Jump to content

1930_06_20 Работа, музика и мисъл / Преводи в природата (Работа, музика, молитва)


valiamaria

Recommended Posts

Аудио - чете Цвета Коцева

Архивна единица

От книгата, Служене, почит и обич", Младежки окултен клас - година девета, (1929-30),

Издателство: "Бяло Братство", София, 2012 г.,

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

 

От книгата "Закони на доброто", 25 - 48 лекции на Младежкия окултен клас, 9-та година, т.II, (1929 г. - 1930 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1940 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

20 юни 1930 г.

Работа, музика и мисъл

Т. м.

Представете си, че имате един динамичен център - начало на нещата. Понеже е в постоянно движение, този център ще образува около вас един кръг, който ще бъде толкова голям, колкото е голямо съзнанието ви. В съзнанието на всеки човек се крият точно определени възможности, вследствие на което кръгът не може да стане нито по-голям, нито по-малък. Тази е причината, поради която човек не може да измени Законите на Природата. За пример, каквото и да прави, човек не може да не диша. Дишането е процес, който е предвиден от самата Природа. Човек може да диша правилно или неправилно - от него зависи, но по никой начин не може да не диша. Ако диша правилно, той ще има едни резултати; ако диша неправилно, ще има други резултати. Ще кажете, че условията на живота го заставят да диша правилно или неправилно. - Това са субективни схващания. Условията на живота не са по-силни от Природата. Следователно, те не могат да изменят естествените процеси, които стават в човека.

Съвременните хора трябва да се научат да мислят логически, не по законите на обикновения ум, но по законите на висшия ум, където всичко става по един съвършен начин. Там цената на нещата не се определя по количеството им, но по качеството и по начина на изработването. Представете си, че имате един килограм вълна. Вие искате да я увеличите, да стане повече. Каквото и да правите, не можете да я увеличите. Единственото нещо, което можете да направите, това е, да я изработите фино, да я изпредете на тънки жички. Колкото по-тънко е изпредена, толкова по-интелигентни сте вие. Можете ли да изпредете такава жичка, с която да отидете оттук до слънцето, или поне до месечината? Тънките жички представят мислите на човека. Не е въпрос за количеството на нещата, но за тяхното качество. Казват за някого: "Тънко преде този човек." Това значи, че пипа майсторски, т. е. мисли майсторски. Когато пипа майсторски, от един килограм вълна той може да изпреде една жичка, дълга от земята до слънцето. Който не е майстор, и хиляда килограма вълна да има на разположение, нищо не може да изпреде. Изпридането на вълната определя интелигентността на човека, както и степента на развитието на неговото съзнание. От това, именно, зависи, доколко човек може да използува условията, в които живее. Интелигентността и способността на човека се определят още и от връзката му с Първата Причина. Доколкото човек мисли за Първата Причина на нещата, дотолкова Тя го има предвид. Велико благо е за човека да се ползва от вниманието на Първата Причина.

Като ученици, вие трябва да изучавате пътищата, чрез които животът се изявява. Ако пък изучавате вътрешния смисъл на кръга, ще разберете противоположностите в живота. Кръгът показва, какви възможности се отварят за човека, за развиване на живота му. Кръгът има много радиуси. Значи, той съдържа много възможности за постигане на човешките желания. Който може да използува тия възможности, той разполага с магическата пръчица в живота. Магическата пръчица е радиус в кръга. Колкото по-голяма е магическата пръчица, т. е. радиусът на кръга, толкова повече възможности се крият в него. На какво може да се уподоби радиусът в човешкия живот? Според някои, радиусът в човешкия живот е мисълта: според други - чувствата. Мислете по този въпрос, да го решите правилно. Сегашните хора решават и са решили много задачи, но всички не са правилно решени. За пример, и досега още математиците решават въпроса за квадратурата на кръга, но не са го разрешили. По отношение на въпроса за квадратурата на кръга, учените изпадат в положението на Настрадин Ходжа, който карал десет магарета. Като слизал от магарето, започвал да брои, колко магарета води със себе си. Преброил ги, излизат десет на брой. Качил се на магарето и пак започнал да брои. Сега излизали девет. Пак слизал от магарето, броил ги - десет магарета. Така той слизал и се качвал на магарето, но не могъл да преброи магаретата. Той се чудел, къде се губи едното магаре - не се сещал, че магарето е под него. Като слизал и се качвал на магарето, Настрадин Ходжа изпадал в един омагьосан кръг на съзнанието и се обърквал.

Като се говори за магарето, веднага си спомняте, че то е символ на нещо. - На какво е символ магарето? - На упоритостта. Обаче, защо е упорито магарето, не знаем. То си има някакви основания, да бъде упорито. Какви са неговите съображения за това, не знаем. И растенията са упорити, когато ги теглите, с цел да ги извадите от земята. Има растения, които мъчно се подават на изкореняване. Те се държат здраво за корена си, защото знаят, че ако ги изтръгнат от земята, ще се лишат от живота си. Следователно, може би и магарето има основателни съображения, да бъде упорито. Растението също има основания, да бъде упорито, да не си подава главата извън почвата. Обаче, водата не може да бъде упорита.

Упоритостта е отрицателно качество. Щом е така, не развивайте упоритостта си, но я възпитавайте. Да възпитава човек отрицателните си качества, значи, да стане господар на себе си. Ето една важна задача, дадена специално на ученика, както и на всеки човек. Да стане господар на себе си, първо, човек трябва да знае, как да управлява ума си, а после, чрез ума - сърцето си. Умът и сърцето са слуги на човека, които трябва да се управляват. Само разумният господар може добре да управлява слугите си. Ето защо, ако човек не е разумен, слугите му, т.е. умът и сърцето му ще го напуснат и ще отидат при друг господар. Преди да управлява ума си, човек трябва да знае законите, на които умът се подчинява. Тъй щото, добрият господар не създава нови закони за слугите си, но спазва ония закони, на които те трябва да се подчиняват. Природни, разумни закони управляват ума и сърцето на човека. Следователно, от вас не се иска нищо друго, освен да зачитате тези закони и да следите за тяхното изпълнение. Това значи, да бъде човек господар на ума и на сърцето си. Изучавайте разумните природни закони, прилагайте ги на място, за да се справяте лесно с мъчнотиите си.

