истината. И щом си в Истината, ти си свободен и смъртта не може да има власт върху тебе. А пък ти остаряваш в лъжата и мислиш, че всичко е безсмислено. Това е лъжа. Това е сянка на живота.
Лъжата е сянка на Истината. Лъжата няма собствено съществуване. Ще говориш за Истината на обед, когато няма сенки.
Това, което правиш в съгласие с Истината, то вечно пребъдва, а това, което казваш с лъжа, то е илюзия.
Камъкът е пътят, по който човек е минал. Камъкът е бил преди човека. Човек е минал по него.
Когато праведният падне върху камъка, то камъкът е мек като вълна, а пък когато грешният падне върху камъка, то камъкът е твърд.
Тези канари носят скрития живот. Зад канарите, зад всичко това седи един разумен свят, нещо хубаво, красиво. Като пипнеш това камъче, то ще бъде като съединителна нишка, за да видиш нещо друго. Канарите ги наричат „спящите духове".
Любовта е нещо съвсем неразбрано. Който я е опитал, знае я. Не може да се опише любовта. Има един момент, по който се познава. За онзи, когото не обичаш, нищо не искаш да направиш. А пък за онзи, когото обичаш, всичко можеш да направиш. Това чувство, чрез което всичко можеш да направиш - това е проява на любовта. Тогаз всичко ще учиш, за тебе животът се осмисля, силен ставаш тогаз. Изгубиш ли това чувство, пак ставаш слаб. Това моментално става. Това е контакт. Туриш ли контакта, силен си. Изгубиш ли контакта, пак нямаш сила.
Това, което казах за камъните, е още встъпление, най-малкото встъпление.
Можеш да вържеш камъка с конец, да закачиш другия край на конеца и да движиш камъка с мисълта си. Също така е възможна и левитацията: можеш да се дигнеш на въздуха. Там трябва концентриране на мисълта.
Когато човек знае, идва до знанието, а когато не знае, идва до суеверието. Суеверията са неща недоучени, а пък при вярата няма изключение. Вярата е като вярваш, че нещата ще станат така, както Бог е определил и другояче не могат да станат. И ти няма да туриш никакъв свой план. Ти ще туриш вярата, че ще стане с тебе така, както е определено. Определено е колко висок ще станеш, колко дълги ще бъдат краката ти - нито един милиметър няма да станат по- дълги. После, определено е колко ще ядеш - нито един грам повече няма да ядеш. Вярата е вяра в това, което Бог е начъртал, предопределил. А пък пред­определението е най-разумното, което съществува в света. А пък ние разбираме предопределението като фатализъм. Защото в предопределението е нашето знание, а пък в това, което човек е определил, там е невежество, там е фатали­зъм. Ние виждаме, че никога нещата не стават така, както ние ги мислим. Не знам дали нещата на някого от вас стават така, както ние мислим. Но всякога стават по-добре, отколкото ние мислим. Най-напред човек се разочарова и после вижда, че нещата са станали по-добре, отколкото е мислел той.
Вярата е Божественото. Ти казваш: „Как ще стане това?" Ти остави това на вярата. Каквото аз правя, аз това го знам. А пък да вярвам значи в нещо, което стои по-високо от мене и то върши за мене нещо: Божието съзнание ме е обградило вътре в себе си и благодарение на това живеем.
Но необходимо е човек да спазва разположението на едно дете. Да бъдете като едно дете, мъдро дете.
Сега, като ви говорих за камъните, аз ви говорих само за подвързията на книгата. А пък какво има вътре, само аз го прочетох и го оставих за себе си.
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...