Като ученици, вие трябва да се вглеждате в Природата, да изучавате явленията, които стават в нея, и да правите преводи на тия явления. За пример, ако минавате край буйна река, помислете, какво означава реката; ако при започване на някоя работа, духа силен вятър, или слънце грее, помислете, какво означава вятърът или слънцето и във връзка с това, какъв ще бъде краят на работата ви. Природата говори на разумните същества чрез символи, които те трябва да превеждат правилно, да намират скрития смисъл в тях. Само разумният човек прави верни преводи. Глупавият вижда, че стават промени в Природата, но не ги разбира. Щом не ги разбира, той даже не мисли за тях. Само разумният човек може да гладува и да жадува. Само той знае, какво нещо е чистота. Глупавият жадува и гладува, но само физически. Ние считаме един процес истински, когато се отнася не само до физическия свят, но и до духовния и Божествения. Гладува и жадува само онзи, който е опитал нужда от хляб и вода и в трите свята - физическия, духовния и умствения.

Човек е дошъл на земята за три неща: да работи, да пее и да съзерцава. Докато е във физическия свят, той ще работи, ще заеме положението на работник, в широкия смисъл на думата. От физическия свят той ще се качи в духовния, където ще стане певец. От духовния свят ще се качи още по-горе - в Божествения, където ще стане мистик, ще съзерцава. Да бъдеш мистик, това значи, да се занимаваш с възвишената мисъл. Мнозина гледат на мистика като на мързелив човек. Не, мистикът прилага възвишената мисъл в живота. Той се учи от всичко и превежда нещата с езика на възвишената мисъл. Това подразбира истинската молитва. Следователно, да работиш във всички области на живота, да пееш и да изливаш чувствата си в пълна хармония и да съзерцаваш, т.е. да възприемаш и прилагаш възвишената мисъл, това е задача на ученика, това е задача на всеки човек, който е дошъл на земята.

Какво придобива работникът в живота? - Учи се. -Какво придобива певецът? - Учи се. - Какво придобива мистикът? - И той се учи. Следователно, човек е изпратен на земята да се учи. Като придобива знания, същевременно той трябва да ги прилага. Не прилага ли знанието, което е придобил, той ще се намери в положението на натоварена камила. Знанието не трябва да бъде товар за човека. Колкото малко да е, прилагайте го. По този начин ще имате представа за силите си и за знанието, което сте придобили. Ако не прилагате, ще приличате на малкото дете, което мисли, че и с въдица може да извади голям сом от водата. С въдицата си то може само да докосне сома, но не и да го извади. - Защо? - Въдицата е слаба за големия сом. Човек трябва да знае, с какво знание разполага и каква е неговата сила. Ако не познавате силата си, ще се намерите в положението на сина на един турчин, който, като чувал от баща си да се говори лошо за гяурите, често ги закачал, подхвърлял им обидни думи. Синът на турчина бил малко момче. Един ден той извикал на баща си: Татко, хванах един гяурин. - Доведи го при мене. - Не ме пуща. В същност, гяурът хванал детето, а не детето - гяура.

Казвам: Не се занимавайте с мъчни въпроси. Не закачайте гяурите. Не ловете големи сомове и китове. За вас са лесните въпроси. За вас са малките рибки, които се ловят с въдица. Големите риби - сомове, китове са само за ума. Упражнявайте се умствено, да видите, как ще се справите с големите мъчнотии, първо в ума, а после във физическия свят. - Какво да правим, като не вървят работите ни добре? - Пейте! - Ако и с пеене не успявате, молете се и съзерцавайте. После започнете отново да работите. Щом се затрудните в работата си, започнете да пеете. Ако и с пеене не ви върви, молете се. Работа, песен или музика и мисъл са три свята, които се преплитат взаимно и образуват кръга, в който човек се движи. Като се движи в кръга на своите възможности и условия и ги използува разумно, човек развива съзнанието си, дохожда до състояние да работи, да пее и да се моли и мисли съзнателно.

Защо трябва човек да пее или да свири? - Ако не пее и не свири, той не може да мисли. В света съществуват три неща: движение, хармония и мисъл. Музиката е необходима за мисълта, както храната за стомаха. Без музика и хармония човек не може да мисли правилно. Щом не може да мисли правилно, той не може да има никакви постижения. Можем да кажем, че музиката е необходима за ума, за душата и за съзнанието на човека. Тя разширява съзнанието, повдига духа, облагородява душата и помага на мисълта. Музикалният човек лесно се справя с противоречията и мъчнотиите в живота си. Като знаете това, пейте и свирете, да се свържете с разумния свят, който е готов всякога да помага. Както музиката влияе върху мисълта, така и мисълта влияе върху музиката. Мислете право, приемайте само чисти мисли, за да пеете и свирите добре.

Дръжте в ума си трите думи - работа, музика и мисъл, за да бъдете във връзка с разумния свят. Той иска да подведе работите на човека към общ знаменател, за да се развива правилно. Свърже ли се с разумния човек, човек може да работи, да пее, да свири и да се моли съзнателно. Когато съзнанието на човека е будно, той е в хармония с Природата. Докато не се свърже с Природата, той ту пада, ту се повдига. Дълго време трябва човек да се упражнява, да работи върху себе си, да развие своята разумна и съзнателна воля. Дълго време трябва да упражнява мисълта си, да стане способен да възприема красивите мисли. Всички хора не могат да бъдат музиканти и работници, но всички могат да мислят право. Понеже човек е мислещо същество, мисълта му трябва да бъде права. Не е достатъчно само да мислите, но право трябва да мислите. Правата мисъл изтича от Бога. Следователно, свържете се с Бога, за да създадете своя мислен свят. Работете, свирете, молете се за Бога, за себе си, а не за мнението на хората. Каквото правите, мислете първо, дали Бог ще го одобри. После, вижте, дали вие го харесвате. Ако имате одобрението на Бога, всички хора ще го одобрят. Пейте и свирете, като че сте сам в света.

Упражнение. Вдигнете дясната ръка нагоре. Свалете я долу. Забелязвате ли някаква разлика при вдигането и свалянето на ръката? Който е чувствителен, ще схване различните течения: възходящи и низходящи. Чрез ума си човек може да проектира ръката си много високо, около 10-20 км нагоре. Също така мислено може да свали ръката си много ниско, 10-20 км в дълбочината на земята. В първия случай човек възприема течението на висши енергии, а във втория - течението на нисши енергии. В този смисъл, ако искате да реализирате някоя възвишена идея, ще насочите мисълта си нагоре. Отправите ли мисълта си надолу, към центъра на земята, не можете да реализирате идеята си. Същото се отнася и до молитвата. За да бъде приета молитвата ви, и със затворени очи да се молите, отправете мисълта си нагоре. Не само двете посоки, нагоре и надолу, имат различно влияние, но и посоките напред и назад, наляво и надясно, указват различно влияние върху човека. Забелязано е, че когато човек тръгне по работа и след първата крачка напред, направи една назад, това показва, че се е разколебал.

Мнозина се оплакват от неуспехи в живота си. - Защо не успяват? - Защото не обръщат внимание на малките работи. Те не държат сметка, с десния или с левия крак тръгват, нито къде държат ръцете си, нито на положението на главата си. Те мислят, че това не е важно. В същност, и малките работи имат такова значение, каквото и големите. Някой държи ръцете си отзад и се чуди, защо работите му не се нареждат. Дръжте ръцете си в такова положение, че да хармонират с мисълта. Като знаете това, никога не дръжте ръцете си отзад. Хармония трябва да съществува, не само между движенията и положението на ръцете и краката и мисълта на човека, но във всички негови прояви. Например, облеклото, прическата, движенията на човека трябва да отговарят на мисълта му. Забелязано е, че поетите, музикантите се обличат по особен начин, носят дълги коси. Това отговаря на положението им, което заемат, и на мисълта, която ги занимава. Те са по-особени хора от обикновените, затова и външно са особени. Добре е, между мислите и желанията на човека и неговия външен вид да има съответствие, но той трябва да се пази от пресилване на нещата. Всичко естествено е приятно и хармонично. Обаче, наруши ли се естественият вид на нещата, те губят своята красота. Важно е за човека, да не би, вместо да изпише вежди, да извади очи.

Задачата на всеки човек е да изправя погрешките си. - Какъв метод можем да приложим за изправяне на погрешките си? - Методът на снега и на водата. Ако сте сняг, но сте изгубили чистотата си, трябва да ви поставят на огън, да се стопите. Първоначално ще се превърнете във вода, която от действието на топлината се превръща на пара. Като отиде в пространството, парата се втечнява; тук тя се охлажда и, във вид на дъжд, отново пада на земята, но вече чиста. Част от дъждовната вода прониква в земята, където се прецежда, и оттам отново извира от земята. Част от нея пък отива в морето. Следователно, както водата се пречиства чрез прецеждане, изпаряване и дестилация, така и човек може да се освободи от погрешките си и да стане чист. Това е бавен процес. Има и по-бърз процес, който се определя от бързината на човешката мисъл. Ако мисълта на човека се движи с бързината на светлината, той ще стигне до слънцето за осем минути; ако мисълта му се движи с бързината на експреса, той ще стигне до слънцето за 250 години. Ако мисълта му се движи с бързината на биволска кола, той ще стигне до слънцето за няколко милиона години. Мисълта на разумните хора се движи с бързината на светлината, на обикновените - с бързината на експреса, а на глупавите - с бързината на биволската кола. Между мисълта и светлината има известно отношение. Като знаете това, работете върху мисълта си, да увеличите нейната светлина и бързина.

Работете върху трите неща: работа, музика и мисъл - отдолу нагоре, и мисъл, музика и работа - отгоре надолу. Като ставате сутрин от сън, пейте тези думи. Направете една песен, и пейте я често. За следния път, нека всеки се опита да състави от тези думи едно музикално упражнение. Думите на упражнението ще бъдат: работа, музика и мисъл, или, работа, хармония и мисъл.

- Само светлият път на мъдростта води към истината.

- В истината е скрит животът.

41. Лекция от Учителя, държана на 20 юни, 1930 г.

София – Изгрев.

Книги:

* Преводи в природата

Служене, почит и обич (Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930). София, 2004)

48 беседи от 30 август 1929 г. до 15 август 1930 г.

* Работа, музика и мисъл

Закони на доброто (София, 1998)

24 беседи от 28 февруари 1930 г. до 15 август 1930 г.

Начало: 06:00

1930_06_20 Работа, музика и мисъл.pdf

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата,
Служене, почит и обич
. Младежки окултен клас. Година IX (1929–1930).
Първо издание. София, Издателска къща „Жануа-98“, 2004.

на томчето

ПРЕВОДИ В ПРИРОДАТА

(Работа, музика, молитва)

Добрата молитва"
Представете си, че имате един динамически център А. Това е началото на нещата, началото на битието. Имате и площта на действията в природата. Според вашето съзнание този център ще определи един кръг около вас. И кръгът ще бъде толкова голям, колкото и съзнанието ви. Този кръг има известна възможност и не може да го направите ни по-голям, ни по-малък. Не можете да го измените. Това се казва - в даден момент ти не можеш да измениш условията. Да кажем, ти не можеш да измениш начина на дишането си. В даден момент ти не можеш да дишаш по друг начин, ти не можеш да измениш реда, в който природата е турила нещата. Каквото и да желаеш, ти все ще дишаш. А можеш да дишаш правилно и неправилно. Ако дишаш правилно, ще имаш един резултат, а ако дишаш неправилно, ще имаш други резултати.
MOK_9_41_1.GIF
Ти можеш да кажеш - има такива и такива условия. Няма никакви условия, това са само предположения. Това са само субективни схващания на твоята мисъл. Но в съвременната логика има една страна, която сегашните хора, пък и от старо време, u учените логици не са засягали. Допуснете сега, че тази сфера има един килограм вълна. Можете ли да увеличите тежестта на вълната? Не можете. („Ако се намокри?") Вече водата спада към друга категория. Да кажем, имате само един килограм вълна, и това е всичката вълна, която съществува. Тази вълна трябва да се разработи. Изкуството е не да увеличите тежестта, не количеството на вълната, но тънко да я изпредете. Ако можете да изпредете една нишка толкова тънка и толкова дълга, че да можете да идете оттук до слънцето и месечината. А можете да предете толкова дебела, че едва...
Следователно от изпридането на жичката ще се покаже каква е вашата интелигентност, от тънкостта зависи вашата интелигентност. Много пъти хората искат да увеличат нещата, количествено искат да изменят тежестта на вълната. Например казват: „Повече пари трябват." Представете си сега, аз вземам изяснението - парите в динамическо отношение. Тъй както кибритената клечка, ако всичките клечки са изправени, колко клечки трябват, за да се запали огънят? Една клечка трябва - ако знаете правилно да запалите огъня, една клечка ви трябва. Че защо ви са другите клечки. След като имате огъня, можете да изкарате хиляди и милиони клечки. Питам, защо ще се безпокоите за другите клечки. Откъде тази слабост у съвременните хора? Те искат многото, а не знаят как да се ползват от едното. Ако ти можеш да си запалиш огъня с една клечка, то е достатъчно. Защото, ако ти не знаеш тънко да предеш, да си майстор, да знаеш да направиш от един килограм вълна една жичка от тука до слънцето, и хиляди килограма да ти дадат, ти не можеш да направиш нищо. Защото то е все същото.
Следователно единият килограм вълна определя твоята интелигентност, определя степента на твоето съзнание, доколкото можеш да използваш условията, в които се намираш, живееш. Сега ние гледаме на нещата от гледището на онзи основен велик закон в света, който действа. Дотолкова, колкото ти съзнаваш, дотолкова онова велико начало, първото начало ще обърне внимание на тебе, доколкото ти си помислил за първото начало, дотолкова ти си способен. Това начало ще вземе същото състояние, положение, което и ти имаш към него.
MOK_9_41_2.GIF
Второто положение. Представете си, че това А е един камък, застоял някъде. Наоколо има едно разумно същество. Това същество е поставено на един планински връх, а отдолу - В. Има един контакт, един планински проход. Сега това същество иска отгоре да го освободят. Представете си, че съществото С иска да мине през този проход В. Но този проход е така направен, че ако вие освободите това същество горе на планината, вие ще попречите пътя на С. А ако оставите съществото А горе, то ще дадете път на С да мине.
Питам, кое положение трябва да вземете сега? Кого трябва да освободите, да дадете път на онзи, който иска да мине, или на този, който иска да слезе отгоре долу? Как ще разрешите въпроса? Това са постоянните въпроси, да слезе ли топката долу, да мине ли С през пътя? Вие можете да разрешите въпроса и без да е задача. Ако искате това същество да го освободите, някой път вие трябва да прекарате целия път, ако можете да измените пътя на С, да мине това същество отгоре, ще освободите камъка А. Но ако не можете да прекарате пътя над А, отгоре за С, оставете го. Защото в дадения случай нищо не се постига, нищо не се разрешава. Ако А трябва да слезе долу и запуши пътя, тогава работата на С се разваля. Ако А остава горе, а С мине, работата на двата интереса се разваля. Тогава другият закон, ако на този човек С може да се даде друг един път отдолу - Д, две възможности има.
Следователно трябва да създадете два различни пътя. И когато се изучава кръгът, ако вие разбирате дълбокия смисъл на кръга, вие можете да разрешите противоположностите в света. Това са пътища, по които вашият живот може да се развие. В кръга, ако няма друга някоя форма, се показва възможността, по която вашият живот може да се развие. Всичките радиуси, в каквото и да е направление, показват безбройните възможности на живота за постижение на всичко онова, което човек желае. Това е радиусът. Щом поставите диаметъра на кръга, какво положение ще вземе целият кръг? Сега ние ще се спрем що са радиусите. Реализирането на безброй многото възможности. Всичките радиуси вътре в кръга, това са пътища, това са начини, методи и закони за реализиране. Ако ги разбираш, ти вече имаш една магическа тояжка. Магическата тояжка, това е радиусът на кръга. Следователно ти трябва най-първо да определиш величината на тази тояжка каква е. Трябва да определиш в себе си кръга, по който ти действаш, какъв е, да видиш колко е голям радиусът. Или преведено, кръгът, това са условията, при които живеете. Тогава преведете във вашия живот кое може да бъде радиус. Правете преводи. В човешкия материален живот кое ще бъде радиусът на живота? („Мисълта.") Съгласни ли сте всички? Когато човек предполага и се колебае, той трябва да направи опит. Щом нещата се превеждат, те трябва да са верни. Сега в живота има много разрешения, само че в дадения случай ние вземаме известни решения, които не могат да се приложат. Има въпроси, които още не са разрешени. Например и досега математиците разрешават каква е квадратурата на кръга. Да допуснем, ако геометриците биха разрешили каква е квадратурата на кръга, какво щяха да разрешат. Аз уподобявам геометриците на Настрадин Ходжа и десетте магарета, които той е водил. Слезе от магарето, чете ги - 10. Качи се на едното, пак ги чете, те - 9. Не може да намери другото магаре. Пак слезе, пак са 10 и т.н. Не може да си обясни причината.
Сега от ваше гледище има един омагьосан кръг на човешкото съзнание. Той не може да си обясни къде е десетото магаре. Не му иде наум, че то е под него. Преведете сега какво означава магарето. Защото в магарето има три важни превода. Магарето има отлични преводи - 1, 2, 3 преводи, тъй както ние сме ги турили, това е състояние на самите хора и е степен на съзнанието. Съзнание има това магаре, някой път не иска да върви. Дали зла воля има магарето, като е упорито? Но какви са вътрешните съображение на магарето - като му кажат да тръгне, то казва „не". Ние казваме на това упоритост, а какво е всъщност, не знаем. Ако вие теглите едно растение, и то не иска да излезе от земята, какви са неговите съображения, защо не иска да излезе? То казва: „Защо ще ме теглиш? Ако ти ме изтеглиш от земята, ти ще ми причиниш смърт." Държи се за корена си. Може би и магарето си има основателни съображения, да има упоритост. Но водата да бъде упорита, е малко смешно. Може ли водата да бъде упорита?
Но превеждане трябва. Не е само да се разреши един въпрос, но в даден случай, при дадени условия и в даден момент имате по няколко мъчнотии. Зависи от начина, по който вие разрешавате мъчнотиите. Да допуснем, че ти се обезсърчиш, казвате - тази работа е загубена. Да се обезсърчиш, това не е никакво разрешение. Обезсърчението иде от друга област. Питам, когато снегът се стопява и се обезсърчи, питам, от него ли иде това обезсърчение? Стопява се снегът, изгубва своята форма. Питам, какво е изгубил снегът, на какво се е превърнал? На вода се е превърнал, нали. Когато водата изгуби своето първично състояние, на какво се превръща тя? Или на сняг, или на лед.
Ако се превърне на сняг, какво е изгубила? Тя, водата, нищо не е изгубила, но известни качества в дадения случай са ограничени, т.е. изгубва своята способност да се движи, придобива едно статическо състояние. А в замяна на това какво придобива? Сега представете си, че има един гладен човек и аз му разправям за тези кръгове, как да мине триъгълника и сферата, а той е гладен. Какви ще бъдат неговите разсъждения? Гладният човек има други разсъждения. Представете си, че този кръг горе, това е хлябът А. А С, това е гладният човек. Сега другото разсъждение. Сега логическите разсъждения. Гладният човек, на когото краката не държат, може ли да мине този кръг? Тогава С трябва да иде горе, да изяде хляба и да си върви по пътя. Той да се качи, трябва да има сила. Тогава ако С няма сила, А се търкаля надолу. Но търкалянето ще дойде по естествен път - това ние наричаме, понеже има обич. Между гладния човек и хляба има симпатия. Много се обичат те. После на гладния очите са на четири. Много обича той хляба. И когато дойде хлябът, той го прегръща и го оценява. Това са елементарни разсъждения. Вие трябва да имате нови разсъждения. Сега и млади, и стари все по един стар начин разсъждавате. Защо светът така е направен? Вие още не знаете как е направен вашият организъм. Нито вашите способности как са направени, знаете. Всичко това ви е чудно, дошло е отнякъде. Сега носите главата, а не знаете защо я носите. Имате сърце, и не знаете защо го имате. Имате стомах, и него не знаете защо го имате.
Сега първото нещо, на което човек трябва да стане господар, това е неговият ум. Първият изпит, който човек държи, е да стане господар на ума си, после господар на чувствата. Че той, умът, да почувства, че действително има един господар и той ще попита умът господар ли си, или не. И ако си от умните господари, слугата ти ще остане при тебе. Ако не си от умните господари, умът ще те напусне и ще се цани на друго място. Та когато се спирате на човека, това е първият опит, да стане той господар на своя ум и да изучава закона на мисълта. Или вие можете да измените вашето състояние само с мисълта. Ако знаете как да съпоставите нещата, веднага ще знаете как да измените вашето състояние. Сега ако хората биха нагласили тази система по другояче, въпросът щеше да се разреши. Но както природата разрешава, това може да се разреши само по един начин. В даден случай имаш една мъчнотия, която можеш да разрешиш само по един начин. Ако постъпиш както природата, ти ще имаш успех. Но ако постъпиш по своему, ти ще имаш една неудача.
Та първо ще се научите да превеждате. Някой пее една песен, направете превод. Слънцето грее, вятърът духа, реката тече или облаците се движат. Ако можете да направите превод на това, което става в природата, вие ще може .да се разговаряте с нея и вие ще намерите методите. Някой път тя дава своите произведения и вие трябва да направите превод. Хубаво гладен може да бъде само разумният човек. Глупавият човек не може да бъде гладен. Само умният гладува и жадува. Само разумният човек може да знае какво нещо е чистотата, а онзи който е грешник, той няма понятие за това. И когато ние говорим, ние говорим само за разумните хора. Вие можете да кажете: „Ама неразумните?" Аз ви казвам, както онзи, който е взел от турския ходжа 200 турски лири, и всеки месец да плаща сто на сто лихва, той, след като му давал 6 месеца лихва, повече не дал. Ами майката? Майката отишла. Той изял майката. Мислите ли, че ако вие постъпите в училището, че с това сте разрешили въпроса? Че ти едва си се захванал за тази работа.
Да ви представя друго положение. И то е следующото. Представете си един човек, който има страст за пиене. Отива при кръчмаря, изважда парите и пие, удря на масата и пие, и му е весело. Но един ден той си изхарчва всичките пари и кръчмарят му дава един ритник и го изпъжда навънка, не го пуща вече в кръчмата, не му дава на вяра. Той седи отвънка и се оплаква: „Не ме кредитира този човек." Питам, какво се ползваш, ако кръчмарят те кредитира? И голямото нещастие е, че те е изритал кръчмарят. Съпоставям и другото: ученикът влиза в училището, учителят взема мястото на кръчмаря. Учителите са в същото положение. А ако ученикът е онзи, който пие и е в положението на онзи винопиец, какви ще бъдат резултатите? И той пие една чаша, но той не знае да превежда. Пие една чаша, втора, трета, четвърта, пета, и не прави преводи. А ученикът, след като е учил, прави преводи. Учителят му казва: „Това е едната чаша, ти научи съдържанието на тази чаша." Когато кръчмарят казва само - това е тригодишно винце, и той пие, пие. А учителят казва: първата чаша се нарича А, втората - В, и т.н. Има едно различие, учителят обяснявя, обяснява, а кръчмарят само казва „Добре дошъл", и събира своята парса. Учителят и кръчмарят се отличават по това, че кръчмарят си има тефтер, в който пише какво е дал. Ти погледнеш, имаш да му даваш. А учителят и той си има тефтер, и той пише какво има ученикът да му дава и как ученикът се е учил, какво е било поведението му. А кръчмарят някой път казва: „Ти, Иване, си отличен човек. Три кила си изпил, четири, шест или десет кила си изпил, способен човек си." И той му плаща по десеторната система, а ученикът получава 3, 4, 5 и 6. Това са начини на разсъждение, съпоставяне в живота.
Някой път вие се оплаквате от нещо, че ако вас ви е изритал кръчмарят, благодарете се на провидението. Ако излезеш от кръчмата, ще идете, влезете в училището. Свършили сте училището, не ви приемат, къде трябва да идете? Ще влезете в църквата, започнеше да се молите. Казвате: „Аз се моля." Станете мистик. Аз наричам - човекът трябва да бъде работник или мистик. Работник на физическото поле, певец в духовния свят, а мистик - човек на мисълта в Божествения свят. Станете работник във физическия свят, станете певец в духовния свят и станете мистик в Божествения свят. Това е един свят на възможности, не разбирайте едно статическо състояние. Ако сте свършили с работничеството и не можеш да успееш, станете певец, идете в света на певците. И ако и там си завършил, влезте в света на мистиците, станете мистик. Под молитва разбирайте, че това е светът на възвишената мисъл, която човек може да има. От положението на работник вие не можете да разрешите състоянието на певците и от положението на певците вие не можете да разрешите състоянието на мистика. Работникът трябва да работи, певецът да пее, а мистикът да съзерцава.
Сега какво разбрахте? Защо казват, че мистиците са мързеливи хора? Мнението на света не е меродавно, понеже светът е направен от праведни и грешни хора. Светът е направен от умни и глупави хора. Кой казва това? А разумните са съгласни с нас. Всички, които не са съгласни с нас, те не са от умните. Светът е един резултат на онази първична причина. И казва се, не се съобразявайте със света. Не е меродавно за нас мнението на глупавите хора и мнението на света. А меродавно е за нас мнението на разумните хора, мнението на всеки един умен човек, а мнението на обществото не е меродавно за нас. Но аз няма да направя нищо в ущърб на обществото, но обществото няма да ми дава тон аз как трябва да живея. Да ме разберете правилно, може ли обществото да даде нещо? Обществото нищо не създава. Когато една овца живее в обществото на овцете, това общество ли създава овцете? Когато овцете общуват заедно, създават си един импулс, да пасат трева, но тази овца и вънка от овчето общество пак си остава овца. Тя в обществото на овцете е овца и вънка от общото тя си остава пак овца. Ти в света какво ще придадеш и обществото какво ще ти придаде? Сега това ви го давам на вас само за разсъждение. Казвате, човек не може да постигне нищо. Свършиш ти училище, но не можеш да намериш път да работиш.
Питам, какво ще направиш с това, което си придобил? Няма ли да мязате на един човек, който носи един чувал. Какво ще те ползва тебе, ако целия си живот носиш този чувал? Това има смисъл дотолкова, доколкото може да ни служи за подобрението на живота, тогава то ни е потребно. Но ако знанието е просто един товар на човека, то не ни трябва. Тогава няма смисъл. Знанието не трябва да бъде товар. Допуснете, че срещате едно малко дете с въдица, с която ловят тия малките рибки. То казва, и то каже: „Отивам да уловя един голям кит." Питам, с тази малка въдица голяма риба хваща ли се? С тези познания, които хората имат, могат ли да уловят някой голям кит? Някой иска да стане голям виртуоз или голям оратор. С такава малка въдица може ли да си вземе той знание? Това са големи китове. Те казват: „Аз ще го хвана." Може да го хванете, но можете ли да го изтеглите. Това ще замяза на онзи син, който казва на баща си: „Татко, днес убих един гяур." „Синко, не ги бий, защото гяурите са лоши хора." Един ден детето казва: „Баба, хванах един гяур, прободох го." „Доведи го." „Не иде." „Е, остави го." Този гяур го бил, и детето се върнало с пукната глава. Вие гяура го оставете, не се занимавайте с него. Не се занимавайте с мъчните въпроси, не търсете големите сомове, не търсете китове, търсете малките рибки. Някоя скумрийка, опечена на пирустийката, струва повече отколкото големият кит, който не си хванал. Китовете са неща, приятни за ума. Опретнете се да мислите. Сега аз усещам вашата работа, казвате - чапрашик е малко работата. Питате: „Какво да правим?" Ще вземете две кърпи и ще играете. Когато човек не знае какво да прави, той трябва да играе. Ако не можеш да работиш, пей. Ако не можеш да пееш, моли се. И след това пак започни да работиш. После пак не ти върви, пак започни да пееш, не ти върви - моли се. В този кръг това са трите свята, състояния на съзнанието. В тях се развива твоето съзнание, докато дойдеш до положението да знаеш как да работиш, как да пееш и как да се молиш.
Имате ли някоя тема?
(„Влиянието на човешката мисъл")
Какво разбрахте вие под думата „музика"? Нали някои от вас са музиканти. Защо човек трябва да свири или да пее? Той не може да мисли, ако няма музика. В света има движение, хармония и мисъл. Ако вие вземете музиката и я разберете както е сега, нейното приложение е много ограничено. То е неразбиране. Но музиката е една потреба за мисълта, за ума тя е една необходимост. Без хармония ти не можеш да мислиш правилно, а щом не можеш да мислиш правилно, ти нищо не можеш да постигнеш. Когато Бах е писал тази музика, какво е имал предвид? Той имал известна идея предвид. Когато Бетховен е писал своята музика, и той е имал нещо предвид. Невидимият свят е искал да създаде нещо, което да послужи като един подтик в съвременната култура. Но дали хората разбират тази мисъл? Не какво хората чувстват отвън, но какво иде в съзнанието на хората отвътре. Какво влияние има музиката върху съзнанието на човека? Ние говорим за музиката като една динамическа сила, която служи за разширение на съзнанието.
Сега аз ще ви изсвиря едно парче малко ориенталско, но всички искам да направите един превод на това.
(Учителят свири едно доста дълго парче, но тъй хубаво, хубаво, на вълни, на вълни се лееше в съзнанието на всички и оставаше за дълго своя тон.)
Какъв превод ще направите сега на това парче?
Това е една музика. Всеки един от вас може да даде какъвто превод иска. Но всеки един човек, за да преведе, той трябва да внесе един закон в съзнанието си. К., какъв превод би направил на това парче? Какво въздействие ти оказа? (Това е лъкът на Учителя, който дава едно успокояване на ученикаЗа онзи който свири, в музиката, когато се пее или свири, цялата разумна среда трябва да вземе участие. Ако има дисхармония в присъстващите, това се отразява върху хармонията. Дисхармоничните състояния са състояния на вашите противоречиви състояния. („В музиката изживях това състояние, като че душата се радва на слънчевите лъчи на небето и за всичко това благодари на Бога.
и
) И., ти? („Имах същата картина: слънцето, изгрева и всичко благодари на Бога за тоновете, които е създал." „Аз пък изживях пълна картина> как всичко благодари на Бога.") В музиката едно е важно. Когато се свири или пее, присъстващите, цялата разумна среда трябва да вземе участие. Ако има каквато и да е малка дисхармония, тя се отразява върху хармонията. В това отношение даже и най-големите свирци знаят - щом има една малка дисхармония, тя влиза в свиренето и онези, които композират, и те се влияят от тази дисхармония. И тогава той работи донякъде, по-нататък песента не върви и не може да завърши, тъй както трябва. Та каквото хората мислят, това се отразява.
Та невидимият свят иска всичко да сведе към един общ знаменател, за да може развитието да върви правилно. И всеки един от вас трябва да се нагласи правилно, да бъде в хармония с разумните същества. Тогава вие можете да свирите, можете да пеете, да работите и всичко да правите. Щом не сте в хармония с природата, ще имате известни промеждутъци и промени на състоянието. Та човек трябва да се подига. Човек сега ту се въодушевлява, ту падне духом. Разбира се, за този новия начин дълго време трябва да се упражнявате, докато дойде този вътрешен приток. Ако идетe на Изток, там всичките ученици все се упражняват. Та вие не можете да развиете вашата воля, докато не се упражнявате, вие не можете да развиете и вашата мисъл. Трябва да бъдеш способен да можеш да възприемаш хубавите мисли, които идат отвън. Има известни мисли. Вие ще ги приемете готови. В музиката има толкова и толкова неща. Има неща съчетани, ти ще ги свириш, само трябва да имаш това вътрешно разбиране, да имаш изпълнение, да схванеш хармонията на ония хора, които са я създавали. Или да схванеш хармонията от онзи свят, отдето тя иде. Защото има един свят музикален. И ако ти можеш да се свържеш с този музикален свят, тогава можеш да мислиш правилно и ще напреднеш в музиката. Ако ти не се свържеш, твоята мисъл не може да работи и ти няма да напреднеш. Всички може да мислите, но всички музиканти не може да бъдете. Всички работници не можете да бъдете, но всички може правилно да мислите. Има една възможност. Музиката и работата трябва да служи просто като условие на вашата права мисъл. Ако добиете правата мисъл, тогава всичко може да направите.
Най-първо ние трябва да се върнем, да направим връзка с Бога, за да видим как той е мислил, за да можем и ние по същия начин да създадем нашия свят. Защото всеки един от вас сега има да създава. А за да създаде човек външния свят, непременно той трябва да бъде умен. Толкова умен, колкото е Бог умен. И след като се научи, ще почне да работи. Да кажем, някой от вас почне да свири, той ще свири тъй, като че никой няма при него. И това, което свири, да му е приятно, той да се въодушевлява, а другите какво ще кажат, това да не важи за него. Ако хубаво свири, хората ще му ръкопляскат, ако не свири хубаво, ще го освиркват. Тогава ще имате две състояния, но с това нищо не може да се постигне. Но ако аз взема музиката като едно състояние за своята мисъл, в това има идея. Не можеш да работиш, не можеш да мислиш - ще свириш, ще пееш, и след това пак ще почнеш да работиш. Не ви върви. Пак ще пееш, ще свириш, ще се молиш. Щом възстановиш хармонията на мисълта, ти си хванал онази нишка, която е необходима за прогреса на мисълта. В живота не могат да се реализират нещата без една права мисъл. Тя направлява радиуса на живота. Ако вие подигнете ръката си, в дадения случай вие приемате едни влияния. Снемате ръката си, приемате други влияния.
Да направим сега едно упражнение. Вдигнете ръката си. Снемете я. Кои вълни схващате в единия и другия случай - на високо и на ниско? Сега състоянието, аз мисля, че ръката ми е на високо, снемам я долу. Тази ръка аз мога да я проектирам пет, десет, двадесет километра нагоре. В мисълта си аз я проектирам. Спущам ръката си долу, казвам - ръката ми е долу, ниско. Проектирам ръката си под кората на земята, схващам други вълни. Ако ти искаш да разрешиш някоя велика идея и си държиш ръката надолу, нищо няма да постигнеш. Да кажем, ти се молиш, ако си съсредоточиш очите към центъра на земята, няма да има никакви резултати. Ти, като се молиш, ще повдигнеш очите си нагоре, макар че са затворени, нагоре ще повдигаш мисълта си. Пък щом ги проектираш надолу, ти ще туриш очите си под кората на земята. Следователно ще подигнеш очите си и ще решиш въпроса за постижението. И после, искаш да направиш нещо, направиш една крачка и отстъпваш назад, пак има същото влияние. В единия и другия случай има различни влияния. Ти като пристъпваш и отстъпваш, имаш ли същата мисъл? Движенията назад са други, после движенията напред, наляво, надясно, все имат различни влияния.
MOK_9_41_3.GIF
Сега, както разделих този кръг на четири равни части, както се движи кракът по него, стъпките не са еднообразни. Та посока трябва да има. Та посока винаги трябва да има. Какво сте постигнали и какво ви остава още да постигнете, я Малкото, което сте постигнали, върху него ще се освободите - това, което знаеш. Сега вас ви се виждат малките работи без значение. Запример седиш, туриш си ръцете отзад. Ще пазите ръцете винаги да не бъдат отзад. Закон е. Ще туриш ръцете там, дето да бъдат в хармония с мисълта, в дадения случай да има хармония между ръцете и мисълта. Ще поставиш ръцете си така, че да има едно хармонично състояние между твоите ръце и твоя ум. И с краката трябва да има също вътрешна хармония. Та това е самовъзпитание. Сега някои от вас, тъй както сте устроени, това показва дефектите на миналите поколения. Някои носите дефектите на вашата сегашна мисъл. Вие сега вървите тъй - едно време, като се освободи България, студентите мислеха, че за да бъде човек студент, трябва косата му да бъде разрошена. И постоянно държаха косите си рошави. После младите хора мислеха, че за да бъдат поети, трябва косите им да бъдат рошави, работата на поета била такава. А сега това считат за глупава работа. Виждам каква е била идеята на тия млади ученици. Защо си чесаха те косите нагоре? После считаха, че поетите трябва винаги да имат къдрава коса. Те мислеха, че поет с гола глава не може да бъде, непременно той трябва да бъде рошав. В това има известна доза истина. Хубаво.
Сега вие ходите, копчетата са ви скъсани, някъде сте окаляни, някъде имате петно, казвате - няма нищо. Видиш ли едно петно, изчисти го, щом не изчистиш това петно, то е вече в съзнанието. Направиш известна погрешка, тя е едно петно в съзнанието. Каквато и да е погрешка, изправи я. Това са все петна. Каквото петно имаш, изчисти го. А тези петна на съзнанието спъват. Аз не говоря човек да стане буквоядец отвънка. Щом имаш някъде петно, изчисти го. Щом седнеш да ядеш и обичаш да се покапваш, все ще капнат няколко капки Върху краката ти. Това показва, че в добродетелта ти липсва нещо. Някои пъти такива капки паднат и вътре. Това показва, че в разумната част ти ще разсъждаваш, не си правдив човек. Ти в правдата си имаш дефект. Някой път капне върху дрехата ти отпред, на крака или на ръката, или на гърдите като капне, това значи - липсва ти нещо на сърцето. Аз разбирам - съзнанието има някое петно. Стреми се тогава да очистиш от съзнанието си това. Отвънка можеш да го изчистиш, има такива сапунчета за това, но да съсредоточиш мисълта си, защото човек трябва да се чисти и вътрешно. Запример някой път ти препълниш лъжицата си и се покапеш. Защо трябва да препълниш лъжицата? До половина лъжицата е достатъчна, а ти като я вземеш, че я препълниш. Това е едно лакомство. Много хора са в положението, казват: „Кога ще се оправят работите?" Аз разбирам, изчисти всичките капки, и работите ще се оправят. Когато снегът се оцапа, кога ще се оправят работите? Ще дойде слънцето, и той ще стане на вода, ще иде при извора. И идущата година той, като се подигне горе във въздуха на небето, пак ще замръзне и ще се оправи. Значи има един процес, ще се стопиш, после ще се изпариш, и пак ще идеш нагоре. Пак ще бъдеш чист като вода. Този процес е бавен. Но има един друг процес, много бавен процес. Ти ще помагаш на биволите.
С бързината на светлината пътят до слънцето е 8 минути, с бързите влакове е 250 години, а с нашите биволи е за милиони години. Тогава за развитите е бързината на светлината, за неразвитите - тренът, а за най-неразвитите - биволите, тогава вървиш с еволюцията на биволите. Тогава имаш дълъг период и ще имаш резултатите на биволите. А мисълта е за светлината. Ако ти всичките си работи ще ги вършиш мудно, ти вървиш с бързината на биволите, и тогава се изисква един дълъг период. Тогава няма какво да се притесняваш. А ако искаш по-бързи резултати, ще идеш с бързината на трена. А ако искаш още по-бързо - тогава с бързината на светлината. Щом си муден в разсъжденията си, ще имаш и мудни резултати. Тогава ще гледате върху вашата мисъл.
Та работа, музика, молитва. Молитва, музика, работа. Мисъл, музика, работа и работа, музика, мисъл. Нагоре-надолу и надолу-нагоре, така ще пеете. Сутрин, като станеш, измий се и ще изпеете: „Мисъл, музика, работа."
Сега да ви кажа, изпейте това упражнение. Как ще го изпеете? Сега за втория път седнете и създайте една песен, каквато и да е: „Мисъл, музика, работа. Работа, музика, мисъл." Турете какъвто глас искате, съчинете песента, по който и да е начин. Но това музикално парче ви давам на вас, понеже всинца сте музиканти. Някои в миналото си сте били някои от великите композитори. Как сте създавали тогава музиката? Ще направите едно музикално парче. Мисъл, музика, работа, може да турите и думите тъй: мисъл, хармония, работа.
Човек трябва да бъде работник на физическото поле, певец в духовния свят, а майстор, човек на мисълта, в Божествения свят. Музиката трябва да служи като условие за правата мисъл. Аз вземам музиката като състояние на правата мисъл. Движенията на ръцете и краката трябва да бъдат винаги в хармония с мисълта на човека.
„Само светлият път на мъдростта води към истината. В истината е скрит животът."

Четиридесет и първа лекция

на Младежкия окултен клас

20 юни 1930 г., петък, 6 часа

София - Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...